Днес ми попадна втората част на The Ring (“Предизвестена смърт” на български) и реших още днес да я гледам, защото първия филм ми е един от любимите. Началото беше както и в предишната част и си помислих, че ще бъде просто едно тъпо продължение (както става с повечето големи заглавия) и ще е наблегнато повече на специални ефекти и стряскащи моменти. Постепенно обаче сюжетната линия се промени в нова посока, различна от първия филм. В The Ring 1 най-интересното за мен беше мистерията, която страшно ме завладя, особено като се има в предвид, че започнах да го гледам с нагласата за глупав тийнеджърски филм. Във втората част, за мое щастие, основното вече не е касетата, а Самара започва да убива по друга причина, която няма да кажа, за да не разваля изненадата на някой (не че е твърде неочаквано, но все пак). Филмът може би отстъпва леко в наситеността на сюжета спрямо първата част, но определено си струва да се гледа.

Преди една година … всъщност няма значение … мислех да пиша какво се е променило за това време, но се отказах … главното е че точно преди една година се регисрирах в LiveJournal.com и започнах пробно да водя този журнал. Всичко започна малко ненадейно, като видях че новата (за тогава) версия на CenterICQ (супер клиент, от който едва ли ще се откажа) подържа вече и LiveJournal и реших да пробвам. Същинското начало беше на 20-ти април миналато година, когато си прекарах кабелен интернет и вече можех по-редовно да си записвам случките от моя живот. В началото на 2005-та, пък преместих блога ми на drundrun.org и всъщност искам да кажа, че не е ясна рожденната дата на Ik0’s WebJournal. Тъкмо ще имам повече годишнини 🙂 Днес е първата 🙂

Снощи бях на рожеден ден на Магито (още веднъж ЧРД 🙂 ) и покрай вкусната торта (ръчно творение на рожденичката), решихме днес да отидем някъде на планина. След кратко чудене се спряхме на Белинташ. Аз лично не бях го чувал преди, но ми стана интерсно като ми обясниха за мястото. Всъщност никой от нас не беше ходил там и не знаехме как се отива. Разбира се това не ни спря и дори първоначалния план беше да сме с две коли. Сутринта обаче се оказа, че бащата на Магито има работа с колата и отново останахме само с моята кола. Преди да тръгнем, направихме малко проучване в Интернет и попаднахме на това, което малко ни стресна с над 3 часов преход пеша в едната посока, а ние нямахме толкова време. Към 11:30 се събрахме Магито, Вилито, Стефан, Таня и аз и тръгнахме към Асеновград. Това беше първоначалната посока, а от там щяхме да видим. По пътя ченгетата ме спряха за неправилно изпреварване и сега си има още един акт 🙁 Това не успя да развали настроението ми, дори намеците им за подкуп от рода на “К’во шъ праим ся ? трябва да пишем акт”. В Асеновград се обадихме на Халил и той ни упъти за посоката нататък. Трябваше да намерим пътя за Кърджали и от него в село Червен, да завием нагоре след бензиностанцията. В едно заведение попитахме за посоката и как да излезем от Асеновград на правилния път и се отправихме натам. Лесно намерихме отбивката, където между другото за пръв път тази година видях щъркел 🙂 Оттам нагоре през разни селца, на някои от които не им разбрах и имената, и все нагоре. Пътя ставаше все по-лош, но поне ни казваха че това е правилния път 🙂 По едно време пътя стана обсолютно черен и здравата се раздрусахме. Двама колоездачи ни разказаха за пътя и казаха, че може да се отиде почти до самия Белинташ с кола, но последните 1-2 километра са особено лоши и е по-добре да спрем до едни гробища. Продължихме безотказно напред и нагоре, докато ни заглъхнаха ушите и намерихме мястото където имаше и други спряли коли. Оттам взехме раниците и тръгнахме пеша, поне да се оправдаем че сме планинари 🙂 Пътеката наистина беше тясна и едва би минала кола. Това което ми направи впечатление, е много чешми по пътя, посветени на различни хора. Повечето дори течаха през този сезон и жадни нямаше да останем 🙂 Пътеката до Белинташ беше маркирана с червено-бяла боя и така успяхме да не се изгубим. Белинташ е древнотракийско свещенно място и наистина е много странно. Представлява много висок гол скален масив, поставен някак неестествено сред долина и заобиколен с планини. Най-странното, е че е изпълнен с странни абсолютно правилни и симетрични знаци. Има множество полусфери с различна големина, в някой от които има вода. Много е лесно да си ги представиш, като отпечатъци от кацането на извънземни космически кораби 🙂 Има и два абсолютно кръгли “кладенеца”, в които имаше много странни живи същества. Самите скали погледнати от различни ъгли може да видите образи на хора, подобни на египетските фигури. Въобще Белинташ е място, което може да ви накара да повярвате, ако не в извънземни, то поне в свръхестествени сили. Има вярвания, че е място с много енергия и е предпочитано място за медитация 🙂 Когато отидохме имаше една не малка групичка алпинисти, но отидохме по-нагоре, където останахме само ние. Направо ахнахме от гледката. Всеки започна да ходи нанякъде, да гледа, да снима или просто да се отпусне. По едно време установих, че всеки е легнал някъде и релаксира на приятно греещото слънце, и дори поспахме. После се шегувахме, че един час спане там, ни е заредил за цяла седмица и сега няма да спим 🙂 Към 17 часа тръгнахме обратно. Връщането беше по-лесно, най-малкото защото вече знаехме пътя 🙂 Стигнахме до колата, която беше останала последна и поех по 10 километровия черен път и когато стигнахме до асвалт, направо благослових, човека, който го е измислил. Бяхме събрали малко боклуци от планината да изхвърлим, но по едно време замириса на газ от багажника и оставихме една стара газова бутилка, която се беше разтекла. Осталата част от пътя мина без проблеми и се прибрахме усмихнати и доволни от днешното пътуване 🙂

п.с. всъщност така и не ми стана ясно как е правилно да се казва – БелИнташ, както беше на табелите на самото място, БелАнташ, както е правилно според местните жители или БелЕнташ, както е най-често споменавано според google. Не че има значение, но все пак се почудих как да го напиша 🙂

update: моите снимки са вече online 🙂

Днес се наложи да отида до ВЕЦ Девин по работа, защото се оплакали, че една наша газсигнализираща централа не работела. Във фирмата ме научиха, че обичам да обикалям и снимам из България и вече съм обичайния заподозрян, когато трябва да се ходи някъде 🙂 Аз дори се радвам за това 🙂 Сутринта дойдоха, взеха ме с кола и ме закараха до Девин. Там смених предния панел на централата и всичко се оправи. Наистина много странен проблем, защото никога не ни се беше случвало такова нещо. По принцип централите ни бачкат винаги, по-скоро сензорите по някога се издънват. Както се опитаха да ме успокоят, “винаги има първи път” 😛 За половин час свършихме работата и тръгнахме обратно. Лошото беше, че не бях с моята кола и не можех да спирам да снимам където ми харесва 🙁 Минахме през Девин (самия ВЕЦ е на 4 km от града), там хапнахме и решихме да минем през Кричимския ВЕЦ (Въча 2), където да оставим един сензор. Когато отидохме се оказа, че и една от тамошните ни централи, също се държи странно. Наложи се да я отварям, но проблема се оказа прост и свършихме още допълнително работа набързо.

Като цяло мога да кажа, че започват да опознавам един по един повечето ВЕЦ-ове в България. Само по пътя между Кричим и Девин има поне 5 и строят още. Ама то си е е сладък бизнес да правиш ток – държавата е задължена да ти го изкупува, и само трябва да имаш пари да направих централата. Лошото е че не са малко пари, а става дума за милиони …

Най-хубавото от цялата командировка, беше че изпуснах днешната смяна на прозорците и дограмата. Като се върнах вече бяха изкъртили и махнали всички прозорци. Включих се само в местенето на мебели. Ако измисля как в понеделник да се скатая и от чистенето и ще е супер 🙂

Снощи вечерта се събрахме в кварттирата на Таня и докато се прибирах леко на зиг-заг ми хрумна една идея, която не ми излиза от главата и до сега. Мисля си да направим масово разпространяване на безплатни дискове, както се разпространяват например Програмата, Навигатор, Showtime, FameCard и други подобни по заведения и публични места. Естествено на дисковете ще има неща със свободен лиценз – главно Live линукс дистрибуции, но си мисля и за свободна музика, видео, изображения … Нещо предназначено за масовата публика 🙂 Мисля, че хората на такива места са податливи да си вземат нещо и ако ги заинтригува, може да пробват. Тази събота ще говоря с приятелите от OpenClub и ако станем някакво дружество, ще имаме сметка и може да я отворим за дарения. Цените на дисковете са доста ниски и мисля, че ще се съберат пари за едно известно количество. Обнадежден съм за идеята, след като видях каква сума се събра за два дена в сметката на Йовко, за твърд диск за българското огледалото на Fedora. Трябва да се измисли и дизайн за обложките на дисковете с текст, който ясно да разяснява правата на разпространение. Много ми се иска и свободна музика да разпространяваме така (например на Антони Райжеков), в контраст на нашумялата напоследък борба с пиратството и спирането на free сървърите. Мисля че на хората ще им интересно да разберат че имат право, и дори се подтикват, да разпространяват този диск сред своите приятели и познати. Доста хора още не са свикнали да мислят така. А и как да стане като отвсякъде им набиват, че това е кражба, незаконно и може би дори неморално. Трябва да се разясни, че не винаги е така.

Мислите ли, че една такава идея може да има някакъв, макар и малък успех ? Или просто е моя недомислица в нетрезво състояние ?!?

Изложбата е супер ! Въпреки, че в събота видях част от нещата, днес на откриването всичко беше добре подредено, а и имаше още доста творби. Идеята да се използват само компакт дискове е леко ограничаваща и естествено има някои банални работи, но има и такива които ме впечатлиха с идея и ефектност 🙂 Въобще си струва да посетите този месец Баня Старинна и да видите изложбата Арт Позитив под надслов “CD начин на употреба”. На откриването Res & Mloski изпълниха един сет на живо, който придаде неповторим фон на изложбата. Ако не беше толкова студено сигурно щяхме да стоим до по-късно, но времето не беше на наша страна. Прибрахме техниката до офиса и отидохме да хапнем дюнери и после на бира в No Sense. Лошото е че утре съм на работа а пих вино на откриването и после бира и реших да се прибера по навреме преди да прекаля 😉

Днес най-сетне ми остана време да се позанимавам с mp3 плеъра, който правя за дипломната ми работа в ТУ Пловдив. През последните 1-2 седмици реших кардинално да променя управляващия процесор от PIC на ATmega128. Главното предимство е по-лесното препрограмиране, повечето входно-изходни пинове и възможността да напиша софтуера на C. Всъщност последното не е толкова голямо предимство за мен, защото асемблер ми е по-приятно, но така и така напоследък във фирмата се занимавам със C и ще е добър повод да се поупражня допълнително. Тази кардинална промяна ми върна разработката в по-начален стадии на конструиране на принципна схема, но се надявам новите удобства които ще се получат да компенсират тази “загуба” на време. С повечето пинове се чудя дали да слагам дисплей – може би е само излишна консумация на енергия 😛 Важното е по-дълго да си слушам музика а не да се радвам на шарениики 🙂 Това мога да го оставя за по-късен етап на размисъл – сега съм се навил твърдо да си направя устройството, пък дали и кога ще защитавам е друга работа.

Малко рязка смяна на темата – вчера с Йонов занесохме неговите бас каси и Изверга (така се казва усилвателя, за тези които не знаят) в Баня Стариина, където утре ще бъде откриватено на Арт Позитив 2005, под надслов “CD – Начин на употреба” и ще има хубава музика (надявам се 🙂 ) и естествено много интересни творби направени със CD-та, но без да се използва за носител на информация. Аз вече видях някои и ми харесаха. Утре съм там от 18 часа за откриването, който иска да идва – мисля че входа е свободен.

Днес попаднах на една страница във вид на блог за рецепти за инженери – CookingForEngineers.com 🙂 Разгледах го и си мисля, че за мен ще е много полезен сайт. Не се занимавам много често в кухнята, но за някой от редките случаи може да свърши работа. Рецептите са описани със снимки и много полезни таблици, от който (поне аз) почти веднага схващам реда на приготвяне на ястието. Освен това има съвети и речник за кулинарните термини, продукти и инструменти 🙂 Има и пълен списък с постовете.

Тази вечер си стоях спокойно в къщи и реших да изгледам някой филм за края на деня. Сетих се за препоръката на Христо Еринин, от преди няколко дена, и филма Mystic River, който беше на твърдия ми диск още на следващия ден. Филма е много хубава смесица между драма и криминална история. Да се похваля още доста рано схванах кой е убиеца, но това не ми развали удоволствието от действието, което ме държеше до последния момент. Наистина завладяващо действие. Благодаря на адаша Еринин за препоръката 🙂

Току що прочетох в блога на SebastianZ55, че Yahoo са пуснали търсачка (все още beta) за мартериали под някой creative commons лиценз – search.yahoo.com/cc. Струва ми се, че Yahoo са се поуплашили от популярността на google и след като им изкопираха интерфейса, най-сетне са започнали да мислят творчески и успяха с нещо да ги изпреварят. Това нас потребителите само може да ни радва 🙂 Хубаво е да има конкуренция.