Tag Archives: Самотраки

Самотраки през септември

За четирите почивни дни решихме просто да отидем на Самотраки, без много да го обсъждаме, както направихме май месец тази година, и в крайна сметка така и не отидохме. И този път не беше лесна организацията, но поне тръгнахме. Малко неизгодно и неикономично – шест човека с две коли, но след толкова промени по състава на хората и това беше нещо.

В събота сутринта нещата не потръгнаха много добре. Първо отложихме тръгването чак към 9, защото Руми (едната от спътничките ни) трябваше да дойде от София, и ние си направихме среща в 9 без 15 на автогарата. Трябва да хванем ферибота от Александруполис в 15 часа, до където имаме 4-5 часа път (в зависимост от трафика, границата, времето …). След известно време чакане и дълъг телефонен разговор се установява, че Руми всъщност се е озовала на автогара Север, а ние сме на Юг. Нямаше как, трябваше да изгубим още време да отидем да я вземем. Точно пристигаме на другата автогара и се установява, че другата кола има проблем – нещо се е откачило по тръбата за ауспуха и бучи ужасно. Трябва да търсим сервиз. Упътват ни до най-близкия голям сервиз, но там след като я поглеждат ни казват, че не могат да я оправят и трябва да търсим сервиз за ауспуси. Отиваме до една уличка близо до Новотела, където знам че има много такива сервизи. На първия ни казват, че могат да ни услужат веднага и ни пращат на следващия, който е само на една пряка от него. Там най-сетне ни казват, че ще оправят колата. Става ясно че е паднала някаква сонда от ауспусната система и трябва да се завари. Не е голям проблем и за 15 минути сме готови. Междувременно започва да вали, времето тече и започваме да се чудим, ще стигнем ли въобще до Самотраки.

Малко след 10 най-накрая напускахме Пловдив. На юг времето започна да се оправя и постепенно изгря слънце. На границата бяхме около 12 и преминаването протече бързо и без проблеми. Точно след границата спряхме за малко почивка. Когато превключих на гръцката карта на GPS-a, той изчисли, че ще бъдем в Александруполис в 15:00, което направо малко ни обезкуражи. Все пак трябваше да пробваме. Точно успяхме да наваксаме 10-тина минути, когато GPS-а, избра някаква леко странна отбивка, по която все пак реших да мина. Оказа се че излиза на един затворен участък и по-лошото беше че точно там имаше полиция, която естествено ни спря за проверка. Нищо страшно, но изгубихме още минути. Иначе полицая, който ни спря си говореше на гръцки, ние на българо-английски и в крайна сметка въобще не се разбрахме 🙂

След много бързане, успяваме на стигнем в 3 без 10 на пристанището в Александруполис, GPS-а казва “след 200m се качете на борда” (което не бях го чувал до сега). Спираме пред гишето, където продават билети, като се надяваме да ни изчакат. Отиваме и какво да видим – ферибот няма ! От понеделник сменили разписанието и в събота въобще няма фериботи за Самотраки. Гледал съм старо разписание в интернет, и дори ми стана гузно, че така съм подвел всички.

Разбираме, че ще трябва да изчакаме още един ден, докато отидем на острова. Разходихме се из Александруполис, но нямаше какво толкова да се види, а и навсякъде чувахме само българска реч. Решихме да се махнем от тук и аз се сетих за близкото село Макри с чудесен плаж, в което съм бил с Маги и Тишо при първото ми ходене до Александруполис. Решихме да отидем там, и някъде да си намерим място за палатки за нощта.

Макри е на 12 километра западно от Александруполис и след няколко дежа-ву-та успях да намеря плажа, който е близо до селото. Когато се разхождах първия път по този плаж, не съм си мислил, че ще дойда отново, но на, съдба ! Към края на плажа си намерихме един затворен вече къмпинг, където решихме да останем. В Гърция вече беше свършил сезона и нямаше много хора, въпреки че отново срещнахме доста българи. Времето беше чудесно и си изкарахме една много хубава и спокойна вечер на плажа на Макри. Както каза Дарко, ако не знаехме за Самотраки, можеше и там да си останем (и да спестим една крупна сума за фериботи, но това е една друга тема).

Makri beach

Makri

В неделя в 13:00 часа най-сетне потеглихме с ферибота към Самотраки. След 2 часа и половина пристигнахме на острова. Първото ни притеснение беше дали къмпинга, в който бяхме предишния път, е затворен вече и ще може да се настаним там безплатно или ще трябва да търсим друго място. С Дарко и с всичкия багаж (на острова взехме само едната кола) отидохме да проверим и се оказа, че може да останем там. Дори и имаше и други палатки и хора. Направо да им се чудиш на гърците, как при това хубаво време (поне за нас) вече е свършил сезона.

Първата вечер на острова решихме да се разходим и да покажем на хората, които не бяха идвали, столицата на острова – Хора (Chora). Разгледахме градчето, разположено на един хълм, с чудесни къщички, по залез слънце и беше чудесно.

Chora

Понеделника всъщност ни беше единствения цял ден на острова и трябваше да го използваме максимално 🙂 Първо решихме да отидем на пясъчния плаж на южната страна на острова. Там в началото духаше много, но постепенно поутихна и слънцето доста ни напече. Къпахме се в морето, плажувахме … въобще напълно лятно усещане. Дори хванахме тен т.е. изгоряха ни носовете 🙂 Застояхме се дори повече от колкото си го представях.

sand beach

След плажа решихме да отидем на някое ново и за нас място. Отидохме до Хора да разгледаме туристическата карта и си набелязахме един водопад от южната страна на острова. Оставихме колата в едно селце Ксиропотамус (Xiropotamos) и продължихме нагоре по реката. А реката се оказа невероятна – толкова бистра вода ! Едни камъни, много красиво ! Водопадите се оказаха по-близо от колкото очаквах и бяха цяла каскада от водопади. Красиви, но водата в реката беше студена да се топна, иначе много ми се искаше по тези вирчета.

river and waterfalls

Втората (и последна) вечер на острова си спретнахме рибна вечеря на скара. Едвам се разбрахме с продавачите в рибния магазин в Камариотиса (Kamariotissa), като в крайна сметка и ние не разбрахме всички видове риба, които взехме. Важното е че беше много вкусно 🙂 Само аз нещо бях изморен и си легнах сравнително рано в палатката, което не беше лошо, защото на другия ден трябваше да карам по обратния път до България.

За разлика от предишния път, когато бяхме на Самотраки, този път нямаше чак толкова много кози. Този път имаше МНОГО котки ! Дори в къмпинга беше пълно с тях. Това хич не беше приятно защото само се опитваха да ти докопат храната. Козите поне си пасяха кротко на разстояние.

Във вторник ферибота беше в 16 часа, така че имахме половин ден на разположение, който изкарахме на плажа до къмпинга. Бях забравил, че при тези камъни е много трудно да влизаш във водата. Затова аз се разходих из къмпинга, където се установи, че повечето палатки са изоставени. Дори от една скъсана си палатка си намерих рейка, която взех за резервни части за моята палатка (вместо да си купувам за по 4 лева на елемент). Въобще ако ви трябват рейки, колчета, въжета … та дори и палатки и дрехи, може да отидете в някой къмпинг след сезона. Хората масово си изоставят всичко.

Вечерта си тръгнахме от острова. Този път дори не ми беше толкова тъжно. Вече знам, че щом съм отишъл за втори път, ще отида пак. Този път, въпреки, че беше за кратко, ми беше много хубаво и зареждащо. Самотраки, пак ще се върна.

chao samotraki

п.с. ето всички мои снимки. И тези на Ели.

Самотраки

През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис – само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.

Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас – така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.

На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! 🙂 Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път 🙂 Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.

След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова – към водопадите.

Чудничко място си е Самотраки – хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.

Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем – доста е голям. Избрахме си едно страхотно място – леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера 🙂

Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.

Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.

Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.

Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира – Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери 🙂 Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)

Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки – освен всичко останало си има и доста древни останки.

Бяхме и до южния плаж – единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.

Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове – просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става – поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.

Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде 🙂 Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! 🙂 И един съвет, който ни дадоха – не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.

За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме – работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен 🙂 В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.

Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот – на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.

Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме 🙂 Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …