Monthly Archives: October 2009

Улиците на Добростан *

Пътешествия, Разни, Фотография, ,

Първото, което виждате, след като влезете в Добростан е площада между кметството, училището, читалището и параклиса :

dobrostan-01

на площада все още може да се разчете надписа “Да живее 1-ви май”

dobrostan-02

До него по стара традиция стигат улиците “Победа”

dobrostan-03

и основната улица, която пресича цялото село, “9-ти септември”

dobrostan-04

която вече се казва “Марциганица”

dobrostan-05

Малко след това стигаме и до улица “Свобода”

dobrostan-06

която обаче представлява ето това:

dobrostan-07

Същата е съдбата и на моя фаворит – ул. “Каменица”

dobrostan-08

която е една прекрасна зелена полянка

dobrostan-09

Не по-различно е положението и на ул. “Люляк”

dobrostan-10

но важното е да има табела и всичко да е обозначено.

dobrostan-11

Въобще улици може да няма, но имена трябва да има !

dobrostan-12

dobrostan-13

dobrostan-15

dobrostan-14

dobrostan-16

и за финал една (почти) напълно автомобилна пейка на улица … всъщност има ли значение името, когато си там …

dobrostan-17

* заглавието е взаимствано от блога на Еленко и неговата поредица Улиците на …

До София за концерт и разходка из Витоша

Музика, Пътешествия, , , , , , , ,

Тази събота беше концерта на Alice Russell и Nightmares on Wax. Бяхме се събрали доста голяма група за концерта, и аз въпреки, че се колебаех малко в крайна сметка реших да отида (взех си билет в последните дни преди събитието). Тръгнахме в събота след обяд, стигнахме по на време (за разлика от другата кола, които дойдоха направо за концерта) и успяхме да отидем до Дина, да хапнем там, и дори да започнем с пиенето 🙂 Аз дори между временно успях да отида до квартирата на сестра ми, където доставих разни (и доста) провизии и взех на обратно други.

Концерта, беше обявен за 7, но както се очакваше, започна малко след 8. На сцената излезе Алис Ръсел, заедно с цяла група … всички в бяло … и много весели. Аз, както казах, не се бях много подготвил за нея, освен няколко песни в ТиТръбата. Все пак беше чудесно. Но най-велико беше това, което последва, а именно Nightmares on wax ! Получи се просто жестоко парти. Предварително въобще не знаех какво да очаквам от тях, защото всичко което съм слушал е доста експериментално, но това което избраха беше най-подходящото. Мисля, че всички които останаха до края бяха предоволни. Дори за малко да излязат на втори бис, защото публиката не спираше да тропа и да вика.

След концерта отидохме да хапнем, а вечерта завършихме в Амстердам (заведението, не града). Там откарахме до не знам кога и добре че на другия ден се оказа, че се сменя времето и имахме 1 час повече за спане.

В неделя след обяд решихме да отидем към Витоша. На срещата пред Боянската църква се събрахме доста голяма компания (може би към 15 човека). Разгледахме църквата и решихме да отидем и до Боянския водопад. Някой каза, че е близо, но в крайна сметка се оказа че си е около час и половина ходене. Все пак според мен си струваше – водопада наистина е много хубав. Разходката из Витоша през есента също е прекрасна. Почти като в Родопите 😉

За финал отидохме изморени и доста гладни в един ресторант в Бояна, който се оказа доста добър и хубаво се наядохме. След което се прибрахме в Пловдив, където за първи път се оказа по-кофти време от колкото в София. Валеше някакъв ситен дъжд, мъгла … а в София през целия ден на разходката беше чудесно време.

Взех си дъска

Пътешествия, Разни, ,

Днес си свърших на бързо работата и след обяд реших, че навън времето е твърде хубаво да се стои в офиса. И без това напоследък почти всяка вечер си доработвам, заслужавам един свободен полуден. Реших да свърша нещо за което от известно време се каня – да отида до завода в Чепеларе, да видя дали ще си харесам сноуборд. Магито веднага се съгласи да ме придружи и аз веднага се прибрах в къщи, оставих колелото, взех колата и половин час след обаждането вече бях пред тях. Тя дори се нави да шофира. Така аз на отиване и на връщане дори бях просто пътник в Астралката. Не е лошо да те возят 🙂

Отидохме в Чепеларе и първото, което направихме е да отидем във фирмения магазин на Орион (или както там се казва завода за ски). Там, за мое щастие, все още имаше сезонно намаление от 20% за ски и сноубордове. Леличката, която продава се оказа много любезна. Явно нямаше много работа и започна да ни обяснява всичко. Дори като не можах да си избера дизайн, ни заведе в склада, за което трябваше да се мине през (почти) целия завод и успяхме да го разгледаме и от вътре (а режима на пропуск не е за подценяване). В склада разгледах всички налични сноуборди, но наистина тези които бяха за износ и не ги продават са по-хубави, поне като дизайн. А и като за мен, по-дълга дъска, нямаше голям избор. Все пак шарката не е най-важното, и просто си харесах една. За качество – според мен всички, които ги правят в Чепеларе са еднакви. Освен това ми е първа дъска и си е ОК. Пък и цената ме уреждаше, така че си взех 🙂

iko_and_board

За финал на разходката ни, се излегнахме на полянка под скриващото се вече слънце. Всъщност излягане не е много правилно, защото полянката беше с около 50-градусов наклон 😉

полянка около Чепеларе

Уикенд в къщи

Ежедневие, Разни, , , , ,

За първи път от не знам кога, прекарвам целия уикенд без изляза и метър извън Пловдив. За съжаление есента и дъждовното време са вече тук и не става за ходене из планините и палатки 🙁

В петък вечерта бях на couchsurfing среща, на която софиянци бяха повече от пловдивчани. Направо срам за нас.Все пак прекарах добре и неусетно стана след полунощ и всякакво ходене в Петното пропадна. За вечерта дори приютих един човек от срещата да спи у нас – адаша ми Христо. За първи път хоствах българин 🙂

В събота около обяд ми се обади Спастнята с и ми каза: “Знаеш ли какво стана ? Славка почина”. Аз в първия момент се стъписах, но веднага се усетих, че Slavka e домашния компютър на техните, на който от както инсталирах ArchLinux, съм му главен администратор и горе-долу веднъж годишно нещо става и се налага да го оправям и обновявам. Този път беше изгоряло дъното и те вече си бяха купили нов компютър, но линукс-а нещо не искал да тръгва. Аз отидох с идеята че ще го оправя за половин час, ще го ъпгрейдна и ще се видя със Спастнята. Обаче нещата се закучиха. И то доста. Изскочиха най-различни проблеми, някои от които доста странни. Така останах у тях от обяд до 7 вечерта. Изпих колкото можах бири, а накрая дори и вечеря ми сложиха 🙂 За финал дори не оправих всички проблеми, но като цяло Славка възкръсна и то с по-голям диск, повече RAM и по-бърз процесор 🙂 Вечерта бях в Петното, но нещо нямаше много хора и се прибрах сравнително рано.

В неделя вечерта се събрахме в Пухи да изчакаме началото на рождения ден на Пухи. Имаше чудесна торта (браво на Таня и Стринето !), ядене, пиене, хора … въобще както си му е реда 🙂

ЧРД, Пухи !!!

Яна, и на теб ЧРД 🙂

До Одрин за един ден

Пътешествия, , , , ,

В събота вечерта получих изненадващо предложение от Ели, да ходим в неделя до Одрин. Ей така за един ден – отиваме, разглеждаме и се връщаме. Аз веднага си казах WhyNah ?!?  (лайна?!?) 🙂 и се навих. Това се случва някъде към 11 вечерта и се разбрахме се да тръгнем в 7:30 сутринта. Така станах в 7 без 15 и малко след уречения час взех Ели, Зорница и малкия Габи. Тръгнахме към Свиленград, а наоколо ни обвиваше една мъгла, която въобще не ни харесваше. Не бяхме се разбирали така – трябваше да бъде идеално слънчево време и му дадохме срок до границата, да се вдигне мъглата. Точно така и се случи 🙂 Точно след като минахме границата, съблякохме дългите ръкави и останахме по къси. Посрещна ни чудесно време.

Българо-турската граница ни забави малко, защото и на двете работеше само по едно гише, но беше безпроблемно. След границата до Одрин остава около 15 километра, които минаха бързо. Влязох в града и сравнително бързо успях да намеря удобно място за паркиране, близо до центъра. Първо, както всички туристи, се отправихме да отидем към най-голямата джамия – Selimiye.

selimiye

Аз бях ходил и преди до нея, но сега за първи път влязох вътре, и видях от вътре колко внушителна изглежда.  Неприятното беше много амбулантни търговци, които постоянно се опитват да ти продават разни глупости. А в Одрин, както знаете, почти навсякъде може да си купите неща и с левове. Това го пробвахме на практика.

На Габи в началото му беше нещо лошо на коремчето, но за щастие после се оправи и когато бяхме по уличките със стари къщи, вече беше във вихъра си 🙂 Ето малко снимки от центъра, по който за първи път се разхождах така на спокойствие.

edirne-center1

edirne-center2

edirne-center3

edirne-center4

edirne-center5

След разходката из центъра решихме да ядем турски дюнери с турска бира. Това с дюнерите се оказа голямо преживяване – конкуренцията е огромна и навсякъде те приканват да седнеш при тях. На моменти са прекалено нахални.  Все пак си намерихме едно приятно местенце. Там с Ели може би направихме грешка, че си поръчахме дюнерите (които бяха нещо като сандвич) с люто. В държава, където лютото е по default, като кажеш с люто, значи много люто. Нищо де – поне бирата (Efes pilsen) вървеше много добре 🙂

Другото нещо, което ме тормозеше цял дене беше автоматичните SMS-и от Nagios системата на работата ми. Ставаше нещо с един от сървърите, а не можах да се свържа с никой от колегите. Чак следобяд успях да се свържа и се оказа, че проблема е в data center-а, т.е. и да съм си бил в Пловдив нямаше какво да направя, освен да реагирам по-бързо. Чак вечерта малко преди да тръгнем на обратно, момичетата решиха да ходят на шопинг в Kipa, а аз там си хванах free wireless и поговорих с колегата, какво е станало.

В крайна сметка, напълно удовлетворени от хубавия ден, тръгнахме обратно към България. Нямаше проблеми и простотии на границата, както предишния път, когато се връщах от Гьокчеада.

Чудесно време случихме (може би последното толкова хубаво, за тази година) и съм много доволен, че го направихме.  В полунощ си бяхме по домовете, заредени от поредното пътешествие 🙂

10 октомври 2009 – изложба и концерт

Култура, Музика, , , , , ,

Хубавия ден за съкровища продължи с хубави неща и в цивилизацията. Първо отидох на откриването на изложбата в Баня Старинна, която стана известна със скандала с Черни, което май донесе допълнителна реклама, защото около Банята имаше много хора и много полиция. Изложбата “Отражения от бъдещето” си е доста голяма и аз за малкото време, което успях да й отделя само минах набързо от всякъде. Трябва пак да я посетя някой ден този месец.

От Бяна старинна бързах да си тръгна, защото трябваше да се прибера, да си оставя колата и в 8 да бъда отново на центъра за концерта на Billy Cobham. Концертната зала беше препълнена – едвам влезнахме. Аз лично очаквах да гледам как Били ще ме разцепи от бързина с барабаните за втори път, но всъщност се оказа, че основната фигура на вечерта е Теодосий Спасов, а другите са “просто” гост-музиканти. Като цяло свириха доста лежерни неща, които все пак ми харесаха. Пианистката за мен си беше върха за вечерта, и дори по-късно в Петното я поздравих, а китаристката на всички ни стана топ 1 по красота 🙂 Били все пак към края удари едно соло 🙂

Както вече разбрахте вечерта завърших в Петното, където традиционно всяка вечер музикантите от Пловдивските джаз вечери си правят jam session. Така беше и тази вечер, но Били излезна само веднъж и то не за много дълго, след което си тръгна. Това беше добър повод да се прибера по навреме, защото ми изникна едно предложение сутринта да ходим до Одрин, на което аз не можах да откажа. За това в следващия пост.

Ден за съкровища

Пътешествия, , , , , , , ,

В събота се очертаваше чудесно (за октомври) време, и аз бях решил че ще ходя някъде из Родопите. В петък вечерта никой не потвърди, че му се идва с мен и аз си реших, че ще ходя да търся съкровища от geocaching. В събота все пак Ели се нави да дойде с мен и малко след 12 часа тръгнахме. Аз бях набелязъл няколко “съкровища”, и до последно се чудих дали да ходя около хижа Здравец (където има повече) или над Горнослав (където беше само едно, но се очакваше да е много по-спокойно). В крайна сметка избрах второто и потеглихме към Асеновград, след това Червен и Горнослав. След последното село вече включих GPS-а да ме води към координатите. Съкровището беше озаглавено “the hidden waterfall“, и наистина, както пишеше в описанието – от мястото до което може да се стигне с кола, въобще не предполагате, че само на няколко метра навътре може да има и то не малък водопад … разбира се ако имаше вода 🙂 сега реката беше пресъхнала. Въпреки това си личеше, че може би през пролетта има водопад. Наистина едно от местата, които със сигурност ще пропуснете (дори ако минавате наблизо), ако го нямаше сайта geocaching.com да ви води.

Стигнахме приблизително до мястото, но все пак точното място беше трудно да намерим. На мен ми се смесваха описанията на различните обекти, които гледах и бях забравил да взема снимките. Другия път като ходя за съкровища, ще си записвам и снимките в GPS-а – обещавам ! 😀 Трябваше да слезем под водопада и чак от другата страна на “реката” видях едно дърво, което ми заприлича на това от снимките и бях прав. Успях ! Намерих си поредното съкровище 🙂 Този път беше много професионално направено – с бланки и лепенки, взети от официалния сайт на български и английски. Имаше дори чували за смет и ръкавици по програмата “Cache in, trash out“. Аз бях запланувал да оставя разни неща, но почти нямаше място в контейнерчето и успях да оставя само една монета (една хърватска куна). Записахме се в лог-а и върнах съкровището на мястото. Точно решихме, че наоколо е чисто и няма боклуци, но когато решихме да излезем на пътя от друго място видяхме, че по надолу коритото на реката е използвано за място за изхвърляне на боклуци. Вече беше късно да се връщаме 🙁

Точно на мястото, където оставихме колата имаше табела към параклис “Св. Георги”, който беше в другата посока от водопада, и решихме да отидем да видим и него. Параклиса е само на 250 метра на вътре в планината и на едно много чудесно място. Реставриран е на скоро, има чудесна беседка под стари и дебели дървета, заслон, място за скара. Много спокойно място. Само едно куче със звънче заглушаваше тишината. Не знам кой е решил да сложи звънец на куче, но си е леко гадно. Не се доближи, да го разгледаме по-подробно. А сред това спокойствие в небето се спускаха парапланеристи. На всичката тази красота отново имаше оставени боклуци, които този път събрах в една торба и ги отнесох в Пловдив.

След параклиса решихме да отидем до село Добростан, в което и двамата не бяхме ходили. Добростан се намира на вътре и на горе 🙂 Дори на пътя по едно време му писва да се изкачва и свършва и има и участък от черен път. А селото е едно хубаво – с улици със хубави имена, може да е просто пътека, но си има име, една стара заключена църква със странни стенописи, със странни стари машини, с добри хора, който ти се радват, обясняват ти и дори дават семена да си засееш цветя.

За порт 25 и филантропията

Разни, Технологии, , , ,

От Донка научих за грубото филтриране на порт 25 в мрежата на БТК (по ново му – vivacom). Покрай това се присетих, че и на мен ми е случи нещо подобно преди няколко седмици, но тогава така и не писах за него. И аз по същия начин една събота разбирам че не мога да изпращам писма. Трябваше ми още един ден да се уверя че проблема наистина не е при мен (все пак обновяванията на ArhLinux-a понякога омазват какво ли не:) ), а при доставчика ми. В неделя така и се отказах да звъня, и оставих за понеделник трудния разговор, в който си представях как обяснявам на някоя леличка, че не мога да се свързвам към никой сървър на пот 25. За мое голямо учудване само след като казах какъв ми е проблема и кое ми е IP-то, веднага ме информираха че съм бил влезнал в някой spam списък, казаха ми къде да проверя и как евентуално да изляза от там и те веднага ще ми премахнат филтрирането на порт 25 от моя компютър. Най-вероятно съм бил хванал някой троянец – аз в първия момент: пфуу глупости, аз съм на Линукс и на PC-то и на лаптопа. В следващия момент – БАМ! – аз имам свободен wireless ! Казах си – то бива филантропия, бива, но и тя си има граници ! Ще слагам парола, след като аз страдам от това. Малко след това се сетих, че и на сестра ми лаптопа беше точно в петък преди да случи това, точно с диагноза много вируси – за преинсталиране. Така че най-вероятно от там е дошло всичко, но така и не можах да установя със сигурност, защото всичко вече беше форматирано. Така няколко дена и аз бях без поща и ми се наложи да използвам разни web базирани. Между другото SMTP сървъра на GMail е на порт 995 и той си работеше.

Като съм цяло съм направо учуден как дори Langame са успели да решат проблема със спама по-интелигентно от БТК. Следят си списъците в senderbase.org и ако някое IP от тяхната мрежа попадне там автоматично го филтрират, докато не излезе. Да спреш e-mail услугата на всичките си клиенти (добре де, да ги принудиш да използват само твоя smtp сървър), ми се вижда твърде крайно решение. И то без предупреждение ! Радвам се че нямам нищо общо с тях и не ми се е наложило да обяснявам на някой какво да направи, че да има отново e-mail.

А при мен все пак филантропията надделя и в крайна сметка не сложих парола, а просто филтрирах порт 25 на хората които се връзват на wireless-а ми от router-a. Сега ще кажете, че си противореча и съм постъпил също като БТК, но не е ли по-добре free wireless без порт 25 отколкото въобще без Интернет ?

неделя в Хисаря и Бойково

Пътешествия, Разни, ,

След като в предишния пост, написах как съм си изтощил батериите в петък и в събота през нощта, в неделя си ги презаредих по най-баналния начин – с ядене 🙂 Към обяд с нашите отидох до Хисаря да налеем вода. Освен водата имаме нещо като традиция и да хапваме там в някой местен ресторант. Така направихме и този път – наядох се едно хубаво ! Точно се прибрах в Пловдив и се разбрахме с другите да ходим в Бойково в нашата любима кръчма. И този път организацията не успя без множество телефонни разговори, но беше в рамките на нормалното. Този път дори бяхме повече хора с цели три коли. Както може да се очаква и там не издържах на домашните специалитети, и въпреки че не бях много гладен, пак се наплющях. О-хааа !

Нощта, къщата, деня, концерта

Култура, Разни, Събития, , , , ,

В петък вечерта беше нощта на музеите и галериите (а.к.а. нощ на бурдеите и таверните). Аз нямах никакви уговорки, и по някое време просто тръгнах сам, като знаех, че ще срещна все някой (както и стана). Още на първото място, където отидох – Баня Старинна, срещнах Спасчо, както и всичките ми колеги от работата. След това се чух със сестра ми и се разбрахме да се видим на пощата. Наложи ми се да мина през цялата главна и тогава осъзнах какъв ужас от хора е в целия град. Не целия град, а цяла България е беше събрала тук. То хубаво, да има големи събития, но толкова много хора ми дойдоха в повече. Главната беше непроходима. Все пак успях на стигна до ArtNewsCafe на път за пощата, където се оказаха повечето ми приятели. Ей така без да се уговаряме се намерихме. То тази вечер при толкова хора навсякъде, всички уговорки бяха обречени.

След като се събрахме решихме да отидем на Античния театър, където да гледаме танцов спектакъл. Там обаче вратите бяха затворени и не пускаха … изчакахме повече от 20 минути, след което започна да вали. Решихме да не стоим на античния и си тръгнахме. Отидохме в галерия Коридор, след което тоново в Баня старинна. След като дъжда не спираше, решихме да отидем в Петното, където Пухи пускаше (вижте и чуйте какво) като част AntiArt Movement програмата.

В Петното въобще не беше лошо – събрахме се доста познати, а и станах свидетел на доста странни познанства … т.е. хора които познавам независимо, се оказа, че се познават. Така изкарахме до някое време в Петното, докато Гергана каза да ходим на някакъв купон в една къща в Стария град. Там се довършихме тотално. Точно както се полага на голям купон. По някое време се появи и Цецката с още хора. Аз цялата вечер пих толкова различни алкохоли, че направо не знам как не припаднах някъде като някои от нас 🙂 Като цяло беше много яко ! Имаше дори екран на който се прожектираха сноубордски филми. По някое време приятелите ми решиха да си тръгват. Подпирайки се тръгнаха в различни посоки, а аз като установих, че трябва да си тръгвам сам, реших да се върна и с Цецката останахме още около час. Накрая като установихме,че няма повече алкохол, т.е. няма какво да правим, изпратихме неговите приятелки до хостела, а аз най-сетне се отправих пеша към вкъщи. Когато се прибрах беше 6 сутринта.

В 11 ми се обади Еличката, като ме замоли да й дам нашата тента от морето за HandMade деня. Аз вече бях обещал и отидох да я занеса, но само им я оставих и се върнах обратно у нас. След това трябваше да закарам сестра ми и Жоро до гарата, след което имах една среща на пощата и чак тогава (към 15:30) успях да стигна до деня на ръчните неща. Там въпреки дъжда се бяха събрали много хора. Всички стояха под найлоните и на никой не му се тръгваше. Мисля че отново се получи чуден, макар и влажен 🙂 handmade ! Имаше и хора и музика и неща … а какво друго му трябва ?!? 😉

След HandMade-a отидохме да хапнем в ресторанта на Петното. Там Гергана ме зариби да отидем на концерт на група О.Х. в Лебовски. Въпреки, че другите не дойдоха, аз се радвам че отидох, беше голямо шоу !

Събота вечерта отново завърших в Петното, където Пухи пускаше отново, но този път просто не издържах до късно. Нещо батериите ми се бяха разредили и се прибрах да спя.