Tag Archives: couchsurfing

Hello, I’m Tamaki from Japan

Разни,

За първи път видях Тамаки в неделя следобяд. Беше странно. Принципно никога не отварям вратата, когато някой звъни, но този път отидох да отворя. Почти веднага разпознах лицето от снимките, който бях гледал в профила на Тамаки в Couchsurfing. Вече си бяхме разменили около 10 съобщения, в които от неясния английски, с който пишеше, се бяхме разбрали да дойде на следващата сутрин. Въобще не го очаквах тогава, а как е успял да намери нашия звънец (който знае къде живея, може да си представи) си остава и до сега загадка за мен. Представете си Вие да имате просто един (при това не пълен) адрес в Йокохама например и да отидете там (дори нямате и телефон). Аз казах “Таками ?”, а той просто поклати с глава. Казах му да влезе и разбрах, че жената при която е останал предишната вечер тази вечер нямало да я има и се разбрахме да остане у нас. Отидохме само да си вземе багажа от Марина. Тамаки почти се притесни, че няма да остане още една вечер при нея, а явно преди това е казал, че ще го направи. Странно притеснение. Марина се оказа че е нощна смяна същата вечер и всъщност си е най-добре за всички, той да дойде с мен. Само Тамаки нещо стоеше притеснен.

За вечерта с моите приятели бяхме запланували вечеря в ресторанта в Бойково и решихме да вземем Тамаки с нас. Той се запозна с всички от компанията с думите “Hello, I’m Tamaki from Japan” … типично по японски, според мен. В ресторанта комуникацията на английски беше малко трудна и всъщност му поръчахме само супа и газирана вода, но му предложихме да опита от всичко друго на масата. По едно време той тихичко ме попита дали трябва да пазим тишина тук. Не го разбрах, погледнах го учудено, а той каза, че иска да ни попее. Всички се съгласихме и той запя. Изпълни 4-5 песни една след друга, както си стоеше на стола. След това стана и изпълни цяла програма с нещо като танци на една песен за Истанбул (това беше следващата му спирка след Пловдив). Беше много ентусиазиран. За съжаление след това не можа да ни каже за какво се е пеело в песните.

След Бойково се прибрахме у нас. Опитах се да насоча разговора към многото му пътешествия по цял свят, но въпреки, че Тамаки е бил всички континенти (без Антрактида), нещо говорихме само за България. По-късно все пак разгледах (и дори си ги копирах) снимките от текущото му пътешествие. Всички снимки са почти идентични – Тамаки на преден фон и назад гледка къде се намира (поразгледайте в профила му в couchsurfing). Той наистина е бил на всички знайни и незнайни за мен места. Стояхме до доста късно, пихме чай, като дори накрая аз заспах, а той продължи да качва снимки и да си пише с хора от couchsurfing.

В понеделник сутринта аз трябваше да ходя на работа, а на Тамаки обясних как да стигне до центъра и там да разглежда и да снима 🙂 Въпреки, че е за трети път в България, това му беше първото идване в Пловдив. Разбрахме се да се чакаме в 5:30 у нас или в 6:30 на центъра (той дори няма телефон). Аз се прибрах след работа и към 6 без 10 реших, че Тамаки няма да дойде и тръгнах към центъра, но почти пред блока ми го видях как идваше към мен и се върнахме. Беше си взел билет за Истанбул за 22:30 и имахме няколко часа до тогава, през които реших да останем у нас и да го закарам след това до автогарата. Попитах го как му е минал деня и той ми разказа следната историята – както си е правил типичните му снимки, вятъра е бутнал фотоапарата му и се е счупил. След това отишъл в туристическата информация, разказал е случката, попитал от къде може да си купи нов, там са го изпратили до Метро, той отишъл там, в Метро са му казали, че трябва да има карта, и накрая отишъл в някой от съседните техно- магазини и си е купил нов фотоапарат – същия модел, защото вече знае как се работи с него. Покрай цялата история със счупения фотоапарат, явно е забравил да яде, защото беше доста гладен. По време на вечеря ми показа един албум с истински снимки и на хартия изглеждат дори още по-хубави. Оставих го малко на компютъра, а той продължи да качва снимки и искаше да стигне своята хилядна снимка на профила и успя. Той винаги ги качва така както са си от фотоапарата … дори не знам, дали той знае, че могат да се въртят. Междувременно пиеше много чай.

Малко след 21 часа тръгнахме към автогарата. Асансьора нещо не работеше, Тамаки се притесни, не искаше да слезем по стълбите. В крайна сметка го убедих, но като чи ли наистина го беше страх. Стигнахме на автогарата, той си остави голямата раница в стаичката където продаваха билети за Истанбул и помоли жената там да ни снима. Като ми изпрати снимката ще я сложа тук. допълнение ето снимката:

Странен човек е Тамаки. Страх го е да слезе по тъмни стълби, но в същото време се оправя по цял свят и намери къде живея, в страна където всички надписи за него, са сигурно както на нас на японски. В коментарите за него в couchsurfing, може да видите че го сравняват с Форест Гъмп или с катерицата от “Ледена епоха”. А той не добавя никой като приятел, нито оставя коментари за другите в Couchsurfing. Теорията му е, че не обича категоризирането на по-добри и по-малко добри приятели – всички са еднакви за него. Странен човек е Тамаки, и същевременно много добър. Не вярвам, че ще срещна друг като него.

3-5 октомври 2008

Ежедневие, Работа, Събития, , , , , , , , ,

С малко закъснение да си запиша какво се случи през уикенда, че не бяха малко неща. Още в петък вечерта се събрахме в Йонов, но без Йонов, за изпращане на Ани. Йонов беше на някакво семейно събиране, но ни остави ключа за квартирата му и ние си изкарахме много добре. Лично аз се чувствах идеално. Стана си доста хубав купон, както се казва 🙂 Имаше много хора … все хубави ! 😉

В събота беше хубав ден ! Слънчев, топъл, горещ ! Ден само като за ръчни нещица 🙂 Беше чуден, само където аз трябваше да отида в панаира, за да прибираме щанда, на фирмата. Така загубих три часа, но през другото време бях там. Накрая по тъмно стана истинско парти. Имаше много танци и аз имам снимки главно от тогава. Този път не снимах много през деня (а и то ме нямаше през основното време между 3 и 6). Изненадата на деня беше Ани, която се появи с една огромна усмивка и каза, че си изпуснала самолета за Германия 🙂 Така че остана още няколко дена.

В събота вечерта, по традиция след Handmade day, бяхме в Петното. Пухи и през новия сезон разцепва с яка музика в събота. И този път беше супер. Уж не стоях да най-късно, но в неделя се събудих (т.е. ме събудиха) чак към 1 след обяд. За разлика от предишния ден беше дъждовно и мрачно. Към 5 часа ме изненада един гостенин от Couchsurfing – Tamaki, който очаквах на другия ден, но дойде по-рано. Всъщност за Tamaki си струва да отделя отделен пост и може би ще го направя – наистина най-странния гостенин който съм имал и може би който ще имам.

Неделя вечерта беше отредена на ресторанта в Бойково. Една голяма компания от 11 човека отидохме в студеното време, почти когато затваряха, но все пак ни обслужиха. Беше вкусно, както винаги. Не знам какво щяхме да правим, ако бяха затворили точно под носа ни. Много са добри там – във всяко едно отношение !

Гости от Белгия

Ежедневие, Разни,

В петък и събота бях домакин на двама приятели от Couchsurfing. Толкова добре си изкарахме с Aäron и Jordan (да си призная не съм сигурен точно как се произнася) че сега дори не се сещам какво да напиша. В петък, като ги посрещах, валеше такъв дъжд, а се наложи доста да пообиколя, но след това всичко беше ОК. В петък вечерта изкарахме до доста късно в Аспарух, където си говорихме много на много различни теми. И с двамата гости си допаднахме и имахе доста общи теми. Толкова им хареса, че решиха да отложат пътуването си до Истанбул и да останат цялата събота в Пловдив. Така аз цялата събота бях екскурзовод и обиколихме доста места из Пловдив. Случихме идеално,че не валеше, а заваля чак когато отидохме да вечеряме. Мисля, че доста им хареса, а и на мен ми беше приятно с тях. Аз дори така превключих на английски, че този път наистина заговорих една сервитьорка на английски 🙂 Вечерта дори отидохме за малко в Петното и към полунощ ги качих на едно такси до автогарата, от където да си хванат нощния рейс за Истанбул.

Това беше един пример как може да намериш добри приятели от CouchSurfing. Дано да се видим отново.

Спане ли ?!?

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , ,

Тази седмица спането въобще не беше на мода. Като се започна още в понеделник, когато Магито и Йонов донесоха от Гърция едно двулитрово узо с маслини и октопод (някакъв маринован, на мен не ми хареса). Така се направихме, че не успях да си тръгна и спах в Таня и Пухи. На сутринта Спасови се наложи да ме закарат на работа, след като предишната вечер ме бяха оставили на центъра. Вторник вечерта беше единствената с малко повече почивка. В сряда беше рождения ден Магито и невероятното парти на PoRN In Da USA в Петното. В четвъртък пък беше рождения ден на Райо. Беше в един детски център в стария град – хубавко, свежо, на открито, само където аз бях скапан и се прибрах рано. В петък ми дойде първият гостенин от couchsurfing – Daniel от Австралия. След работа го взех от копчетата, отидохме до нас, за да си остави багажа и после го навих да дойде с мен към Йонов. Всъщност той не беше сам, а с още една австралийка, която живее в Пловдив и се видяли по-рано през деня. Madeleine (така се казва тя) е много готина – австралийка, която учи български фолклор в музикалното в Пловдив и много харесва България. По пътя към Йонов седнахме за малко в Гражданския клуб, където от тях двамата научих доста неща за Австралия, а и за още доста страни от Daniel, който е на пътешествие вече повече от година. Междувременно се запознах и с още една couchsurfer(ка) от Пловдив – Петя. След като изпихме по една бира в Гражданския, най-сетне отидохме в Йонов. Там планираното прожектиране на късометражни филми пропадна, поради технически проблеми 🙂 (не тръгнаха на DVD-то), но за сметка на това се събрахме много хора, Daniel пи ракия, ядохме китайска храна, и много се забавлявахме.

В събота трябваше да ходя на работа, защото решихме сега да отработваме един от двата дни от “майските поразници” (от кога има такива, че ги рекламират по туристическите агенции?). Аз бях забравил да цъкна и съботата в алармата на GSM-а и добре че че събудих сам в 8 часа (иначе мислех да стана в 7:30). Закусихме с Daniel, и се наложи да го оставя на спирката от където да отиде на гарата и там да си хване рейс/влак за Бургас, а аз отидох на работа почти без да закъснея. В събота вечерта стандартно си бяхме в Петното, където Пухи пуска музика и трудно ме оставя да си тръгна.

В неделя сутринта отидох на лекции (започна и последния ми триместър), но изкарах само до обяд, когато решихме да ходим към Асеновград. Идеята беше да се качим на параклиса св. Илия, но нещо на повечето не им се ходеше много и само спирахме по пейките и не стигнахме до никъде. Все пак бяхме в планината и беше хубаво. След това изядохме една цаца с пържени картофки и бира в Асеновград, и се прибрахме в Пловдив. От цялата седмица, чак сега ми остана малко време да седна на компютъра. А това лошо ли е ? 🙂

21-23 март 2008

Ежедневие, Пътешествия, Учение, , , , , , ,

Иха ! Измина още един уикенд с най-разнообразни преживявания за мен.  Ето набързо всичко, че ако тръгна с подробности ще стане много дълго и скучно 😛 В петък вечер едно ажурно събиране по случай рождения ден на Дина (преди официалното парти, този уикенд 🙂 ). В събота сутринта – на изпит. Оказа се доста по-гаден отколкото очаквахме всички. Малко го подценихме, и ще видя след няколко дена, какво съм направил. След изпита, по обяд, – бири, кафе, бири (в този ред). След това пропуснах ходенето до Св. Кирик, за да презаредя батериите (т.е. да поспя малко).  След като станах вече беше време да тръгвам на couchsurfing среща в Пловдив. Пътьом само минах през Баня старинна, където имаше Еко фест. Беше доста интересно – имаше доста хора, интересни плакати/инсталации, музика … въобще съжалих, че не можех да остана за повече. Все пак бях тръгнал за Розенхоф, където вече ме чакаха коучсърфърите (блях имало думи, които изглеждат ужасно на български). Малко се зачудих как ще се познаем, но се справих 🙂 Разбрах и от къде се влиза в този Розенхоф 🙂 Запознах се с няколко доста интересни хора и си прекарах чудесно вечерта. Запознах се на живо и с един човек, с който се оказа, че се познаваме виртуално. Изчакахме и един грък – Йоргус, който се разбра, че го били обрали в София, докато си оправял спукана гума и след това цял следобед се занимавал с полицаи. Ей така ни става известна България. Междувременно хората от couchsurfing, които трябваше да останат у нас, се отказаха (т.е. си намериха друго място), а аз отидох в Петното. Нещо другите не бяха навити за клуб. В Петното ме посрещна неочакваната новина, че всичките ми приятели са си тръгнали и аз изпих още една бира и аз се прибрах.

В неделя бяхме планували да отидем до Перперикон и така и направихме.  Бяхме с две абсолютно еднакви Астралки 🙂 Дори и по цвят. Аз бях за втори път там и пак ми хареса. След това отидохме до Каменните гъби. Нямаше как да пропусна да ги видя, след като бяха толкова близо. След “гъбите” отидохме в Хасково. Там ядохме на пицария. След това посетихме и Стара Загора по тъмно … или поне центъра й. Накрая естествено се прибрахме в Пловдив 🙂 … и така ми завърши уикенда 🙂

Още четири дена пътешествия

Пътешествия, Разни, , , , , ,

Тръгнах още в четвъртък вечерта. След работа. Петъка си го взех почивен ден, а в четвъртък беше рождения ден на Софито и аз отидох в София да празнуваме. Празнуване беше твърде силно казано, защото уговорката беше аз да съм шофьор. Бяхме в едно заведение в Студентски град, където имаше и чалга, а аз дори не можех да пия. Все пак беше четвъртък вечер и не стояхме много. Прибрахме се, пуснахме да гледаме Sweeney Todd, но аз съм заспал още в началото.

В петък станах чак на обяд. Кафе, закуска … след което следобеда беше отделен за гости на леля ми. Надвечер с Магито уж излязохме навън да снимаме, но всъщност успяхме само да купим един UV филтър за Cannon-а и да хапнем в Дон Домат (не ни хареса там).

Между другото целия ден ми се наложи да пообиколя доста места из София и GPS-а мога да кажа свърши хубава работа.

Петък вечер беше купона за рождения ден на Тишо. Мястото – яката къща на “сред село”. Получи се класически купон – от онези в които не познаваш 80% от присъстващите. Отгоре на всичко дойдоха и двама белгийци от couchsurfing. Тишо направо се разчуства когато тюленските пощи му донесоха автоматите за борд. Пих доста бира.

Събота решихме да си направим едно пътешествие. Събрахме се десет човека в две коли. Включително и двамата белгийци, които искаха да видят малки български села и да се убедят на живо, че съществуват такива места и неща, каквито били видяли някъде. Първоначално планът беше да отидем в Долно Съхране на вечеря, евентуално да разгледаме Казанлък и вечерта да отидем на клуб в Петното в Пловдив. Естествено не стана така 🙂 Първо станахме и тръгнахме късно. После по пътя другата кола се бяха спрели в село Буново да разгледат, а нас ни ходеше пък в Копривщица. Убедихме ги да отидем всички. Така кривнахме към Копривщица. Така в рамките на седмица бях два пъти там. Този път по светло 🙂 За разлика от Пловдив и София по подбалкана беше валял сняг тази седмица и всичко беше в киша, а на места се разминавахме и със снегорини. В събота обаче слънчевото време беше дошло и там, така че използвах светлината за снимки и разходка. След това хапнахме в един ресторант България, където гозбите бяха дебели, а цените тънки и добре ни се отрази 🙂

Както се очакваше стигнахме в Съхране късно и Марто каза, че не му се кара повече по тъмно. Някои от другите също казаха, че след предишната вечер на им се мисли за барове, така че по правилото, че през зимата групата не се дели, останахме да пренощуваме там. Не бяхме взели нищо за ядене и вечеряхме две купи фасул с два буркана кисели краставички. За десет човека. И се наядохме (нали написах, че се натъпкахме в Копривщица).

Белгийците изкараха една игра с карти Jungle Speed и общо взето цяла вечер сме играли на нея. Зарибихме се, а и е доста интересна и изисква доста добри реакции и наблюдателност.

Който е бил в къщата на Тишо знае какви са размерите на стаята (единствената топла) и сега си представи 10 човека как се събират да спят там. По леглата и по пода нямаше празно място от спящи хора (ако трябва да бъда точен Златна спа в студената стая, но бабата на Тишо беше при нас, така че пак сме 10 човека).

В неделя сутринта отидохме в Казанлък. Първо бяхме у Тишо, за да може белгийците да си намерят couchsurfing за следващите дни, след това отидохме на разходка из центъра. Ядохме от огромните сандвичи, отидохме до гробницата, видяхме реставрирана църква (онази с чешмата, на която водата се пуска с ключ за лампа 🙂 ) …

След Казанлък отидохме в Пловдив. Направо се почувствах като турист в собствения си град. Разходихме се малко по главната, двамата белгийци си уредиха среща с човек от couchsurfing за да останат вечерта … и останалите решиха да се връщат към София. Малко след това се прибрах в къщи. В неделя вечерта.

п.с. айде и аз се регистрирах в couchsurfing 🙂