Снощи бях на концерт на Gravity Co в “Конюшните на царя”. Излязох от нас с мисълта, че ще ходя, въпреки, че не можех да навия никой да дойде с мен. В крайна сметка само Таня каза, че ще хода, макар че е на работа. Отидохме на концерта и там видях толкова неочаквани познати, колкото не съм и очаквал ! Сигурен бях, че ще видя накой, но точно тези не очаквах. Ама съм и голям бльон – не видях никой докато са ми махали, а трябваше да дойдат до мен за да ги видя. Gravity бяха много добре. Супер парти настроение се получи. Трябва да си призная, че миналия път (миналата година) на техния концерт не ми хареса много, но този беше супер 🙂 Усмивката също мина за малко 🙂

Днес мисля да ходя на Handmade day . Чесно казано дори още не съм разбрал какво точно ще представлява, но знам, че ще е интевресно и ще има хубава музика и много неща 🙂 Който иска – имаме среща в 16:30 в началото на пешеходния мост.

Много страннен филм ! Спастнята ми го беше препоръчал преди много време и тази вечер реших да изгледам един по-различен филм. Всъщност е анимационен филм, в стил всяко цветно петно мърда постоянно независимо от другите и в същото време стила на анимацията се сменя постоянно във филма – от реалистична до почти абстрактна. Главния герой постоянно обикаля някъде и се среща с хора, които му говорят философски за живота (доста интересно между другото) и по някое време нещо става и той се събужда. Всъщност уж се събужда, защото после пак осъзнава, че е сън. Точно това е идеята на филма – кое е реалното и истинското – съня или реалността. Кога сънуваме и кога живеем по-истински. Доста интересни мисли има във филма !

п.с. поне разбрах как да разбирам кога сънувам и кога не – пробваш с ключа за лампата – ако се промени осветлението значи си буден, ако не – сънуваш 😉

Днес след работа се отбих до Практикер, да си взема нещо за велосипеда. Както обикновенно става, си оставих почти всичките пари там (добре, че не бяха много). Взех си ъглова чанта за рамката. За сега там е само универсалния ключ, но скоро мисля да се допълни с други принадлежности, необходими за един велоремонт по всяко време, като резервна гума, жила и други … Освен това си купих и поставка и шише за вода (всъщност всякакви течности 😉 ). Взех бутилчица 0,7 l, която дори се оказа доста голяма – на други места гледам, че масово се продават 0,5 а дори и 0,33 литрови. Само където не съм свикнал да пия от такива шишета, който трябва да впръскваш водата. Винаги успявам да се полея. Сигурно се свиква.

Между другото май не съм казвал, че Практикер ми е любимия магазин за велочасти. Винаги имат доста голям избор и асортимент. Може би само малките магазинчвта, специализиран за велосипеди имат повече, но там не мога да си разглеждам колкото искам на спокойствие. По някога просто ходя да зяпам какви джунджурии се продават за велосипеди, и винаги си избирам нещо 🙂 Освен това Практикер е един от малкото големи магазини, които имат паркинг пригоден за паркиране на велосипед. Само днес ме издразни, че вече са сложили депозит 5 лева, за да си оставиш багажа 🙁

След този пореден ъпгрейд, вече си мисля че Лео има всичко необходимо, което му липсваше, когато го купих преди около година. Сега вече се замислям за подмяна на някои части. Днес си харесах едни метални спирачки, а има и някои други неща 🙂

Я да видя за колко от категориите ми мога да пиша сега:

за Пътешествия – в неделя ходихме до село Руен. Пак се моткахме много и тръгнахме почти вечерта. Поне този път беше по светло. Предишния път когато бях там беше към и след полунощ. Хубаво селце е Руен 🙂 бяхме и до едно (изкуствено) езерце близо до него. Има едно заведение и риболов, но сега май не е сезона и е свободно. Като цяло е много хубаво, ако може да издържате на крякането на жаби. Аз мога 🙂 Вилито и Стефан дори останаха на спят на палатка над селото и така им завидях, но нямаше как – на другия ден бях на работа.

за Култура – в понеделник бях на театър – “Веселите разплюеви дни” на Театър 199. Попадна ми една покана за двама и единствено Йонов се оказа свободен да дойде. Принципно е комедия, но малко по-дълбокомислена. Въпреки, че е стара руска творба, текста е напълно валиден и за сегашното българско дередже отностно корупцията.

за Филми – в събота с Таня и Милен гледахме у нас “Dr. Strangelove” на Стенли Кубрик. Филмът е черно-бял от 1964-та година и типичен за ужаса от студената война. Идеален е за да се помни историята и най-вече за хора (като мен), които не са живяли съзнателно по това време. Не случайно е в TOP20 на imdb.com

за Лични – дано да не изпадна в депресия след всичките проблеми, които ми се струпват на последък. Все пак животът е хубав 🙂

за Музика – това е във връзка с предишното – как може winamp-а на работата (който винаги е на shufle) да е толкова интелегентен ?!? Винаги пуска нещо свързано с това, което говорим или просто си избира една тема и цял ден пуска по нея. Днес направо ме заля с Portishead. Добре, че не ми действат подсилващо на депресията, а точно на обратно.

за Работа – продължаваме напрегната работа преди Булктрола-та. Днес най-сетне тръгна и предния панел на малката централа. Най-лошото, е че не разбрах точно какво й беше – лоша спойка или дефектна платка с неметализиран проходен отвор. И във двата случая глупава работа, която ни отне 3 дена. Това потвърждава правилото за редуването на службните и личните грижи.

за Свободата, санчо … – може би малко късно, но чак днес видях темата, която е полазила всички блогове напоследък – авторските права и ИК “Труд”. Струва си вниманието.

за Разни – става дума за блога ми и спамовете напоследък. Просто наистина са огромно количество и съжалявам, ако съм изтрил, някой истински коментар. Пуснете го отново или ми пишете на пощата.

Измина си още една седмица. За мен тя беше доста напрегната от към работа най-вече заради това нямаше за какво да пиша тук. Извода от седмицата, който се доказа на практика, е че не се оставяйте проблемите да Ви сломят – те винаги минават и идват други. Аз на няколко пъти си казвах “ай стига бе, сега пък какво става …” и после го оправям и изкача нещо друго, за което казвам същото. Лошото е че имаме краен срок и трябва да стане тази пуста адресируема централа.

Айде стига за работата 🙂 Днес (събота) реших да посетя пловдивския панаир, въпреки че предварително не възнамерявах. Двама човека ми казаха две неща, заради които си струва(ше) да се посети.

• Тракийското съкровище от Казанлък на цар Севт III , което бхеше изложено в 6-та палата и добре пазено 🙂 Наистина имаше защо. Впечатлен съм какви детилни инструменти, съдове и маски са правели древните Траки
• Изложбата “България на длан“, представяща модели на известни местности със сгради от България. Макетите въобще не са малки и са перфектно направени. Сред тях са Асеновата крепост, Баба Вида във Видфин, Античния театър в Плводив, Храм-паметника “Св. Александър Невски”, крепостта във Велико Търнови и още доста 😉 Определено си струва да се посети

Аз малко се изложих, като опитах да снимам сребърната тракийска маска, но веднага ме помолиха да изтрия снимката. Изтрих я, благодариха ми, а аз побързах да си изляза засрамен 🙁

Иначе на панаира според мен имаше по-малко хора от други години.  За мен беше добре, защото не обичам блъсканиците, но ми се стори странно за събота.

Честит имен ден, татко !

Честит имен ден, Гери !

Пожелавам на всички празнуващи много здраве щастие и най-вече усмивки 🙂 На мен напоследък ми дойдоха много празниците. Снощи бях на двоен рожден ден на Йонов и Йохо, за които нямах подаръци предварително. Веднага след работа отидох да купувам (добре, че вече с Магито и Герито бяхме решили какво ще взимаме). Между временно купих и подарък за Герито. След това бях на представянето на книгата (издадена като подарък за рожденния й ден) на майката на Герито – Мария Чешмеджиева. Стиховете са супер (аз ги знаех от преди) и бяха представени чудесно. Много хубаво беше и едвам си тръгнах да отида на рожденния ден. С Магито взехме на Йохо едно уиски Jim Beam и отидохме на рожденния ден в офиса на сдружение “Изкуство днес”. Оставих колата ми на един паркинг на центъра и се отдадох на музика, пиене и ядене 🙂 Йонов поръча тайландска храна (аз почти не бях ял цял ден) и въобще целия рожден ден беше супер ! Само където малко след полунощ всички се измориха и си тръгнахме.

Днес празниците продължаваха. Сутринта станах сравнително рано, отидох да си взема колата, и както бях на центъра се възползвах да изкарам малко снимки и да купя малко хартия за опаковане. Пуснах едно писмо 😉 След това покупки с баща ми за домашния имен ден. Обяд. Разходка до Асеновград и параклиса “Св. Димитър”. Домашна вечеря и сега съм преял и не мога да мърдам

Трите почивни дни бях на Иракли за обявеното почистване там. С Магито и Йонов си изкарахме много добре, а и свършихме хубава работа. Всъщност съвсем не бяхме само ние. Имаше общо около 100-200 към 100 човека, дошли за почистването. Астралката се превърна в боклучийска кола, защото имаше малко коли и главно извозвахме чувалите до асвалтовия път с моята кола. Събирахме боклуците разделно и накрая дойдоха от ecobulpac да ги извозят, но не искаха да влизат по черния път. Останалите боклуци откарахме до контейнерите в близкото село Баня.

Времето беше мрачно и не ставаше за плаж, но и не валеше, така че беше идеално за почистане. Чак днес сутринта, когато изнесохме боклуците, Иракли ни се усмихма със слънце 🙂 Някои се изкъпаха, но аз не посмях.

Като цяло може да кажа, че открихме официално сезона на палатките, морето и пътешествията. Запознахме ме се с много хора (ах, как не помня именаа) и дори взехме още двама човека на връщане.

Застрояването в района още не започнало, но има доста хора които идват, гледат и мерят земите (между другото видяхме обяви, че земята се продава там за 1 евро/m²). Направо още не мога да повярвам какво искат да направят. Трябва да не им позволим ! Там е такава красота. С Йонов, докато чистихме, дори помислихме, че видяхме диви прасета, но в последствие ни обясниха, че там така се гледали домашните прасета – на свобода. Което автоматично ги прави полу-диви за мен. Иначе и птичките и разстенията са уникални. До колкото разбрах все още дори нямат разрешително за строеж, но това не би ги спряло и по-скоро ще си платят глобата след това, отколкото да чакат. Така че трябва да се действа преди да започнат ! Който е заинтересован нека посети DaSpasimIrakli.com.

Тази работна седмица е с един ден по-къса, но имаме работа като за цял месец. Напрежението на работата от миналата седмица, продължава и тази и по всичко личи, че и другата ще е така. Ще оцелея. Само където съм изпаднал в едни резки смени на настроението. Поне е интересно.

Направо не знам как този месец забравих годишнината ми на блога ми. Та той е вече на цели две годинки 🙂

Още по-невероятно че преди малко (до)сложих снимките от нова година на НашитеСнимки. Явно се оказа, че няма да слагаме готова галерия, а ще караме с моето глупавичко старо php скриптче. Този път дори не съм си играл да им слагам имена, а само ги намалих. Става доста по-бързо и може би и в бъдеще ще практикувам така. Забелязах, че ако оставя за по-късно, така и не ги слагам. Винаги е по-добре да си свършиш някоя работа на време. След това обикновенно остава несврършена. Поне при мен е така.

По същата методика сложих и снимките от рождения ден на Магито, когато бяхме в Чепеларе.

Я да видим дали ще мога да заспя тази вечер по-рано, след като предишните две не се лиших от традиционните – wave парти във вторник и караоке в сряда.

Lemon-че, лек път ! До скоро 😉

Усмивке, обичам те !

Лекинка 🙂

Аз съм ЗА !

Снощи вечерта с Магито, Вилито и Йонов решихме да отидем на планина. Окъсняхме много, защото изчакахме и сестра ми. Така към 9 часа вечерта тръгнахме от Асеновград към целта и подслона за вечерта – параклиса Св. Илия. Естествено вече беше тъмно и направихме един двучасов преход през гората, като на места дори не знаехме дали следваме правилната пътека. Към 11 часа пристигнахме доста понамокрени от листата на храстите и дърветата, през които минавахме. Настанихме се в паракалиса, в който нямаше никой, и махнахме мокрите дрехи. Всеки взе каквото намери сухо и се мушнахме в чувалите 🙂 Направихме си нещо като вечеря, като се оказа, че носим доста неща за ядене, като се има в предвид, че тръгнахме на бързо. Йонов дори не беше проспуснал новата му страст – Троянска сливова 😛
Сутринта се събудих в 7 часа, станах за една работа 🙂 излязох от параклиса и останах потресен. Чак тогава видях на какво хубаво място съм бил !!! Гледката беше просто неописуема – параклиса се намира на един връх, и във всички посоки се открива невероятна гледка. От едната страна “цялата” Горно-Тракийска низина с Асеновград, Пловдив и всички селца, а на другата раззеленилите се склонове на Родопите. Единствено ми напомня на гледката от Перперикон. Другаде не съм виждал такава. След като видях това просто ахнах и не можах отново да влезна вътре, то и без това не ми беше много удобно и не съм спал много.

Събрахме малко дърва и учудващо лесно успяхме да ги запалим, като се има в предвид, че повечето бяха мокри. След като станаха всички си изпекохме филийки на жар и закусихме добре. Забравих да кажа, че около параклиса си е доста добре подържано – има огнища, скари, градинки с цветя.

Точно решихме да тръгваме, но отново заваля дъжд. Изчакахме малко да намалее и все пак тръгнахме. Отново се понамокрихме, но постепенно слънцето взе превес и в крайна сметка се спряхме на една слънчева полянка. Там заседнахме поне два часа 🙂 Някои дори си правеха слънчеви бани. След нощния студ, сутрешния дъжд, в крайна сметка изпукахме от жега в Асеновград и си купихме сладолед 🙂 Малко след като се прибрахме в Пловдив, отново заваля. Май са дошли летните дъждове вече 🙂

Както цяло съм много доволен от разходката ! Получи се просто идеално 🙂 Другата седмица отново има 3 почивни дни и живот и здраве може да отидем някъде по-далече.

п.с. Сложих снимките тук