Kultur Shock, дори като бонус Контрол и Pero Defformero. Както става ясно снощи бях на концерта. Още като разбрах за концерта преди няколко месеца си казах, че ще отида отново на Култур Шок. Миналия път в Black box беше много яко. Напоследък се бях замислил да не би да разменя концерта за този на Милена, но така и не го направих. А да пътувам два път до София през три дни не ми се правеше.
И този път както предишния, беше работен ден и плана беше тръгваме след работа, на концерт и се прибираме обратно. Пак бяхме двама, само че миналия път бях със Спастнята, а сега с Таня. Все пак Спастнята се присъедини към нас в София. След като дойдоха Марина и Ники и вече бяхме пълна група. Концерта беше обявен за 19 часа, ние влезнахме в 19:30 и едвам успяхме да хванем последните две песни на Pero Defformero 🙁 Както заключихме всички единодушно – това концертите напоследък да започват на време е порочна практика ! А този беше точно такъв. 19:00 – Pero, свирят 40 минути, след това в 20:00 (добре де започнаха няколко минутки по-рано) – Контрол, точно 1 час, и накрая Култур Шок точно час и 45 минути.
За Pero Deformero мога да кажа, че са много яки. Вокала беше един излъскан типичен сръбски фолк изпълнител с голямо шкембе, но забиваха яко жица. Последната им песен (която реално хванахме само цялата) беше явно големия им хит и много хора, включително и Спастнята, пееха. Наистина ни хвана яд, че ги изпуснахме.
Контрол излязоха на сцената и цялата публика започна да пее. Оказа се точно на този ден и в тази зала се навършват 20 години от първия им голям концерт и Гилъна през цялото време беше много развълнуван и постоянно благодареше на публиката. А то имаше защо – след като всички продължаваха да пеят и след края на всяка песен. А песните бяха хит след хит ! Наистина е невероятно изживяване когато всички пеят заедно.
След такова подгряване тепърва идваха Култур Шок ! Публиката направо завря – буквално в погото, и преносно във всеки един. Джино просто знае как да запали цялата публика. Новия състав на групата също много ми хареса. Вече има две жени. Саксофонистката (Amy Denio) ме изуми с глас и изпълнение, но истинския хит според мен (и според Спастнята) беше цигуларката (Paris Hurley), която с поведение и техника просто ни накара да се влюбим в нея. Изглеждаше като анимационна манга героиня, а как се кълчеше и свиреше на цигулка просто нямам думи ! Нямаше как да не изпълнят повечко песни от новия им албум (Integration), но все пак направиха и доста неща от старите албуми. Между песните Gino (а накрая и цялата група) имаше акапелни включвания. Аз точно се замислих дали ще изпълнят Istanbul и те го направиха на биса (веднага след Hashishi). За финал беше оставена Mastika, която публиката искаше от самото начало. Последва трудно сбогуване, като накрая дири слезнаха до публиката и се здрависаха със всички, които желаеха. И така отново всичко завърши, до следващия път !
Чудесен концерт се получи ! Въпреки работния ден, въпреки всички проблеми с техниката и ужасния звук, въпреки всичко … и следващия път пак ще отида !