Стоим си ние в окопите … а-а-а така де, в Милано и решихме да ходим на море 🙂 Първоначално си мислехме да отидем във Венеция, направо от Верона, но не намерихме къде да спим, и решихме на другия ден да отидем в Генуа. Поне визуално на картата, е най-близкото място с море около Милано. Така днес (т.е. вчера вече) се качихме на Астралката и отново потеглихме на път. Магистралата до Генуа се оказа с много завои (видимо труден терен), но все така скъпа 😉 Морето на Генуа се оказа доста зле – единствения плаж, до който стигнахме, беше меко казано ужасен. За сметка на това града много ни хареса. Направихме много снимки, в направо горещото време над 25 градуса (местните отново бяха с зимни якета), и този път се държахме като истински (японски) туристи – петимата извадили по един фотоапарат и щракаме. Генуа е много интересен град – построен на едни хълмове и е някак на нива. Вървиш си по един булевард и гледаш покривите на къщите под теб. А тук сградите хич не са ниски – просто няма много хоризонтално пространство и строят на горе. Върха беше един жилищен блок, на който паркинга с колите беше на покрива. Иначе Генуа си е чисто средиземноморски град, с типичната средиземноморска растителност – палми и мандарини навсякъде по улиците. Мисля си, че тук не знаят какво е зима. За финал на деня си оставихме един парк на хълм, където има музей на ориенталските изкуства (поне до колкото мога да си го преведа). Парка е направен просто чудесно – истинска джунгла от растителност, която те откъсва напълно от града. Само внимавайте, защото вечерта го заключват и ние останахме вътре заключени. Като чуете сирена, означава, че го заключват. Всъщност не знам какво имат в предвид под ориенталско (и какво има в музея), но парка беше в източен стил. Има водопад, с пътечка, която минава зад него. Много ми хареса. Както и цялото пътешествие до Генуа ме зареди с много положителни емоции. Беше хубав слънчев ден … макар и без да се топнем в морето, както си мислех предварително.
Tag Archives: travel
Верона
Вечерта след Gardaland отидохме да разгледаме Верона. Един град, който наистина си струва отделен пост, макар и малко закъснял. Наистина го разгледахме само за няколко часа през нощта, но това е може би втория град, от това пътешествие (след Sibiu в Румъния), който ми харесва от пръв поглед. Един град, който е събрал в себе си толкова епохи. Видях сгради то римско време, средновековни замъци и ренесансови къщи. Направо се чудя как така нищо не е разрушено, а е така хубаво запазено. Отидохме до къщата на Жулиета:
Всъщност това беше единствената ни предварително набелязана цел, но освен това се разходихме и из един замък, и на центъра. Много готино. Този град също си го оставам за повторно посещение.
От Грац до Милано
Най-сетне в Италия ! От Грац до Милано е една дълга-дълга и безинтересна магистрала. А отгоре на всичко за италианската част ти взимат почти 27 евро. Ужас !
Ден … (всъщност какъв ден сме днес?) – Грац
След Виена се отправихме към Грац. За тук си бяхме отделили само един, но след като тръгнахме от Виена в 8 сутринта, дори и със спирания на обяд бяхме тук. По пътя за Грац най-сетне видяхме малко планини и хубави алпийски пейзажи. Грац е едно доста по-зелено място от Виена. Във всяко отношение. Много паркове и зеленина, и платено паркиране навсякъде. Това второто хич не е хубаво за туристи. Има две зони – синя (много скъпа и максимум 3 часа) и зелена (не толкова скъпа). Общо взето няма как да избегнете да си платите за паркиране. Ние си харесахме едно място в зелената зона, където беше 5 евро за 24 часа, което горе-долу поносимо. Всъщност единствения начин да не плащате всеки път е да живеете в Грац (да го пише в паспорта ви) и да си купите карта за 2 години за 200 евро.
Грац не е много голям град и спокойно може да се обиколят повечето му забележителности за един ден. Ние използвахме хитра стратегия – качихме се на хълма (много приятен парк) и от горе като разгледахме града си набелязахме къде да отидем. Впоследствие, като погледнахме в един travel guide, се оказа, че се разгледали почти всичко. Има едно много интересно двойно-спирално стълбище, което дори едната couchsurfer-ка Evelyn, едвам намери да ни го покаже, хем и тя да разбере къде. Казвам едната, защото тя не можа да ни приюти, а сега съм при една французойка Sophie, в един огромен апартамент. Да се върна към забележителностите на Грац – музея на модерното изкуство има невероятна сграда, освен това има една много футуристична постройка вътре в реката, използвана за заведение. Едновременно с това има и стара част на града, където има и много интересни стари сгради.
Грац също е бил културна столица на Европа, както Sibiu и Пловдив. И трите града много ми харесват и ще взема да разуча кои са били другите столици през годините и да ги посетя някой ден.
Будапеща VS Виена
Няма начин сутринта да се събудя в Будапеща, а вечерта да се разхождам във Виена и да не сравня двата града. Първото ми впечатление от Виена като шофьор, е че останалите шофьори са супер нетолерантни. Само да се зачудя за момент (все пак съм за първи път там, а и гледат, че съм с чужда регистрация) и ме заливат с клаксони. Същото ми се случи и като пешеходец – исках просто да заобиколя един човек и се наложи да стъпя с единия крак на платното и веднага профуча една кола с надут клаксон. Въобще движението не е толкова перфектно организирано. Чух само че градския транспорт е перфектен, но ние така и не си взехме карта за него. Просто нашия couchsurfing host – Renate живее на 15 минути пеша от центъра и ходихме навсякъде пеша.
Второ – Виена се оказа по-зле осветена през нощта от Будапеща. В Будапеща си направихме чудесна нощна разходка из замъка, който беше чудесно осветен и се виждаше отвсякъде (и не само той), а във Виена дори в разни супер централни паркове си беше направо тъмно.
Като стана дума за паркове – Будапеща бие и по зеленина. Виена ми с стори доста бетонна, като се изключат парковете и някой не толкова на място сложени саксии с цветя и дървета.
Виена печели по брой и големина на замъци и сгради като цяло. Наистина има толкова много места да се посетят във Виена. Бяхме в замъка Belvedere. Най-хубавият замък в който съм бил. Има си всичко, както се полага на един замък и като го знаем от приказките. Градината му с алеите и лабиринтите от дървета е точно както съм си я представял 🙂 Катедралата на Виена също е огромна, но не ми хареса колко е комерсиализирана – с едни автомати, вътре в нея, които ти искат да пуснеш евро за повече информация. Въобще Виена е замък до замък 🙂 (без да дефинирам какво е замък). Софито отново ме мъкнеше по галерии – освен Belvedere бяхме и в Albertni. Видях картини на Климт, Шиле, Моне, Рембранд, Пикасо, Ван Гог … отново гледах разни платна, стоят пред мен, на над 500 години и се чудя това възможно ли е ?!? Между многото картини, в Албертини, имаше и една изложба на фотографии от 1840 до 1900 година, която беше интересна. Белведере и Албертини ни отнеха общо толкова време, колкото галерията в Будапеща – тя наистина си беше огромна. Във Виена видяхме и къщата на Hundertwasser, която много ми хареса.
В градове като Виена осъзнаваш защо на McDonald’s му казват евтино заведение (в България някак си не го осъзнаваш). След като едната вечер дадеш 25 евро да хапнете двама в скромно заведение на хубаво място, а на другата 8 в McDonald’s (отново за двама), като освен това им ползваш и безплатния wireless да си уредиш cuchsurfing-а. Видях интернет клуб в центъра на града за 4,5 евро на час.
Може да разочаровам някои, или да зарадвам други, но на мен Будапеща повече ми хареса. Някак си има атмосфера, която е като за мен. Във Виена има какво да се види и посети, но след това … не знам. Не мисля, че бих останал да живея тук (поне за сега).
Пътуване през Унгария към Австрия
Малко информация за тези, който искат да пътуват от Клуж до Виена, през Унгария с кола. Принципно Ви трябва винетка за Унгария, но тя е само за магистралите. Европейските пътища (започващи с E) са безплатни и много добри, така че ако не бързате много Ви съветвам да използвате тях. Табелите и маркировката също са много добри, и аз дори предпочитах да следя тях, отколкото какво ми казва GPS-а. От румъно-унгарската граница до Будапеща си следвах път N4, а от Будапеща до Австрийската граница – път N1. Само на края (последните 3-4 километра) е малко объркващо, и пътя се влива в магистралата, но отново си има обиколен път. Като стигнете в Австрия вече няма начин – купувате си винетка (7,6 евро за 10 дни) и може спокойно да си вземете магистралата до Виена. На самата граница няма абсолютно никой, дори не се спира.
Малките пътища си имат и други предимства. И в двата участъка (Румъния-Будапеща и Будапеща-Австрия) успяхме да си намерим идеални места за почивка и пикник. Особено във втория участък в един град (поне си мисля че е град) Тата бяхме до такова хубаво езеро, опънахме си шалтетата на тревата, ядохме, от другата страна имаше нещо като замък, чудна гледка !
Знам, че няма да ми повярвате, че просто бяхме изморени.
Ден 3 – Будапеща
Това да пътуваме ни се превърна в работа. Ставаме в 8, тръгваме към 9, пътуваме до към 5-6-7, след това разходки и разпускане. Само с тази разлика, че ме гони луд ентусиазъм и се будя сам, още щом се съмни.
След Клуж, настана време да напуснем Румъния и да отидем в Унгария. На тръгване дори качихме на стоп един Румънец от унгарски произход – Hont, и така поне разбрахме и другата гледна точка. Аз преди това не знаех, че унгарците в Трансилвания са наистина толкова много. Иначе пича беше много готин – отиваше на концерт на Nightwish в Унгария и си говорихме по доста теми. Освен това беше полезен на границата, като си говореше с унгарските митничари. Оказа се, че те като са шенгенска граница, трябва да изкараме всичкия багаж от колата и да го проверят. Благодарение на Hont ни гледаха с добро око и просто погледнаха две-три чанти и казаха – ОК.
Пристигнахме в Будапеща без да имаме осигурен couchsurfing. Точно си мислех, че ще озаглавя този пост “лошата страна на couchsurnfing”, но въобще не стана така. Записах се в групата Last minute couch Budapest, и точно вечерта преди да тръгнем имах един отговор. Отговорих, че сме навити, защото ставаше дума да спим в студентско общежитие, и да ми прати адреса. Така когато пристигнахме в Будапеща, решихме да се разходим и да намерим някъде wireless и да проверим дали имаме отговор от Mate. Оказа се точно така и вече имахме адреса на общежитието. Аз лично очаквах да е някакво като миналия път в Сегет, но се оказа коренно различно. Единственото изискване беше че трябва да платим по 500 форинта (по-малко от 2 евро) на човек. След това Мате просто ни показа неговата стая, която никога не се заключва, остави ни лаптопа си да го ползваме (заедно със всичките неща на съквартирантите му, които ги няма тази вечер), и след това каза, че всъщност и него няма да го има, а ще спи при гаджето си. Ние направо ахнахме. Ай сега кажете ми как да напиша, че това е лошата страна на couchsurfing-а.
Вечерта със Софито си направихме чудесна нощна разходка из Будапеща (основно из Буда). Всички замъци се оказаха отворени и през нощта и всеки може да си ходи където си иска. Чудесно просто ! Направихме и доста нощни снимки от хълма.
Въобще с пристигането ни Будапеща, пристигнахме в цивилизацията. Всичко е много добре уредено. Дори от движението съм много доволен – като тръгне на един зелен светофар, минаваш още 5-6 също на зелено. Пешеходците си спазват правилата, когато е червено си чакат, а когато са с предимство всички спират. Има и страшно много хора с колела, което много ми хареса.
Само бирата не ми харесва, но то не може всичко да е перфектно 😉
Ден 2 – Sibiu и Cluj-Napoca
След Букурещ се отправихме към северна Румъния. Нашата цел бе Клуж, но по пътя решихме да спрем в Sibiu. И добре че го направихме. Sibiu се оказа едно най-хубавите на които съм бил. Още в началото със Софито го сравнихме с Пловдив, но след като стигнахме центъра просто се останахме възхитени. Много красиво с чудесна атмосфера ! Просто нямам думи – много ми хареса. През 2007 е бил културна столица на Европа, с което още веднъж го сравнихме с Пловдив. Някой ден ще го посетя задължително отново за по-дълго време. Сега мислихме да го разгледаме просто за половин час, но едвам си тръгнахме след час и половина. Времето беше чудесно слънчево, топло. Ядохме сладолед 🙂
След Sibiu нашата цел беше Клуж. Трафика беше доста натоварен и дори един голям камион скъса една от многото жици в Румъния и направи голямо задръстване. И така пристигнахме чак към 19 часа. Веднага отидохме при нашата следваща “домакиня” от couchsurfing – Raluca. Ралука е едно много хубаво момиче, с чудесен характер и винаги усмихната. Беше с нас цялата вечер, показа ни всички забележителности на Клуж, ядохме от месните дюнери, които не бяха лоши, и накрая пихме Клужка бира Ursus 🙂 По принцип Клуж също е хубав, но след Sibiu не ни впечатли толкова.
За всенародните чествания на рождения ден на Динчето
Дойде време и ние да се включим във всенародните чествания по случай рождения ден на Дина. Традиционно се събрахме всички (с изключение на официално извинените), та дори и малко отгоре. Вчера отидохме в Кольо Мариново на вилата на Йонов и веднага седнахме на полянката пред къщата. Времето беше чудесно пролетно, почти лятно. Направихме си и разходка. Аз успях да се напия, да заспя на поляната, след това да ме събудят и да започна отначало 🙂 Както и да е – основното беше че в събота времето беше прекрасно и с Ники се навихме да спим на палатка в двора. Така по традиция (от миналата година) откриваме сезона на палатките на рождения ден на Динчето. Въобще не беше студено. За разлика от неделята, когато времето се намуси. Цяла сутрин беше мрачно и облачно, а следобяд дори си заваля 🙁 Въпреки това пак си направихме разходка из селото. И разпънахме новата палатка-подарък на Дина. Брех много е хубава, дори по-хубава от моята 😉
Хубав уикенд пак си спретнахме – много простотии и много смях. А снимкитеее …
Две впечатления
Две впечатления от днешното ми пътуване до село Самуил, Разградско.
- рекламните билбордове са се заразили с модата на широкоекранните телевизори. Всички нови билбордове са със съотношение (приблизително) 16:9, докато старите са (пак приблизително) 4:3. Какво да се прави – мода 😉
- имам си ново любимо име на село – Тъпчилещово !