Tag Archives: море

Царево 2015

Пътешествия, Разни, , , ,

За втора поредна година изкарахме семейната отпуска на Царево. Миналата седмица отново бяхме в Царево с Божидар. Тази година вече гледаше морето по-малко стреснато и дори последните дни се отпусна да отива към водата и да ходи спокойно по пясъка (което му беше малко неприятно в началото). Първите три дни дори ни бяха “на гости” Софи и Жоро и се видяхме и с тях. Като цяло вече две години сме доволни от комплекс Bay View, където в големите апартаменти спокойно могат да се настанят 4 възрастни и дете.
Добре си изкарахме – времето беше слънчево, морето се поуспокои последните (въпреки че плажа на Царево беше почти изяден от морето), хапнахме разни риби … но все пак си беше градско преживяване. С малко дете няма как – търсим все още разни удобства на града. Догодина вече се надявам да отидем и някъде на къмпинг.

Снимки във flickr:

Царево 2015

Божидар на 6 месеца на море

Пътешествия, Разни, , , ,

Днес Божидар става на 6 месеца. Отдавна си бяхме казали, че ако всичко е наред, септември месец може да отидем на море, и така и стана 🙂 От вчера сме в Царево. Взехме си ваучер от Грабо и сме настанени в комплекс Bay View. Мога да кажа, че (поне до сега) сме много доволни – много добри апартаменти ! Цялото търсене предварителни ми беше много необичайно, защото за първи път отивам на море с предварителна резервация, но с Божидар няма как. Все пак апартамент беше оптималния вариант за море когато отиваш с бебе – има си всички необходими удобства. Но стига приказки, ето как видя първото си море

Вили и Божидар Божидар на плажа

 

Честита половин година, Божидаре !

На юг

Пътешествия, , , ,

Спим в легла, къпем се всеки ден, ходим на плажове с много хора … що е то ? Бандата на добрите на юг ! Да тази отпуска беше доста по-различна от предишните години. До последния ден преди да тръгнем си мислех, че ще сме само с Вили и решихме да ходим на Каваци при вуйчо й. Точно в петък в 5 часа преди отпуската ми звънна Таня и ме попита дали нямаме 3 свободни места за морето и така тя с Дарко и Ники се присъединиха към нас 🙂 Така поне се събрахме хубава компания за морето. Когато пристигнахме на Каваци всичко се навиха да останат с нас на бунгала и така за поредна година си изкарахме заедно морето ! Но, както казах по-рано, доста по-различно от предишните години на Карадере. Плажувахме на плажовете на Каваци, Златна рибка, ММЦ и др., разгледахме замъка в Равадиново, Созопол, Черноморец … обядвахме по кръчми, готвихме на газов котлон и спяхме в бунгала. Наистина едно съвсем различно преживяване. Поне си починах – толкова спане скоро не бях видял ! И така си изкарахме една седмица. От събота до събота. А ние с Вили като се върнахме се качихме директно на Върховръх за една вечер и така направихме от 0 до 1500m за един ден.

Уикенд на Халкидики

Пътешествия, , , , , ,

Миналия месец ме поканиха от фирмата на гмуркане в Гърция и аз нямаше как да откажа. Особено като фирмата поемаше спането и гмуркането 🙂 . Така дойде миналия петък, когато беше тръгването. Аз бях в колата на Сребрин, заедно с Вени и Ники и общо взето го ударихме на лежерно пътуване. Тръгнахме към 11 часа, спряхме на дълъг обяд в Разлог и пристигнахме в Никити (градчето/селото където беше хотела ни) чак към 8:30 вечерта. С други думи отидохме точно за вечеря. От тук започнаха негативните ми емоции в Гърция. Не знам дали в България се е вдигнало, но нивото на обслужването в Гърция ми се стори отвратително. В ресторантчето, където бяхме седнали, им отне повече от час да ни изчистят масата и да ни донесат менюта. Не питайте още колко им трябваше за да ни донесат поръчките. После като кажа, че съм пил узо до 1:30 ме мислят за алкохолик, а то съм изпил само едно.

В събота беше денят за гмуркане. Аз се записах за следобяд, с идеята да не ставам рано, но явно сбърках. Когато отидохме морето нещо се беше разбушувало, имаше вълни и беше много мътно. Ние все пак се натоварихме с екипировката, започнахме с обучението, но когато трябваше да влезем по-навътре, главния инструктор прецени, че няма видимост и може да ни изгуби и прекрати гмуркането. А аз тамън схванах как да дишам и да се потапям, но няма как … разбира се останах разочарован. А сутринта са се гмуркали и е било супер. Все пак срещу природата няма какво да се направи.

След „гмуркането“ в нашата кола решихме да си направим една разходка из средния ръкав на Халкидики. Първоначално мислихме да го обиколим целия, но докато карахме на юг, спряхме на един плаж и решихме да пием по едно питие на бара. Барът се казваше „Las Bandidas“, но не мога да ви кажа къде точно се намираше. Много приятно местенце … но и малка бира – 4 евро ! След това продължихме почти до най-южния край на ръкава, и като видяхме, че започва да се стъмва, предпочетохме да се върнем на обратно.

Събота вечерта мислихме да прекараме в по-хубав ресторант, в сравнение от предишната вечер. През деня се бях разходил по плажната ивица, която беше хубава и имаше добре направени заведения. За съжаление имаше голяма гръмотевична буря и се наложи да отидем на закрито (все пак беше до плажа). Отново обслужването не беше на ниво, особено за цената, която искат – двайсетина човека им оставихме ~350евро за нормална вечеря. Поне се наядох на морски дарове.

Като цяло съм разочарован това ми посещение в Гърция. За първи път ходя до Халкидики и наистина природата е красива, но гърците не направиха нищо, за да ме накарат да се върна отново. Дори за финал, на една бензиностанция, ни закръглиха сумата при плащане с карта ! както казах хубава природа, но лошо обслужване !

Ваканция 2012

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , ,

През изминалата седмица бях в отпуска, но не бях писал дълго време и преди това, основно защото ми изгоря хард диска и нямах компютър у дома. Смениха ми го ден преди да изляза в отпуска, след като веднъж ми го върнаха уж „ремонтиран“. Като цяло изводът е че домашните хард дискове не могат да издържат на денонощна работа, особено на пловдивските жеги.

Уикенда 28-29 юли бях на събор в Мандрица, който и тази година се случи ! Нямаше голяма организация, но мисля, че се получи много добре. Хората си го знаеха и дойдоха. Точно това прави един селски събор – роднините да се съберат от цял свят за един ден в селото !

След Мандрица последва една работна седмица за мен, в която се изясняваше последно къде да прекараме тазгодишната ни отпуска с компанията. Отпаднаха много предложения и в крайна сметка решихме да отидем просто някъде из южното черноморие (Карадере решихме да го оставим за септември, защото през август е пренаселено).

В събота (4-ти август) тръгнахме в 4 часа сутринта с две коли към морето. Магистралата беше препълнена с коли. Почувствах се като в Италия. На една бензиностанция ни казаха че така било от два часá. В Бургас спряхме да се видим с Иван и Елена в морската градина, и след това да напазаруваме. Естествено това ни отне целия преди обед.

Продължихме на юг. От Каваците взехме Вили и тогава на практика започна истинското търсене на място къде да си направим лагер. Първо огледахме Златна рибка, където не ни хареса плажа (беше много тесен и пълен с каравани), след това от къмпинг Юг тръгнахме към Корал, но навсякъде беше пълно с хора (а и ние търсим сравнително голямо място за 9 човека с 4-5 палатки). Минахме през Перла и дори стигнахме с Вили до Маслен нос, но навсякъде беше пълно. Напрежението взе да се нажежава не само от високите температури. В крайна сметка, за да може всички да са спокойни решихме да отидем на … Карадере ! Просто няма друго такова място на българското черноморие. За трети път се опитваме да намерим нещо на юг, но всичко е просто пренаселено. Въобще южното черноморие през август си е голяма лудница. Не че на Карадере не е пренаселено през август, но някак си ни е познато и мило. А и няма друг такъв плаж.

Пристигнахме на Карадере в събота на смрачаване и разпънахме палатките на плажа до „паркинга“. Беше ясно че ще изкараме поне една нощ там. Спането на плажа води до неизбежно ставане много рано на другата сутрин, още когато напече слънцето. А неделята беше един много горещ ден. Сутринта не можахме да си намерим място, а следобяда просто не издържахме на парещото слънце на плажа и отидохме в Бяла. Там в един парк под дърветата изкарахме няколко часа. Най-лошото беше, че след като се върнахме на Карадере отново не можахме да си намерим място. Тъпото беше че много места просто се „пазеха“ за някой, а на други обширни места имаше по една палатка. Така колкото и да не ни се искаше, трябваше да останем още една вечер на плажа.

В понеделник просто трябваше да си намерим място в горичката – нямаше да издържим още един следобед на слънце. Сварихме един хора да си тръгват и въпреки че беше най-отдалеченото място на вътре в гората, просто го заехме. Под далечно разбирайте не повече от 2-3 минути до плажа, но за Карадере това си е много 🙂 Беше малко наклонено, но поне достатъчно голямо за всички. И най-важното – с много борчета, които през деня пазят сянка, а през вечерта завет.

След като си направихме лагер започна безгрижното ежедневие на Карадере – слънце, море, гора … без никакви мисли за телефони, работа, пари … Както си го обичаме. И така до четвъртък, когато първата група хора трябваше да си тръгват. Малко се повтори от миналата година „След Таня и потоп“, т.е. след като си тръгна Таня малко се поразвали времето, но поне не заваля потоп, както миналата година. Стана малко по-хладно и в събота се опита да завали, но нищо сериозно.

Неделя имаше време само за един плаж с най-големите вълни, които съм виждал на Карадере и след това дългия път към дома. А той се оказа наистина дълъг – както и очаквахме ~20-те километра между Карнобат и петолъчката бяха едно брутално задръстване, което се взима за повече от час. Общо взето колкото и цялата построена магистрала до Пловдив (~140km). Оставих хората по къщите им и накрая дори отидох до Кричим да закарам и Вили. В крайна сметка стана късно и останах да пренощувам там, на сутринта направо на работа и чак вечерта успях да си се прибера вкъщи.

Снимки не очаквайте, поне докато се приберат Петя и Краси, защото си забравих фотоапарата на Карадере 🙂

След Италия

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Върнах се от Италия, точно по средата на 4 почивни дни в България. Вили вече си беше взела отпуска за трите работни дни от предстоящата седмица. Не го мислих много и реших да си удължа отпуската още една седмица. Мислихме много варианти за изкарване на седмицата – от отдавна плануваното ми дунавско пътешествие, през Видин и Белоградчик и морето … След като никой не се нави да дойде с нас, естествено се получи нещо съвсем различно. Първо, в понеделник, заминахме със Стоян и Иван на хижа. Те бяха избрали хижа “Надежда”, Близо до Ихтиман, и ние се присъединихме. За една вечер, но много хубаво. Всъщност не бяхме в самата хижа, а в една съседна сграда, която май е на община Ихтиман, но също се стопанисва от хижарката на “Надежда”. Така беше дори по-хубаво. Цялата “хижа” само за нас. Отпред имаше място за огън и си направихме невероятна скара. Въпреки, че беше в планината, вече ставаше за стоене на открито до късно. Въобще лятото дойде и открихме сезона на планини, огън и палатки. Само последното остана да сторим 🙂

Във вторника от хижа “Надежда”, само минахме за малко през Пловдив, и отпътувахме директно за Мандрица. Така отново направихме едни 300 километра. Пристигнахме вечерта и се отдадохме на пълен айляк.

В сряда имахме план да ходим на море в Гърция, но решихме да го отложим малко, че много път ми се насъбра напоследък. Така изкарахме един цял ден в Мандрица, завършен в месния хоремаг 🙂

В четвъртък вече осъществихме плана да отидем до Александруполис. От Мандрица до там са около 150km, но се минава през много села и е доста бавно пътуването – отнема около 2 часа. Първо разгледахме Александруполис, където Вилито не беше ходила. Показах й пристанището с ферибота, който хващаме за Самотраки, гадния плаж, фара, крайбрежния парк … обаче нещо беше пазарен ден или просто на пристанището са направили огромен пазар и беше голяма мръсотия. Малко гадно и решихме по-бързо да ходим на плажа, на който бях замислил – близо до село Макри. От един магазин в Макри си взехме по една Вергина и хайде на плаж. Оказа се, че мястото от което преди ходих до плажа вече са го оградили военните и трябваше да слезем от към другия край на плажа. Горе-долу, където спахме преди второто ни ходене до Самотраки. Слезнахме на плажа и той се оказа пълен с ученици. Някаква зелено (морско) училище или не знам какво беше, но не просто един клас, а цял випуск ! Аз очаквах да няма никой, а то – лудница. Добре че по едно време се изнесоха и просто изведнъж изчезнаха. То и ние не издържахме дълго на слънцето. Може да е май месец, но грееше яко.Отидохме на сянка в боровата горичка над плажа и се заседяхме на една пейка. Много яко беше – спокойно море, плаж и отсреща Самотраки. Когато се върнахме на плажа установихме, е едно куче ни е изяло сандвича. По-късно установихме, че ни липсва и една кутия, в която имаше салата, така че направо се чудя дали е било куче !?!? Като цяло имахме идея да останем на палатка на плажа, но се отказахме и решихме да върнем на село 🙂 За първи направих плаж за един ден от Мандрица и мога да кажа, че е напълно и лесно реализуемо. Особено ако гърците си пооправят малко пътищата и пътуването стане по-бързо. Ле-ле до къде стигнах да критикувам гръцките пътища.

В петък се отдадох на пълния мързел и почти проспах целия ден 🙂

В събота решихме да отидем на пикник на реката до Меден Бук. И го направихме 🙂 Само където на брега вече ги няма дърветата, които пазят сянка и бяхме малко по в гората и не стояхме много, защото започна да гърми. Не валя много, но успя да ни изгони.

И така почти неусетно си измина цяла седмица. И утре съм на работа, след цели две седмици, прекарани в пътешествия. Не че не ми се налагаше да поработвам през това време, но си изкарах една почивка с лятна продължителност.

В Словения през декември (част 2) – адриатика

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , , ,

След първите два дена в Словения, в които видяхме много красиви езера, впечатляващи замъци и хубави малки „алпийски“ селца, се отправихме към морето. Крайбрежието на Словения е доста малко, и дори италианското е по-близо до Любляна. Все пак ние бяхме решили да разгледаме словенското. А и имаше къде да останем 🙂 – в къщата на нашите домакини от couchsurfing.

Първият (идвайки от Любляна) и най-големият морски град на Словения е Koper (на италиански – Capodistria). Пристигнахме там на смрачаване и искахме просто да се разходим по крайбрежието, обаче много ни забавиха направо странните правила за шофиране – странни кръгови и улици, който стават изведнъж еднопосочни и то в противоположната посока ! В крайна сметка успяхме да разгледаме нощен Koper с коледната украса върху палми 🙂 Разгледахме и старата част с тесни улички, но като цяло нещо не ме впечатли … може би просто първото впечатление не ми хареса.

 

 

Написах и италианското име на Koper, защото в онази част на адриатика всички надписи са на словенски и италиански (за английски направо забравете 🙂 ). Още повече като няма вече граница между двете държави, всичко е един смесен район.

След Koper посетихме Izola (на италиански естествено Isola). Вече беше станало късно и първото, което направихме беше да си потърсим място да хапнем. Влезнахме в първото ресторантче, хапнахме по една супа и пийнахме бира. После се оказа, че сме уцелили много добро място и то на добри цени. Това го разбрах в последвалата разходка из нощна Изола, в която дори съм забравил да снимам и нямам нито една снимка от там. Интересно за този град е че в миналото е бил остров (Isola на италиански е остров), но в последствие са го свързали със сушата и вече не е остров.

В Izola изчакахме Teja и Primož, които бяха тръгнали след работа от Любляна, и ни заведоха на тяхната вила, която се оказа в следващото селце – Strunjan. Чудесно място ! На върха на един стръмен склон и е нещо като полуостров, т.е. почти навсякъде наоколо е само море. Дори вече е защитена местност и не може да се строи повече.

 

На адриатическо море беше доста топло (за декември) дори и вечерта и нямаше големи разлики – общо взето през деня беше 13°C а вечерта падаше до 10 🙂 Първата вечер дори навън беше по-топло от колкото вътре в къщата и стояхме под навеса от бамбук. След няколко бири Примош извади и домашните им запаси, които в словения им казват Шнопс. Имаше една, която си беше чиста сръбска Шливовица, и две по-интересни – шнопс с плодове боровинки вътре и червено вино отново с боровинки. Трябваше да опитам от всичко и май се понапииииййх 😀

В събота ни разведоха с тяхната кола по останалата част от словенска адриатика. Първо посетихме Piran (Pirano). Стар град в типично венециански стил – тесни улички, хубави тераски, статуи … и всичко това нагъчкано до морето, а от към сушата стабилна крепостна стена.

 

 

След едно хубаво кафе на брега в Piran, се отправихме към Portorož (Portorose). Това е нещо Слънчев бряг на Словения – хотели, казина, барове, яхти … и сладолед 🙂 Ядохме по един сладолед на брега през декември. След това бяхме и на пицария. Въобще това е най-гъзарското курортно място на Словения, но сега беше доста спокойно и приятно за разходки.

 

 

И общо взето това беше цялото словенско крайбрежие. Успяхме да го кръстосаме цялото.

Вечерта Тея и Примош бяха решили да отидат на шопинг и заедно отидохме до един от моловете в Koper, където и ние взехме разни подаръчета. Освен това от супермаркета взехме продукти и след като се прибрахме във вилата, Вили направи една българска мусака 🙂 Мисля, че много им хареса, защото я изядоха цялата.

Неделната сутрин започна с дълго излежаване. Дори аз по едно не издържах и си направих една разходка по крайбрежието. Чак към обяд успяхме да се постегнем и решихме да отидем до Италия 🙂 Там целта отново беше един дворец – Miramare. Аз бях там през 2009-та, но сега исках да го покажа на Вили. Този път дори влязохме вътре. Този вече беше доста по-различен от замъците, които гледахме в Словения. Доста по-нов (завършен е 1860 г.), в различен стил и истинско показване на заможност от XIX век.

 

След това се разходихме малко и из градината за двореца, която е огромна и за мен си е истинска ботаническа градина. Накрая решихме да не спираме в Триест, а направо да се връщаме към Любляна.

Последната ни вечер в Словения си направихме отново нощна разходка из Любляна, а когато се прибрахме ни чакаше вкусна вечеря във фурмата (бяха ни оставили ключа за къщата си). Наядохме се и приготвихме малко сандвичи за другия ден, когато ни очакваше още един ден пътуване до България. Малко по-късно, когато се прибра Примош, ни показа снимки от неговите пътешествия из югоизточна Азия (той явно винаги е пътувал в онзи регион). Най ме впечатлиха снимките от Мианмар. Трябва да взема да отида някой ден там.

В понеделника пътуването се оказа дори по-дълго от очакванато. Не само че се губи 1 час от часовата разлика и това че трябваше да се върнем до Пловдив, вместо до София, но точно в София ни посрещна една толкова гъста мъгла, каквато никога не съм виждал. Направо беше невъзможно да се шофира. Дори успях да изпусна пресечката за магистралата от околовръстното, независимо че имах GPS, а пред мен бяха друга пловдивска кола и пазарджишка. И тримата я изпуснахме ! Наложи се още половин час да се влачим в мъглата за да намерим безопасно място да завъртим наобратно. Така бяхме тръгнали в 7 сутринта (8 българско време) и се прибрахме в 22:30. Това са почти 15 часа път за около 1000km. За цялото пътуване, според GPS-а, съм навъртял над 2600 km и над 32 часа шофиране.

Въпреки дългия път съм супер доволен от пътешествието. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища … Ние за 4 дни успяхме да разгледаме само една малка част от разнообразието на Словения. Дори част от нещата, които си бяхме набелязали, останаха за другия път.

Маслен нос – една година по-късно

Пътешествия, , , ,

Неделята след Spirit of Burgas си я бях отделил за почивка на някой плаж. Много се радвам че Ели се нави и дори тя самата предложи да отидем на Маслен Нос. А плажа на Маслен Нос го считам за моето откритие на миналата година по време на пътешествието ни из южното черноморие. Така (почти) точно една година по-късно отново бях на това слабо известно, но много приятно място.

Изцяло мидения плаж с кристалната вода отново ни накара да забравим всичко и да му се отдадем за няколко часа. Идеално място за плуване и гмуркане е. Барът със студена бира и морски деликатеси само допълва прекрасната обстановка. Все още има малко хора, което си е голям плюс за мен. Основно чужденци туристи, които ги карат от Приморско.

Единствения проблем (или може би е предимство) е лошия черен път до там. След като се чудих точно от къде започваше и реших да попитам едни хора, които товареха екипировка за гмуркане, човека ми обясни и само добави: „ти с каква кола си ? пътя е забавен ! особено след дъжда.“ (да, каза точно „забавен“ 🙂 ). Астралката все пак успя да го мине. Иначе препоръчвам и разбирам всички, които идват до плажа с лодка.

А самия нос Маслен Нос си струва да се разгледа и от другата страна (не само от страната на плажа) заради ето такива гледки:

Да не отварям нова тема в блога – след Маслен Нос посетихме и резервата за водни лилии Ропотамо. Общо взето представлява едно блато, в което видяхме само една цъфнала лилия и то доста от далече. Има направена дървена пътека, но тя е съвсем не е близо до плантациите с водните лилии. Разглеждате основно водни костенурки, жаби и тръстики. Интересно е, но не е нещо впечатляващо. Пътеката е доста кратка, а ви взимат и по 2 лева за вход.

Do you want to go to the plage with me?

Пътешествия, , , ,

Миналия понеделник, след Мандрица, се наложи да се прибера за няколко часа до Пловдив, но вечерта бях отново на път. Прекарах няколко приятни часа в града и към 23 часà с Таня, Пухи и Аспарух Ники потеглихме към Кара Дере. Точно към 4 часà през нощта бяхме вече на черния път след Бяла с тази песен на Crystal Fighters надута в колата (и както се оказва с леко не правилно чут текст) – ето как го чувахме ние:

Do you want to go
to the plage with me?
I’m going down-down-down
there four in the morning,
most beautiful girl I’ve ever seen.
Calm down-down-down,
my love is calling.

Другите разбира се вече бяха си легнали, но ние ги събудихме и дори пак ги напихме 🙂 С Пухи направихме едно нощно къпане с най-многото светещ планктон, който съм виждал някога. Просто бях като магьосник при всяко движение ! След това гледахме невероятен изгрев ! Така е … на джулай няма, но на 2-ри август става.

След това се започнаха едни безметежни дни в пълно забвение, в които се редуваха все приятни работи. Изключение беше само петъка, в който още от през нощта започна един дъжд и не спря почти до вечерта, а времето остана супер мрачно и депресивно. Това наистина беше най-лошото време на което съм бил на Кара Дере. Кофти беше за хората които дойдоха точно в четвъртък вечерта.

Изкарах една седмица на Кара Дере и в неделя трябваше да си тръгвам. Разбира се не ми се тръгваше, но трябваше. Сега като се върнах разбрах, че е не било абсолютно наложително … и естествено всичката работа се оставя за след 1-ви септември. А някои останаха … и все още са на Кара Дерето. Аз се утешавам, че пак ще отида и по възможно не през август, когато дори този огромен плаж се претъпква от хора.

Инеада

Пътешествия, , , , , , ,

Били ли сте в Резово ? Ако да, навярно сте виждали онези безкрайни пясъчни плажове от „другата страна“. Да, аз също исках да ги посетя. Бях чел няколко блога (един и друг) из мрежата за тези места и дълго време се канех да отида. И така до този вторник, когато започнах да се чудя какво да правя уикенда и реших, че нямам някаква спешна работа, а и на море ми се ходи 🙂 В сряда започнах да събирам желаещи, но нещо всички или нямаха паспорт или имат друга работа/планове. В четвъртък вече се чудих на кой да се обадя, който като кажа „хайде утре в Турция ?“ не само да не се изсмее, но и да се навие. Ако сте в подобна ситуация – отговора е „пробвайте някой зодия Стрелец“. Така в петък се събрахме групичка от трима стрелци (Ели, Нина и аз) и решихме да направим нощен преход. След обичайните неразбории за зодията, Ели си забрави паспорта, а аз картата за плащане на турските магистрали, и се връщахме и за двете, в крайна сметка тръгнахме към полунощ. Пътя до Капитан Андреево минахме бързо. Спряхме чак на бензиностанцията преди границата (не забравяйте да заредите, че в Турция бензина е вече над 4,20). За разлика от тъпите шеги на българските митничари, турските както винаги бяха много усмихнати и готини. Все пак през нощта границата се минава сравнително бързо. След това продължихме по магистралата. Зарадвах се че се върнахме за картата, която ми беше останала от миналото ми ходене в Истанбул и дори имаше още заредени пари. Въобще не знам дали в 2 часá през нощта има от къде да се вземе и щяхме да загубим още време. За около 100 километра до Люлебургаз, машинката на изхода ни взе 2,75 лири, което ми се стори съвсем добре. От там вече тръгнахме по малките пътчета към Инеада (İğneada)- целта която бях задал на GPS-а. А пътчетата се оказа доста и към края особено планински. Там си е Странджа и отново бяхме едни „странджърс ин дъ найт“. Последните 60km пътя беше в ремонт, тесен, завои и бяха сложили много табели … на места дори ми идваха твърде много – особено в тъмното когато ти блеснат всички на куп и се опиташ да ги осмислиш всичките от къде точно трябва да минеш. Поне трябва да призная че никъде по целия път нямаше дупки. Просто този път на тъмно за първи път и то между 3 и 5 през нощта наистина ме измори.

Целия път от Пловдив до Инеада е около 350km и се взимат за около 5-6 чáса. Пристигнахме в селото точно на зазоряване. Спряхме на центъра и първото ни впечатление беше отчайващо – всичко тънеше в мръсотия и боклуци – на плажа, в паркчето пред него, по улиците … Направо решихме да се махаме и да тръгваме на юг към „необятните плажове“ за които бяхме дошли. Започнахме да пробваме ту една, ту друга улица, но всички завършваха в селото. В крайна сметка е върнахме 1-2 километра преди селото и хванахме един черен път. Започнахме да осъзнавам че не само на GPS-а, но и наистина няма път на юг покрай морето. Хванахме първата отбивка от черния път (разбирайте още по-черен път) към някакво gölü, но по едно време дори Астралката задра яко и решихме да се върнем към „главния“ черен път и да продължим още на юг към следващите gölü-та, защото бяхме видяли табела за четири gölü-та. Аз лично имах тайна надежда че gölü е плаж (забележка: вече знам че gölü е езеро). Карахме още десетина километра по черния планински път, когато стигнахме до едно място, където през пътя минаваше една доста голяма река – веднага осъзнахме че няма път напред за нас. Бяхме наистина на сред нищото ! Изморени, неспали и с надежда за плаж и море. Беше станало вече 7-8 часá и решихме просто да спрем, да извадим шалтетата и да поспим малко. Не знам дали съм успял да заспя, но изведнъж от всякъде започнаха да идват крави, много крави и нещо стана неспокойно положението и в крайна сметка след по-малко и час на полянката си тръгнахме.

Върнахме се в Инеада, където деня вече беше започнал. Беше оживено, магазините и заведенията работеха … вече дори не изглеждаше толкова мръсно, или поне ние вече бяхме една идея по-свежи. Вече беше крайно време за плаж. Оставихме колата в началото на 20-километровия плаж и продължихме пеша по него. След като минахме началото, където се скупчваха всички, се спряхме на вече по-спокойно. Там вече под чадъра успях да заспя добре за първи път от доста часове.

След спане, печене, къпане (кой каквото искаше) … ни кипнаха главите и решихме да отидем до селото на разходка и да пием бира. С ужас установихме че още няма 12 часа на обяд, но какво значение има часа, когато си на почивка. В селото попаднахме на съботния пазар, който беше огромен и типично турски – плодове, зеленчуци, дрехи, живи пилета, зайчета, подправки, дрехи, фотьойли, плазмени телевизори … казах ли всичко ? По време на разходката стана ясно че Инеада съвсем не е малко селце, а дори е известен за Турция курорт. Вярно нямаше чужденци (за цялото време видяхме само две български коли), но турците си го знаеха. Влезнах в случаен магазин да взема по един Efes и младежа зад щанда ме изненада с чудесно произношение на „nine turkish lira“. Седнахме на сянка в парка с изглед към морето (на плажа вече беше пълно като всеки „централен плаж“). На втората бира вече си поговорихме на дълго с младежа за разни неща за селото, околността и къде може да си разпънем палатки. След като изпихме и вторите бири се разходихме из селото и тръгнахме да се връщаме към плажа, където си бяхме оставили нещата. По пътя пред един магазин си взехме още една бира да си връткаме … ама то такава жега и така хубаво влизаше, че не устояхме на още една. От връткане така се завъртяхме, че когато стигнахме на плажа и тримата просто паднахме и заспахме около чадъра, всеки в различна посока, само главата на сянка. Били сме страшна гледка. Със сигурност са ни снимали.

Вечерта започнахме да установяваме, че въобще не ни е лошо в Инеада. Има огромен плаж, на който гъстотата на хората е като на Кара Дере в хубавите му периоди, като ако не те мързи да походиш, може да стигнеш до места, където няма да различаваш ясно съседите ти. Има и един черен път покрай плажа, но до него се минава покрай едно езеро и аз не посмях да закарам Астралката, въпреки че доста турци си идваха с колите. Най-яките бяха тракторите натоварени с 20-30 човека в ремаркето. С други думи, ако/като свикнеш с боклуците навсякъде, Инеада е едно прекрасно място. Намерихме си място за палатката, направихме си лагер, направихме и огромна салата с домашните домати на Нина и беше супер. На края си допихме питиетата на плажа до морето, където въпреки че духаше вятър беше много приятно. Решихме да не чакаме изгрева, а да си легнем по на време. Все пак 2 изгрева за един ден си е много (щом не си спал, значи е един ден !).

През нощта беше прохладно (дори е поваляло малко), но сутринта бързо стана жега. Аз все пак хубаво си поспах. Като излязох от палатката и отидох на плажа, двете жени с които бях, вече бяха отворили бирата 🙂 Другото хубаво беше че в морето се бяха появили вълни и си направих чудесно сутрешно освежаване в морето. Това ми е едно от любимите неща – спиш до морето и сутринта първото нещо е да се топнеш.

Към обяд отидохме към палатката и с изненада установихме че на полянката се настанява огромно турско семейство. Малко нахално, но и ние не се смутихме – седнахме си до палатката, направихме си отново голяма салата, наядохме се, и след това си събрахме лагера. Отидохме в центъра на селото, където първото което направихме беше да си вземе по един турски сладолед. Учудващо ми хареса 🙂 може би просто беше голяма жега. След това седнахме в едно кафе-ресторант и изпихме по един чай или турско кафе. Въпреки че сравнихме цялото преживяване като „да отидеш в Равда на курорт“ все пак не ни се тръгваше от Инеада. Дори първоначалното мнение за мръсотия го приех като някакъв културен шок или просто от умора и изнервяне от пътя. Да, найлоновите торбички и кутиите цигари наистина са навсякъде, но това е нещо, което според мен ще го превъзмогнат, а сега остава докосването до друга култура и ценности. Както казах – не ни се тръгваше. За подарък за вкъщи си взехме по един хляб – от онези истинските, които току що са излязли от пещта, и които имат вкус на хляб. Безмитния хипер-мол на границата го подминахме без дори да му обърнем внимание.

На българската граница отново изнервяне. Като този път дори не бяха митничарите – там само обичайния въпрос: „ама никакви цигари и алкохол ли не носите ?!?“. След това едно гише на което ти дават един лист и казват – плащай на друго. Ама как ?!? Какво ??? Гледам – такса „дезинфекция“ – 4 лева. На друго гише давам листа и 5 лева, онзи ми дава някакви листове. Аз: „нали 4 лева?“ очаквайки ресто, онзи:„не виждаш ли там какво пише?“, аз още по-учуден о обиден от отношението поглеждам „такса превод – 1лев“, тогава осъзнава, че това гише е банка и има такса за превода на парите. Ужас ! Защо трябва да завършвам всички пътеписи от Турция с коментари за българската граница (ето един и втори път).

А колко е чудесно да се върнеш вкъщи и още да имаш пясък по краката !

Снимките са тук.

п.с. ето и пътеписа на Ели.