Животът е кръговрат ! Хубавите мигове се редуват с лошите неспирно и така ще е до края на света !
Току що научих че е починал вуйчо ми – Христо Внуков. Всъщност вуйчото на майка ми, но и аз цял живот съм му викал вуйчо, така че ще си остане завинаги и мой вуйчо.
Поклон и вечна му памет !
Бях на място, където добротата е навсякъде около теб. Бях с хора, които излъчват доброта навсякъде. Добрата в истинския смисъл на думата – красива и силна природа, която те оставя без дъх, тишина, която те обладава и чуваш всеки горски звук, хора без капчица корист, без частица зла мисъл, пълно доверие … въобще някои биха казали, че това е утопия, но аз го видях, аз бях там и беше прекрасно. Беше истинско. Много съм доволен от това пътешествие. Сега се чуствам малко духовно порастнал. Благодаря на всички които бяха там и най-вече на Моба (Халил) за разговора навръщане ! Това са добрите хората, които си мислиш, че трябва да ги има някъде по Земята, но никога не си ги виждал. Е те са истински и съществуват !
Сега малко по-хронологично и по-фактологично какво стана този уикенд. Снощи към 10 часа сутринта напълних резервоара на Opel-ката до горе и отпрашихме с пълна газ към Карлуково. Решихме да пътуаме по по-дългия, но по-хубав път през София, и зафучахме по магистралата. Някъде към Пазарджик се усетих, че съм забравил кабела за усилвателя към player. Много ме хвана яд и си помислих че останахме без музика, а всички разчитаха на мен. Въпреки че носeх усилвател и колони и просто заради едно кабелче оставаме без музика. Криво-ляво пристигнахме в Карлуково, но не знаехме накъде е хижата. Попитахме една баба и тя ни упъти и най-накрая пристигнахме. Общо от Пловдив 250 км или 3 часа и 15 минути. Насладихме се на прекрасната гледка която се открива към пещерите и към лудницата 🙂 и се настанихме в хижата "Национален пещерен дом"
В раницата ми намерих един кабел, който е за фотоапарата ми за да се включва към телевизор, но важното беше че имаше чинчове. Оставаше някой да си жертва слушалките, за да взема буксата. За щастие се намери такъв човек и отрязахме двата кабела и ги запоих (не знам се бях сетил да си взема поялник). Така спасих положението с музиката и удържах на думата ми, че ще имаме музика ! 🙂 Разхождахме се в околноста и посетихме някои пещери. Очаквайте снимки скоро – има много 🙂 Лошото беше че нямахме нито един фенер и почти нищо не видяхме в повечето. Едвам влизахме навътре на светлината на запалки, GSM-и и фотоапарати. Другия път без нужната екипировка не тръгвам. Сигурно са били доста красиви, а аз нищо не видях. Аз през деня едва се оправях, а двама решиха спят в една пещера и го направиха 🙂 Как са стигнали до там в тъмното по онези пътеки – не знам ?!? 🙂
Естествено през повечето време в хижата звучеше Bjork, но все пак имаше и доста друга музика като Moloko, PJ Harvey, Tricky … а аз сутринта малко ги потормозих с Клас и Deep Forest.
Днес деня беше много хубав и топъл. Отново отидохме до пещерите, защото някои от хората снощи не бяха дошли. Като стана време да си тръгваме към 3 след обяд беше толкова топло че останахме по тениски с къс ръкав и пак ни беше топло. Аз дори шофирах с къс ръкав и като слизам в Пловдив от колата гледам хората с якета, а аз по тениска се прибирам 🙂
Беше супер !
Изпуших тотално и хващам гората ! Напускам ВИ !!! Всъщност се шегувам 🙂 Просто за събота и неделя си давам малко почивка и отивам на хижа. Преди време видях една тема във форума на Bjork, че ще има събиране на канала в Карлуково. Знам че е на майната си и най-известното нещо там е лудницата, но все пак успях да се навия да ходя. Надявам се хубавата природа, малко да ме откъсне от проблемите в големия град. Всъщност повечето хора въобще не ги познавам, нито съм кой знае какъв фен на Bjork, а още по-малко влизам в IRC и в канал #bjork, но все пак форума им е на моя домейн и ще отида да видя какви хора ми харчат трафика 🙂 който всъщност въобще не е голям (айде да не казвам голяма дума де), за половин месец има 150MB, а границата ми е 3GB. Между другото благодарности на host.bg за бързата техническа (и не само техническа) подръжка – наистина отговарят светкавично, дори и по малките часове на деня (всъщност нощта 🙂 ).
С други думи не ме търсете през уикенда. Напоследък ми се насъбра доста напрежение покрай организирането на OpenFest и в работата, и мисля че заслужавам 2 дена почивка. Дори днес заедно със заплатата получих и изненадваща парична добавка, за изпълнението на много поръчки, което е още едно доказателство че съм работил доста напоследък.
Весел уикенд и на Вас !!! 😉
Днес видя в блога на Ира статия отностно "ловците на хакери" – предаването "Господари на ефира" по Нова Телевизия. От връзките там, попаднах на една тема във форума в SetCom.bg, където се говори за една позната на мен фирма за софтуер и складова програма. Става дума за GenSoft (бившите Decart) и програмата им MoneyWorks. Точно същия продукт, моя шеф реши да купува на есенния панаир в Пловдив.
Да се върна на споменатия форум – от него става ясно че въпроснaта програма изпраща доста лична информация на имейл в e-card.bg. Веднага реших да проверя това и инсталирах sniffit на routera на работата и пуснах програмата. Веднага видях, че се появи връзка към IP 212.91.167.3 и порт 25, като в този момент никой във фирмата не използваше електронна поща. След като дойде шефа ми, му показахме форума и той веднага им се обади. От GenSoft дори и не тръгнаха да отричат, а казали че това било за да следят за нелегални копия или нещо такова и щели да го махнат (без да уточнят как и кога). Добре е да гониш престъпници, но си мисля че преди това трябва да си сигурен в себе си дали ти самия не нарушаваш закона, иначе става "крадеца вика дръжте крадеца", защото те в момента нарушават закона за защита на личните данни. Щом от GenSoft имат такова отношение към клиентите си, могат да са сигурни че от нашата фирма няма да получат пари, въпреки че има проформа фактура или както там се казва. Клиенти се печелят с отношение, а не с каубойски истории за гонене на лошите !
Такаaa … май стана ясно че съм възмутен ! Сега да напиша какво друго ново с мен днес 🙂 . Взех си 128 MB flash памет за фотоапарата. Оказа се че не работи с SD flash или поне не с тази която ми предложиха, така че се наложи да си взема MMC. Всъщност така и не знам каква е точно разликата между двете. Ами Тайванска им работа (на паметите де), какво да се прави, уж работи и с двете а всъщност не е съвсем така 🙂 Сега поне мога да правя много снимки 🙂
А вечерта до сега си дооправях усилвателя. Ето го в (почти) завършен вид.
Днес видях, че един от най-добрите ми приятели – Иван Йонов (Блум) си е направил най-сетне блог. Всъщност от няколко дена знех, че е инсталирал wordpress, но имах някои съмнения с подържането му. Сега гледам, че вече има 3 публикации, и искам да му кажа : добре дошъл в клуба на блогващите и не забравяй да пишеш по-често, че да има какво да чета 🙂
Може да четете блога му “Вила Вилекула” на blum.drundrun.org или направо на blum.drundrun.org/wordp, накъдето ще Ви пренасочи автоматично.
Тази вечер най-сетне след толкова години се наканих да изкарам усилвателя ми от картонената кутията за обувки, в която се подвизаваше през последните 5-6 години. Просто ако беше издържал още един купон, щеше тотално да се разпадне и трябваше да го пенсионирам заслужено 🙂 Ето една не хубава снимка (много ме е яд, че не е станала на фокус) от последните му мигове в стария вариант. Йонов ми даде нова метална черна кутия, която смятам да стане новия ми усилвател. Взех от работата ми един хубав поялник и като се прибрах, се захванах с преместването. Вчера купих нов трансформатор, който обаче няма да свърши много работа, защото е дава само половин ампер на 12 волта и така няма да ми извади достатъчна мощност. Макар, че това ми е малкия проблем, в най-лошия случай ще купя друг. Лошото е че престъпих първото правило на майстора :
Първо се оказа, че радиатора е много голям за новата кутия и ще трябва да търся нов или да режа стария. Естествено не се усетих, че у нас нямам нищо за рязане на метални кутии, и сега горе-долу го сглобих за да мога да слушам нещо, но всички жици стърчат нагоре. Включвам го аз и както може да предположите – нищо! Ни звук ни глас 🙁 Изругах наум, че наруших златното правило, но какво да правя, не ми се стоеше още на тишина и се заех да търся къде е проблема. Какво ли не проверих, докато накрая се оказа най-тъпото – не съм запоил правилно копчето за включване на захранването, което има 3 извода и както се оказа впоследствие, единия въобще не е свързан електрически с другите два, а аз точно там съм сложил едния край на проводника. Сега свири, но като го погледне човек, изглежда по-опасно и от бомба ! 🙂 Ха познайте откъде стърчат 220V 🙂 Както се казва : "Не правете това в къщи !". Утре ще му купя нови букси, чинчове, трансформатор, ще пробия кутията както трябва и ще го затворя, да прилича на истински. Ааа май забравих да спомена, че кутията е от някакъв дезодорант или нещо такова и на капака пише : "High Voltage" 🙂 Яко, а ? 😉
update: Ето една картинка по темата
Днес времето в Пловдив беше превъзходно за месец октомври, и не само за октомври. Така се случи, че се наложи със сестра ми да обикалям почти цялата централна част на Пловдив (а някои места и по няколко пъти) и се получи много разведряваща разходка. Като излязохме на обяд (а дотогава спах … ихааа) gnome weather applet-а показваше 22 градуса целзии и установих че това ми е любимата температура – да мога да се разхождам с тениска с къс ръкав и дънки и да не ми нито топло, нито студено. Прекрасно е ! Някои хора обичат да е по-хладно, но аз без слънце и топло не мога да живея. Много повече предпочитам да ми е топло отколкото студено. Когато е топло мога да се разхождам цял ден (а и нощ) без почивка. Моля те, зимо, не идвай !!!
Казват че хората започват да си говорят за времето когато няма за какво друго да говорят и може би сега така е с мен, т.е. няма за какво друго да пиша и Ви говоря за времето, но то днес наистина ме зарадва и впечатли, а обичам тук да казвам какво ме е впечатлило през деня.
Весел ден 😉
п.с. търся си една песен на LZ – "Знам, ще е хубав ден, чуден ден …" Да знаете някъде да я има ?
След две седмици, в които почти не бях карал колата ми, защото имаше малък проблем с изтичане гориво. Всъщност не точно теч, а по-скоро сълзене от едни тръбички, по които минава бензина от резервоара до … отпред (и аз не знам точно къде отиват ? 🙂 ). И така днес след работа (за това малко по-нататък), отидох в Крумово при братовчедите ми и сменихме тръбичките. Новите са едни пластмасови (старите бяха медни или нещо такова, то вече не можеше да се познае), но казват че на новите коли всички били такива. Надявам се да са здрави, че ще ми трябва колата в близко бъдеще. А и идва зима и май ще започна да я карам повече, че в тези студове е ужас и не може да си ходя пеша както сега.
Сега за работния ми ден, който беше ужасен. Трябваше да се довършат и настроят 4 газсигнализиращи централи с 19 датчика и всички за днес, освен това има поръчка за още 2 централи за вторник, и като цяло всички бяха изнервени и целия ден беше доста изморителен – и физически и психически. Въобще не беше нормален безотговорен "петък – ден на майстора" 🙂 Единственото разведрерние е колегата ми Спасчо (по-известен като Спастнята), който като разбра, че на колата ми пак й тече бензина, заключи че е женска ! 🙂 Това след твърдението му че "японците са просто един вид китайци" . Май трябва да си запиша някой негови мисли за "Quote of the hit" на Фото блога ми 😉
Преди малко проведох един много странен разговор по ICQ. Едно момиче, чието име няма да спомена, но го бях срещал на разни места из интернет, просто ми се включи с един странен въпрос и след това си поговирхме повече от час. Беше ми странно … всъщност интересно … всъщност и аз не знам как точно .. надявам се да съм я разведрил с нашия разговор. Най ми хареса че си тръгна също така без предупреждение както и започна.
Ако тя прочете това и реши, може да се представи. Мисля, че някои от четящите тук я познават.
p.s. сега като стана време да пиша какво слушам в момента, се усещам че напоследък слушам само Portishead, което за някои е депресираща музика, но на мен ми харесва и не ми действа подтискащо.
Сега изгледах "Butterfly Effect". Стоеше ми на хард диска от 3-4 месеца и най-сетне остана време да го изгледам. Направо се учудих наскоро като видях плакати, че сега ще минава по кината, аз си мислех че е по-стар филм. Като цяло филма ми хареса. Потвърди една от тезите ми в живота, че не трябва да съжаляваме за нищо което сме направили. Въобще не ми допадат мисли от типа : "какво щеше да бъде ако бях … или не бях направил това … или онова …". Филма се разказва точно за това – колкото и да променяш нещата винаги има нещо друго което се разваля и не може всичко да е добре. Въобще живейте този живот и не съжалявайте или мечтайте за друг, защото не е казано че ще е по-добър !
Последните два дена не съм блогвал, но и няма нещо ново интересно. Май ми омръзна да пиша какво става с подготовката за феста, а и може би на вас ви писна да четете за него. То и без това който е заинтересован, научава всичко 🙂 Нали това е идеята на отворения код – информацията да е достъпна за всеки, който иска да я научи. Аз съм напълно ЗА това ! Само ще ви кажа, че ще има рекламни подложки за мишки за феста 🙂 Допълниелна зарибявка, а ? 😉 Как да не дойдете да ги видите поне 🙂
