Tag Archives: weekend

хижа Чернатица

Пътешествия, , , ,

Стана студено и дойде времето на хижите 🙂 Този уикенд бяхме на хижа Чернатица. Тя се намира на около час път пеша след хижа Здравец. Върви се по черен път и последния участък е маркирана пътека (всъщност може да се върви и само по черния път, но тогава е около час и половина). Хижата е доста голяма и в момента течаха доста ремонти. Въпреки това според мен ще е трудно да я обновят напълно и ще си запази соц стила 🙂 Което не е задължително да е лошо. Тази събота вечер нямаше никой друг освен нас – 8 човека, и си изкарахме много добре. Нямаше с кой да се съобразяваме за музика, а и всичко (разбирайте кухня, трапезария, посуда …) беше само за нас. А хижата, както казах, въобще не е малка.

Направих си и няколко разходки наоколо с цел да поснимам есенни пейзажи, но бях позакъснял. Времето си беше почти зимно. Дори днес сутринта прехвърчаше нещо като сняг. Ами така е – есента я пропуснах тази година. Време е да се настроя за зимата. Нямам против вече да покарам малко сноуборд.

Само финала на престоя ни на хижата беше неприятен, като научихме една лоша новина и се наложи да се върнем бързо в цивилизацията.

п.с. ето и снимките.

Уикенд във Велико Търново

Пътешествия, , , , , , ,

Този уикенд ми предложиха да ходим до Велико Търново. В началото имах някои съмнения, дали ще мога да ходя, но нещата се подредиха и се навих да ходя, въпреки че отново не можах да навия никой да дойде с мен и в крайна си хванах рейса в събота. Вилито, Таня и Асен вече бяха там от миналата вечер. Аз пристигнах към 16:30 на автогара Запад във Велико Търново и честно казано въобще не знаех че има подобни квартали в този град. Явно преди това съм ходил само по централните туристически места.

След като пристигнах първо отидохме в Хостел Мостел, където Таня беше запазила места. Бяхме си четиримата сами в голяма стая 🙂 Те бяха се разхождали цял ден на Царевец, но аз и убедих че няма време за почивка и да ходим да пием бири. Решихме да се качим на университета от където има чудесна гледка към крепостта и целия град (или не съвсем, както бях разбрал малко по-рано). Имаше нещо като светлинно шоу, но на мен ми се стори много кратко (~10 мин) да е „Звук и светлина“ ?!? Толкова ли е кратко по принцип ? След това гледахме и заря, която се оказа за тийм билдинга на Яна. Да, и Яна се оказа че е във Велико Търново, но така и не можахме да се видим.

С напредването на вечерта пиенето пред университета взе да става все по-студена работа и решихме да отидем някъде на закрито. Първо бяхме „При 5ко“ (култова кръчма за която Вили се сети), където обаче се оказа че няма ядене и само пихме по още едно. След това се направихме на гъзари и взехме такси до центъра. Там за първи път в този живот видях свободна маса в „Щастливеца“ и седнахме да ядем. Хапнахме по една пица или салата и решихме че е време за бар. Влезнахме в първия, който ни хареса – Scandal. Беше нещо като пловдивския Download, т.е. приятно място с доста странно разнообразна музика (но все пак хубава). За финал на вечерта бяхме на верандата на Хостел Мостел на едни люлки. Много е хубав великотърновския Мостел !

Неделята уж беше отредена само да се приберем, но изтръшкахме доста места. Първо посетихме църквата Рождество Богородично в старата част на Велико Търново. След това се отправихме към Арбанаси. Там обаче след кратка разходка, седнахме да се наядем. След като станахме така и не можах да ги навия за още една разходка и решихме да бързаме за Етъра. По пътя само спряхме на Дряновския манастир, другите да си вземат печат за 100-те национални туристически обекта (аз си имам от пещерата Бачо Киро). Пристигнахме на Етъра към 15:30 и ни изненадаха, като ни пуснаха без да си плащаме вход. Скоро майсторите затваряли и затова. До сега не бях ходил на Етъра и аз си взех един нов печат от това пътешествие. Като цяло ми хареса – много добра идея и добро изпълнение. Ядохме захарни петлета, но за съжаление гевреците бяха затворени. Разгледахме и доста от останалите дюкяни – въпреки, че някои вече бяха без майсторите, това не пречеше да се разгледат. Така че си струва да се отиде по това време 🙂 За финал на деня дори се качихме на Шипка с колата, като бързахме да хванем печат и от там, но го изпуснахме с 15 минути. Всъщност аз и от там си имам – за останалите 🙂

Така за уж не много време, посетих доста хубави места. Проветрих си главата от тъжните случки и мисли напоследък. А и посетих няколко нови места.

16-18 септември

Ежедневие, Музика, Събития, , , , , , , , , , , ,

Скоро не съм писал тук, но и нямам настроение за това. Все пак изминалия уикенд се случиха няколко неща, които си струва да запиша. Още в петък вечерта започнах с метъл концерт в Пъзела. Спастнята свириха по случай рождения ден на S!ckFlag и решихме да отидем. Първи бяха Delate, които само няколко седмици преди това гледах в Стрелча. След това се изкефих на Unhumanity, и в крайна сметка това ми стигна и не останах да видя рождениците. Вечерта завърших в Петното, която му беше първата за новия сезон 🙂 Легендарния DJ Soupdragon, разбира се откри първата вечер.

Събота беше нощта на музеите и галериите, но през деня аз имах намерението да отида до Гребния канал, за да видя европейското първенство по гребане, но когато стигнах, всичко вече беше свършило за деня. В крайна сметка отидох във Водолаза на бира и цаца 🙂 Вечерта в Нощта си знаех, че ще е препълнено с хора, затова просто отидох на Античния театър на концерта на Максим Ешкенази (част от Fortisimo Fest)и много се радвам че това беше единственото събитие, което посетих. Концерта беше много добър. След това минах за малко през ArtNewsCafe и в крайна сметка завърших на Конюшните на царя, където тази вечер Легендарния закриваше летните сцени.

В неделя отново направих опит да стигна на време за европейското по гребане, но отново неуспешно. Видях се с Carolin от Лайпциг, защото нямаше как да се видим предишната вечер. И докато стигна до гребната вече всичко прибираха. Поне се организирахме и отидохме в Бойково на кръчмата.

Уикенда на Върховръх

Пътешествия, , , ,

То вече мина доста време от уикенда, но все пак реших да си запиша че бяхме на Върховръх. До последно не се знаеше къде ще ходя, като имах тайни надежди за Кара Дере или поне Белмекен, но и двете идеи пропаднаха. В крайна сметка в събота отидохме на Върховръх, където още от петък се бяха качили Таня и Вила. Бяхме на фургона на Вила, като аз палатка, защото така предпочитах 🙂 Иначе го изкарахме много мързеливо. Никъде не се разходихме. Хайде в събота пристигнахме почти вечерта и да кажем, че имаме оправдание, но неделята … просто я пропиляхме пролежахме на поляната. Не че се оплаквам, просто така ни дойде от вътре и в шеги и закачки си мина деня. И беше толкова хубаво и прохладно, за разлика от Пловдив, където в събота докато се съберем и напазаруваме направо изпукахме от жега. Истинско лято беше.
В неделя въобще не ни се прибираше и от Брестовица, свихме към Първенец и от там право на ресторанта в Бойково. Чудесно се видяхме и поговорихме с Таня, а тя както винаги, ни наяде вкусно-вкусно ! Така чудесно си завършихме уикенда.
Само две странни неща имаше – жарта на Върховръх изгасва веднага след като я изкараш от огъня, а мастиката в Бойково не става бяла като й сложиш вода.

Уикенд в Розовец

Пътешествия, , ,

Този уикенд бях в Розовец. Отдавна не бяхме ходили за уикенд на къща и реших да организирам едно ходене. Благодарение на Ели можехме отново да отидем в Розовец. Буквално до последния момент не знаехме кои ще ходим, но поне имаше „твърда“ група, която бяхме решили със сигурност. Дори вече на излизане от Пловдив, звъннахме на Вени и тя взе че е нави да тръгне веднага и направихме още една обиколка из Пловдив за да я вземем. С малко спирания по пътя, стигнахме в Розовец в късния следобед и решихме да си направим разходка, докато е още светло. По прогноза трябваше да е студено и да има сняг, но за съжаление беше само много студено. На слънчице горе-долу беше приятно, затова си напаснахме разходката, че минаваме основно по слънчеви места. Върнахме се от разходката и решихме да се сгреем в винце. Таня и Вили вече бяха сложили вечерята във фурната. Така се започнахме още от някъде 16 часа (да не говорим, че преди това пийвахме биричка). След ранния декемврийски залез всичко започна кротко – винце, дъра-бъра, Спасчо оправи един заден мост (това го споменавам по желания на Таня : ) ) … ей така, докато стана вечерята – картофките на фурна станаха невероятно вкусни ! Харесаха ми повече от бутчетата 🙂 След като изпихме виното, някак си естествено продължихме на ракия. Навън времето ставаше все по-студено и по-студено. Изнесохме един термометър, който през нощта падна до почти -10 градуса. Ние довършихме ракията и посегнахме на тази в долапа (една отлежала троянска сливова). Точно когато си мислихме как е много рано, ще заспим скоро и дори някои се опитаха да играят разни игри, взеха че дойдоха Underworld, Orbital и Help Me Jones и общото настроение се вдигна. Започнаха едни танци. Посегнахме и на водката. За съжаление и тя свърши. Накрая имаше и някаква наливна от запасите в къщата. Въобще не знам до кога сме откарали. Последните снимки от фотоапарата са след 4 часа, което прави повече от 12 часа след началото 🙂 Въпреки всичко въобще не ми беше лошо вечерта, а бях в много добро настроение. Е, на сутринта (по-точно на обяд) си ме болеше главата 🙂 На прибиране минахме през Белозем, където трябваше да оставим Спасчо, и където пробвахме една от местните кръчми. Не беше лоша – евтинка и вкусно. Само музиката не ни беше по вкуса. След това се прибрахме в Пловдив и завърши този много приятен уикенд 🙂

А тази сутрин снега вече ни зарадва 🙂

Един уикенд : Чудните мостове, Римски път и Бойково

Пътешествия, , , , ,

За този уикенд нямах особени планове. Само знаех че не ми се прекарва цялото време в града. Така след много промени на плановете в събота само Таня и Сашо се навих да се разходим някъде из Родопите. Трънахме без особено посока, като си мислехме за Чудните мостове и село Косово. Решихме да започнем с по-далечното (а и взехме един стопаджия, познат на Сашо, и решихме да го оставим по-близо до Чепеларе). Така за пореден път се озовах на Чудните мостове. Сега поне вече не събират такса за разглеждането им, което беше голяма глупост ! Събират само за паркинг, но може да паркирате малко по-далече безплатно. Таня не беше ходила и мисля, че й харесаха – нали, Таня ? Аз пък се зарибих и направих няколко готини снимки 🙂 Все пак за първи път отивах с големия фотоапарат. За финал на разходката седнахме в хижата да хапнем и, дори за мое учудване, супите бяха невероятно вкусни !

След Чудните мостове видяхме една табела за древен Римски път на 4 километра и решихме да отидем да го видим. Първоначално имаше асфалтов път, но само до хижа “Скални мостове”. След това ставаше черен път. На първата табела пишеше 4 km, от хижата решихме, че остават 3, т.е. не е много далече и да отидем. Само където или нещо ни излъгах с тез километри или пътя наистина е бавен (през цялото време е нагоре) и вървяхме някъде час и 15 минути, докато го намерим този Римски път. Таня за малко да ни откаже и да се върнем, преди да сме го стигнали. Все пак го намерихме и беше малко по-добре от колкото очаквах. Естествено беше обрасъл в треви, но все още си личаха подредените камъни – 2100 години след като е направен ! Някой да си помисли какво ще е останало от нашите магистрали след 2 хилядолетия.

Слизането беше по-лесно. Стигнахме до хижата, където бяхме оставили колата, за около 40 минути. Вече се смрачаваше и решихме че нямаме време за Косово и решихме направо да потегляме към Пловдив.То и бяхме много приятно изморени и само си мислех как да се приберем. Аз си мислех как ще си легна и ще гледам волейбола с Бразилия за лека нощ, а то там каква пародия на мач стана … направо комедия 🙂

В неделя мислихме за още една разходка из планината, но времето не мислеше така. Взе да става едно студено, ръмеше … съвсем не приятно за ходене. Така си останах вкъщи докато не се разбрахме за Бойково. Този път дори се събрахме доста хора. Три коли се изсипахме при леля Таня и се наядоха като велики боляри !

п.с. бележка към себе си: друг път като се припозная в някой, трябва поне да проверя дали наистина не е той !

Уикенд в Стара Загора

Пътешествия, Разни, , , , , , , , , , , ,

За този уикенд имах доста планове, докато не разбрах че всъщност не мога да бъда на няколко места едновременно. Въобще не се бях усетил, че става дума за един и същ уикнед … много съм тъп 🙂 Но както и да е – станалото, станало. Програмата беше да отида в Стара Загора за да закарам майка ми и баща ми за обещания от нас (със сестра ми) уикенд-подарък за годишнината им. В съчетание да присъстваме на поредната среща на Сдружение за възраждане на Мандрица.

В събота пристигнахме в Стара Загора малко преди 14 часа. Събрахме се 10-15 човека и имаше нещо като предварителна програма, която включваше посещение на разни обекти в околността (и не само). Преди това само отидохме да се настаним. Имахме резервация в комплекс Ушев, което се намира на около 10 километра от Стара Загора на много хубаво място сред планината и извън населени места. Иначе като условия за спане не е нещо особено. Там само си оставихме багажите и потеглихме. Първата ни цел беше Голямата Косматка, която не е съвсем близо – на около час път с кола.

Голямата Косматка честно казано не ме впечатли, след като съм посещавал вече две други тракийски гробници – в Казанлък и в Старосел. Не казвам, че не е хубава, но според мен ако сте видели една тракийска гробница всички останали са същите. Интересни са нещата, които са намерени вътре, но те така или иначе не са там, а в някой музей я в Казанлък, я в София. Иначе тази беше може би най-голямата от трите, които съм виждал.

Следващата цел беше град Шипка и по-конкретно посетихме храм-паметника „Рождество Христово“. На мен ми беше за пореден път и този път дори не влезнах вътре, а се заиграх с новия ми 200mm-ов обектив да снимам детайли от наистина хубавата външност на храма.

След Шипка решихме да седнем някъде да хапнем. След чудене тук-там-къде, в крайна сметка се оказахме в Казанлък и отидохме в един турски ресторант Orient. И наистина предлагаха всякакви турски специалитети. Припомних си хубавия лютив вкус на турските ястия. Всичко беше приготвено, наистина както го правят в Турция – искендер, пиде, кебапи, разни сладости …

Последва една кратка разходка из центъра на Стара Загора, преди официалната вечеря и събиране на сдружението в комплекс Ушев. Аз за щастие изпуснах по-голямата част от него, защото в съседство в ресторанта имаше рожден ден и дънеше яко чалга. През това бях в Стара Загора на фестивала „Различният поглед“, но за това мисля да напиша обширен пост със снимков материал 🙂

След феста бях така зареден положително, че дори чалгата която се дочуваше, не ни попречи да си приказваме до 3:30. Заспал съм към 4, а се бяхме забрали на сутринта в 10 вече да сме в Стара Загора за нови разходки. Учудващо, но почти си спазихме часа 🙂 За неделята бяхме оставили посещението на зоологическата градина. Не бях ходил до сега там, но не ми се стори нещо особено. При все много хвалебствия, които бях слушал за нея (или може би точно заради това очаквах повече). Все пак мястото е хубаво сред гора, а не бетонни блокове. Всъщност може би просто не харесвам затворени животни, защото до сега не се сещам някоя зоологическа градина да ме е впечатлила.

За финал на срещата седнахме в едно кафене, където си казахме няколко заключителни приказки и се разделихме до следващата среща, която ще е в Кърджали.

През целия уикенд времето беше прекрасно, дори доста топло. Сега направо се чудя дали да съжалявам, че бях някъде на море или да се радвам на един леко по-различен уикенд, при който дори посетих някои нови места. Предпочитам второто 🙂 А то е ясно – чакаме циганското лято другия месец 🙂

Спокоен уикенд на Мандрица

Пътешествия, , , , , , ,

Изминалия уикенд беше тридневен. Честито съединение на всички българи и честит празник, пловдивчани ! 🙂 Та въпросните три дни нещо цялата компания се пръснахме – кой на море, кой в София, кой на сватба, кой в Румъния, кой във Франция 🙂 а аз с нашите на Мандрица. Много хубаво беше – времето чудесно, хора почти нямаше (за разлика от последния път на събира). Както казах – стоиш на градинката с чашка и нито ти е топло, нито ти е студено. Свършихме малко работа по къщата и малко зимнина, но без никакво изнервяне. Аз не се стърпях и в неделя си направих една разходка в гората. Искаше ми се да стигна до едно изчезнало вече село – Черна Черква и отидох с колата до Горно Луково и от там тръгнах по едни черни пътища. Ама наистина в нищото само с един фотоапарат. Видях само една лисица, но не можах а я снимам – много беше бърза. Вървях около час и започнах да се чудя дали въобще вървя в правилната посока. Стигнах до една вишка, качих се отгоре и като не видях на никъде нищо като село реших да се връщам (а и трябваше да не се бавя много). Сега видях в Интернет, че съм на около километър от целта, но нищо – другия път. Иначе аз се бях уплашил, че съм вече в Гърция. Вижте за сравнение, какво има от нашата страна и от другата:

Все пак се разходих добре. А в Мандрица ми липсва само един non-stop интернет (за да мога да си работя от там) и мисля, че мога да оставам и по-дълго време. В това отношение, забелязвам, че обхвата на Mtel се е подобрил леко, а домашните телефони на Vivacom вече са със SIM карти (няма вече кабели). Така че има надежда. А от 9-ти септември (т.е. в четвъртък) ще отварят и граничния пункт с Гърция при Славеево (до Ивайловград), така че и морето става доста по-близо 🙂

Беглика – Велинград – Бойково

Пътешествия, , , , , , , ,

Изминалия уикенд ми се ходеше на планина. Повечето от приятелите ми решиха да мръхтят в Пловдив, но с Маги решихме да ходим към Беглика. В последния момент се присъединиха Вени и Ники. Нямахме пари за фестивала, затова решихме, че просто ще видим за какво става дума, а ще си намерим някое място за палатки около язовира. Така четири човека тръгнахме само с моята кола (да спестим малко CO2 емисии, нали все пак отивахме на еко фест). Въобще не бързахме – спирахме по пътя на няколко пъти. Пристигнахме около Beglika Free Fest-а около 14 часа. Разгледахме наоколо – установихме че има твърде много хора, според нашия вкус, в къмпинга на феста и се заехме да си намерим по-отдалечено място. Оказа се че това въобще не е лесно. Все пак е август месец, има фест и всичко хубави места около язовира са заети. По едно време се отчаяхме, че просто вечерта ще си намерим някое място за палатка и просто ще спим там, а до тогава решихме просто да се разходим из гората. Оказа се много хубаво решение – не само изядохме МНОГО ягоди и боровинки, но и си намерихме много хубаво свободно място за палатки. Полянка точно до язовира, мостче, рафтчета, баня, тоалетна … и отдалечена от пътя. Може би точно за това беше свободна – нямаше как да се стигне до там с кола, заради един поток, който течеше сега. Веднага разпънахме една палатка и заехме мястото. След това продължихме разходката из гората … т.е. ядене на ягоди и боровинки 🙂

Стигнахме до мястото, където се провеждаше Beglika Free Fest. Погледахме отстрани. Отидохме на входа и след като установихме със сигурност, че няма еднодневни билети, се отказахме да влизаме. Това всъщност беше доста необмислено решение от страна на организатори – значи няма значени дали ще дойдеш в петък сутринта или в събота вечерта (и си изпуснал половината фестивал) все трябва да платиш 35 лева за да влезеш. Все пак от страни успяхме да уловим поне малко атмосферата и ако сте голяма компания мисля, че се получава голям купон. Освен това хванахме състезание с ръчно изработени плавателни съдове. Голяма забава беше 🙂 Решихме да не правим глупави неща и щом не ни се дават (толкова) пари да не се и опитваме да влезем на фестивала, въпреки че няколко човека ни казаха, че въобще не е трудно. Дори думата “влизам” не е точна, защото то си е на открито около язовира.

Вечерта изкарахме на чудесното място до язовира, с огън, който ни топлеше, защото си стана доста хладно. Дори решихме да спим в една палатка, за да е по-топло. А колко беше студено говори и факта, че дори на сутринта, докато слънцето се покаже от борчетата и напече полянката, също запалихме огъня.

В неделя след като си събрахме лагера, решихме да не оставане на язовира, а да се разходим някъде. Решихме това да е Велинград. Първо защото там щеше да си намерим храна за обяд 🙂 и второ защото отдавна не бях ходил. Така и направихме – през Батак и директно в центъра на Велинград. Там си намерихме един ресторант и хапнахме. След това отидохме до Клептуза от където тръгнахме нагоре през гората по едни пътечки. Там нямаше много равни места, но все пак си намерихме нещо като полянка и полегнахме … както лежахме, така и заспахме 🙂 Ама то какво друго да направиш в “СПА столицата на Балканите” (както пишеше навсякъде из Велинград и дори имаше тениски с този надпис).

На връщане към Пловдив ни предложиха да отидем към Бойково. След кратко чудене, решихме направо натам да ходим. В кръчмата леля Таня отново сготви вкусно вкусно и се наядохме като велики боляри ! И така завърши един хубав уикенд 🙂

п.с. ето това се казва бавно писане. Този пост съм го започнал от неделя, а го довършвам в сряда 🙂

Набързо до Мандрица

Пътешествия, ,

Този уикенд малко изненадващо дори за мен бях на Мандрица. Нашите ме помолиха да ги закарам, аз нямах планове и се навих. Междувременно Герито и Мимито, също казах, че ще пътуват с нас и изведнъж колата се напълни. Аз трябваше да ги закарам в събота и в неделя да се връщам, и си казах, че тъкмо ще поснимам малко. Да, обаче някъде към Първомай се усетих, че съм си забравил фотоапарата 😛 Така дори единствения ми план не можах да реализирам. Всъщност не се знаеше и дали ще ми остане време – къщата беше доста запусната и доста чистене й трябваше и общо взето с това се занимавахме докато бях там. А и едни ремонти започнахме … но аз трябваше да си тръгвам в неделя около обяд. Знам че ще се справят и без мен. Между временно се занимавах с новия телефон – оказа се че Vivacom са решили кардинално проблема и са подменили всички телефони със “стационарни GSM-и”. На пръв поглед обикновен телефон, но със SIM карта. Готино, защото може да си я вземеш и да я сложиш в някои GSM и да си ходиш из селото 🙂 Пробвах и обратния вариант да си сложа моята SIM карта на него, за да използвам по-голямата антена, евентуално за по-добро покритие, но се оказа че е заключен само за VIVACOM (което си е нормално, предвид това че ти го дават безплатно).

Хайде другия уикенд съм пак там, че нали ще има събор … така де форум. Тогава вече ще си взема фотоапарата ! Сега ме хвана малко яд, че изпуснах наистина готини кадри.