Изминалия уикенд ми се ходеше на планина. Повечето от приятелите ми решиха да мръхтят в Пловдив, но с Маги решихме да ходим към Беглика. В последния момент се присъединиха Вени и Ники. Нямахме пари за фестивала, затова решихме, че просто ще видим за какво става дума, а ще си намерим някое място за палатки около язовира. Така четири човека тръгнахме само с моята кола (да спестим малко CO2 емисии, нали все пак отивахме на еко фест). Въобще не бързахме – спирахме по пътя на няколко пъти. Пристигнахме около Beglika Free Fest-а около 14 часа. Разгледахме наоколо – установихме че има твърде много хора, според нашия вкус, в къмпинга на феста и се заехме да си намерим по-отдалечено място. Оказа се че това въобще не е лесно. Все пак е август месец, има фест и всичко хубави места около язовира са заети. По едно време се отчаяхме, че просто вечерта ще си намерим някое място за палатка и просто ще спим там, а до тогава решихме просто да се разходим из гората. Оказа се много хубаво решение – не само изядохме МНОГО ягоди и боровинки, но и си намерихме много хубаво свободно място за палатки. Полянка точно до язовира, мостче, рафтчета, баня, тоалетна … и отдалечена от пътя. Може би точно за това беше свободна – нямаше как да се стигне до там с кола, заради един поток, който течеше сега. Веднага разпънахме една палатка и заехме мястото. След това продължихме разходката из гората … т.е. ядене на ягоди и боровинки 🙂

Стигнахме до мястото, където се провеждаше Beglika Free Fest. Погледахме отстрани. Отидохме на входа и след като установихме със сигурност, че няма еднодневни билети, се отказахме да влизаме. Това всъщност беше доста необмислено решение от страна на организатори – значи няма значени дали ще дойдеш в петък сутринта или в събота вечерта (и си изпуснал половината фестивал) все трябва да платиш 35 лева за да влезеш. Все пак от страни успяхме да уловим поне малко атмосферата и ако сте голяма компания мисля, че се получава голям купон. Освен това хванахме състезание с ръчно изработени плавателни съдове. Голяма забава беше 🙂 Решихме да не правим глупави неща и щом не ни се дават (толкова) пари да не се и опитваме да влезем на фестивала, въпреки че няколко човека ни казаха, че въобще не е трудно. Дори думата “влизам” не е точна, защото то си е на открито около язовира.

Вечерта изкарахме на чудесното място до язовира, с огън, който ни топлеше, защото си стана доста хладно. Дори решихме да спим в една палатка, за да е по-топло. А колко беше студено говори и факта, че дори на сутринта, докато слънцето се покаже от борчетата и напече полянката, също запалихме огъня.

В неделя след като си събрахме лагера, решихме да не оставане на язовира, а да се разходим някъде. Решихме това да е Велинград. Първо защото там щеше да си намерим храна за обяд 🙂 и второ защото отдавна не бях ходил. Така и направихме – през Батак и директно в центъра на Велинград. Там си намерихме един ресторант и хапнахме. След това отидохме до Клептуза от където тръгнахме нагоре през гората по едни пътечки. Там нямаше много равни места, но все пак си намерихме нещо като полянка и полегнахме … както лежахме, така и заспахме 🙂 Ама то какво друго да направиш в “СПА столицата на Балканите” (както пишеше навсякъде из Велинград и дори имаше тениски с този надпис).

На връщане към Пловдив ни предложиха да отидем към Бойково. След кратко чудене, решихме направо натам да ходим. В кръчмата леля Таня отново сготви вкусно вкусно и се наядохме като велики боляри ! И така завърши един хубав уикенд 🙂

п.с. ето това се казва бавно писане. Този пост съм го започнал от неделя, а го довършвам в сряда 🙂