Стана и май месец. Първите му два дена бяха точно поредния уикенд, който аз този път използвах за активна почивка. В събота спах до часа, след което се видях със Спастнята. С него и Елена изкарахме един супер лежерен следобед покрай фонтаните в царсименоновата градина с биричка в ръка. Времето беше направо лятно горещо. След това се видях с останалите във водолаза на бира и цаца. Прибрах се, хапнах и заспах (отново). Събудих се към 10 вечерта и реших да отида в Петното, където Пухи беше на смяна. Там за разлика от всякъде другаде нямаше много хора и беше спокойно. Прибрах се към 1 след полунощ и отново заспах. Май от цялата седмица и от предишните уикенди батериите ми са било доволно капнали.

В неделя имахме уговорка за 11 часа пред Пухи с идея да ходим някъде, без да знаем къде точно. Събрахме се 8 човек с три коли и решихме да оставим моята. Аз нямах нищо против – веднъж и аз да не съм шофьор и да мога да пия. Накупихме ядене и пиене, а като цел избрахме село Ситово. Радвам се че отидохме на ново място. Малко пообиколихме докато си намерим място, но на края си намерихме хубава полянка на която се размазахме цял ден. Ама наистина – лежане, ядене и спане. Аз си пробвах новия поляризиращ филтър на синьото небе и пухкавите облачета, но все пак трябва да свикна кога е добре да се ползва и кога не.

Неделя вечерта след полянката в Ситово, нямаше как да пропуснем и кръчмата в Бойково. То си влизаше в първоначалния план. Уж бяхме яли, но пак не устояхме на традиционните ни ястия. Прибрахме се и на мен единственото ми желание беше отново да си легна. Дори не ми се пишеше в блога. Така презаредих, че днес (понеделник) сутринта се събудих сам още преди алармата ми.

Този уикенд малко се натресох на рожденния ден на Вели. Тоест разбрах от трети лица, че ще се ходи на хижа и аз е навих да отида. В последния моемнт се отказаха някои хора и се оказа, че от Пловдив оставаме само 5 човека естествено отидохме само с колата на Спасчо. Така дори не бях шофьор 🙂 Мястото на срещата беше хижа Трещеник в Рила. Бяхме се уговорили да тръгнем в събота в 9:30, но аз се успях след като старателно си нагласих алармата, но бях забравил за цъкна да звъни и в събота. Така когато се събудих сам, вече беше 9:30. Тепърва си събирах багажа и с цялото мотане докато се съберем всички, в крайна сметка тръгнахме от Пловдив към 11 часа.

Никой от нас не беше ходил до сега на хижа Трещеник и общо взето разчитахме на карти и на GPS-а. бяха ни казали, че с кола се стига до самата хижа и наистина се оказа така. Общо взето само трябва да не подминете една доста остра отбивка в Якоруда (с табела рекламираща “курорт Трещеник”), след това 15 километра на горе и сте там. Пътя не е хубав, но не е и отчайващо зле.

Пристигнахме в хижата към 2-3 часа, където се оказа че строят нова пристройка, която е направо модерно хотелче. Още не е напълно готова, но ни настаниха там. По едно време се замислихме, че може да ни вземат доста пари, но хижарката каза, че нощувката е по 11 лева, което беше добре. Между другото хижарката е супер готина и добра леличка. Сготви ни леща, а на другия ден боб. Иначе в хижата няма кухня, където да продават, така че трябва да си носите храна.

Времето беше слънчево и решихме да се разходим из околността докато залезе слънцето. Видяхме околните нови сгради, хотели … въобще разбрах защо на табелата пишеше “курорт”. Отидохме и до старите бунгала, които вече са почти изоставени, но лятно време сигурно е много приятно в тях. Има и големи поляни около хижата, които са идеални за палатки. Трябва да отидем и дано не е много пренаселено лятото, а спокойно както беше сега.

Останалите хора от групата (включително Вили) дойдоха чак по тъмно. Тъмно все пак означава след 5 часа 🙂 Изчакахме ги в стаята, а след това отидохме в столовата, където да се съберем и да празнуваме на практика рождения ден. Добре се получи … щом не знам до кога сме откарали.

В неделя решихме да се разходим до хижа Грънчар. Времето беше повече от перфектно. Предишната вечер заваля малко дъжд и ни е се уплашихме че може да се развали времето, но на сутринта (а и през целия ден) беше слънчево, без вятър и дори без нито едно облаче. От хижата ни посъветваха да отидем с колите до началото на парк Рила в местността Нехтеница, откъдето има още час и половина ходене. Денят е кратък, а ние тръгнахме към 11, и решихме да направим точно така. Ходенето беше приятно, като колкото по-нависоко отивахме толкова повече се появяваше сняг. Особено в сенчестите участъци си беше направо зимно ходене.

Стигнахме до хижа Грънчар, където езерото пред нея беше изцяло замръзнало. Голяма красота ! В същото време (направо) печеше едно слънце. Пълна релаксация и идилия.

След хижа Грънчар, Тишо предложи да се връщаме по друг път, като заобиколим връх Суха Вала и през Рибно езеро да се върнеш отново на Нехтеница. След това направихме един нагледен пример как не трябва да се държим в планината. След като се изкачихме билото, част от хората решиха да се връщат, защото нямаше пътека от там от където искахме да минем … всъщност няма значение защо са решили да се връщат. За мое голямо учудване Маги, Бояна и особено Спасчо заедно с още няколко човека решиха да продължат. Дори го направиха като казаха, че след 10 минути се връщат, но след като хората окончателно тръгнаха на обратно с Тишо решихме да настигнем групата напред. Опитахме се да им обясним че зимно време на 2500 метра надморска височина в Рила, два часа преди залез слънце, без вода, храна и каквато и да е екипировка (дори челници нямахме) въобще не е добра идея да се делим, но така и не можахме да ги убедим. Много ме разочароваха, и дори сериозно ще си помисля, дали друг път дали да тръгна с тях на поход из планина. Въобще не бяха отговорни за цялата група. Ако си бяхме само ние, аз нямаше да се сетя да се връщаме, и всичко щеше да е ОК, но така не беше наред. Наскоро четох един пътепис из Антарктида, където правилата са просто закон и трябва да се спазват. Все пак в нашия случай всичко завърши благополучно и успяхме да минем (макар и доста стръмно – добре че не беше заснежено) до Рибно езеро и от там до мястото с колите. Беше наистина красиво !

Върнахме се в хижа Тръщеник вече на тъмно, където хапнахме боб, който ни чакаше още от сутринта. Така приятно изморени от разходката и наядени тръгнахме наобратно към Пловдив. На връщане също решихме да сменим маршрута и вместо през Белово минахме през Велинград. Честно казано не знам от къде е по-добре, но ако е хубаво времето и двата пътя стават.

За пореден път хванахме чудесно време за уикенд. Няма да кажа за пореден път “може би последното хубаво време за годината”, защото явно тази година зимата е решила сериозно да закъснее.

Времето напоследък е доста приятно дори топло. Особено след като се върнах от доста по-хладна Холандия. Въпреки невероятното за края на ноември време, не отидох никъде за целия уикенд. Съботата дори я използвах да си почина и да се наспя след тридневното обикаляне из Холандия. Както ретуитнах Васил – “Прекрасен ден за проспиване”. Спах да обяд, след това посрещнах сестра ми на гарата, а целия след обяд мързелувах. Вечерта все пак се раздвижих малко на диско парти в Lebowski. Райо пускаше музика и се получи доста добре, но нещо започна доста рано (към 9 часа) и до към 12 вече повечето капнаха. Аз отидох и продължих в Петното, където след малко се появи и Райо, т.е. партито е било свършило по малко странен начин.

В неделя все пак се навихме да отидем някъде извън града. Ели ме събуди в 10 и този път сравнително бързо се организирахме. Малко след 11 вече се бяхме събрали и излизахме от града. Целта беше Брацигово. идеята дойде от Таня, която имаше 3 чувала дрехи и решихме да ги дадем на дома за деца там. Това беше и първото нещо, което направихме след като пристигнахме. Питахме къде е дома, като дори се оказа, че има два, но ние отидохме до този с по-големите деца, защото и дрехите бяха за по-големи. Доста по-добре ни посрещнаха от колкото домовете в Пловдив, където те гледат все едно им създаваш само грижи с тези дарения. Това и беше целта – наистина да се зарадват на дрешките.

Бяхме забравили да вземем Йонов с нас (не точно забравили, но това е дълга история 🙂 ) и той реши да дойде с рейс. Докато го изчакахме се разходихме из Брацигово. Аз уж бях ходил и преди, но този път видях доста повече неща, като едното беше много добре поддържана църква. Много ни хареса. След като се появи и Йонов отидохме да търсим една еко пътека малко извън града. Честно казано така и не разбрахме дали я намерихме или просто вървяхме по междуселската пътека до Розово, но все пак си направихме разходката. Минахме и през един римски мост, който беше хубав. Слънце, река, планина, приятели … какво друго му трябва на една хубава неделя 🙂

По случай двойния празник – рождените дни на Таня и Пухи, решихме да си направим тридневен уикенд на Мандрица. Така в петък си взехме почивен ден 🙂 Нещата не потръгнаха много добре. Колата на Марина се развали (счупено каре) още предишната вечер, като идваха от София. След това някои се отказаха да диват, а за други не се знаеше до последно. В крайна сметка се наложи дори двама да тръгнат на стоп. Така Таня и Ники за пореден път тръгнаха за Мандрица на стоп, другите тръгнахме с Астралката, а Марина и Ники останаха да чакат да им оправят колата. Стопа им вървеше. На Малко Градище ги настигнахме (въпреки, че спряхме в Харманли), но веднага ги качи друга кола. На Ивайловград се размениха стопаджийте. На нас ни направихме една дълга проверка от гранична полиция в Свирачи, но ние хич не се притеснихме, а дори си танцувахме на музика от колата, докато изчаквахме.

След като пристигнахме в Мандрица, всичкия карък свърши и всичко останало беше идеално. Първо установихме, че навън е много по-топло отколкото вътре в къщата и стояхме отвън през цялото време. Дори и печки не сме палили. Времето беше идеално. Дори прекалено топло за ноември. В събота отидохме до Меден бук на реката и лежахме на скалите. Ако имахме бански и хавлии направо щяхме да се изкъпем. Беше истински лятно горещо. Сигурно беше около 30 градуса на слънце. След това се разходихме и до Горно Луково, където отидохме до изоставената казарма, а самото село се напълнило с доста криминални типове.

В неделя на никой не му се тръгваше. Всички бяха на мнение, че сме си изкарали много чудесно и на нова година сигурно пак ще сме там. Дори не ме е яд, че изпуснах OpenFest в София.