Такаа от няколко дена не съм писал тук, но ставаха едни напрегнати неща и нямах време. Накратко сестра ми замина за Германия и по точно за Бремен. Цялата трудност идваше от това, че нашите не я пускаха и тя правише всичко почти тайно и им каза снощи вечерта, че сутринта в 5 часа заминава. Естествено в началото се възмутиха, но вече бяха поставени пред свършен факт. В крайна сметка горе-долу се съвзеха и решихме всички да отидем до София да я изпратим на рейса. И така се наложи в 4:30 тази нощ да карам към София. Почти не съм спал. В 9 часа рейса тръгна с Софито и Донка за Германия, а ние се върнахме към Пловдив и сега съм на работа, че напоследък и тук имам много работа. Нашите естествено много трудно го преживяват (ако въобще някога го преодолеят). Сега трябва да ги успокоявам, и да ги убеждам че това което направи сестра ми е хубаво и е това което искаше ! Много отдавна не бях виждал баща ми да плаче, но днес го направи като си казвахме чао със Софито на рейса.

Въпреки всичко мисля, че сестра ми не сбърка като реши да замине. Първо това е което иска и второ тя като човек на изкуството е хубаво да познава повече култури и да поживее малко сред тях. Така, че давай Софи и чакам снимки и картини от Бремен 🙂