Yearly Archives: 2007

село Здравец

Днес, в първия ден на есента, си направихме едно пътешествие из Родопите, които за мое учудване бяха все още пролетно зелени. Около обяд тръгнахме за село Здравец, за което бях чул преди няколко дена и веднага реших, че ми се ходи. Видях къде е на bgmaps.com и също така видях, че няма път до там (поне не беше означен, иначе си има). След като тръгнахме видях, че на картата, която е в колата ми, селото липсва. Имаше само съседното Джурково.

То хубаво бяхме тръгнали на там, обаче явно в Лъки се объркахме и докато се усетим  (никъде няма пукната табела) бяхме стигнали почти в село Ма̀настир (ударението май е на първата сричка). Според Дарко това било най-високото село на Балканите и решихме, че така и така сме почти стигнали да ходим там. Спряхме на центъра, пиинахме малко биричка, разгледахме селото … и най-вече се дивяхме на тишината ! По едно време дойде рейс и от него слезнаха хора, като един от тях свиреше на гайда – беше страхотно !

Тръгнахме си от Манастир и на връщане все пак решихме да се опитаме да намерим оригиналната цел на пътешествието ни – Здравец. От Лъки свихме към Джурково и по едно време се появи едно разклонение, което го нямаше на картата. Имаше табела ,че за Джурково трябва да се отклоним и тръгнахме на там. Селото бързо свърши, а ние продължихме по тесния криволичещ път. Предполагах, че натам е Здравец. Накрая стигнахме едно село, в което никъде нямаше табела или знак как се казва. Нямаше и кой да питаме, а и ни беше леко срам да отидем в някоя къща и да кажем: “Извинявайте, къде се намираме ?”. Всъщност нямаше значение как се казва мястото, важното беше че е прекрасно. Изкачихме се на една зелена полянка пред невероятна планинска гледка и се излегнахме под последните лъчи на слънцето.

село Здравец

село Здравец

село Здравец

Петък, 5 часа

От много време, да не кажа за първи път, съм толкова доволен, че дойде петък 17 часа. Тази двуседмична седмица (само с един ден почивка) с толкова натоварващи задачи и неприятни ситуации най-сетне приключи !

Сега се надявам тази вечер концерт на Остава в Петното, а утре и другиден да успея да се измъкна някъде извън града 🙂

Весел уикенд на всички 🙂

19 септември 2007

Ужасен, ужасен ден … от сутринта тръгна така и до сега … добре че само в работно отношение …

Не стига проблемите днес, ами вчера бях в София и утре пак ще ходя по работа … искам поне малко почивка … планина … спокойствие …

Седмицата

На кратко за завършващата седмица, през която така и (почти) нищо не писах тук.

В понеделник вече не помня какво правих (ха, това беше кратко, нали ? 😉 )

Във вторник също.

В сряда бях на театър – PLAY/BACK – постановка на Ловешкия театър по Алмодовар. Сценарий и концепция на Елица Матеева. Принципно малко изведнъж си взех билет, но след това като чух Алмодовар и Матеева не съжалих. Преди театъра срещнах толкова неочаквани познати ! Постановката по-скоро ми хареса – малко бяха прекалили с темата секс, но какво да очаквам от Алмодовар и Матеева.

В четвъртък беше рождения ден на майка ми и бях на семейна вечеря вкъщи.

В петък вечерта бяхме до Кричим за бурканени провизии 🙂 След като се върнахме бяхме на откриването на новия сезон на Петното.

В събота беше работен ден 🙁 На мен STK1000 малко ми поразнообрази работния ден. След работа минах през Баня старинна на откриването на поредната 13-та “Седмица на съвременното изкуство“. Аз бях в 7 без 20 а откриването беше насрочено за 7 и естествено все още течеше усилена подготовка по подреждането на работите. Разгледах на бързо, но не останах за официалното откриване, защото отидох на театър. Гледах “Мъртвешки танц” на театрална работилница Сфумато и честно казано не ми хареса много. От Сфумато очаквах нещо по-различно и само заради това отидох на постановката, а за мен нямаше нищо оригинално. Дори и историята не ми хареса – мъж и жена малко преди сребърната им сватба през цялото време се оплакваха колко гаден живот са имали. Не обичам да слушам оплаквания в минало време … не искам и аз да го правя. Все пак осветлението и играта на актьорите ми хареса.

В неделя бяхме в пълен състав семейството на Хисаря. Напълнихме вода, бяхме на ресторант и уважихме празниците на нежните същества -рождения ден на майка(още веднъж) и именния на Софито (който е утре). Честито, Пуфи, ако четеш това ! 😉

STK1000 на живо

Днес на работата ни дойде новата развойна среда на Atmel за процесорите от AVR32 архитектурата – STK1000. Откакто през пролетта разбрах за новите продукти на Atmel веднага се зарибих по тях и ми се искаше да пробвам. Още повече като разбрах, че от (мисля) версия 2.6.16 линукс ядрото официално поддържа архитектурата AVR32. STK1000 идва с преинсталиран Линукс на 128MB SD карта (де факто са заети малко над 5MB). Кутията изглежда така:

STK1000 box

STK1000 box

Естествено като пристигна веднага зарязах всичко и се заех да го разуча. Отворих кутията и го включих. От Atmel отново, както и при STK500, не предоставят захранване, а само букса с кабелче, което да си включите към вашо захранване. Дори напук на всички останали плюса е отвън, а минуса вътре ?!? Както и да е – като го включите се стартира Линукса и виждате това:

STK1000

Забравих да спомена, че STK1000 си идва с допълнение STK1002 на което е всъщност основния процесор AT32AP7000.

STK1002 CPU

Останалата периферия е на дъното STK1000. Всъщност периферията на 32AP7000 хич не е малко – има USB-та, 2 ethernet-а, серийни портове, PS/2 (мишка и клавиатура), звук AC97, IrDA, VGA … въобще цял компютър. Има и голямо цветно 3,5” LCD 🙂

STK1000 LCD

Връзката с персоналния компютър става чрез сериен порт (115200 kbps 8N1), telnet и ftp. Последните две ми отне малко време да ги подкарам, но проблема беше че търсеше IP чрез DHCP и трябваше да намеря къде да конфигурирам мрежата ръчно (през серийната конзола). Естетвено има и уеб сървър 🙂 , но от него не може нищо да се конфигурира.

Първата задача с която се захванах беше да хакна картинката на LCD-то и да я сменя. В /etc намерих един подозрителен jpeg и се заех да го променя 😉 Колегите веднага дадоха предложите да сложим снимка от поредицата “Лесна е бат’ Ицовата …”

STK1000 new picture

Общо взето установих че LCD-то е вързано като frame buffer device и картинките се сменят с fbv.

Впечатление ми направи, че в комплекта няма отпечатано упътване, а само CD

STK1000 CD

Отзад на CD-то  гордо стоят логотата на GNU и Линукс ! 🙂

STK1000 CD back

Като цяло съм много доволен, че ще имам възможността да се занимавам с тази развойна среда в близките месеци … и сигурно години. Май точно с това ми се занимава – електронни устройства с embedded linux.

Happy hacking , както се казва 😉

Морско-Странджанско пътешествие

Пътепис с елементи на разсъждение 🙂

ден 1 (6 септември 2007 , четвъртък)

На празника на Пловдив се наспивам за първи път от доста време и сънено включвам мобилния ми телефон към 11. Звънкам на Таня да се разберем кога ще тръгваме и за къде. От предишната вечер си бяхме наумили да ходим за почивните дни на Върховръх. Постепенно плана се промени към Синеморец. Докато се разберем кой ще идва, докато напазаруваме и както винаги тръгнахме към 2 часа следобед (защо винаги така става ? 🙂 ). Така с Таня, Дина и Пухи за пореден път се отправихме към морето. Първа по-голяма спирка – Созопол. Там – среща с познати на Дина, разходка из стария град (на мен ми беше за първи път – интересен град е, въпреки многото хора), ядене на закуски и продължихме на юг. Междувременно плана за крайната цел се измени още веднъж. Гергана ни инструктира – крайна цел за вечерта – Варвара. Стигнахме там чак по тъмно и се срещнахме с нея и двама Николаевци. Във Варвара пийнахме по една бира за 80 стотинки или малко за 70 и след това се отправихме към мястото, определено от единия Николай за лагер за вечерта. Опънахме палатките, хапнахме, пийнахме … и по някое време заспахме.

ден 2 (7 септември 2007 , петък)

Събудих се сутринта и огледах скалите наоколо. Събрахме лагера, разгледахме Желязното дърво, изкъпах се в морето, въпреки че леко валеше. Водата беше много по-топла от въздуха и беше много приятно. Пих едно кафе в същата евтина кръчма от предишната вечер и тръгнахме към старата ни цел – Синеморец. От своя страна в Синеморец първата ни цел беше да си намерим чорби и цаца за ядене – оказа се не толкова лесна задача. След това отидохме на плажа, на който река Велека се влива в морето. Хубаво място – хем море, хем река 🙂 Изкъпахме се, разгледахме. Въобще Синеморец все още става за летуване, в сравнение с всички други крайморски курортчета. Вечерта решихме да спим на плажа “Липите”. Малко се полутахме докато разберем дали и как може да се стигне до там с кола. Трябва да се мине през една дървена порта от пътя към Резово и след това по черния път. Липите е страхотно място ! На мен много ми хареса, а и вечерта плажа беше целия само за нас 🙂 Сготвихме си леща, но малко по-късно заваля и се наложи да се приберем в палатките. От цялото пътешествие единствено тогава ни заваля малко. Заспал съм докато все още валеше.

ден 3 (8 септември 2007 , събота)

Събудих се сравнително рано, обходих плажа и се изкъпах в топлата вода. То било супер да влизаш във водата при хладно време. Сутринта си направихме палачинки на газов котлон, който носеха Гергана, и ги омитахме веднагически след като излязат от тигана. След като прибрахме лагера, се отправихме към Резово. Решихме да видим и най-южната точка по черноморието ни. По пътя спряхме на плажа на Силистар (глупавата звездичка 🙂 ). Там беше доста пренаселено, но все пак останахме за по едно кафе. След това стигнахме и до Резово, разходихме се покрай морето, видяхме турския бряг, ядохме бира с пържени картофи и след като нямаше къде по-надолу да ходим просто тръгнахме наобратно на север. Междувременно разбрахме, че Гергана ще ходят към Кара Дере, но нас ни се стори твърде далече и започнахме да мислим къде да преспим последната ни вечер. Искаше ни се да е на различно място от предишните две вечери. Докато мислим направихме един плаж на Силистар. Скачахме от едни скали и беше супер 🙂 Само където са доста остри. Върнахме се в Синеморец да напазаруваме малко, докато все още се чудихме и накрая решихме да отидем до село Българи. Беше вече доста късно да търсим място, а в Българи знаех къде има хубава полянка за палатки. Така в крайна сметка пренощувахме и в Странджа (природен клуб Странджа, както някой изгафи 🙂 )

ден 4 (9 септември 2007 , неделя)

Събудихме се в планината, но веднага отидохме отново на море 🙂 Този път бяхме на Арапя. Честно казано нямаше нищо общо от онази Арапя, която помня от преди 5-6 години. Почти всичко и там е застроено 🙁 На връщане към Пловдив решихме да минем през Странджа. Астралката отново измина този разбит и криволичещ, но живописен път. Направихме си пикник на една полянка в планината малко преди Визица, където имаше невероятна гледка. Въпреки, че минахме по долния път, все пак попаднахме на малко задръстване преди Харманли. Все пак беше много по-добре от предишния път. В 19 часа си бяхме в Пловдив, а в 20 се озовах на Jazz концерт с Милчо Левиев, Глен Ферис, Стоян Янкулов, Елица Тодорова и още други музиканти.

Страхотни четири дена ! Толкова много места за единица време отдавна не бях посещавал.

и ето го септември

Напоследък хич не пиша … знам … и сега на бързо за изминалия уикенд. В петък след работа веднага на път – 200 km до Мандрица. Пристигнах, нагостиха ме, спах, станах, тръгнахме обратно към Пловдив с нашите, които две седмици бяха там.

Събота вечерта бях на рожден ден на Спас (ЧРД отново, Спасчо 🙂 !!! ) . Целия се намокрих в бурята, ядохме торти в Неделя, после по една малка бира (само такива имало в Ориент-а) и после на кино. Гледахме “Ултиматумът на Борн” – става за губене на време.

В неделя си направихме една малка разходка до Казанлък. По пътя в Долно Съхране се видяхме с Тишо. Радвам се, че се видяхме – зарадвах му се, като не се бяхме засичали вече толкова време. Иначе в Казанлък предишната вечер наистина е било голям катаклизъм – всички коли са с изпомачкани ламарини от градушката, да не говорим за дърветата … просто УЖАС !

Градушка в Казанлък

След Казанлък директно отидохме в Таня … там като отвориха едни мастики … не можах да си тръгна … и останах … сутринта – буу с колата на работа … и така – рапорт даден 🙂

5 блога

От доста време имах идея да напиша моите 5 блога, които чета, но не си признавам 🙂 т.е. нямам линк към тях (аз и без това слагам връзки само към хора, които познавам). Днешния BlogDay 2007 е чудесен повод за този пост. Ето блоговете:

  • България – всъщност първия е едно изключение от правилото, което написах в началото, защото вече писах за него специално. Това наистина е блогът, който в последните месеци ми направи най-голямо впечатление с многото туристически дестинации в България, които няма да намерите по популярните туристически агенции, а наистина си струва да се посетят.
  • Hemophiliacinme – блогът на една моя съгражданка, която не познавам, но на мен много ми харесва как пише много неща в малко думи.
  • Soulmates Never Die – блог за музика, който за съжаление не се обновява толкова често, колкото ми се иска, но винаги намирам нещо ново и интересно. Ако мислите че имаме сходни музикални вкусове – почти е сигурно, че ще Ви допадне
  • Вселената – един блог, който намерих от коментари от автора му в моя и много се зарадвах, че има такъв на български. Интересни статии за тайните на вселената
  • Digital.bg – последният не е точно блог, но мисля да го спомена като RSS канал, който следя. Digital.bg излизат с доста новини за интересни hi-tech продукти
  • …am I more myself or less myself… – хайде и един бонус – блога на Еличката 🙂 Разни красотии !

Хмм, повечето са строго тематични блогове, но това е положението. Напоследък явно откривам повече такива.

Каньона на водопадите

Една седмица след като се завърнахме от морето, решихме, че трябва да излекуваме постваканционната депресия с ново пътешествие – този път на планина. Целта ни беше екопътеката “Каньона на водопадите” близо до Смолян. Снощи към обяд с Таня , Дина и Дарко тръгнахме към Смолян. След като стигнахме разгледахме града (за първи път бях там) и решихме да намерим къде е екопътеката и място за пренощуване на палатки. Учудващо това не се оказа толкова лесна задача – повечето от местните, които попитахме, не знаеха къде са водопадите ?!? В крайна сметка успя да ни упъти една полулуда жена – леля Роза, която се представи като втората Ванга и веднага се опита да ни гадае. Наистина май е по-лесно да се научи за пътеката от Интернет от колкото от местните. В крайна сметка за екопътеката трябва да тръгнете от западния квартал Средок, по пътя за село Мугла и до една стара автобаза има отбивка в дясно, където вече има табела за каньона. Точно в началото на екопътеката си намерихме едно божествено място за палаткуване в една лека отбивка в ляво – една затворена с борчета гладка поляна с чуден изглед.

Аспарух не можа да дойде с нас колата, защото имаше работа и доиде по-късно с рейс. Дори се появи с изненада – дойде с една французойка Полийн (дори не съм сигурен дали точно така се казваше, но то във френския никога не знаеш кое ка се пише и как се произнася), която обикаляше България, а всъщност беше тръгнала от Русия за Франция. Много готина мадама се оказа, която веднага приобщихме в компанията и беше с нас през двата дена. Вечерта си изкарахме чудесно с една бутилка водка и се наспахме добре в планината. Не ми стана толкова студено, колкото очаквах, дори хич 🙂

Каньонът на водопадите е най-хубата екопътека на която съм бил. Неповторима природа, сравнително лесен терен (според мен става и за деца и възрастни), невероятни гледки … въобще препоръчвам силно силно ! Някъде чухме, че била 26 километра, но ние успяхме да направим един пълен кръг (без да се налага да се връщаме по същата пътека, от където бяхме дошли) за около четири часа, като пред доста от времето се моткахме, защото изчаквахме Маги и Йонов, които бяха тръгнали сутринта от Пловдив на стоп. Според мен пътя по който минахме в никакъв случай не е повече от 10 километра. И си струва целия – постоянно се минава по мостчета над реката, има доста панорамни площадки, дори има вирчета, в които може да цопнете ако Ви е топло.

Хайде и малко за града Смолян – бях там за първи път (както казах) и съм доста приятно впечатлен. Хубаво планинско градче, пълно с много и все красиви жени 🙂 Не казвам, че само момичетата ме впечатлиха, но и това не е малко. Иначе новата църква също е доста впечатляваща, а малко ме хвана яд, че не успяхме да посетим планетариума (изпуснахме го за малко), но нищо – другия път.

p.s. днес (последната неделя на август) било и деня на туриста 🙂 Добре го отбелязахме с тази разходка.

И ти ли, Корморане ?

Да Ви кажа честно птиците на Кара Дере не са особено умни. След като чайките миналата година разпространяваха лъжи, тази година и кормараните са се подвели по думите на незапознати:

kormoran

Вие да не повярвате на тези инсинуации ?