Tag Archives: Чепеларе

12-14 февруари 2010

Музика, Разни, , , , , , , ,

В петък вечер бях на концерт на Ревю и Милена в Soho. Почти до последния момент се чудих дали да ходя и накрая отидох. Общо взето беше препълнено. А за какво им трябваше да прожектират филма “Директор на водопад” преди концерта, така и не разбрах. Филма си е хубав, но да си го гледаш в къщи. В шумно заведение и с лошия звук с който си е, никой не го гледаше. Освен това отново (както и на Future Shorts последния път) имаха проблеми с DVD-то 🙂 Голяма част от публиката между песните припяваха песни на Милена и тя на два пъти обясняваше как тази вечер пеят само песни на Ревю. Аз също бях останал с впечатление, че ще има песни и двете “групи”, защото беше обявено като “Милена и Ревю”, а не като “Ревю с Милена”. Накрая дори на Васко му писна и Милена направи на бързо Ха-Ха. Все пак не беше толкова лошо. Песните, които направиха си бяха много добри и аз си се кефих !

В събота отново беше ден за сноуборд. Този път – Чепеларе. Трябва да се редува, а тази година не бях ходил там. След концерта предишната вечер решихме, че ще ходим само за половин ден следобяд. Бях с Дина и Марина (ама не Стрина Марина). Тръгнахме към 10, защото си мислех, че ще са лоши пътищата, но се оказа, че съвсем не е така. Дори на доста места беше изсъхнал и стигнахме за час и половина. Наложи се да почакаме един час до 12:30 когато започва полудневната карта. Все пак добре, че дойдохме малко по-рано, защото вече нямаше места къде да се паркира. Дори една полицейска кола ни отклони към друг паркинг, който също беше препълнен. Времето беше чудесно и се порадвахме на слънцето. Като цяло Чепеларе ми направи много добро впечатление с няколко на пръв поглед дреболийки. Първо вече са въвели нови карти, които си ги държиш в джоба и само минаваш, без да се налага да ги вадиш и пъхаш някъде, което е много удобно, когато си ръкавици и държиш борд. Второ имаше безплатно греяно вино, което беше божественярско – много ароматно и вкусно, както трябва да бъде. Жалко че бях с колата и не си позволих цяла чаша. Третото нещо е свързано с хората от Родопите, които по принцип са си доста гостоприемни. Бях паднал след сблъсък с една сноубордистка по време на едно от спусканията ми и сега леко ми е ожулено лицето. Както каза Дина – все едно съм ял нещо и съм се омазал целия с лютеница 🙂 Когато накрая връщах картите, за да си взема депозита, касиерката като ме видя каза “Контузен сте ! Добре ли сте ?”. Стана ми хубаво, че се интересуват от хората, а не само от клиентите. Знам че това си е до човек, но все пак … Като добавим към тези неща бързия лифт и това, че Чепеларе е най-близко до Пловдив, мисля че пак ще отида. А вече взех да се чувствам по-сигурен на сноуборда. Задобрявам 🙂 За протокола да си запиша какви са цените, че да сравнявам за догодина (за миналата съм пропуснал) – лифт 35 38 лева за цял ден и 25 лева за половин + 6 лева депозит за картата (и в двата случая). Ски под наем видях за 15 лева, докато сноуборда е 25, което ми се вижда малко нечестно.

В неделя закарах баща ми на Трифон Зарезан в Брезово. Още по пътя видях на няколко места празненства покрай лозята, хорà и ритуали. Иначе в Брезово си беше нещо като “фирмено парти” – ядене, пиене и жива музика. Добре че нямаше (много) чалга … или просто си тръгнахме на време 🙂 Аз по едно време си направих фоторазходка из Брезово. Много добре си снимах, като нямаше никакви хора навън. Ще взема да продължа серията “улиците на …” места, където едва ли ще ви хрумне да се разхождате и снимате.

Взех си дъска

Пътешествия, Разни, ,

Днес си свърших на бързо работата и след обяд реших, че навън времето е твърде хубаво да се стои в офиса. И без това напоследък почти всяка вечер си доработвам, заслужавам един свободен полуден. Реших да свърша нещо за което от известно време се каня – да отида до завода в Чепеларе, да видя дали ще си харесам сноуборд. Магито веднага се съгласи да ме придружи и аз веднага се прибрах в къщи, оставих колелото, взех колата и половин час след обаждането вече бях пред тях. Тя дори се нави да шофира. Така аз на отиване и на връщане дори бях просто пътник в Астралката. Не е лошо да те возят 🙂

Отидохме в Чепеларе и първото, което направихме е да отидем във фирмения магазин на Орион (или както там се казва завода за ски). Там, за мое щастие, все още имаше сезонно намаление от 20% за ски и сноубордове. Леличката, която продава се оказа много любезна. Явно нямаше много работа и започна да ни обяснява всичко. Дори като не можах да си избера дизайн, ни заведе в склада, за което трябваше да се мине през (почти) целия завод и успяхме да го разгледаме и от вътре (а режима на пропуск не е за подценяване). В склада разгледах всички налични сноуборди, но наистина тези които бяха за износ и не ги продават са по-хубави, поне като дизайн. А и като за мен, по-дълга дъска, нямаше голям избор. Все пак шарката не е най-важното, и просто си харесах една. За качество – според мен всички, които ги правят в Чепеларе са еднакви. Освен това ми е първа дъска и си е ОК. Пък и цената ме уреждаше, така че си взех 🙂

iko_and_board

За финал на разходката ни, се излегнахме на полянка под скриващото се вече слънце. Всъщност излягане не е много правилно, защото полянката беше с около 50-градусов наклон 😉

полянка около Чепеларе

Еее, тотално се зарибих

Пътешествия, , ,

След като си взех панталона в петък, само ме глождеше кога ще го пробвам. И не издържах много 🙂 В събота вечерта се опитвах да убедя разни хора в две различни компании да ходим в неделя в Чепеларе, но никой не подаде. Така прибирайки се пеша от “The Glamorous Funk Ages” партито (за което Пухи е писал повече) в 3:30 през нощта реших да си навия часовника, и ако след това не кажа “а-а-а-а това е абсурд”, да тръгвам. GSM-а ме събуди в 8 и а само като си помислих “сноуборд!” веднага ме тресна един ентусиазъм … и отидох 🙂

Стигнах в Чепеларе център към 10 часа, взех си борд под наем и си карах цял ден като пич. Времето беше хубаво и честно казано на Мечи чал се чувствах най-добре от трите места, на които съм карал до сега. Хубави писти и малко хора ми се струва чудесна комбинация. Аз все още карам някакси “странно”, но си мисля, че задобрявам. Иначе в ски-гардероба малко ме издразниха, защото ми дадоха едни огромни обувки и едни малки автомати, които чак след като се качих с лифта горе на върха, забелязах, че не мога да закопчея. Наложи се да търся отвертка (кръстата отвертка по тези места е голяма рядкост, да знаете). В крайна сметка успях да се оправя и да ги закопчея на едно зъбче. Слезнах долу да се оплаквам, но се оказа, че нямат по-големи автомати и се наложи да карам цял ден с така едвам хванати автомати.

Като се замисля вече мога да се похваля че съм карал в Пирин, Рила и сега в Родопите 🙂

п.с. сега докато търсех с google  как да се справя с последствията от сноуборда с изненада установих, че няма научно доказателство какво причинява мускулната треска. Поне така пише в уикипедия – има три теории, като едната вече се отричала, а другите две са само предположение.