Yearly Archives: 2005

Гузно

Днес ми беше много готин ден, въпреки че се чувствам малко гузно. По принцип трябваше следобяда да карам нашите до едно село на близо по един лош повод, но майка ми не можа да излезе по-рано от работа и се отложи за по-късно. Аз вече си бях освободил следобеда от работа и реших да го запълня с нещо по-приятно. Ходеше ми се някъде … погледнах кой в Q-то и кой е свободен за разходка. Веднага се навиха Вилито и Яна и решихме да отидем в Храбрино, за да избягаме малко от невероятната пловдивска жега. С астралката стигнахме бързо и тръгнахме нагоре към скалите. Аз не бях ходил преди и добре, че Вилито знаеше пътя. Оказаха се малко по-далече от колкото очаквах. На изкачване по едно време свърши пътеката и за малко вървяхме през дива гора, като горе-долу спазвахме посоката. В последствие се оказа, че просто трябва да се следва маркировката за хижа Здравец, но така беше по-интересно 🙂 Имаше чешми със студена вода, която добре ни разхлаждаше. Скалите бяха много величествени, много отвесни и много високи. Яна едвам преодоляваше страха от височини. Дори и на мен на моменти ме хващаше страх да поглеждам надолу. Постояхме малко най-отгоре, хапнахме сандвичи, но слънцето си беше доста силно и тръгнахме обратно. Все пак в 17 часа трябваше да съм у нас, за да ходя с нашите на село. Така за няколко часа си направих много хубава разходка. Друго си е планината, дори и жегата е различна.

Тъпото беше, че не обичам да лъжа хората, а днес се наложи на някоплко пъти да прикривам част от истината. На работата не казах, че пътуването се отлага за 17 часа, у нас не казах, че съм излязъл от работа по-рано, на Яна и Вилито не им казах, защо не бях на работа … всъщност за нищо не съм излъгал, но ми някакво гузно.

Два дни

Последните два дни бяха доста интензивни за мен. Вчера и днес главно тичам да си оправям колата. Ако имате кола никога, ама никога не я водете на сервиз за преглед, освен ако не искате да останете и без един лев ! Вчера и днес дадох над 150 лева само за стандартни консумативи, които трябва да се сменят, на определени километри, а аз като не знам кога са сменяни последно, съм решил да подновя всичко, за да съм на чисто. То така и трябва.

Днес ходих и до КАТ за да прехвърля колата на мое име. Както може би се досетихте, висене цял следобед на слънце и в напечената кола, за да се мине преглед и после по гишета, който излизат постоянно в почивка. Поне всички документи вече са готови (още пари). След голямото печене, се разглезих с една айскола в заведението на кино Орфей – силно препоръчавам, там количествата са наистина огромни ! 🙂

Междувременно се стягам и за морето. Днес взех 2 шалтета – за мен и за Анито, защото ме помоли да й купя, и също така си купих едно фенерче 🙂

Вечерта изкочи поредната изненада. Един човек каза поредното : “Нещата се объркаха. Трябва тази вечер да съм в София, но не казвай на никой“. Наистина е глупаво, че след 20 часа (все се каня да се науча как се слагат ударения на второто “а”) няма нито рейс, нито влак от Пловдив за София. Така към 22 часа тръгнах за София, в полунощ бях там. Починах си 20-тина минути, изпих един PitBull, взех една кола за изпът и тръгнах обратно. На отиване спътника(чката) ми говореше и пътуването мина лесно, но на връщане единствената ми компания бяха огромната луна, която все още е доста близо до Земята и беше постоянно пред мен и една касетка на Нова Генерация, която си откраднах на скоро от Таня 🙂 Сега се прибрах успешно, дописвам това и заспивам, че днес си е поредния работен ден…

п.с. всъщност под “вчера” разбирайте “онзи ден”, а под “днес” – “вчера” 🙂

Картофи, компири и патати

Този уикенд изкарах във извършване на високо полезната и (не съвсем) ниско интелектоалната дейност по вадене на картофи на село. Трябваше да бъде само съботата, но за един ден едвам се правихме с огромните треви, които бяха изникнали от последните дъждове. Преди това нямаше почти никаква трева, а за последните 1-2 седмици, беше станало истинска гора. Сега може да съм изморен, но поне има доста материал (дори мат’риал 🙂 ) за любимите ми пържени картофи 🙂 Смятам и на морето да занеса, едно солидно количество 🙂

Днес бях малко неадекватен, след снощното стоене в Петното, но просто нямаше как да пропусна последната му вечер … а и Цецо черпеше с безплатни шотчета 🙂 Бяха много готини, но след бирите, не бяха много на място. Прибрах се в 2, станах в 7:30 и почти цял ден (както и вчера) стоях на слънце, направо съм скапан и си мисля, че утре на работата ще си почина.

Летни планове

Както може би знаете, не обичам да правя планове, защото всеки път като ги обявя предварително и не се случват, но като коментар към предишната ми записка започнах и искам да продължа мислите си. От първи август съм в отпуска за две седмици, което значи че още от 30-ти този месец съм свободен 🙂 За сега идеята ми е първо се присъединя към тази имейл покана на Магито:

Subject: pokana ot magi

ихууу тралала ла ла
здравейте мили братчета и сестрички
ето това тук е официална покана за морско-горското катунче, на което ще бъде чудесно да сме всички заедно в любовта и радоста си :))
срещата за пътешествието е на 30.07 в иракли (северно от слънчев бряг на главния път за Варна).. на плажа има заведение, след заведението се тръгва по плажа .. стига се до малка рекичка .. след рекичката има много биваци из гората … ще сме в един от тях 🙂 ще се намерим
ще останем там около 2-3 дни за да можем да се съберем от всички посоки 🙂 и ще решим заедно на къде по черноморието да поемем
на 5.08 тръгваме за село Гела (Родопите), за да посетим събора, който е на 6.08
следват няколко дни прекарани в планината на свеж въздух и звездно небе
донесете музикалните си инструменти 🙂 да си направим истинско катунско джамбуре :))
на 12.08 сме в Триград за фестивала Слънцелуна 🙂
след това слизаме към Асеновград за trance open air партито Мати Земля 🙂
следва малка почивчица 🙂 и очакване на известие за това кога заминаваме за Рила
Носете си катунските принадлежности :)) и не се притеснявайте за нищичко
споделяме всичко, което имаме един с друг, помагаме си и сме щастливи заедно

ден след ден все хубави дни

Маги, надявам се, че нямаш нищо против, че публикувам това тук. Така ще достигне до още повече хора и може още да се навият да дойдат 🙂 дори и аз по някакви причини да не успея да дойда. Така за морето се очертава от 30-ти до към 4-и, когато ще се ходи в Копривщица. На мен лично ми се иска да не стоя на едно място на морето, а да пообиколя южното черноморие, но и за това не ми се правят планове, които може да не станат. Ще направя всичко възможно да ги осъществя, но всичко ще се решава на място.

След това следва около една седмица заделена за подпомагане на процесите свързани с взимането на диплома за висше образование, а след нея следва Слънце-Луна в Триград и околността в периода 12-14 август.

Ако някой е на тези места в тези периоди от време, ще се радвам да се обади да се видим, или всъщност направо каня всички на Иракли и Триград 🙂 Ще е весело 🙂

По-краткосрочните ми планове са довечера в Петното, за последен ден преди да го заворят до началото на новия сезон през есента.

Пътеводителят

Естествено, че става дума за галактическия стопаджия. Още преди 5-6 месеца, като чух, че ще правят съвременен филм по поредицата на Дъглас Адамс си казах, че ще го гледам пък дори и да не ми хареса. Малко след това гледах трейлъра, с който започнаха учудванията ми (и не само мойте). За нещастие крайният резултат оправда ниските ми очаквания за филма. Тази вечер го догледах, след като на два пъти предишните дни заспивах пред компютъра. Не знам дали е било заради умората, но един култов филм, би трябало да ме грабне, независимо в какво физически и психическо състояние се намирам. Режисьорът просто разби всичките ми представи, които си бях изградил, когато съм чел книгата. Не съм расист, но Форд винаги съм си го представял като бял англичанин, и се присъединявам към всички останали учудени от избора на чернокож за ролята. Друг е въпросът, че винаги може да се поспори как изглеждат извънземните, но за мен това беше първата голяма изненанда още когато гледах предварителното филмче. Друго, което си го представях различно е двете глави на Бийбълброкс – винаги съм си мислел, че са едно до друга, а не една под друга 😛 Въобще едни такива дребни подробности и леки (и не съвсем) разминавания с книгата ми развалиха удоволствието от филма. Всеки си има право на виждане по въпроса, и това е хубавото като четеш книга, че може да го пречупиш през твоята призма, а с филмите не е съвсем така … или поне с амриканските. Радвам се, че не отидох на кино. Всъщност дори не знам, дали вече е минал по кината или не.

Босо танго

Тази вечер ходих на танцово представление в Баня Старинна. Беше много хубаво и искам да го отделя от предишния пост, с не толкова положителна енергия.

Самия спектакъл е от две части (дори май три). Първата е моноспектакъл на Ана Каракашева, наречен “Босо Танго”, който бях гледал, но с удоволствие изгледах отново. Втората част по принцип също трябваше да съм я гледал, но днес беше толкова променена, че дори не мога да кажа, че е същото онова представление “Тя” от миналия път. Участваха повече хора и наистина се превърна в танцова импровизация. Един гаф се превърна в превратна точка за изпълнението – почти в самото начало спря тока и респективно музиката и осветлението, като се включи само авариината лампа за изхода. За огромна моя радост, а и на цялата на публиката, двете Ани (Митева и Каракашева) продължиха представлението в тишина и полумрак. Изведнъж на сцената се появи един японец с гайда, който просто разби всички с уменията си, а когато се появи и човек с тарамбука, просто всички останаха възхитени и запленени от това което гледат и слушат. Въпреки липсата на оригиналната музика (мисля, че гайдата трябваше да е просто допълнение), представлението стана повече от отлично и наистина се докосна до идеята за танцов експеримент и импровизация.

Военна комисия (поредната)

Днес, т.е. вече вчера, бях на наборна военна комисия. Отидох още в 8 без 10 сутринта и ни изнесоха една лякция, която мжду другото си беше добре. Един майор ни разказа всичко, както е по закон, за комисиите, за самата служба, за начините за отлагане и отмяна, за алтернативните служби и т.н., което е много хубаво за тези които сега завършват училище. Дори аз някои неща не ги знаех, а други съм научил от тук от там, а си е друго да те информират на време. След като завърши тази кратка част и започна самата комисия разбрах, че всичко ще се проточи мнооого. На всеки 30-40 минути викаха по 10 човека и аз чаках до 11 за да влеза и още един час чакане вътре. Всичката тази загуба на време за да ми кажат, че съм годен за военна служба и като си взема дипломата да я представя в военното окръжие. За сега май се отлага ходенето ми в казарма, поне до януари догодина.

Днес, след като не можах да отида на време на работа, изпуснах една командироивка до Кричим. Вярно, че си работа, но поне снимки щях да направя 🙂

Перперикон

Вчера ходих до Перперикон. Вечерта, след цял ден обикаляне, бях скапан и не можах да напиша тук, просто се изкъпах и се трупясах в леглото. Целите на пътуването всъщност бяха две – първо, естествено, да видя перперикон, и второ да изпробвам новата кола на дълъг път (главно колко гори).

Сутринта към 10 часа събрах Магито, Вилито, Стефан и Калоян и потеглихме през Хасково за Кърджали. Всъщност след Хасково не продължихме по главния път за Кърджали, а имаше табели специално за Перперикон. Ако сте забелязали на места едни кафяви табели, те водят към 100-те национални туристически обекта. Из Кърджалийско, както може да се очаква, всичко е село до село, а между тях тютюн. Сравнително лесно намерихме мястото, в смисъл без да се изгубим нито веднъж и спряхме още в началото на черния път. Имаше доста хора, които продължаваха с колите си още нагоре, но ние решихме, че не се плашим от ходене 🙂

С коли всъщност се стига до една чешма, на която има надпис “Водата е условно годна за пиене”. В голямата жега (пристигнахме към 12:30), почти не й обърнахме внимание, а се разхладихме в направо ледената вода. Там имаше и няколко сергии на които продаваха всякакви материали на тема Перперикон – от картички до DVD-та. Обраха ни с 3 лева за една карта на местността, без която обаче трудно ще разберете кое какво е, а и има някои части в горички наблизо, по които може да не се сетите да тръгнете, ако не знаете че има нещо там. Разбира се всеки може да направи собствена интерпретация на залите, камъните, рисунките … 🙂 Поне печатите за книжките с обектите са без пари, и имаше кой да ни ги подпечата там.

Целия комплекс е доста по-голям от колкото очаквах. Честно закано предварително си мислех, че ще го обиколим за час и след това да си направим някой планински преход, но дори и след 3-4 часа престой там, не мога да кажа че съм видял всичко. Има доста запазени части и всичко наистина е величествено, особено като седнете на трона. Дврореца е може би една от най-високите точки в околоноста и гледката също е внушителна. Идеално място е за пейзажни снимки, особено ако може да отделите повече време да хванете изгрев или/и залез. Ние бяхме след обяд в най-голямата жега и повечето ги заболяха главите от слънцето (май само аз имах шапка). Въпреки това на всички ни хареса пътешествието 🙂 Перперикон наистина е място, което си струва да се посети.

За втората цел на приключението – колата издържа без да създаде никакви проблеми, а разхода на гориво беше в очакваните граници, като се има в предвид, че на връщане минахме през Асеновград и пътя е доста зле – планински и с много завои. Тогава най-сетне успяхме да се изгубим за момент, но то иначе, щях да се усъмня че ми има нещо 🙂 Все пак на нагорнище с 5 слаби човека и с малко багаж, усетих, че е по-маломощна от Кадета и трудно креташе нагоре.

Моите RSS неволи

Човек дори и добре да браузва, един ден се сеща за RSS. Моите премеждия с RSS са от доста отдавна … преди време. още когато нямах кабелен интернет, се кефих на Evolution, как събира всичко каквото му кажеш и ти го показва в една страница. Тогава това беше наистина нещо ново за мен, но без постянна връзка към мрежата – неефективно. Постепенно дойде интернета, аз малко позабравих тези неща, а когато се сетих, вече имаше Evolution версия 2 и там няма подръжка на RSS (колкото и да търсих 😛 ).

После се появи подръжка на RSS в CenterICQ, но щастието ми беше кратко – традиционните проблеми на клиента с различни кодирания, се бяха пренесли и върху тази му част. Въпреки това все още използвам CenterICQ да следя някои новини на англииски.

Един ден реших да пробвам mono и като тестови програми сложих F-Spot и Blam. За проблемите ми с F-Spot може би ще разкажа друг път, сега говоря за RSS. Blam е многообещаваща програмка, която се развива доста, но все още има някои досадни бъгове. Някои новини ги отваря много зле форматирани, например в много тясна и висока колона с може би 1-2 думи на ред или цвета на буквите и фона е един и същ, и други такива проблемчета, които бързо ме отказаха от тази програма на този етап.

На работата ми на Windows използвам LiveBookmarks на Firefox, но и този начин за следенене на блогове и новини не ми удобрен.

Снощи беше преломния ден за мен по отношение на RSS. В GnomeJournal прочетох статия за RSS четци за Gnome. От там попаднах на Liferea ( LINux FEed REAder), което се оказа точно това което търсих. Подържа всичко, което ми трябва, дори и повече – RSS/RDF, CDF, Atom, OCS, OPML. Няма нужда от външен браузър, за да отваря връзките, което беше основния недостатък на другите четци. Всъщност използва GtkHTML2 или Mozilla, но все пак си отваря всичко в същия прозорец 🙂 С GtkHTML имах някакъв проблем с UTF8, но като превключих на Mozilla всичко се отаваря както трябва. Подържа папки, всичко се подрежда много добре, и дори има виртуални папки, по даден критерии. Позволява индивидуални настроики за всеки “канал”, и всичко работи доста стабилно. Поне от вчера до сега не съм му намерил нещо, което не ми е харесало. Единствено не подържа (и няма планове да подържа) HTTPS , но и за това има workaround, като задаваш команда, вместо URL (а може и файл). Например за gmail :

curl -s -u username:password https://mail.google.com/mail/feed/atom

Всичко до тук ме накара с удоволствие да изпълня

pacman -R blam

Сега Liferea си стои почти постоянно пуснато и не се налага да обикалям сайтове, на които няма промяна. Така ще хващам бързо хора, които напоследък рядко пишат в блоговете си.