След поредната подмяна на сървъри, една седмица не работеше drundrun.org и поддомейните му. Вече всичко изглежда ОК и се надявам скоро да няма такъв голям downtime. Какво се случи за една седмица ? Ами всъщност нищо особено 🙂

• Понеделник, 13-ти – традиционно невероятен ден ! Имам си диска на Белослава 🙂 Мерси, усмивке !
• Вторник, 14-ти, ден на влюбените, Трифон Зарезан, два рождени дни, а аз в Найлона 🙂 Нищо особено
• Сряда, 18:30 “Хайде на театър от 19” . За малко да отидем до Стара Загора, но стигнахме до драматичния и “Гара за трима” – става 🙂
• Четвъртък не помня
• Петък вечер в къщи … 1 час skype, поредния епизод на Lost и наспиване
• Събота – прекрасен топъл ден. Цял ден навън – разходки из Пловдив и срещи
• Неделя – пътешествие до Розино. Хубава разходка, малко катерене, презареждане на батериите. Ядох за първи път истински кокосов орех – хареса ми. Вечерта – за кратко на парти в Петното.

И на това казвам “нищо особено” ?!? ами така да е 🙂 Дано в скоро бъдеще да има повече емоции.

За моя радост деня ми продължи така както и започна – с усмивка 🙂 След като се събудих по-свеж от колкото съм бил в последно време, ме зарадва и хубавото време. Слънцето грее, снега се топи. Излязох на вън. Най-сетне се снимах, за да си подменя паспорта, който ми изтече още през лятото.

Видях се с Герито, разходихме се из стария град и седнахме горе на тепето. Камъните бяха напечени от слънцето и можеше съвсем спокойно да се седи на тях. След това закарахме Ричо (котарака) на доктор. Вече е добре, но ще се оправи 🙂
След това се направих на куриер и занесох един подарък на бабата на Гери. Дори попълнихме един формуляр и й взех подпис, за пратката 🙂 Получи се хубава изненада. Трябва да разбера как е реагирала като е видяла какъв е подаръка и най-вече като разбере, че не съм никакъв куриер 😉 Беше по-лесно от колкото очаквах.
Вече Слънцето залязваше, а нас ни се ходеше на някъде. Нещо се отказахме от идеята за разходка из града и решихме да изненадаме Нина в Стамболийски 🙂 Речено-сторено. Отидохме, пихме чай и гледахме снимки от миналия път когато ходихме. Много хубави снимки прави ! Гери, като ги сканираш, нали знаеш ? 😉

Малее как се наспах 🙂 Не бях го правил от много време. Както и не бях писал тук известно време, но и това ще се поправи.
Хубав ден и много усмивки !

Вчера с Йонов се вдигнахме и отидохме в София. Герито беше там на уроци, а решихме да изненадаме Магито 🙂 Като пристигнахме решихме първо да отидем до квартирата на Маги. Тук май е момента да кажа, че тренирах постояннио “как най-добре да се изгубя в непознат град”. Дори и Йонов с картата не можахме да намерим от първия път Овча купел, а забихме по околовръсното чак до Люлин. После няколко пъти от Овча купел до центъра и обратно и вече съм спец по тази дестинация 😛 Всъщност Магито не си беше в квартирата и малко се развали изненадата, но само малко 😉 Ударихме си една среща пред СУ. Ядохме пици тънки като чипс (дори не разбрах как се казваше заведението, беше срещу О! Шипка). Взехме сестра ми от магазина и решихме всички да се съберем вечерта в квартирата на Магито. Съквартирантките й ги нямаше и целия апартамент беше празен. Накупихме провизии, готвихме (без мен де), ядохме, пихме … много добре си изкарахме.

Сутринта (не много неочаквано) ни посрещна с нова снежна покривка и обилен снеговалеж, който не спря целия ден. Лошото време ми правали всякакви планове за разхода из Витоша или където и да е другаде 🙁 Общо взето нище не правих днес. Гери малко се позабави с урока и решихме след това да си тръгваме към Пловдив, за да се приберем по на време. Добре че го направихме. Пътуването беше доста тежко (поне за мен като шофьор). Постоянно валеше сняг и камионите не спогваха да го почистят. Доста време карах зад един снегорин с 40 km/h. Може би беше най-бавното ми преминаване по магистралата София-Пловдив. Имаше няколко катастрофи, които допълнително те карат да намалиш скоростта.

Преди малко прочетох в блога на Дончо, че на Иракли са започнали да строят швейцарски почивен комплекс. Все още не мога да повярвам (въпреки, че не е много чудно) и за това сложиш въпросителна, а не удивителна. Както каза и Дончо, това ще стане място “което нито на нас ще ни понесе, нито нас ще ни понесат.”

Наистина не знам в такъв случай къде ще се ходи тази година на море. Просто бях убеден, че пак ще бъда на Иракли, а сега …

Йонов, май ще ни водиш на карадере.

Днес беше единствения почивен ден за тази седмица, времето се оправи (вече е над нулата ! 😉 ) и просто нямаше как да пропусна момента да отидем някъде сред природата. Събрах четири момичета (Гери, Яна, Маги и Софи) в колата (направо ме бъзикаха, че е цял харем), и чак след това се замислихме на къде да потеглим. Вече беше станало 14 часа, така че нямахме много време. След традиционното чудене се спряхме на пътя към водопада “Сливодолско падало”. За там имаше най-добър коефициент на неходили. Знаехме, че сигурно няма да има достатъчно време да стигнем до самия водопад и да се върнем, но се съгласихме, че и по пътя е достатъчно красиво. Повечето бяха гледали само снимките от миналия път, когато ходих преди повече от година. Тогава беше есен, сега е зима и си знаех, че изживяването ще е друго.

Стигнахме безпроблемно, оставихме колата срещу рибарника “Тунела” и потеглихме пеша на горе. Минахме през малкия водопад в началото. До него дори нямаше стъпки в снега, т.е. никой не беше ходил скоро натам. По пътя на горе срещнахме няколко човека, но всички се връщаха вече. Това малко ни подсказа, че сме закъснели. Настроението беше на шест, защото най-сетне сме излязли от големия град и сме на свобода сред природата. Зимата е красива, но студа е гаден и напоследък просто никъде не можеше да мърда от вкъщи.

Стигнахме до една колиба, където поседнахме отпред и се захванахме да правим малки снежни човеци 🙂 Доста време и емоция им отделихме … а и доста снимки 😉

ама много яки станаха 😉

Много хубав е този маршрут. Струва си да се посети през всичките сезони. Не е особено труден, само трябва да се внимава, да не се подхлъзне човек, че на моменти има стръмни скали и през цялото време се върви покрай река, в която хич не е хубаво да паднеш зимно време. Днес повечето падания (за щастие) бяха на равното 🙂 Това си е част от разходката.

Студа продължава, работата също (а тази седмица дори се работи и събота 🙁 ) … Йонов ми е взел билети за Depeche, само където не искаше да ми ги даде днес. Утре, та утре 😛 Да те обложа публично, колко си лош ! 😉

ама наистина на кубчета ! Направо не можех да повярвам, че след слънчевия неделен ден, може температурата да пада с един градус на половин час, както беше сутринта в Пловдив. Точно днес се случи да изпишат баща ми от болницата след 20 дневен престой там. Най-хубавото, е че той се чувства бодър и оптимистично настроен, а и така изглежа, въпреки че днес беше отпаднал и отслабнал. Така в тази мразовита и снежна обстановка ми се наложи да кръстосвам целия град с автомобил. Главните пътища бяха просто затворени, а никои не бяха разчистени. На места просто се налага да направиш обратен и да търсиш обиколни улички, от колкото да чакаш да минеш. На една пресечка дори не залитнах леко на леда и добре, че нямаше коли на по-главната улица, и си минах спокойно. За час и половина успях да стигна от работата ми (Брезовско шосе), през гарата до хирургиите на Пещерско. Хубаво поне, че в колата си е топло и успешно прибрах баща без да го излагам на снежната виелица на вън. Имаше моменти, когато не можех да ходя с отворени очи.

Сега е -13, ще видим как ще е сутринта … и все пак като гледам тук е едно от топлите места в България.

Иначе е красиво, ако стоиш на топло и гледаш как лекия снег се стели по земята 🙂

Дойде времето и аз да си ъпгрейдна блога. След около една година на WordPress 1.2 реших да си сложа 2.0. Най-дълго време отделих да си избера нова тема. За сега се спрях на тази, но ще я променя малко, за да стане точно както искам 🙂

По време на обновяването нещо беше станало с таблицата за коментарите от базата данни, и първо ги нямаше коментарите, после се появиха, но не можеха да се добавят нови, сега уж работят, но не пише броя им за всеки пост. Нещо май Сребрин работят по сървъра. Ще изчакам още малко и дано всичко се оправи, ако не, ще разследвам как да го оправя.

Честно казано WordPress 2 не ме впечатли кой знае колко. Всичко си е почти същото като при 1.2. Очаквах доста по-драстични промени.