Прекарах още една вечер в колата. Този път спах на предната седалка на пътника, и въпреки, че ми беше по-удобно, някакси спах по-неспокойно. Будих се много пъти през нощта, и накрая като се събудих в 7, реших, че е време да тръгвам към Дубровник. И без това ме чакаха почти 300 километра път.
Аз тъкмо бях започнал искрено да съжалявам, че не си купих онова яке-дъждобран от Decathlon, а то времето взе че се оправи. Стана едно слънчево. Карах все покрай крайбрежието и цялото е пълно с къмпинги. Няма хотели, а само къмпинг до къмпинг …. и разни квартири и апартаменти под наем. Ама да ви кажа и плажове няма 🙁 Поне това, което аз разбирам като определение на плаж – голямо място с пясък до морето.
По пътя за Дубрвник се минава и малко през Босна и Херцеговина. Тайно се надявам да са направили нещо и за хората минаващи транзит, да не се спира, но не. Спира се за проверка на два пъти. Те горките в Босна и Херцеговина си има всичко на всичко 10 километра излаз на море (по права линия сигурно са доста по-малко, защото има много завои) и за тези 10 километра два пъти минавах през граници. Поне бързо става. Хърватите ги пускаха веднага, но на мен ми проверяваха паспорта. Поне не се наложи да вадя всичкия багаж.
Пристигнах в Дубровник към 13 часа, оставих колата и се запътих към стария град. Старият град се оказа град заобиколен от крепостна стена, а вътре всичко си е живо. Имам в предвид – хора си живеят, има магазини, банки, църкви … и естествено най-много са заведенията и ресторантите. И всичко в старинен стил, все едно наистина си в средновековен град с тесни улички и каменни сгради. Страшно много ми хареса. Дубровник се превръща в едно от любимите ми места. Около крепостта море, малки плажчета (вярно каменисти, но все пак), кейове … всичко както си трябва. И естествено много туристи. Не колкото Будапеща или Виена, но пак има доста. Най-хубавото от всичко беше времето – направо жега. Дори търсех сянка да изпия една бира.
Един ден спиш в колата, втори ден спиш в колата, и на третия ти се доисква да се изкъпеш и … отидох на хостел. В Дубровник има два couchsurfer-и, единия ми каза не, а други не беше влизал от януари и аз още в Италия бях проверил за хостели в Дубровник. В страницата за Дубровник в wikitravel, има много интересно ревю за един хостел (Hostel Marker) и реших да го пробвам. Хванах един wireless в стария град и проверих адреса на GPS-а. Отидох на място, първия път беше заключено и се върнах по-късно. Вторият път още на врата се сблъсках със самия Marker (собственика на хостела), който наистина е много странен тип. Показа ми стаите – все самостоятелни (за един двама и трима човека) и си взех за един човек за 200 куни. Не е много евтино, но реших че е време да презаредя батериите – и моите и на тези на джаджите ми. Eee PC-то поне кара доста, но на фотоапарата голям зор му давам 🙂 Не бях ги зареждал от Италия. След това Marker ме качи на неговото моторче и отидохме до колата, да си взема останалия багаж и ме върна. След това ми даде карта на града и ми показа, къде има супермаркети, къде са по-евтините и хубави ресторанти, къде има сандвичи, къде да отида и все такива полезни неща. В хостела си има кухня, в която ядох, трябва да има и интернет (каза ми паролата), но в моята стая нещо не се хваща. А всъщност още не ми е взел парите 😉 Много е хубав хостела като цяло – на една минута от морето, и на три от главната порта на стария град.
А Дубровник трябва да се види. Силно го препоръчвам на всички. Аз мислех утре сутринта да си тръгвам, но силно обмислям възможността да остана още един ден. Или поне половин.
В Хърватска от няколко дена се опитвам да завържа разговор и да разбера, ако аз говоря на български а човека отсреща на хърватски дали ще се разбираме и все не успявам. Щом усетят, че съм чужденец включват на английски и разговора тръгва на английски. Като се заслушам, не им разбирам много, но писмено почти всичко им разбирам.
Допълнение: ето и снимките от Дубровник.
