Вчера и днес бях на първия Нищо Подобно Фест. Още като разбрах за този фестивал ми направи добро впечатление избора на групи – някои само ги бях чувал, други им знаех само името, а останалите не ги бях и чувал. Толкова стилово различен фестивал и с почти неизвестни групи ми се стори само като за мен. Особено като разбрах, че ще е безплатен с безплатен къмпинг и то на хубаво място (open air на стадион в Стрелча) си казах, че със сигурност ще ходя.

Отидох на феста и въобще не съжалявам. Пътуването започна малко кофти, защото точно преди Стрелча установихме че на колата и тече охладителната течност и се наложи да потърсим сервиз. Всъщност с това Стрела спечени една точка – имаше сервиз при това не малък и ми смениха спукания маркуч (добре че беше това). Това малко забави пристигането ни на стадиона, но абсолютно нищо не изпуснахме – по стара българска традиция, въпреки че беше обявено началото за 17 часа, всичко започна в 20 (наистина едно по-нормално начално време).

Всичко започна, както и беше обявено, с откриване от кмета на Стрелча. След това започна да ни подгрява DJ Zmey Balkansky. Малко за публиката – преди феста това ми беше една големите чудинки – какви хора ще отидат на фест на който има punk, etno, grunge, synthpop, ska, new wave, electronica, hardcore, metal … Очаквах да са малко и да са все готини хора. Общо взето очакванията ми се сбъднаха – нямаше никакви проблеми с публиката. А за малкото – мога да кажа че на Парк Рок Фест-а в Пловдив имаше още по-малко хора 🙂

Първата група на живо бяха StopBG Band от Асеновград. Общо взето на мен ми се сториха като tribute на Уикеда. Аз се почувствах малко все едно беше 2 дни по-рано, когато бях на Pomorians и Уикеда в Конюшните. Все пак останах с добри впечатления от тях.

Следващата група чак накрая разбрах че били група AS. Аз преди феста си мислех, че ще гледаме една друга група и нещо доста съм се объркал 🙂 Както и да е – тази група AS не ме впечатлиха много.

Следващите бяха групата, заради която всъщност бяхме отишли основно – Help Me Jones. Без съмнения най-професионално стоящата група в програмата. Марий и Тимошенко в компанията на Рони се представиха много добре. Наистина съм възхитен от сценичното им присъствие (всъщност основно на Марий). Представиха се дори по-добре от колкото очаквах, а аз имах не малки очаквания 🙂 Дано да продължават така и мисля, че може да се получи нещо голямо.

Следваха група КсеТоФон. Тук може би беше малка грешка на организаторите – някъде към 11 часа (приблизително, да не мислите че съм си гледал часовника) да сложиш акустична, депресивна група във времето когато всички очакват нещо по-раздвижено – не дойде на място. След Help me Hones и преди Sister of Radomir не стояха добре. Не ме разбирайте погрешно – хареса ми, и сигурно ще ги слушам пак (малко ми напомниха на The Headstall). Все пак ги разбирам и организаторите при тази мешеница от стилове.

Sisters of Radomir бяха следващата банда, която исках да видя. Особено след интервюто, което прочетох с тях. Самоопределят се като да свирят блякенрол , но аз “енрол” не забелязах 🙂 То не бяха гримове, черепи … Само Киро (който познавам само задочно от блога му) ме изуми какъв глас извади ! Наистина не го очаквах от него. Като цял доволен съм – бях най-отпред на цялото им изпълнение.

Последваха S!ckflag, които продължиха hard звучението на вечерта. На мен вече ми дойде малко в повече, все пак това не е точно моя стил, но хората доста се забавляваха. Добре се справиха. Дори мисля, че бяха единствените които се върнаха на бис.

С това програмата с групите на живо завърши и започнаха DJ set-овете. Отново имаше твърде рязка стилова промяна. Не знам кой беше първия DJ, но започна с много лежерни неща, които след метъла преди това си помислих, че иска да ни приспи. Всъщност с повечето успя да го направи. От компанията останахме будни само с Вени и Ники. Решихме да си направим една нощна разходка из Стрелча. Отидохме чак до центъра, срещнахме разни пияни местни, разбрахме за дискотеката Лъки, седяхме по разни паркове … наистина голяма разходка си направихме … последвана от среднощно ядене на лютеница върху колата 🙂

Някъде към 5 през нощта се оказа, че нямаме достатъчно останали шалтета и решихме да разпънем палатка. Огледахме останалите места в мястото за къмпинг, но беше мноооого неравно и решихме просто да отидем в някой ъгъл на стадиона. Дори бяхме достатъчно разумни (след толкова мента и мастика) да помислим от къде ще изгрее слънцето и къде ще е сянка сутринта 🙂 Въпреки че не бяхме в къмпинга на сутринта пак се намериха шумни хора да ни събудят 😛

Някъде след 6 часа музиката вече беше приятна, но аз я слушах легнал в палатката. Къде съм слушал, къде съм спал, но си спомням съвсем ясно че всичко завърши в 7 с думите “айде, свършваме”, след което утихна стадиона и ставаше за спане.

На сутринта т.е. на обяд вече сцената беше почти прибрана, и на стадиона нямаше никой. С останалите се събрахме покрай басейна, който е в непосредствена близост и установихме че сме изкарали един много хубав фест за всички ! Догодина ако има пак подобно събитие с подобни групи със сигурност ще се опитам пак да отида ! Най-малкото природата около Стрелча много ми хареса – установих, че до сега не съм ходил в онзи район на България и ми хареса.

До догодина …. нищо подобно !

п.с. кой изкупи всичката мента в Стрелча ???