Tag Archives: Мандрица

До дупка

Пътешествия, , , , , ,

Обичам. Обичам дългите уикендите. Обичам да тръгва в четвъртък след работа и да се върна в понеделник по обяд, отново директно на работа. Обичам Кара Дере. Обичам морето и джулая. Обичам новите места и пътища. Обичам уикендите до дупка !

Ето такъв уикенд ми се случи. Буквално до последния момент не се знаеше дали ще ходим на джулай, още по-малко къде и с кой. В крайна сметка се събрахме 5 човека и направихме една супер сложна схема, която включваше тръгване по различно време, среща в Нова Загора, зарязване на моята кола за няколко дена и пътуване до Кара Дере със Спасчо, срещи на бензиностанции … и всичко това някак си трябваше да стане. И то стана !

Пристигнахме в Бяла в 2 часа през нощта. Оказа се че е валяло и пътят е супер кален. Не знам как с форда успяхме да стигнем поне до южния край на Кара Дере. Там изкарахме един доста кален джулай 🙂 И посрещнахме слънцето, чак след като се показа от огромния облак 🙂 Но все пак всичко беше много хубаво ! На следващия ден се преместихме на „нашето място“. Кара Дере беше спокойно. Имаше хора, но не прекалено.

Трябваше да си тръгнем в неделя сутринта, заради мен, но то и времето се намръщи точно тогава и точно колкото трябва за да си тръгнем на време. Минахме през Бургас и пясъчните филмови скулптури, които въпреки, че бяха малко си струват (3 лева е входа). Върнахме се до Нова Загора, откъдето аз си взех колата и отпраших за друго любимо място – Мандрица. За първи път минах по пътя Раднево-Гълъбово-Симеоновград (участъка Гълъбово-Симеоновград е лош). След това Харманли, магистралата до Гърция и по прекия път до Ивайловград. Така направих един хубав ден – сутрин Кара Дере, вечер – Мандрица. Понеделник ставане рано, дълъг път и малко преди обяд отново на работа.

Всъщност въобще не исках да пиша дълъг пътепис. Просто беше хубаво !

п.с. аз си мислех, че не съм снимал, а имам 300 снимки

Из северозападна България

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

Изминалите 4 дни си направихме едно от най-хубавите пътешествия от последните няколко години. От онези хубавите, които не знаеш дали въобще ще се случат и къде точно ще ходиш. Но да започна от начало. Всичко започна по някое време миналата седмица, когато Елица видя този фестивал в едно малко северозападно село. Беше една от поредните идеи какво да правим през четирите почивни дни около 24-ти май. Така и не можахме да се съберем много хора. В крайна сметка в събота сутринта с Дарко решихме да потеглим към Горна Бела Речка. Ели беше в Казанлък и за по напряко, трябваше да минем от там да я вземем. След като стигнахме в Казанлък, първо седнахме в една кръчма да ядем, след това напазарувахме от местния Кауфланд. Беше станало към 4 часа следобяд, но решихме до вечерта да стигнем до Бела Речка. Ето такива планове си правехме през цялото време – не по-дълги от до края на деня. За по-красиво минахме по подбалканския път до след Златица някъде, където по един пряк път стигнахме до Хемус. По магистралата продължихме до Ботевград. От там Мездра, Враца и чак след това заобиколихме врачанския балкан към Горна Бела Речка. (скоба. решихме някой ден да си направим Ботев пътешествие. да се съберем на стадион Ботев в Пловдив, от там да отидем в Калофер, след това Ботевград, Околчица и да завършим в Козлодуй. затварям скобата).

Горна Бела Речка се намира в природен парк „Врачански балкан“ и е много красиво. Броени метри преди табелата ни посрещна една голяма сърна, която мина през пътя. Беше много красиво ! Пристигнахме на свечеряване и започнахме да си търсим място за палатка. Не искахме да сме в селото, където вече започваше да се пълни с хора, затова си намерихме една хубава полянка малко извън селото близо до реката. Веднага си направихме лагер, огнище, запалихме си огън и си приготвихме вечеря. След това отидохме в селото, където в кметството фестивала вече си беше започнал. Хванахме концерта на класическа китара на Ganesh Del Vescovo. Много добър. Ако имаше пак китарен фест в Пловдив, Дарко каза, че щеше да го покани (между другото знаете ли че няма да има и фолклорен фестивал това лято?). На концерта съвсем ни изненада като се появи Игор от цирк „Кумбо“, който беше в Мандрица на детския празник. Много се зарадвахме взаимно и четирите дни се виждахме постоянно.

На сутринта осъзнахме, че лагера ни съвсем не е перфектен … не, този път беше на някоя главна пътека, или на козя такава или пък да ни беше студено … точно обратното – припомних си какво е ставане рано-защото-не-се-трае-от-жега-в-палатката ! Въпреки прогнозите за променливо време и дъждове, всичките ни сутрини бяха тотално огряни от жарко слънце. Това поне ни помогна да ставаме сравнително рано.

Неделята решихме да изкараме цял ден в Горна Бела Речка на фестивала „Goat Milk“. Въпреки „ранното ставане“ все пак изпуснахме сутришната йога, след това Ели отиде на разходка по козите пътеки в гората, а ние с Дарко се излежавахме на полянката и след това отидохме да видим Игор. След това реших да отида на лекцията за „Slow food“, но тя се превърна в демонстрация и представяне на кози сирена, извари и кисели млека и аз не го издържах. Обаче след лекцията на поляната видях норвежко кафяво сирене, презентирано от една норвежка, и дори го опитах малко (ама нали знаете колко малко опитвам). Следобяд бях на срещата с кметовете на Монтана и Вършец за положението на северозападна България. Общо взето до нищо не се стигна, но поне се говори. Изпуснахме откриването на фотографската изложба, защото се бяхме върнали до палатката за вечеря, и точно след като запалихме огън заваля малко и развали всичко. Междувременно Гената се появи с един познат за една вечер и всички заедно ядохме преди да се върнем в селото. Отидохме точно за джаз концерта на Мишо Йосифов Джаз Сикстет. И добре че го направихме – получи се невероятен концерт. Цялата публика не ги оставихме да си тръгнат, докато не минаха през хората, след няколко биса, през хората и излязоха през централния вход 🙂 За финал на вечерта беше „дългата нощ на балканското документално кино“, където изгледахме филма „Коридор #8“. Аз лично останах много доволен от филма. Само месец и нещо след като бях в Албания, където постоянно говореха за този път, отново видях познати места. Мисля, че беше точното време да гледам този филм. За останалите филми не ни останаха сили и отидохме да спим.

Няма как да не сравня фестивала на спомените в Горна Бела Речка и това което се опитваме да правим в Мандрица. На пръв поглед всичко изглежда много сходно – две селца с по петдесетина възрастни хора в икономически западнали райони, които група хора искат да възродят. Да си призная отидох да открадна малко know-how за това как да организираме събори (все пак те го правеха за 8-ми път), но всъщност се оказа, че тяхната формула е доста различна. Goat Milk на пръв поглед е нещо като детския празник в Мандрица, само че за възрастни – кръжоци, лекции, концерти. Само където залагат много на международно участие. Заради това се налагаше всичко да се превежда на английски (а понякога и на още езици), което на моменти само забавяше динамиката на фестивала. Goat Milk мисля че въобще не е насочен към местните, в смисъл че според може да бъде и навсякъде другаде, просто хората които го организират са свързани с това села. Освен това кръжоците (workshop-ите ако се чудите за какво говоря) бяха платени и с ограничена бройка. Общата храна също. Все пак след срещата с кметовете, Ели ме нави да си поговорим с Диана (една от двете организаторки) и поделихме за Мандрица и си разменихме контакти. Все пак целите ни са едни и същи и е хубаво да видим кой какво прави за осъществяването им. Честно да си призная мисля че Мандрица има много по-голям дух, уникална култура и архитектура. За уникалните къщи за които говореше един от архитектите и замалко да му скочим с Дарко, докато не се уточни че става дума за 3-4 къщи в селото 🙂 И щом за толкова можело да се обяви за културен резерват, представям си какво може да направим в Мандрица.

В понеделник решихме да пропуснем фестивала през деня и да се разходим из околността. Бяха ни похвалили Вършец и решихме първо него да посетим. Още от самото влизане в градчето започна да ни изненадва много приятно. Първо ти правят впечатление много хотели, къщи за гости, квартири … въобще усещане за морско курортно селце, само където няма море а минерални извори. След това центъра – много приятен, хора, слънце, деца. Плакат за театър, туристически център, минерални чешми … След това отидохме към парка, където за малко да се навием да отидем на минерални бани, но се оказа, че не работят в неделя и понеделник, а през останалото време са с доста странно работно време разделено на мъже и жени. Затова пък парка и около реката беше супер приятно. Имаха едни пейки – шезлонги на който се пльоснахме. Имаше дори безжичен интернет. Въобще Вършец го препоръчвам силно на всички. Има и много кръчми в които може да хапнете с чудесна гледка – ние се възползвахме от една.

Следващата спира ни беше Клисурския манастир на няколко километра от Вършец. Посрещна ни типичното за България – натрупани сергии пред манастира и много хора. Манастира изглеждаше доста добре поддържан, дори на мен ми се стори малко прекалено и на моменти кичозно. Върха беше когато се оказа, че с Богати кабриото, с което едвам се разминахме по тесни път за манастира, се оказа отчето. Въобще странна работа. Да се „чудиш“ от къде имат толкова пари, като признавам че и за манастира са наливани много пари.

След Клисурския манастир решихме да отидем до пещерата „Леденика“, като този път заобиколим Врачанските скали от юг. Трябва да уточня, че пътищата в този регион са доста странни и доста пъти се чудихме къде сме дори с наличие на GPS и хартиена карта. Така в случая стигнахме до село Миланово и от пътя, който си бяхме избрали се оказа, че го няма, или всъщност е черен и много лош път. Нямахме време да се връщаме обратно (както всъщност и GPS-а настояваше), затова трябваше да изоставим плана за Леденика. Видяхме че на близо има друга пещера „Темна дупка“ и се насочихме към нея. Когато стигнахме обаче се оказа, че тя не е туристическа и не е облагородена, а ние без никаква екипировка нямаше как да влезем вътре. Видяхме само входа и след това се разходихме по скалите срещи гара Лакатник. Чудесно място за разходка и катерене. Седнахме на ръба на една скала от където имаше невероятна гледка към селото и река Искър. Както казах и в началото тръгвахме на някъде без никакъв план накъде да продължим след това. Така на връщане към колата, минахме през самата гара на Гара Лакатник и през два въжени моста над Искър. Всичко се получаваше от самосебе си. Деня взе да преваля и решихме да намерим отворен магазин за да си напазаруваме за вечерта, защото вече нямахме храна. След като си набавихме продоволствия, решихме да отидем и до самото село Лакатник, за което бях чувал само хубави неща.

Село Лакатник се намира на около 7 km от Гара Лакатник и всъщност в него свършва пътя. Разбирайте красиво планинско селце заобиколено от всякъде с балкани и красиви поляни. А сега бяха особено хубави целите в зелено. На това райско местенце беше станало 19 часа и всичките ми съмнения дали да се връщаме в Пловдив, защото на следващия ден по принцип бях на работа, се изпариха и реших да останем още един ден в този красив регион. Разходихме се из Лакатник и околността и решихме да се „прибираме“ в Бела Речка.

В понеделник вечерта си приготвихме обилна вечеря, поради което почти изпуснахме концерта-изненада, който се оказа някакви балкански етно джаз импровизации. Добре че този концерт най-малко ни хареса и не съжалявахме толкова. От полунощ трябваше да започне „дългата вечер на фотографията“, но естествено закъсня. Имаше представяне на трима фотографи и техните виждания за изоставените къщи. След това имаше workshop за нощна фотография воден от турския иранския фотограф Babak Salari. С Елица се включихме в кръжока, докато Дарко заспиваше 🙂 За мое съжаление всички бяха начинаещи и Бабак говореше доста общи неща и всъщност научих само 1-2 нови за мен неща. А изглеждаше като човек, който можеше да каже доста интересни фотографски трикове.

Вторника ни беше ден, в който трябваше да стигнем до Пловдив. Разбира се въобще не бързахме и си набелязахме доста места за посещение пътьом. След закуска с кафе и домашни масленики (по 25 ст.)  в Бела Речка се отправихме на път. Първо решихме да си наваксаме от предишния ден и все пак да отидем до Леденика. На картата изглежда съвсем близо до Враца, но всъщност пътя до пещерата е доста стръмен и с много завои. За малко изпуснахме една група и трябваше да чакаме почти 1 час докато влезем, а вътре разходката е още 1 час. Иначе наистина много интересна и красива пещера. И за туристическа пещера има доста тесни проходчета за преминаване. Някой наистина дебел човек според мен няма да може да мине. На мен ми хареса. А и за първи път от доста време се взех печат за 100-те туристически обекта.

Докато пътувахме се бяхме разбрали с Аспарух да минем да го вземем от София, затова решихме да минем през Своге, а не по главния път, който вече се запълваше с прибиращи се софиянци и абитуриенти. По пътя решихме да спрем и на Черепишкия манастир. Този манастир много повече ми хареса от Клисурския. Първо е на страхотно красиво място на самия бряг на Искър и с чудесна гледка към Врачанския балкан. Втори има чудесен „музей“ посветен на Иван Вазов в който всеки може да влезе и разгледа абсолютно необезпокояван. Трето отчето като ни видя да си почиваме ни покани с църквата, където ни поръси със светена вода и ни помаза за здраве, поговорихме си по различни теми, изпрати ни с добри думи и след това се обърна към следващите влезнали в храма. Въобще ето така трябва да се отнасят българските църковни служители към посетителите на храма. Браво ! Много добре се чувствахме на това място и решихме да останем и да хапнем, като имаше специално обособено място за това. Като цяло нямаше много хора и беше супер спокойно.

Следващата спирка беше Своге. Само веднъж бях минавал от там, но сега решихме да спрем да го разгледаме. Оставихме колата на центъра и се пуснахме пеша. Общо взето беше каквото го очаквах – малко градче, предимно къщи, наоколо планини. Не можахме да намерим/стигнем до завода за шоколади. Не се оказа вярно и предположението ни че шоколадите се продават както тоалетната хартия в Белово 🙂 Обаче мога да Ви издам, че ако събирате стари соц табели и надписи – в Своге има много добри попадения.

Последната спирка от нашето пътешествие беше София. Както казах – само за да вземем Аспарух, след това обратен и газ към Пловдив. По пътя той ни разказа неговата невероятна история за последните 4-5 дни, а ние нашата. Прибрахме се чак към 11 вечерта. Бях изморен, но много доволен от цялото пътешествие.

Получи се доста дълъг пътепис, но както казах и в началото това ми е любимия начин за пътешестване и няма как да не се смесят много теми, места и събития в едно. Общото е че се случват само за няколко дена, а на теб ти се струват седмици. Накрая си казваш „ле-ле, това вчера ли беше?!?“. Пожелавам си още много подобни пътувания.

ето и снимките ми от пътешествието.

Хвърката Мандрица

Пътешествия, Събития, , , , , , , , ,

Детския празник „Хвърката Мандрица“ на Великден се получи страхотно. Много по-добре от колко го очаквах. И всичко се получи от самосебе си, с много ентусиазъм и без никакво напрежение … поне от мое гледна точка 🙂 Някой може да са имали доста изнервящи моменти. На мен ми беше много добре. Още от събота започнахме с приготовленията на центъра. И някак си всичко вървеше от самосебе си. Всеки правеше нещо и междувременно се забавляваше. Постоянно се чуваше, че празника вече е започнал. Селото започна да се пълни с хора, автомобили .. и най-хубавото деца, които сами изрисуваха големия винил на площада. До вечерта приготовленията приключваха, а хората се събраха около църквата, за да си кажат „Христос Воскресе“. Имаше доста хора, въпреки че нямаше поп и официална литургия (както всъщност всяка година).

На великия ден всичко започна по програма. Бенита и клоуна Бомболино откриха детския празник в село Мандрица. След това имаше много и разнообразни неща

  • изпълнения на живо – лазарки, детски народен ансамбъл, мажоретен състав (всички от Ивайловград). Играха чудесно. Особено най-малките най ме радваха
  • състезания – цяла щафета, която включваше скачане с чували, бутане на кибритена кутийка с картоф на конец, тичане държейки с яйце в лъжица и скачане на един крак. Голям екшън стана 🙂
  • различни ателиета – всеки можеше да рисува, свири на инструменти, да си прави хвърчила, или да се научи как да изпозлва “боклуците” за много интересни неща
  • търсачи на съкровища – истинска игра за опознаване на село Мандрица. С решаване на различни задачи децата намериха и истинско съкровища – гърне със жълтъци … от шоколад 😀
  • ЦИРК – ама истински ! Или дори бих казал нещо повече от цирк. За мен си беше истински театър с малко акробатични номера. Много магически ! С Магическа история и магически изпълнители !
  • дърпане на въже – в което се включиха и малки и големи
  • към края на деня всички отидохме на мястото където преди беше игрището за да може всеки да пусне хвърчилото, което е изработил. За съжаление нямаше много вятър, но това не попречи на всички поне да пробват. Някои имаха успех 🙂
  • карнавал – на които се маскираха малки и големи. Не мога да кажа кои пожънаха по-голям успех, но всички много се радваха. Тук най-вече си пролича че и “големите” са просто големи деца
  • още много много игри

И всичко това се получи чудесно. Един наистина велик ден в Мандрица. Поне около мен всички бяха много щастливи след всичко. Браво на всички, които се погрижиха, този празник да се случи. Аз лично се забавлявах много. Благодаря ! Дори успях(ме) да почервенеем от слънцето 🙂

Детски празник в Мандрица

Събития, , ,

Точно на Великден „сдружение за възраждане на село Мандрица“ организира детски празник. Мястото естествено е Мандрица 🙂 Събитието се очертава да стане голямо, поне колкото събора миналата година. Ще има гости от Гърция и всички околни села и градове. А за децата … те ще бъдат най-важни все пак … ще има цирк, игри, карнавал и много изненади. Всички, малки и големи са добре дошли на празника. Подробна програма може да намерите на сайта mandritsa.com. Заповядайте.

Албания

Пътешествия, , , , , , , , , , ,

От „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ организираха екскурзия до Албания. Без въобще да се замислям реших да ходя. Първата ми идея беше да посетя нова държава, като освен това да видя какво става в момента в земите от където идват предците на село Мандрица, т.е. моите предци.

Истината е че не знаем много за Албания. Или това което се знае обикновено е негативно или неясно. Така тръгнах за Албания без особено мнение и очакване какво ще видя. Ние влязохме от Македония. Албанската граница все още се минава по-бързо ако имате дребни подаръци за митничарите като шоколади и кенчета безалкохолно (пари също не връщат 😛 ). Пътя на Албанска земя е основно планински, криволичещ и бавен. За ~100-те километра от границата с Македония до Тирана ни отне 3-4 часа. По-късно разбрах че всъщност сега вече пътя е ОК и това било бързо (!!??!). Наистина асфалтовата покривка беше добра и нямаше дупки, но определено пътищата в Албания са БАВНИ. И то от държава, която е №1 в света по добив на асфалт (или поне основната му съставка). В момента се изграждат много нови пътища, които да благоприятстват бъдещи чужди инвестиции и туристи.

Наистина в момента за туризъм в Албания не може да се говори (освен от Косово и Македония). И основното са пътищата наистина … а природа имат, каквато не мога дори да опиша, а трябва да се види. Но просто да стигнеш до хубавите места трябва да се въоръжиш с търпение. Дадоха ни за пример някакво прекрасно място, до което имало 50 километров участък, който с джип се минава за 4-5 часа и след това имаш чувство, че си минал тренировките за астронавт. Освен това въобще не се рекламират и все още имат прекрасни девствени места. Като за мен идеално – мисля да дойда пак преди да са си развалили природата.

Промишленост – нямат. Основно земеделие. Нямат заводи, нямат ток, има режим на водата. Разказаха ни че на север дори има села, които са векове назад – там дори няма електрификация и пътища. Живеят си както през 19-ти век. Лоша работа. В Тирана не е така. Дори бих казал че усещането в Тирана е като във всяка друга балканска столица (тук сложете София, Загреб, Сараево, Букурещ). Модерен град. Има живот в него и доста бързо е дръпнал напред. Всички разправят че Тирана (и дори цяла Албания) няма нищо общо в сравнение с преди 10-12 години. Имат си всичко … е, без McDonald’s, но това е за добро според мен 🙂 Храната е много естествена и вкусна. Нямат и другите големи вериги магазини, бензиностанции … не искат и да ги допуснат. За сметка на това имат много гръцки банки (сред тях и нашата FIBank) и 3 мобилни оператора. Може да хванеш wi-fi от доста заведения. Хората са образовани и всеки път когато ми се наложи успях да се разбера на английски с местните. И в същото време има режим на водата дори в Тирана. Вода има сутрин и вечер (успях да се изкъпя от третия опит). Става дума за студената, за топла въобще не става дума. Както казах нямат промишленост, т.е. и ТЕЦ-ове. Имали са само един голям завод тип Кремиковци в Елбасан, но вече е приватизиран и почти не работи.

Движението по улиците е ХАОС ! Ако сте били в Истанбул, и сте си мислили, че там е зле – лъгали сте се. В Тирана всеки върви, свири, тръгва, спира когато си иска. Говоря и за шофьорите и за пешеходците. Няма зелено, няма червено. Трябва да се оглеждате, дори като сте на тротоара. И въпреки всичко това никой не се изнервя. Някакси всички са приели това за нормално. Ама и като цяло албанците са доста спокоен народ … дори говорех с някои българи, които ми казаха, че на моменти дори изнервят със спокойствието си. Може да си чакаш на опашка и продавача да си говори с някой приятел за международното положение – не че няма да те обслужи, но защо да бърза.

Опитват се някакси да бъдат хем отворени към света, хем затворени. Не знам как го постигат. Просто още от времето на Енвер Ходжа си имат това мислене да са самостоятелни и независими.

Другата голяма лудост на Албания са стотиците хиляди бункери разположени буквално навсякъде из страната. Наистина няма място от където да не виждат поне няколко. Малки схлупени бетонни постройки заровени в земята, като са предвидени да скрият целия народ на Албания в случай на война. Дори на всяко семейство е бил зачислен по един бункер да си го чистят и поддържат и това се е проверявало.

В момента строителството в Албания е в разцвета си. Всеки си строи къща. Дори било въпрос на престиж албанците-имигранти да дойдат и построят нещо в родината си. Лошото е че всеки строи без проект и без да се съобразява с нищо. Всичко е доста шарено. Дори в Тирана преди няколко години за да се направят булеварди се е наложило да се минава с багери, защото е нямало прави улички. А и като се има в предвид че до 89-та година в държавата е имало 60 автомобила, никой не се е замислял, че ще се налага да се разминават. А колкото до мита че в момента всички коли в Албания са мерцедеси, вече започва да се разбива – в момента бих казал, че са 80-90%. Срещат се и други марки вече. Обаче автомивки все още има много ! И повечето са един маркуч, който постоянно тече. Хората са все още с мисленето от комунизма, че водата, тока и другите блага са безплатни и държавата все още среща трудности да събира таксите (особено в по-отдалечените райони).

Другия голям проблем на Албания е собствеността – по времето на Ходжа не е имало частна собственост. Когато идва демокрацията държавата решава който където живее да получи собственост. Обаче се появяват стари нотариални актове от преди втората световна война и има много спорове за който няма общо решение, а всеки се разглежда поотделно.

Посещението на група от петнайсетина българи явно е събитие, достойно да ни уважи и покани лично посланика на България г-н Теодор Русинов в посолството, и да ни отдели 1 час да си поговорим. Беше интересно преживяване за всички. Не всеки ден се случва да бъдеш в българско посолство и да си поканен на кафе там. Дори ни осигуриха паркинг за автобуса пред посолството. Поговорихме и научих доста неща за Албания и региона. А съветника Стойко Йорданов беше с нас почти през цялото време – посрещна ни в хотела и ни помагаше още много пъти с каквото може. Мога да кажа само хубави неща за хората от българското посолство в Албания.

След посолството имахме с среща със сдружението на албанците приятели на България. Това са основно хора, които са учели в България преди много години и все още пазят хубави спомени от “най-хубавите си години”. За мое учудване (все пак бяха пенсионери вече) всички говореха много добре български. Срещнахме се в Бар София, който е кръстен на българската столица и барманите носят тениски с името на бара на кирилица, а логото е герба на град София. И въобще не е лошо кафене с голяма лятна градина.

Ето кои градове посетихме:

  • Тирана (Tirana) – общо взето всичко което говорех до сега се отнасяше за тук – модерен град, хаос в движението, режим на водата, пълна липса на туристи, строителство.

  • Дуръс (Durrës) – единствения морски град, който посетихме. Тук може би туризма е на малко по-високо ниво – имаше туристическа карта на града, табели, магазини за сувенири и доста хотели. Дори според местните вече е презастроено. И все пак както казах туристите са основно от Косово и Македония. Климата е много топъл. Има палми навсякъде и е направо екзотично.

  • Елбасан (Elbasan) – от тук минахме на два пъти, но така и не спряхме. Както казах един от малкото (а може би единствен) промишлен град с голям металургичен завод. Разположен в една низина и заобиколен от планини. От високо имаше чудесна гледка към града

  • Корча (Korçë) – един планински град. Времето определено беше по-хладно от Тирана и Дурас. Хотела ни беше на един хълм с чудесна гледка към целия град. А зад хотела си беше планината. Определено много ми хареса природата около Корча.

  • Виткучи (Vithkuq)- това всъщност е селото от където според легендата са дошли преди няколко века заселниците, които са основали Мандрица. Нямахме ясна представа дали ще намерим селото, дали ще може да стигнем до него и въобще какво ще заварим. Действителността обаче ни изненада доста. До селото се стига по тесен път на около 25-30 km от Корча. Разположено е на планински терен и е доста пръснато. Очаквахме малко село, а то се оказа много голямо и дори преди време е било град с 12000 жители (В момента живеят около 1000). Освен това се оказа че Виткуча е със славна история – там са родени доста от възрожденци на Албания и от там е тръгнало просветното им самосъзнание, там е роден човека който е написал първият им „буквар“, композитори и доста други значими личности. По-късно пак там е изграден първата хидроцентрала в Албания и е светнала първата електрическа крушка. В момента и те си имат сдружение, с което осъществихме контакт. И дори се опитват да развиват някакъв туризъм в района чрез брошурки на албански и английски, което ми се стори дори странно на фона на всичко останало в Албания

Общото ми впечатление от пътешествието из Албания е „като в България през 90-те“. И хубавото и лошото. Една интересна държава с много бункери и автомивки. Определено не съм се чувствал в опасност, докато се разхождах по улиците, както предполагаха много от приятелите ми. Мога да препоръчам да отидете да разгледате Албания.

Не намерих реотан.

допълнение: снимките са тук и тук.

Още една нова година

Пътешествия, , , , , , ,

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

Спокоен уикенд на Мандрица

Пътешествия, , , , , , ,

Изминалия уикенд беше тридневен. Честито съединение на всички българи и честит празник, пловдивчани ! 🙂 Та въпросните три дни нещо цялата компания се пръснахме – кой на море, кой в София, кой на сватба, кой в Румъния, кой във Франция 🙂 а аз с нашите на Мандрица. Много хубаво беше – времето чудесно, хора почти нямаше (за разлика от последния път на събира). Както казах – стоиш на градинката с чашка и нито ти е топло, нито ти е студено. Свършихме малко работа по къщата и малко зимнина, но без никакво изнервяне. Аз не се стърпях и в неделя си направих една разходка в гората. Искаше ми се да стигна до едно изчезнало вече село – Черна Черква и отидох с колата до Горно Луково и от там тръгнах по едни черни пътища. Ама наистина в нищото само с един фотоапарат. Видях само една лисица, но не можах а я снимам – много беше бърза. Вървях около час и започнах да се чудя дали въобще вървя в правилната посока. Стигнах до една вишка, качих се отгоре и като не видях на никъде нищо като село реших да се връщам (а и трябваше да не се бавя много). Сега видях в Интернет, че съм на около километър от целта, но нищо – другия път. Иначе аз се бях уплашил, че съм вече в Гърция. Вижте за сравнение, какво има от нашата страна и от другата:

Все пак се разходих добре. А в Мандрица ми липсва само един non-stop интернет (за да мога да си работя от там) и мисля, че мога да оставам и по-дълго време. В това отношение, забелязвам, че обхвата на Mtel се е подобрил леко, а домашните телефони на Vivacom вече са със SIM карти (няма вече кабели). Така че има надежда. А от 9-ти септември (т.е. в четвъртък) ще отварят и граничния пункт с Гърция при Славеево (до Ивайловград), така че и морето става доста по-близо 🙂

Българо-гръцки форум в Мандрица 2010

Събития, , ,

Тази година благодарение на „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ се възстанови традиционния събор на 1-ви август. Не само се възстанови, но беше по-голямо събитие от колкото можех да си го представя. С официално названия „Българо-гръцки форум“ бяха поканени потомци на изселници от Мандрица от началото на XX век и живеещи сега в Гърция. Беше отворена и границата при Славеево и придвижването до и от Гърция ставаше лесно. Цялата организация беше чудесна ! Имаше много много хора, колкото не съм виждал скоро в Мандрица. Получи се истински събор, на който хората да се съберат поне веднъж годишно. Имаше официални речи, хорà и сертакита на площада, курбан, литургия, изпълнения на фолклорни ансамбли, посещение на гръцки митрополит … Аз лично съм много доволен как се получи всичко. Снимки има в галерията на mandritsa.com, както и на Нашите Снимки.

Аз след Мандрица заминах направо за морето, затова чак сега пиша за събитието, което се състоя преди вече две седмици.

p.s. май малко поизнервихме всичките ми роднини, но сега поне ще разберат защо обичаме да ходим на места, където няма много хора

За възраждане на Мандрица

Разни, , ,

От няколко месеца (мда, повече от месец си е месеци) се занимавам с една странична “работа”. Миналия месец се учреди „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ от група ентусиасти и потомци от селото. Аз като един от тях, ме натовариха със задачата да направя web сайт на сдружението. Взеха домейн и хостинг и от мен се очакваше останалото. Аз в началото съвсем не бях убеден, че ще успея да направя някакъв читав сайт, затова реших да се спра на готов CMS. Избрах Joomla и честно казано не съжалявам, но за това някой друг път. Малко за сдружението – основната му цел е грубо казано предотвратяване селото да не изчезне. По-сладкодумно казано – възраждане на Мандрица и запазване на обичаите и културата. Честно казано на мен селото в сегашния му вид много ми харесва, но съм наясно че ако не се направи нищо – къщите ще се разрушат и хората ще изчезнат. А за това, колкото и да не ми харесва, трябва да се привлекат нови хора и инвестиции. За момента мисля, че това може да стане с увеличаване интереса за туризъм в района. Сдружението ще рекламира и популяризира селото, както и ще се опита да спечели пари по някои от европейските програми за развитие. Член на сдружението може да стане всеки, като попълни молба. Има и членски внос от 40 лева на година. Отчети за постъпленията и разходите (ще) има на сайта на разположение на всички членове. Май остава само да кажа сайта, а той е напълно логичен 🙂 mandritsa.com . Целта на сайта е както да бъде сайт на сдружението, така и туристическо-информационен сайт за Мандрица. В бъдеще очаквайте повече статии за традициите и забележителностите на и около Мандрица. Тук е мястото искрено да благодаря на Маги че ми помогна за дизайна на сайта, като за логото, снимките, картичките … и всичко останало.

Този уикенд (31 юли – 1 август) сдружението организира традиционния в миналото събор, който се организираше ежегодно на 1-ви август. Тази година е наречен българо-гръцки форум „Отново заедно“, защото са поканени, и ще дойдат, доста хора и гръцките села, които са се образували при разделението на селото в началото на 20-ти век, когато се е начертавала границата. Дори до колкото разбрах всички хотели в Ивайловград са резервирани. Програма на събитието има на сайта, като очаквайте и допълнителни изненади. Освен това през двата дни на събора ще бъде отворен и българо-гръцкия граничен пост при Славеево.

Заповядайте на празника. Аз ще бъде там. И се надявам да ми хареса въпреки многото хора, а аз си представям Мандрица като спокойно райско кътче … каквото е всъщност !

Набързо до Мандрица

Пътешествия, ,

Този уикенд малко изненадващо дори за мен бях на Мандрица. Нашите ме помолиха да ги закарам, аз нямах планове и се навих. Междувременно Герито и Мимито, също казах, че ще пътуват с нас и изведнъж колата се напълни. Аз трябваше да ги закарам в събота и в неделя да се връщам, и си казах, че тъкмо ще поснимам малко. Да, обаче някъде към Първомай се усетих, че съм си забравил фотоапарата 😛 Така дори единствения ми план не можах да реализирам. Всъщност не се знаеше и дали ще ми остане време – къщата беше доста запусната и доста чистене й трябваше и общо взето с това се занимавахме докато бях там. А и едни ремонти започнахме … но аз трябваше да си тръгвам в неделя около обяд. Знам че ще се справят и без мен. Между временно се занимавах с новия телефон – оказа се че Vivacom са решили кардинално проблема и са подменили всички телефони със “стационарни GSM-и”. На пръв поглед обикновен телефон, но със SIM карта. Готино, защото може да си я вземеш и да я сложиш в някои GSM и да си ходиш из селото 🙂 Пробвах и обратния вариант да си сложа моята SIM карта на него, за да използвам по-голямата антена, евентуално за по-добро покритие, но се оказа че е заключен само за VIVACOM (което си е нормално, предвид това че ти го дават безплатно).

Хайде другия уикенд съм пак там, че нали ще има събор … така де форум. Тогава вече ще си взема фотоапарата ! Сега ме хвана малко яд, че изпуснах наистина готини кадри.