All posts by Ицо

За Google Currents

Откакто имам таблет имам желание да видя дали е удобно да се четат вестници и списания на него. Моят Transoprmer Prime идва с преинсталирани Zinio (програма за четене на списания) и PressReader (за четене на вестници), но и двете (за съжаление или за радост) предлагат само платено съдържание и така и не се навих да ги пробвам. Единствено списанието на EngadgetDistro e добре направено (и като програма и като съдържание) и безплатно. Препоръчвам го, ако някой все още не му е попаднал. Но като цяло желанието ми за по-хубав четец на новини (или поне по-красив от Google Reader) така и остана незадоволено. Поне до миналата седмица, когато Google пуснаха за цял свят Google Currents. Програма (само за мобилни устройства за сега) която обединява в едно четец на списания и RSS четец. На практика прави от всеки RSS красиво изглеждащо списание (разбира се до колкото е възможно). Освен това, и най-хубавото според мен, е че системата е отворен и всеки може да стане „издател“. Още миналия четвъртък го пробвах и публикувах моя webjournal и за Currents. Ако притежавате смартфон/таблет, с инсталиран Currents, може да се абонирате за моето „списание“ от този линк. Освен постовете от блога ми съм добавил снимките от фотоблога ми, публикациите от Google+ и клипчетата ми от YouTube. Като цяло все още експериментирам, така че някои неща може да изчезнат и да се появят други.

Google Current не е тотално решение за удобно четене на новини, но е много добро начало. За масови новини все още ще използвам Google Reader, но избрани сайтове съм си ги добавил и в Currents. Особено тези, които издават специално за там. В бъдеще очаквам платформата да стане още по-добра и по-красива. Големия недостатък за сега е липсата на българско съдържание. Голям проблем е и че новинарските сайтове не пускат пълните си новини/статии в RSS потока. Разбирам, че искат да печелят само от реклама, но и изживяването на читателите би трябвало да има значение.

8 години

Днес за малко да забравя, че на този космически ден, е изстрелян и първия пост на този блог ! Дори и втория !

И така – от 8 години пиша тук. Напоследък все по-рядко, но все пак се сещам. Въпреки това, блогът си остава моето място в Интернет, където да си споделя каквото си искам. Поне някои неща. Знам че напоследък блоговете са изместени от социалните мрежи. Много по-лесно е да натиснеш някой бутон Like, Share, +1, да напишеш някой туйт в движение, да се отбележиш във Foursquare, да снимаш в Instagram … Виж един пост в блога изисква много повече – най-вече време. И точно това е най-ценното на блоговете – времето, което автора е отделил да сътвори цялата статия. Да опише темата, да обработи снимки, да постави връзки. Затова и ще продължавам да пиша тук. Кога по-често, кога по-рядко, но продължавам !

Честит рожден ден !

Краят на една епоха и началото на друга

Точно си мислех тези дни да пиша за края на една епоха – Таня и Аспарух напуснаха квартирата на П. Д. Петков, място на толкова много събирания и срещи, а снощи се случи една друга новина – Елена роди момченце ! Браво, Елена, машала, Йонов !!!

Знам че двете неща нямат нищо общо, но успях да ги събера в едно изречение 🙂 Ай, наздраве !

Из източните Родопи

Изкарах още един уикенд на Мандрица. Дори не беше цял уикенд – отидох в петък вечерта и всъщност само съботата поработихме малко из къщата. В неделя с Вили си тръгнахме още преди обяд и бяхме решили да обиколим разни места на път за Пловдив. Точно тази обиколка искам да си запиша.

Първата цел беше Мезек. Още на влизане е селото (идвайки от Свиленград) виждате двете неща с които е известно селото (като изключим виното 🙂 ) – крепостта, която се вижда на височината над селото право на преди и табела за тракийската гробница, която сочи на ляво. Решихме да разгледаме първо гробницата. Тръгнахме на където сочеше стрелката по един полу-разбит, полу-черен път и само на няколко стотин метра в една локва, която на пръв поглед не е нещо особено, предните гуми на колата потънаха. Оказа се че пътя е прекопан и никой не е сигнализирал това, а водата прикрива дълбокия канал. Така се наложи да търсим някой да ни изтегли. Оказа се, че съвсем не сме единствените, които закъсват. Преди няколко дена цял рейс с деца бил закъсал като нас. Успях да се въвлечем дори в междусъседските вражди като всеки обвиняваше другия, че маха клоните, които „сигнализирали“ за опасната пропаст.

В крайна сметка излязохме от дупката, заобиколихме и отидохме до тракийската гробница. За съжаление установихме, че е заключена с масивен катинар. Решихме че нямаме късмет и тръгнахме да се връщаме. По пътя към селото попитахме двама човека кога отваря гробницата – като цяло получихме противоречиви мнения, но по принцип трябвало да работи. Нямаше какво да направим друго и тръгнахме към крепостта.

Крепостта над Мезек е сравнително добре запазена средновековна византийска отбранителна крепост. Щеше да е още по-добре запазена, ако не е била разграбвана за строителни материали. Но дори и така е доста внушителна и на чудесно стратегическо място. На мен най-много ми хареса гледката към цялата низина. Вътре и около крепостта е чудесно място за разходка и/или пикник. За съжаление имаше неприятен вятър, който ни попречи да се насладим на красотата по-дълго.

Малко под крепостта има информационна кабинка, където трябваше да си подпечатаме книжките за 100-те туристически обекта. За съжаление и тя беше заключена. Тук вече не издържахме и решихме да се обадим на телефоните, които бяха написани на вратата. На втория номер получихме отговор, че „човекът“ сега пък бил на гробницата и на практика сме се разминали. Решихме да се върнем на гробницата, като печата сега бил там.

На втория опит да разгледаме гробницата – успяхме. Дори „човекът“ ни разказа историята за откриването и разни факти за гробницата. Предполага се, че в началото е използвана за религиозен храм и чак по-късно са погребани там хора и е затрупана. Формата е типична за тракийските гробници, като интересното тук е че е с най-дългия тунел от всички открити гробници. Няма рисунки по стените, което е основание да се смята, че първоначално е била използвана за ритуали, а чак след това за гробница. Освен това има данни че е използвана за няколко погребения. Най-впечатляващото за мен беше, че всичко все още е автентично. Никой от камъните не е мръднал. Освен това, това (май) е първата тракийска гробница, в която влизам в “оригинала”, а не в “копието” (както е например в Казанлък или Александрово). След това си взехме печат, като в моята книжка се оказа, че е стара и нямах този обект, но си взех печат на последната страница.

След Мезек по план трябваше да отидем до Маточина да разгледаме скалната църква и крепостта, но времето тотално се развали, заваля проливен дъжд и се наложи да се откажем. Нищо, другия път.

Карайки към Пловдив, мернах табелата за “Светилището на Нимфите и Афродита” и този път съвсем спонтанно решихме да отидем. Всеки път го подминавам. Направих обратен завой и тръгнахме към село Каснаково. Самия комплекс се оказа на 1-2 километра от главния път, т.е. не е голямо отклонение. Имаше табели и хубав паркинг малко преди мястото. След това по една пътечка се стига до красив извор, който си личи, че в древността е добре поддържан. Около него си личат останките от две големи сгради, до колкото разбрахме, използвани за храмове.

До комплекса има изграден чудесен информационен център (с европейски пари, разбира се), но и той беше заключен 🙁 Точно това не ми хареса в това еднодневно пътешествие – имаме чудесни туристически места, но въобще не ги използваме. Никой не ги поддържа, стопанисва и дори няма кой да се посрещне и да те разведе.

Общо взето така завърши неделното пътешествие. Някои от плануваните места успяхме да видим, за други времето ни попречи, но пък видяхме „светилището на нимфите и Афродита“. което не беше в плана.

Запролетява се

Бавно, но сигурно започва да се усеща пролетта. Въпреки, че по планините все още има сняг (и слава Богу за това), температурите са около нулата, но все пак деня започна да расте и взех да се хващам че все повече пътувам и по-често излизам извън града. Снощи съвсем случайно отскочих до Пазарджик за парти на Пухи в “Бар Без Име”. Днес бях до Зелениково, Брезово и Чоба. Миналата неделя най-сетне успяхме да отидем до Бойково, след тежката зима, но до там все още трудно се стига – има доста сняг и лед. А преди Добринище и Банско си направих един чудесен уикенд на Мандрица. Вярно това беше преди 2 седмици, но си струва да се спомене. С Вили се разходихме до вила Армира, след това до кръста над Ивайловград, от където имаше чудесна гледка. Не бях ходил там до сега. На връщане към Мандрица спрях в квартал Лъджа, където имаше кукери, така че и тази година присъствах на кукерски празници. Посетихме и още две места в околността, покрай които съм минавал стотици пъти, но така и не съм се отбивал – могилата край Одринци (Където няма нищо всъщност) и църквата “Св. Атанасий” в село Белополяне. Снимки от тогава може да видите в Нашите Снимки.

Хмм (dafaq I wrote) … какво исках да кажа със всичко това. Май нищо … просто да си го запиша. Иначе ми е много хубаво 🙂

Asus Transformer Prime – ревюто

След вече две седмици с таблета Asus Transformer Prime, ето какви са ми впечатленията от него. За по-лесно ще ги разделя на положителни и отрицателни черти (според мен):

положителни черти:

  • батерията наистина издържа много. Позволявам си да държа Wi-Fi и синхронизирането постоянно включено през деня.
  • клавиатурата е удобна. За пълна поддръжка на български си изтеглих последната beta на българската клавиатура за Android.
  • може да включите едновременно SD карта, MicroSD и флашка в USB порта (дори някъде видях видео че и външен хард диск се поддържа). Като цяло може да разширявате паметта доста. Друг е въпроса до колко има смисъл 🙂
  • по една програма за всичко. Според мен работата на Android е по-продуктивна. Въпреки, че има multitasking, в един момент на екрана е само едно приложение и с изключение на съобщенията (notifications) друго не отклонява вниманието. Така мога да гледам снимки, чета писма или новини в Google Reader-а, без да имам до тях още 20 отворени таба и само да ги превключвам, какво правя обикновено на desktop-а.
  • най-мощния процесор за таблет в момента. Наистина всичко хвърчи и въобще не лагва (освен Twitter, Но за това Еленко вече е писал 🙂 ). Разбира се това няма да е вечно така.
  • игри. Не съм gamer, но изтеглих няколко и наистина мога да кажа че е страхотна платформа за забавления. Има игри (особено в nVIDIA Tegra Zone), които са от игрални конзоли и вървят страхотно. Мисля че се стремят Android да го направят и игрова платформа. Дори си купих една игра за 1$ – първата ми покупка от Market-а 🙂
  • много удобен (особено без клавиатурата) да си го вземеш в леглото или в тоалетната 😀
  • много здрав. Металния корпус и gorila стъклото го правят не само да изглежда стабилно. Веднъж седнах на него и стоях 5 минути преди да се усетя 🙂 И както можете да се досетите – нищо му нямаше

недостатъци :

  • не се зарежда от USB-то. Това не знам до колко е недостатък, но аз лично очаквах да може да се зарежда от компютър.
  • Трансфера на данни с компютър е само за Windows и Mac през специална програма. Няма Mass storage режим и когато трябва да си прехвърля нещо на таблета за сега го правя през флашка. sftp клиента на File Expert приложението нещо ми бъгва. Въобще бъдещето май е в облака и вече никой да не прехвърля данни извън Интернет.
  • няма 3G, но пък ако имате Android телефон с Wi-Fi HotSpot (като мен) се разбират чудесно. Все още не съм пробвал USB 3G модул дали се разпознава.
  • няма/не знам как да превключвам между български и английски от клавиатурата. Виртуалната клавиатура има копче, но хардуерната не. За сега се налага да превключвам с допир на екрана. Има – Shift+Space на Bulgarain Keyboard 2. Благодаря, Жоро.

неутрални (или по-скоро отрицателни неща, за които не е виновен конкретния модел) :

  • В Android 4 има проверка на правописа във всички полета, но няма български. Освен това не намерих дори информация как мога да си добавя. Надявам се скоро да се появи.
  • стандартния player не ми пуска някои клипчета/филми, но за сметка на това в market-а има избор. За сега съм се спрял на MX Video Player – ако някои може да препоръча нещо по-добро за таблет, да каже.
  • не всички приложения за оптимизирани за голям екран и изглеждат странно разпънати. Дори някои widget-и не се подравняват с други (и аз не знам защо). За сметка на това оптимизираните приложения (главно тези на Google) са супер удобни.

Вместо финал искам да кажа, че имам съвсем ясна надежда някой ден да си направя dual-boot Android/Linux. Четох една статия, че от Linux 3.3 ще започнат да включват всички промени от Android ядрото в „нормалното” линукс ядро. Вече излезе x.org 1.12 с X Input 2.2 , който поддържа multitouch, който заедно с новата визия на Gnome 3 и ArchLinux за ARM се надявам да бъде втората операционна система на моя Tranformer Prime. Ubuntu също имат идея за linux for Android, но тяхната посока нещо не ми допада.
Разбира се нямам и намерение да махам Android-а, дори смятам, че има пълния потенциал да стане пълноправна операционна система. Дори няма нужда да се сравнява с Windows, защото в момента именно Microsoft се опитва да догони Android с Windows 8.

Допълнение, което дори не е по темата, но докато пишех това, Android Market се превърна в Google Play.

Добринище и Банско

Колежката Мими има рожден ден на 29-ти февруари и това беше добър повод да си вземем няколко дена отпуска и да отидем на сноуборд. Така на 29-ти сутринта се събрахме 7 човека (като почти всеки не познаваше повечето от другите) и две коли и потеглихме към Добринище. Пловдив ни изпрати със слаб снеговалеж, което тогава ни се стори добър знак за хубава снежна ваканция. Общо взето снега не спря през целия път. След Белово всичко стана бяло и нямаше признаци да се почиства. Нямаше как – трябваше да слагаме вериги (за първи път тази зима ми се наложи). Снеговалежа не спираше и всичко наоколо стана толкова еднакво бяло, че на моменти не си личеше къде е пътя. След едно от тези леки излизания от пътя, успях дори да се завъртя с колата, въпреки веригите. Добре че тогава нямаше други коли на близо. Беше едно трудно и дълго пътуване. Пристигнахме в къща Васи (мястото, което си бяхме резервирали за спане) чак към 13-14 часа (все още бяхме с веригите). Решихме че вече не си струва тепърва да ходим да караме и отидохме на разходка из Добринище и завършихме в една механа на центъра.

На 29-ти вечерта отпразнувахме рождения ден с обилна трапеза приготвена от самата рожденичка в механата на къщата. Ние бяхме единствените гости, така че всичко (кухнята, посудата … ) беше само на наше разположение. Беше приятно, но не стояхме до късно, защото за следващия ден бяхме планувал ида караме цял ден.

Досега не бях ходил на Банско и успях да навия всички да отидем именно там. Въпреки ентусиазма на всички, седем човека се организират малко трудно и успяхме да стигнем до паркинга на долната станция на кабинковия лифт чак към 10:30 часа. След това купуване на карти, чакане на огромна опашка, качване с кабинката, след това още два лифта и на практика бях на пистата на горна станция на Тодорка чак към 12 на обяд. Не знам дали заради перфектното първомартенско време, дали заради широките писти на Банско или заради нещо друго, но направо се разцепих от каране ! И преносно и буквално. 🙂 Много яко беше. И много красиво на всичкото отгоре ! В един такъв ден си струва човек да се качи горе само за да поснима. Успях да се видя за 10 минути с Тишо и Вили и много се зарадвах, защото не бях ги виждал от сумá време. На Банско единствено не ми хареса, че пистите не са много добре означени и за човек като мен, който идва за първи път, малко трудно се ориентира.

На следващия ден решихме да отидем да караме на Безбог. Хем за разнообразие, хем по-евтино, хем трябваше да се връщаме и до Пловдив и се бяхме разбрали да караме до към 15 часа. Времето отново беше перфектно, с много сняг и само на върха духаше вятър. Винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че Безбог е чудесно място за каране на сноуборд. Само лифта да не беше толкова бавен. Аз карах само от върха до междинката и пак много се накефих. Тотално се размазах. Между другото, ако не знаете, кухнята на хижата е много добра !

Като казах, че се размазах и буквално имах в предвид, че не мина без жертви карането. Сцепих си панталона и сега трябва да видя дали/как може да се зашие. Освен това някъде по пистите на банско съм си загубил и гривничката с камъче от Кара Дере, която ми беше подарък от Ваничка 🙁 Направих и първия ми брутален сблъсък със скиор и още едно по-лошо падане. Като цяло вече почти не падам, но когато го правя го правя качествено.

Между другото не препоръчвам напълно къща Васи. Топлото беше относително, т.е. ту го имаше, ту го нямаше. Обещания безжичен интернет също го имаше само за 2-3 часа единия ден. Хазяите също ги нямаше когато ти трябват за нещо. Иначе апартамента, в който бях аз, беше хубаво направен.

Като за финал би трябвало да кажа „и се прибрахме по живо, по здраво в Пловдив“, но не беше просто така. Хубавото беше, че вече нямаше сняг, но дупките по пътищата бяха брутални. Особено между Банско и Юндола. Дори се чудих кое е по-лошо – като беше всичко в сняг или всички тези дупки. Друга изненада по пътя беше една огромна колона коли. Всички си казахме „ужас, сигурно е станала катастрофа“ и изчаквахме бавното пропускане ту в едната, ту в другата посока. Когато изведнъж разбрахме, че пътя е затворен защото товарят нарязани дърва се чудихме да се смеем ли, да се ядосваме ли. Още по-лошо беше положението в посока към Банско, където колона беше с километри. И всичко това в петък около 17 часа, когато хората са тръгнали към курортите. Точно се измъкнахме от това задръстване когато няколко километра след това отново спираме в колона. Този път бяхме по-близо до произшествието и какво се оказа – един снегорин и един ТИР се бяха заклещили на един завой. И двамата не могат за помръднат. Колкото повече се опитват за се изкопчат толкова повече се сблъскваха странично и положението ставаше още по отчайващо. Хора изравяха снега с лопати отстрани, но и това не помогна. Отгоре на всичкото беше на място, където нямаше никакво GSM покритие. Стигна се до това хора да бутат ТИР-а. Беше колкото комична, толкова и страшна картинка. Закъсал в снега снегорин и почти обърнал се странично ТИР върху него, който хора се опитват да избутат. В крайна сметка случайно попаднал огромен ЗИЛ, който също чакаше на опашката дойте и издърпа ТИР-а. Според мен ТИР-а се потроши отстрани, но май нямаше друг начин да се измъкнат. Така след близо 40 минутно чакане пътя се отпуши и ние успяхме да продължим към Пловдив. Нямаше други произшествия на пътя и се прибрахме по живо по здраво.

Нова тема

Както забелязвате, ако четете през browser, блога ми вече има нов изглед ! Старият вече ми беше поомръзнал, а и направи доста годинки. Все се канех да си сменя темата, пробвах най-различни (в preview режим), все отлагах по една или друга причина. Старата, честно казано, малко ми беше утесняла вече с тези широки монитори. В крайна сметка реших че последната тема, която идва по подразбиране с WordPress (Twenty Eleven) си е идеална и ми върши работа.  Въпреки това и нея доста време отлагах да я активирам, уж с идеята да подменя стандартните снимки с мои. Сега реших просто да го направя, за да имам още по-голям стимул да изрежа разни мои снимки. До тогава ще гледате „фабричните“ 🙂 Не знам дали ще си играя да я превеждам на български – може би да, може би не ?!? В този ред на мисли няма ли превод на темите на WordPress ?? Или аз нещо не го намирам в настройките.

Отаблетчих се

От доста време се чудя дали да си взема лаптоп или таблет. Някои може да се учудят, но аз никога не съм имал истински лаптоп (Eee Pc-то ми върши тази работа). Истината е че имам някои „странни“ изисквания, за които до сега не съм намерил лаптоп, който да ги изпълни всичките, като например:

  • най-важното: дълъг живот на батерията (това разбира се е доста относително, но колкото повече, толкова повече)
  • лек (за мен повече от 2-2,5kg си е доста)
  • по възможност със SSD (и отново колкото повече, толкова повече)
  • да не е с Windows (или друга комерсиална ОС, която не харесвам и не искам да давам пари за нея)
  • да е удобен за работа (т.е. поне едно ssh да мога да пусна)
  • и разбира се да не е 3000 лева 🙂

Учудващо дори за мен един таблет успя да изпълни тези характеристики. И това е Asus Transformer – лек, с над 10 часа живот на батерията, с клавиатура и с Android OS (вярно не е Линукс, но и за нея вече има доста приложения). Последния модел Transformer Prime тотално ме спечели с четириядрения си процесор, 32GB SSD и живот с едно зареждане на батериите (и двете) до 18 часа. От както излезе през декември в щатите му бях хвърлил око, но в крайна сметка изчаках да дойде официално у нас и вчера си го взех от тук.

Първите ми впечатления са просто отлични. Красив, малък и не чак толкова лек, колкото очаквах – като цяло стои доста метално. Като се сглоби с клавиатурата усещането е точно като с netbook. А Android-а и всичко за него просто хвърчи. Все пак в момента това е най-мощния таблет на пазара.

Като си поиграя още няколко дена може да споделя и впечатленията ми от софтуерната част. Все пак това ми е първия таблет и все още не се чувствам много във свои води. А и доста програми за Android, с които съм свикнал на телефона, не са оптимизирани за голямата разделителна способност и изглеждат малко странно. За някои ще трябва да намеря алтернативи.

п.с. Asus някак си успяха да ме спечелят пак и след Eee PC да си взема Eee Pad 🙂 А повечето от междинните им продукти въобще не ме привличаха.

Уикенда

Уикенда на бързо, защото си заслужаваше:

Събота – сноуборд на Пампорово. Тази година май съм абониран за Пампорово, но не е нарочно, а просто така се случва. Иначе по пътя – закъсал ТИР на разклона за Пампорово и чакане в задръстване 1 час само на 5-6 километра от целта 😛 Иначе идеално каране ! Толкова сняг не съм виждал от дете. Пътеката до Студенец е точно като в детските ми спомени – тясна пътечка около преспи сняг по-високи от мен !

Събота вечер – рожден де на група Drundrun 🙂 Малка група хора в Малкия двор. Пийване, дъра-бъра, дрън-дрън и така …

Неделя – слънчево ! Решавам че не мога да стоя в къщи. Паля колата към Кричим. От там – накъде ?!? Ами хайде до Свети Константин. Аз уж излязох за слънце, но пак отидох на сняг 🙂 Хубаво местенце е Свети Константин, не бях ходил до сега. Препоръчвам Чайната – така се казва едно приятно местенце за сгряване.

Неделя вечер – Пикник-а до Първенец. След като тези снегове ни отрязаха пътя до Бойково, новото ни място за вечеря в неделя вечер е Пикника. Вкусно и уютно, няма много хора.