До преди няколко часа не подозирах за съществуването им, но след тази вечер у Пухи вече съм им фен:
Преди (Хисаря, октомври 2005 г.)
Сега (Хисаря, февруари 2009 г.)
Напоследък се замислям да пиша за толкова неща, но все не ми остава време да седна на компютъра. Някои от тях вече остаряха и едва ли ще пиша за тях, а за други очаквайте скоро. Иначе останалото съвсем информативно.
В събота през деня бяхме семейно до Хисаря. Времето беше чудесно, направихме си хубава разходка, съчетана с обяд и доставяне на известно количество минерална вода. Вечерта не излизах, а беше отдадена на преинсталиране на лаптопа на сестра ми, като махнахме стандартно инсталираната Виста и сложих ЕксПи. Освен това се бъзикахме с новия таблет, който се оказа голяма зарибявка.
В неделя през деня се разходих до Асеновград и под хубавото слънце се печахме на скалите до параклиса св. Димитър. Много хубаво е там 🙂 След Асеновград минахме през Пловдив да вземем Дина и Елица и директно заминахме към Бойково, където направихме поредната (вече традиционна неделна) кулинарна вакханалия.
В понеделник сестра ми ми написа SMS, какъв чудесен уикенд сме си изкарали и иска пак в Пловдив, защото в София валяло и било студено. Наистина хубав уикенд се получи. Иначе в понеделник вечерта отидох уж за малко в Петното, а така хубаво се почерпихме (снимковия материал се надявам да остане завинаги засекретен), че във вторник ми беше лошо цял ден.
Вторник беше рождения ден на баща ми. Да си жив и здрав, тате ! 🙂 Междувременно (още в понеделник вечерта) се разбра, че чисто новото XP на сестра ми не иска да подкара интернета в София и тя се наложи спешно да си дойде отново до Пловдив, за да го погледна. Хем се получи хубава изненада за рождения ден ! И така след празничната вечеря, аз отново се занимавах с преинсталация. Лошото се оказа, че наистина има проблем с лаптоп HP 6820 с Windows XP и мрежовата карта (wireless-а няма проблем). За момент дори се шашнах, че няма да мога да го оправя, когато намерих в интернет, че проблема всъщност бил в … не може да познаете … в BIOS-а. трябва да се флашне и след това се оправя. Така до 2 часа през нощта отново съм се занимавал с инсталации.
Днес, в сряда, след работа отидох да си взема новия ми компютър – мдаа настана време и аз да се ъпгрейдна 🙂 Ха да ми е честито ! Противно на моите очаквания успях да изляза и да се видя с приятелите ми, вместо цяла вечер да се занимавам с инсталации. Май две поредни вечери дори на мен ми идват много.
Сега си копирам /home дяла на новия 500G хард и докато го чакам, остана малко време да пиша тук.
Открихме”сезон 2009″ на стоене и пиене вечер в парка.
Типичната картинка днес:
Хора. Ходят. Държат якето в ръцете си. Слънчево е !
… зъбки.
Вече няма да се появяват ей такива снимки:
Само дано да свикна бързо с първите ми протези в устата.
п.с. Тенкю, Дафо 🙂
След като си взех панталона в петък, само ме глождеше кога ще го пробвам. И не издържах много 🙂 В събота вечерта се опитвах да убедя разни хора в две различни компании да ходим в неделя в Чепеларе, но никой не подаде. Така прибирайки се пеша от “The Glamorous Funk Ages” партито (за което Пухи е писал повече) в 3:30 през нощта реших да си навия часовника, и ако след това не кажа “а-а-а-а това е абсурд”, да тръгвам. GSM-а ме събуди в 8 и а само като си помислих “сноуборд!” веднага ме тресна един ентусиазъм … и отидох 🙂
Стигнах в Чепеларе център към 10 часа, взех си борд под наем и си карах цял ден като пич. Времето беше хубаво и честно казано на Мечи чал се чувствах най-добре от трите места, на които съм карал до сега. Хубави писти и малко хора ми се струва чудесна комбинация. Аз все още карам някакси “странно”, но си мисля, че задобрявам. Иначе в ски-гардероба малко ме издразниха, защото ми дадоха едни огромни обувки и едни малки автомати, които чак след като се качих с лифта горе на върха, забелязах, че не мога да закопчея. Наложи се да търся отвертка (кръстата отвертка по тези места е голяма рядкост, да знаете). В крайна сметка успях да се оправя и да ги закопчея на едно зъбче. Слезнах долу да се оплаквам, но се оказа, че нямат по-големи автомати и се наложи да карам цял ден с така едвам хванати автомати.
Като се замисля вече мога да се похваля че съм карал в Пирин, Рила и сега в Родопите 🙂
п.с. сега докато търсех с google как да се справя с последствията от сноуборда с изненада установих, че няма научно доказателство какво причинява мускулната треска. Поне така пише в уикипедия – има три теории, като едната вече се отричала, а другите две са само предположение.
Много е хубаво да си вземеш някой свободен ден по никое време, просто ей така … и да си свършиш някои неща, за които все не ти остава време. Аз така направих вчера (в петък) и си направих един малко по-дълъг уикенд. Само сутринта успях да си свърша всички неща които си бях наумил – отидох до КАТ (където още не ми беше излязъл акта за нарушението ми от 1-ви ноември), бях до банката (оправих си разни сметки), бях до застрахователната ми компания (за да си взема зелената карта), платих си телефона, интернета, и най-важното – взех си панталон за сноуборд ! 🙂 Общо взето всички тези неща можеш да свърша, ако излизам всеки ден по малко от работа, или направо след работа но не ми се занимава толкова време. Така наведнъж си ми беше много добре. На обяд дори случайно срещнах Йонов и отидохме заедно на обяд, заедно с целия i-creativ. След обяд дори спах 🙂 Вечерта бяхме на бразилско парти в едно заведение, което дори не е отворило официално а на моменти дори беше претъпкано с хора. Добре съм се забавлявал, дори май сътм прекалил, защото сега чувствам, че нещо Тангра ми е сърдит.
Хайде да се похваля малко за панталона 🙂 Много е як. Марката е Exxtasy. Много ми хареса и си го взех още от втория магазин, в който влезнах. След това като из разглеждах сайта се оказа, че е от най-яката им серия за екстремен спорт с най-голяма водонепропускливост (Exxtassy climate system 15000). Жалко че нямат хубав сайт, че да пусна точен линк с характеристики и снимки. Ама съм много доволен. Трябва да отида някъде да го пробвам 🙂 Дано да се окаже здрав и да си го нося много време.
От както си купих Eee PC-то, се чудя как да направя така,че навсякъде да имам интернет. В къщи ясно – имам си кабелен, по градовете вече почти навсякъде се намира някой свободен wi-fi (при спешен случай – просто отиваш в някое заведение и там има). Проблем си остават малките населени места и дивите кътчета, където както знаете, аз често скитам. Единствената добре развита мрежа в момента е GSM (наистина се надявам WiMax услугите, и най-вече покритието да нараства с по-голяма скорост). До тук добре – GSM операторите предлагат мобилен Интернет, обаче … ОБАЧЕ ! Цените ! Виждали ли сте цените ? Ами те нямат срам, бе ! (M-tel, Globul, Vivatel)В наше време интернета просто не струва толкова (да не говорим за колко пари дават GSM модемите, но това и в световен мащаб ми се струва завишено). Отгоре на всичко, услугите се предлагат само с дългосрочни договори, а на мен ми трябва като backup вариант, само когато съм някъде извън града.
И тук приказката “всяко ново е добре забравено старо” си дойде на мястото. Реших да си прекарам домашния интернет, който така и така плащам, през GSM мрежата, като най-развита такава. Мобилните телефони имат вграден модем, ще си взема предплатена карта, която ще добавя към групата “семейство и приятели” (абонат съм на M-tel), с които говоря безплатно и готово. Споделих идеята с Йонов, той я прие радушно и един ден след нова година някъде, се събрахме в офиса му, да я осъществяваме.
Първо ни трябваше Dial-in сървър. Хората (в това числя и аз де) наистина са забравили времената на dial-up-а. Всички How-To са от преди сума години (има ли смисъл да казвам, че за всички настройки говоря за Линукс). Поне повечето модеми на GSM-ите се поддържат от ядрото. Всъщност всички, които пробвахме, тръгнаха (Siemens C75, SonyEricsson K310, Nokia 5100, Nokia 5300). За терминална програма, която да отговаря на повикванията използвахме mgetty. На Debian-а на сървъра на Йонов нямаше проблем, защото си има готов пакет, но аз имах проблем на ArchLinux, защото там няма mgetty, и дори цяла една вечер се опитвах да го подкарам с agetty, но така и не успях. След това се наложи да си компилирам mgetty, което си изисква малко четене и конфигуриране преди да се компилира. Внимавайте – дори инициализиращия стринг за модема е вътре в сорса, аз доста се мотах докато разбера, че е така. Като цяло използвах ето това How To Set Up Linux As A Dial-In Server. След това би трябвало да имате готов сървър.
От клиентската страна (за лаптопите говорим 🙂 ) аз си използвам моя телефон с USB кабел и wvdial за връзка. Работи идеално (след като му сложиш “Stupid mode =1” в .conf файла на wvdial 🙂 ) Йонов дори си подкара модема през bluetooth, и казва че не е трудно и работи добре. Аз нямам bluetooth на телефона, така че не съм го пробвал.
Всичко работи идеално, но все пак има едно голямо НО. Скоростта – 9600 9,6kbps. Наистина имах големи надежди, че ще успеем да подкараме HSCSD, като си мислех, че трябва само и двата GSM-а да поддържат този стандарт, но се оказа, че и GSM мрежата трябва да го поддържа. В България (май) никой оператор не поддържа HSCSD. Така първоначалната ми цел е постигната само до някъде. Наистина имам интернет навсякъде, където имам GSM покритие, с минимални финансови разходи, но реалната скорост е 1k. Този уикенд на Кольо Мариново дори беше бойното кръщение на технологията ни, но за приблизително 1MB информация (jpeg файл) чаках половин час.
Все пак си доказах, че dial-up между два GSM-а си работи на практика без никакви проблеми. Вече знам, че където и да съм, ако много ми залипсва, мога да си пусна някой чат, да си проверя пощата … или нещо друго. На Мандрица мисля, че ще ми дойде много добре 🙂
п.с. някой да знае къде може да се намери евтим USB GSM модем ? Дори в ebay ми се виждат скъпи.
Оказа се че Mtel таксува преноса на данни като “Изходящи данни MobilTel – България” (цитат от e-фактурата ми), независимо, че се обаждам на номер от групата “семейство и приятели” 🙁 Цената е 12 ст./мин в ненатоварената зона и 24 през натоварената (с ДДС). Така че и този вариант не е много изгоден. Леко съм разочарован. Радвам се все пак че си реализирах цялата идея и успяхме да подкараме всичко. Все пак всичко писано по-горе си работи. Някой да има представа как стоят нещата при другите мобилни оператори ?
Този уикенд бяхме в Кольо Мариново, като този път повода беше рождения ден на Дарко. Малко на патерици, но все пак добре го отпразнувахме.
Всъщност няма какво толкова за разказване. Който беше знае колко се смяхме и какви клипове се получиха 🙂
А на края нещо на всички ни се приходи на някъде … на море … на Кара дере … където и да е …
допълнение: забравих да сложа най-яката покана/план за рожден ден, която съм получавал. Евала, Дарко, машала !
