Този уикенд реших да отида до София. Имах 30 лева, но още на първия завой, сложих 25 от тях в резервоара. Първоначалната идея беше да отидем на разходка с приятели и дори да отидем на Витоша, или да си събера още печати от 100-те туристически обекта или просто да запием в някоя квартира със стари приятели 🙂 В крайна сметка не направих нито едно от изброените неща. Всички от компанията се отказаха, а някои дори в най-последния момент. Снощи пътувах само с братовчетка ми Албена и натоварен с шкафове и закачалка за квартирата на сестра ми 🙂 Тръгнахме към 5 часа след обяд, т.е. точно по време на мача с Швеция бяхме на магистралата и както очаквах, почти нямаше движение и лесно се придвижихме до София. Към 20 часа взех сестра ми от магазина в който работи и решихме да си направим малка разходка сред нощна София. Разходката беше хубава, а и си поговорихме добре. Прибрахме се в квартирата й, разтоварихме багажа и се наядохме 🙂 След като бях сам я убедих да ходим на Depeche партито в клуб “3 ushi” и към 23:30 бяхме там, след като по чудо го намерихме. Попитахме едни хора “да знаете къде е улица 3 уши”, а те дирекно ни отговориха, че за Depeche партито се влиза оттук (всъщност сме били пред клуба). Отвън нямаше никакви обозначителни знаци (поне аз не видях), а се влиза през един най-обикновен вход за блок и след това надолу под земята. Сестра ми добави един лев към оставащите ми 5 лева и ги дадохме за вход. Клуба беше готин с типична underground атмосфера – нещо много подобно на нашето мазе. Имаше много хора и всички много се кефиха. Всъщност имаше прекалено много хора ! В началото буквално нямаше място да помръднеш, а и беше огоромна жега. Нещо вентилацията им не беше на ниво. По едно време сестра ми каза, че не може повече, защото е много изморена и аз се навих да си я закарам и да се върна отново. Нямаше ме някъде 20-25 минути, но точно от изпълнението на Миро и май съм изпуснал най-хубавата част и единствената песен на Нова генерация на партито. Не че останала част не ми хареса 🙂 Получи се много добро парти. Мо по едно време отказа повечето от хората да танцуват, а и доста си тръгнаха, но след това Миро ми върна настроенито, а и вече имаше повече място 🙂 Издържах до 5:30 (по новото време) и си тръгнах да спя. Двата пъти като шофирах от клуба до квартирата, направих сумати нарушения на правилата на движение, но аз знаех само този път и се наложи да карам в обратна посока на две еднопосочни улици. Чуства се кофти, но просто иначе нямаше шанс да се ориентирам в тъмна София. По време на партито се разбрахме да се чуем с Миро и евентуално да си ходим заедно, защото иначе те щели да пътуват на стоп, а аз бях сам в колата на връщане.

Тази “сутрин” станах в 12 и решихме, че няма време да ходим до Витоша, а и времето не беше много подходящо – мрачно и се опитваше вали. Взехме Донка от квартирата й и ме заведоха в Софияленд. Там дори ме качиха на “Влакчето на Инди” и не мога да кажа, че това беше много приятно изживяване – нещо съм отвикнал от такива въртележки и катерушки 🙂 В крайна сметка Миро се обади и се разбрахме да се срещнем в 16:30 пред народния театър и да отпрашваме към Пловдив. Така и стана – качих ги и тримата, а сестра ми и Донка оставих на театъра, където те отидоха на раздаването на театралните награди. Най-хубавото е че имах компания и нямаше да шофирам сам навръщане. Компания и то много приятна 🙂 Като се прибрах осъзнах, че съм взел разстоянието за час и 15 минути, което някакъв вид рекорд за мен, защото по принцип не бързам много. Направо не го усетих как мина пътя.

Този месец на няколко пъти се събирах с приятели да гледаме филми, но не оставаше време да напиша нещо за тях тук, както обикновенно правя с моите тъпи ревюта. Сега мисля да наваксам и да си спомня как съм реагирал след всеки филм.

Run, Lola, run (Lola rennt) – този филм го гледахме по погрешка 🙂 Очаквахме съвсем друго, а се оказа някакъв немски филм с идея подобна на “Ефекта на пеперудата”, но така и не се разбра защо и как се връща времето назад. Общо взето един половинчасов откъс се повтори три пъти с леко променен сценарии и това беше целия филм. Поне след два лоши края, третия беше хепиенд и така всички заживяли щастливо 🙂 Оценка 4/10

21 Grams (21 грама) – За този филм споменах в един постовете ми, защото наистина ми хареса много. Просто си е култов филм от всякъде, и трябва да се гледа. В него няма две последователни сцени, които да са последователни и във времето (това ми отне около половин час, докато го разбера), но въпреки това всичко се разбира и е толкова тежко, че може да ви докара някоя депресия (това напълно сериозно). Филма оставя много подтискащо чуство след себе си, но точно това силно въздействие на някой филм върху мен ми харесва. Такива филми харесвам, които ме карат да се замислям и ме поглъщат изцяло докато ги гледам. … казват, че като умираме, олекваме с 21 грама … а кога всъщност умираме … Оценка 9/10

Blue Velvet (Синьо кадифе) – Филм на Дейвид Линч. Какво друго да добавя, освен че заспах по някое време. Все пак го гледахме в 2-3 часа пез ноща. Изгледах му поне края, но не може да се каже, че схванах за какво става дума. Струва ми се, че и самия Линч не знае какво става във филмите му. Оценка 5/10

The Incredibles (Феноменалните) – Това беше филма за разпускане след “Синьо кадифе” и честно казано не ме впечатли с нищо. Поне началото му, защото не го изгледах до края. На няколко места четох супер хвалебствия за този филм, но на мен не ми хареса. Може би трябва да го гледам втори път целия и тогава може да си променя мнението. За сега Шрек си остава номер едно анимация 🙂 Оценка : няма, защото така и не го изгледах

Eraserhead – Още един филм на Дейвид Линч. Май няма да мирясам, докато не изгледам цялото му творчество. Въпреки че почти нищо не разбирам от филмите му, нещо ме кара да ги гледам. Може би точно любопитството, че този път може да съм поумнял и да схвана нещо. Конкретно Eraserhead е малко по-добре в това отношение и дори се рабира историята 🙂 Филм за почитателите на странните черно-бели филми и Дейвид Линч. Оценка 6/10

In The Realm Of The Hackers – много добър документален филм за може би първите Австралииски хакери. Всъщност кракери, но няма да изпадам в обяснения тук. Историята е истинска и разказа е от самите участници в действието, въпреки че играят актьори. Основно е разказа на човек с псевдоним Electron. Честно казано им завидях как навремето (още през 80-те) са се свързвали по телефона с модем към цял свят и са си обменяли информация свободно. Сега с Интернет е къде-къде по-лесно. Само като си спомня как треперих за всеки час градски разговор с dial-up или прекаран в някои BBS, направо не съм и помислял за международни разговори. А и не ми се правеха разни phreaks и цветни кутии 😉 Оценка 7/10 (само за ценители 🙂 )

White Noise (Бял шум) – филм за паранормално свързване с мъртвите. Аз много не вярвам в тези неща, но има много реални изследвания в тази област и филма май се крепи точно върху реални експерименти с изледване на радио шума в целия честотен спектър, и като цяло звучи идеално за филм, НО е типичен американски комерсиален продукт и почти през цялото време е предсказуем какво ще стане по-нататък. Има няколко стряскащи моменти, които направо ме накараха да изтръпна, но нищо повече. Оценка 4/10

The Million Dollar Hotel (Хотел за милион долара) – Още един филм за малоумни който трябва да гледате (заедно с “Форест Гъмп” и “Зеления път“). В един хотел, където живеят главни психично болни е извършено убииство и е изпратен агент от ФБР да разследва случая. Филмът е някаква смесица между комедия, драма и романтична история и си струва да го гледате 🙂 Оценка 8/10

Стига толкова за сега. Ако се сетите някой як филм, може да ми препоръчате да гледам 🙂 Следващия в опашката ми е “51-вия щат”.

Тази вечер бях в Петното на представяне на поредицата книги “Бърза Литература” от издателска къща “Жанет 45”. Отидох по-рано към 19:30, и се видях с Таня, Алтанай и Пухи, но самото представяне започна към 22 часа и аз направо се схванах на онези неудобни столове-щъркели. Прочетоха част от разкази, поеми и стихотворения, които бяха много свежи и ми допаднаха с непринудения си стил, но не ме убедиха да си купя нещо 🙂 Истинското шоу започна след това и се казваше концерт на “Leepra De Luxe”. За втори път присъствам на техен концерт и за втори път се впечатлявам от тяхната музика. Направо се чудя защо не са по-известни. Наитина са много добри и смятам да си потърся тяхна музика. Свирят много интересна музика – има мотиви от Drum’N’Bass, Alternative и се стига и до по-хард моменти. Много интересна комбинация, която на мен ми хареса 🙂

Днес получих на пощата ми две писма, които в първия момент помислих за спам и замалко да ги изтрия веднага, но се зачетох, защото едното започваше с “Уважаеми г-н Костов” и аз реших да видя защо ме мислят за някой си Костов. Бях на работата и можеше да не им обърна много внимание, докато Спас не видя че това всъщност са писма до Иван Костов. Май нещо са объркали конфигурацията на пощенския сървър на host.bg и ето ги писмата в моята пощенска кутия:

Continue reading IKOstov @ dsb . bg →

Такааа, взех си поредната доза Depeche Mode венозно 🙂 т.е. бях на парти на Миро в Петното 🙂 Както винаги беше страхотно !!! Още веднъж браво, Миро ! Звучеше основно Depeche и имаше доста концертни версии на песните, които много ме зарадваха 🙂 Дори си мисля да ходя в събота в София на подобно парти в “3 уши”.

За мен най-интересния момент беше, като се запознах с едно момиче, което може би от над 4 години живее през няколко врати в моя коридор на блока, но никога не сме се запознавали, само бяхме на “Здравей – здрасти”. Ако по някаква невероятна случайност четеш това – пращам ти много поздрави 🙂

Така въпреки, че Йонов си тръгна още в 11, и аз останах сам, не се чуствах никак самотен. Явно вече Петното ми е като втори дом и като познавам повечето хора там, се чуствам добре. А и винаги срещам някой очакван или неочакван познат 🙂 (в по-горния пример – дори и непознат познат 😉 ) Също така срещнах и Борко, който дори щеше да пуска музика от 1:30, но аз малко преди това реших да си ходя, че сутринта съм на работа. Май наистина е време да лягам. Лека нощ.

Тази вечер имах далеч по-приятни преживявания, в сравнение със сутринта. Отидох на среща на OpenClub Пловдив, без да знам кой ще дойде, и събрахме 7-8 човека. Наред с обичайните глупости които си говорим (и които са си важна част от клуба), обсъдихме и възможностите за комерсиална и некомерсиална дейност на клуба. Все повече назрява идеята да се регистрира официално като юридическо лице. Днес ни предложиха да направим Гражданско Дружество по Закона за задълженията и договорите (чл.357 и следващите). Хубавото при него е, че е необходимо само заверка при нотариус, а си имаме булстат, банкова сметка, и така общата стойност на учредяването не е голяма, а и няма допълнителни задължителни месечни разходи. Разбира се не се отърваваме от счетоводство и данъчна декларация, но няма как иначе.

Преди срещата бях казал на Йовко, че ще се събираме и ако иска да дойде. Към края на срещата на клуба, той се обади и решихмне да отидем някъде на бира. След кратко лутане седнахме във Филипополисв стария град, където сервитьорката направо се учуди на 8 човека непушачи 🙂 Така е, хората използващи свободен софтуер си пазят и белите дробове свободни 🙂 С Йовко обсъдихме много неща – софтуерните патенти, идванията на Столман и Лесинг, Камината и Mediabox в Пловдив … разговора се получи много добре и се радвам че се видяхме и поговорихме на живо.

Ако си спомняте преди около два месеца се блъснах в един фолксваген на бул. Руски. Днес трябваше да отидем в РПУ-то да напишат протокола и като няма нови данни от тогава излезе , че аз съм виновния (при всяко ПТП трябвало да има виновен). Виновен съм ВЪПРЕКИ, че се движех по път с предимство и без превишена скорост. Тогава беше мокър асвалта и при влизане в кръстовище щом не съм успял да спра преди да се ударим, значи съм бил с несъобразена скорост (член 20 от Закона за движение по пътищата), на което всъщност не мога да противореча. Лошото е че аз не се чуствам много виновен за случилото се, но сега единственото, което можех да направя е съд, и не ми се занимава за ПТП с минимални щети, както е написано в акта. До месец, ще видя и каква глоба ще ми лепнат 🙁 Така е – животът е несправедлив, но няма по-добър, или по-нова версия 🙂

След неприятните сутрешни изживявания, отидохме с нашите на село Чоба и там опитно установих, че при ветровито време не става да си миеш колата. Точно където намокриш, полепват най-много нови боклуци и крайния резултат е още по-мръсна кола, отколкото преди да започнеш.

Последните два дена на работа се занимавам с един газов сензор, с който трябва да изервам концентрацията. Имам зависимоста в графичен вид и уж изглежда права, но в логаритмични координати. За нормалния линеен изод (4-20 mA), трябваше да интерполирам експоненциалната зависимост. Знам, че има методи, за които съм учил в университета, но не можах да си намеря записките, май съм ги предал с протоколите и не съм си оставил. Нямам и учебник по числени методи, а дори и с google се оказа трудна задача (може би просто не търсих правилно ?!? ). Днес след един кратък разгвор по ICQ с r00tb, ми препоръча да използвам кубичен сплайн за интерполация и да намеря готова програмка да ми сметне коефициентите. Реших да послушам човека, който все пак учи приложна математика, и попаднах на програмата RT PLOT, която се оказа много полезна. В първия момент дори изглежда безплатна, но бързо се разбира , че е trial версия за 30 дни. В началото имах трудности с интерфейса, но в крайна сметка се оправих и стана интерполацията 🙂 Знаех си че трябва да има програма специално за това, а не да ми се налага да си припомням как се пишат скриптове за MatLab. Най-важното е да се свърши работа 🙂 сега остава да накарам една ATMega8 да смята функцията и да видя за колко време ще го прави, че ако е много може и квадратичен сплайн да използвам, но за това в понеделник. Сега имам един уикенд на разположие, за който още не съм планувал какво ще правя. Може най-сетне да се хвана с дипломната ми – стана топло и наближават диплони защити, ей сега ще дойде юни.

Какъв е извода от всичко написано до тук ? Ами университета е хубаво нещо, но всичко се научава когато ти се наложи да го правиш на пратика. Определено в лекциите по висша математика, не съм си представял за какво може да се ползват повечето неща (не говоря конкретно за интерполациите, за тях горе-долу ми беше ясно). Най-важното в обучението в университета, според мен, е да знаеш като трябва да свършиш нещо – как да го свършиш и къде да погледнеш за подробности.

Снощи концерта на Уикеда беше супер 🙂 Направиха голямо шоу. Аз по принцип се кефя повече на старите им песни, но снощи се накефих на всичко. Самото представяне беше готино и много весело. Изпяха бавни версии на “Ние двамата с Боби пием кафе” и “Марияна” и се чудя дали въобще са записвани и дали може да се намерят от някъде ? Някой ако знае да казва ! 😉 Публиката също беше върха. Въобще стана супер завършех на вчеращния изпълнен с много емоции ден. Вечерта се прибрах и веднага се тупнах на леглото, но тази сутрин реших, че трябва да напиша нещо тук за концерта 🙂