Изморен съм. А дори не е петък. Утре пак съм на работа, а в събота ще ходя на село да вадя картофи. На работата не ми остана време да помисля за алармата на Серго чак като се прибрах, седнах и му направих нещо с микроконтролер PIC16F84 на Microchip. На мен така ми е по-лесно отколкото с дискретни елементи. Програмата е написах по супер леймърски начин, но едвам гледам. Исках да имам нещо, а утре ще я дооправя и направо мисля да я тествам. Дано само ми остане време. Като стане ще публикувам някъде схемата и програмата да я видите. А сега отивам да чета Вонегът и да спя.

Днес Серго се беше нещо шашнал, че ще го обират и реши да си прави аларма. Само където трябваше аз да му я измисля, а то не е така лесно да се направи за половин ден. Има си доста изисквания. Все пак с Йонов решихме да отидем у тях и да видим дали може да измислим нещо набързо с таймери 555. Гледахме, гледахме, пулихме се в едни схеми от интернет и накрая се отаказахме и си пуснахме "Последния самурай" да гледаме 🙂 Най-сетне го изгледахме 🙂 Е преди това имаше зор докато инсталираме mplayer, че този xine за пореден път доказа че не става за player. Може би за DVD по-става. Както и да е, утре ще продължим търсенето на проста схема за аларма в Интернет. Решихме да не преодкриваме топлата вода 🙂 А филма не ми се стори нещо особено. някои много го харесват, други напълно го отричат, а на мен ми се стори средна работа.

Днес се захлади за пръв път от доста време насам, но чак стана студено. Аз все пак си обичам топлото 🙂 и сега като бяхме в Red Eye за по бира и си беше направо хладно, а и един вятър духа. През деня ту валеше, ту спираше. Въобще не им завиждам на хората които сега са на морето 🙂 Аз все още си имам доста работа на работата 🙂 Днес цял ден не мога да измисля като хората един прост инвертор с транзистор. Тази аналогова схемотехника ми създава проблеми колкото и цифровата. То верно, че схемата си е бая завъртяна, но все пак … утре вече трябва да стане ! (дано)

Сега мисля да гледам "Полет на кукувиче глездо" на Милош Форман от 1975-та . Малко късно стана, но мисля да си го пусна, пък докъдето го изгледам. Така и не можах да отида на античния театър да го гледам и сега ще трябва на компютъра. Чел съм книгата и се чудя как ли е направен филма.

BTW сега видях един много интересен сайт във форума на LanGame (warezzz.com) – CyborgName.com Отидете и вижте какво означава вашия nick … така де псевдоним 🙂

I.K.O. – Intelligent Killing Organism

До преди малко гледах този филм на Джон Карпентър. Ето това беше един хубав филм на ужасите. Направо тръпки ме побиваха. Ако си падате по такива филми – гледайте го. Мен ме накара да се замисля по някои въпроси – какво всъщност е реално ? Може ли реалноста за един да стане реалност и за други ? Или наистина това е просто лудостта ?

Колкото и да е странно наистина бяхме в Храбрино 🙂 По-точно на една река "близо" до Храбрино. С колата стигнахме до едно римско мостче, което ни се стори прекалено остро и решихме да слезем и да оставим колата, а и ни бяха казали, че вирчето е близко след моста. Е разбира се не се оказа толкова близко 🙂 Някъде 2 км, но се лутахме доста защото помислихме че вече сме го пропуснали и така докато не срещнахме едни хора, които казаха да вървим с тях. Бяха двама – мъж и жена след 40-те, но бяха много луди 🙂 И така бяхме с тях и си прекарахме яко 🙂 Само водата беше студена, но за разхлаждане ставаше. Мъжа беше с тениска на Radiohead и Йонов, веднага разбра че са яки хора 🙂 Всъщност май пропуснах да кажа, че бях с Мария и Йонов. Приказвахме си за много неща – за пловдивските заведения, за филми , книги и какво ли още не … дори накрая извадиха и една трева 🙂 Взехме ги с нас в колата и се прибрахме в Пловдив. Дано някой ден се засечем случайно някъде в някое заведение например 🙂 А сега след малко тръгвам за Серго (дори вече закъснявам), че пак ще се събираме у тях.

В къщи положението постепенно се успокоява. След като Софито замина и нашите започват да приемат положението, а и Гергана дойде заедно с малкото Мими. Сега най-сетне мога да седна спокойно на компютъра без някой да го иска за нещо. То покрай Мимито научих всички детски филми излизали и озвучени на български 🙂 Напоследък само такива филми дърпах – знам ги всичките Барбита, Балто и не знам още какво :)) Сега е време за малко спокойствие. Дори сега планирахме с Йонов утре да ходим към Храбрино за малко разхлаждане, че weather аплета на Гном-а ми е забил твърдо над 30 градуса на сянка ! И утре предполагам, че всички плажове в града ще са фрашкани до дупка.

Но естествено това е само план за утре, какво ще стане наистина е съвсем друго нещо 🙂 Утре може и да разкажа, а сега мисля да пооправя малко сайта за снимките, че се оказа че е браузъро-зависим, т.е. рабори на mozilla-firefox и opera, но не и на IE, което мен не ме вълнува ама все пак съм голям защитник на Any Browser Campaign, и може да прежаля малко прост Java Script, че IE-то не подържа td:hover и прозрачни .png , ама второто си е негов проблем и не змятам да слагам .gif-ове ! И смятам пак да прочета спецификацията на CSS, че се оказа че нищо не знам 😛

Такаа от няколко дена не съм писал тук, но ставаха едни напрегнати неща и нямах време. Накратко сестра ми замина за Германия и по точно за Бремен. Цялата трудност идваше от това, че нашите не я пускаха и тя правише всичко почти тайно и им каза снощи вечерта, че сутринта в 5 часа заминава. Естествено в началото се възмутиха, но вече бяха поставени пред свършен факт. В крайна сметка горе-долу се съвзеха и решихме всички да отидем до София да я изпратим на рейса. И така се наложи в 4:30 тази нощ да карам към София. Почти не съм спал. В 9 часа рейса тръгна с Софито и Донка за Германия, а ние се върнахме към Пловдив и сега съм на работа, че напоследък и тук имам много работа. Нашите естествено много трудно го преживяват (ако въобще някога го преодолеят). Сега трябва да ги успокоявам, и да ги убеждам че това което направи сестра ми е хубаво и е това което искаше ! Много отдавна не бях виждал баща ми да плаче, но днес го направи като си казвахме чао със Софито на рейса.

Въпреки всичко мисля, че сестра ми не сбърка като реши да замине. Първо това е което иска и второ тя като човек на изкуството е хубаво да познава повече култури и да поживее малко сред тях. Така, че давай Софи и чакам снимки и картини от Бремен 🙂

Е мина и този изпит. При по-голям късмет може и да ми е последния 🙂 Писах малко, друго преписах, но не ми остана време да допрепиша и не знам какво ще стане. Но вече станалото станало, ще видим резултата след няколко дена.

Днес инсталирах ntp сървър на моя компютър. Вече часовника на PC-то ми е най-точен у нас … или поне така би трябвало да бъде. Честно казано и аз не знам как го направих. Пробвах с различни публични ntp сървъри и по едно време го гледам, че се е сверил 🙂 Преди това беше някъде с 5 минути напред 🙂 Направих му и conf файл и ще видим занапред как ще се държи 🙂