Yearly Archives: 2005

Нови кецове

Снощи май забравих да спомена, че при вчеращното ми катерене в планината си скъсах обувките и май този път наистина ме оставиха. Уж са Salomon и не бяха хич евтини (за кецове), а изкараха едва 4-5 месеца и то вече два пъти бяха носени на обущар. Днес след кратко търсене, не обичам да обикалям много по магазини и си взимам едно от първите неща които видя, отидох в туристическия магазин на Антим Iви и си взех кецове от там. Надявам се като са от там да са малко по-здрави – на мен само това ми трябва, да ми издържат на темпото на ходене. Иначе са от черна кожа с някакви бежави ленти от страни и малко велур отпред – нищо особено, дори не са особено красиви, просто разчитам, че трябва да са поне малко туристически и здрави. Меки и удобни са и дори може да стават за есента. Въпроса беше спешен, защото другите ми обувки имат дупка отдолу, и ако завали един дъжд оставах без обувки.

Между другото си взех и една тениска от магазин КАНАПЕ, който днес има рожден ден и всичко беше на половин цена 🙂 Там дори попаднах на една позната, която се оказа, че работела там. Тениската е бяла с червен надпис “Kill Bill”, само където няма пингвин с меч, но и така става 🙂

П.С. Честит празник на всички пловдивчани и българи !

Свети Свети Кирик и Юлита

Днес след повече от година отново отидох към манастира “Св. Кирик и Юлита”, малко преди Асеновград и след Горни Воден. Гери почти в последния момент разбра, че днес няма да е на работа и решихме да си направим една разходка на близо и в планината. Свети Кирик отговаря на тези условия, но всъщност от доста години вече не е манастир, а нещо като хотел-резиденция на българските архитекти. Не знам точно какво, но хубавото, е че е реставриран и запазен. Дори днес като бяхме вътрешната църква се оправяше и беше леко в ремонт, но това не ни попречи да запалим свещички.

След бързата обиколко вътре тръгнахме нагоре в планината и се оказа, че на доста места има доста големи скали, които са подходящи за сядане и почивка, а гледката е просто невероятна !!! Виждат се Пловдив, Асеновград и всички села между тях (включително КЦМ и летището 😛 ). Направо нереално изглежда колко е равна Горнотракийската низина. Идеално е за панорамни снимки, само където нямах дори един статив. Трябва да си взема някакъв, макар и малък за да си го мъкна в раницата. То май само това липсва в нея 🙂

По едно време видяхме един кръст високо в гората и решихме да отидем до него. Направихме го, а малко след това стигнахме до някаква стара църква. Един човек там ни обясни, че това всъщност е стария манастир “Св. Кирик”, а този по-долу е по-нов. Така, без дори да знаем за съществуването му, намерихме оригиналното място на манастира 🙂 Винаги е интересно в планината и се намиран хубави места 🙂 Вече знам, че всеки път като ходиш на някое място намираш нещо ново и не е лошо да се връщаш отново. Само където все още си мисля, да не е прекалено скоро. Трябва да дадеш и на мястото малко време. А през това време да се ходи на нови места 🙂 Напоследък колкото повече пътувам, ми се пътува още повече.

Мизар в България

На скоро писах за новото ми откритие в дарк уейва – македонската група Мизар, които всъщност въобще не са нови а с почти 20 годишна история. Преди време научих, че ще изнесат концерт в София, а чак днес разбрах и официалната дата – 25 септември 2005 в Централния Военен клуб. Всички фенове на тази група и този стил музика може да се готвят за тогава. Аз се надявам, да не ми изкочи нещо неотложно и да успея да отида. Подгряваща група ще бъдат Isihia.

Ирония на съдбата

От една седмица не ми работеше измиването на стъклата на колата и след кратко разследване, се оказа, че е от помпичката, която явно е изгоряла. Днес отидох в моргата, където е стария ми Кадет и си купих помпичката от него. Съдбата някой път си играе интересни игрички с нас.

В края на август

Хубав ден ! Сутринта както никога си изслухаш хороскопа и беше много усмихнат и оптимистичен. Лек и забавен работен ден с правене на макетчета за нови изделия. Върнах се бързо у нас, защото ме чакаше един чисто нов Fujitso-Siemens Amilo L7300 на Анито, с който имах удоволствието да си поиграя за малко за да му инсталирам разни нещица, и който с държа много добре в моите ръце 🙂 . Хубаво нещо са мобилните компютри 🙂 Някой ден и аз ще си купя. Само където един час работа на онзи хубав дисплей и сега монитора ми се вижда отвратителен (а той наистина е). Вечерта продължи в Конюшните с концерт на Остава. Както винаги, събраха доста хора. Бях на почти всички Оранжеви Концерти (май само на един не съм бил), и Остава събраха най-много хора и двата пъти. Разбира се, имаше и доста незаслужено слабо посетени концерти (като Блуба Лу например), за което май беше виновно лошото време и отлагането на почти всички от предварителната програма. Зарадвах се, че Дани (барабаниста на Остава) ме позна и сам доиде при мен да си поговорим преди след концерта. Накрая дори снимах Цвети със Свилен и Дани и тя остана много доволна 🙂

Хубав завършек на август 🙂

Помен

На 29-ти август се навършиха 5 години от смъртта на дядо ми Христо. Човекът, на когото съм кръстен и човекът при когото съм прекарал повечето ми детски лета на село. Днес ми беше странно, че не сме отново в Мандрица, както се очакваше да бъде всяка година. Просто плановете са едно, а реалността съвсем друго. Въпреки всичко, дядо, не си забравен и никога няма да бъдеш ! Почивай в мир.

Въпреки тъжния повод, знам че животът продължава и трябва да се живее с пълна сила, защото е само един и не особено дълъг. Преди няколко дена ме попитаха в ICQ-то: “Как си ?” и аз непринудено отговорих “Жив и щастлив“. Сега продължавам да се чувствам така и съм много радостен. Основната заслуга за това е една усмивка 🙂 Усмивке, не угасвай никога, никъде.

Видин

Този уикенд отново прекарах на път. Този път целта беше Видин. За разлика от друг път беше нещо като семейно пътуване, само където разбрах какво е “на море с деца” във варианта “на път с родители”. Наистина ми беше странно колко пъти искаха да спираме и само спореха накъде и откъде да се минава. Не беше толкова лошо, по-скоро ми беше различно. Отдавна не бяхме ходили на по-далече заедно.

Основната цел на пътуването беше да закараме баба ми при леля ми, която е във Видин. В събота тръгнахме в 9 сутринта и почти никъде не се объркахме. Всъщост по едно време забелязахме, че се движим не откъдето очаквахме, но се оказа, че в североизточна България има доста затворени пътища и това е бил обходния маршрут. В 14:30 пристигнахме, което прави само 5 часа и половина. Точно на първия участък от пътя, от където Дунав се виждаше много добре, по единственото радио, което се хващаше – Хоризонт, пуснаха дунавско хоро и много допринесе за атмосферата и затвърди мнението, че няма случайни неща.

След кратка почивка отидохме до крепостта баба Вида, но вече беше станало 17:30 и беше затворена, и дори печат не можах да си взема. Някой друг път 🙂 Ходихме и до селото на калеко ми – Майор Узуново. Не бях ходил във Видин от 4-5 годишен и направо се учудих, че имам някакви спомени.

Вечерта с баща ми си направихме нощна разходна из Видин и града много ми хареса. Оказа се по-голям, от колкото си мислех. Има много хубава алея покрай реката, която постепенно се превръща в парк при баба Вида. Там е идеално за разходки. Центъра също е много хубав – дори ми се стори по-просторен и хубав от пловдивския. Навсякъде имаше хора, макар и малко, и се усеща някакъв живот.

В неделя на връщане решихме да минем през Белоградчик и да видим скалите. Преди пътуването си мислех как да ги убедя да минем, през някои обекти, но баща ми сам предложи да минем 🙂 Тръгнахме в 9:30, но тъй като е затворен основния път, се наложи да минем през Арчар от там към Димово, а този участък от пътя е в супер лошо състояние !!! Едвам съм карал с 30-40 km/h. Това и разни други отбиваняи от пътя ни забваи доста, ние така и така не бързахме за никъде.

Белоградчишките скали са място, което наистина си заслужава, да се види. Просто са природно чудо, което само на живо, може да се осъзнание в цялото му величие. От крепостта има прекрасни изгледи, към скалите и към китното градче Белоградчик. От там поне си взех печат 🙂

Отбивката в Белоградчик, ни коства още доста път и обиколихме през доста селца, докато стигнем до Монтана, от където продължихме по по-главния път. По магистралата доста пъти се наложи да се движи е едната лента, а към края беше отбит пътя през планината, а не през третия тунел на Витиня (този който е най към София). Последва едно задръстване межди Горни и Долни Богров, което за съжаление, май беше приченено от тежка катастрафа. Не видях самите коли, но имаше 3 пожарни и доста полицаи на мястото.

Последва кратък престой в София, където сварихме Мимито, точно когато отиваха на сватба и щеше да бъде шаферка. Няма нищо по-сладко и весело нещо от 7 годиша ентусиазира, весела и облечена в бяла рокля с обръч шаферка 🙂

Тръгнахме от София, чак в 6 часа, и поне по магистралата беше спокойно. С голям кеф рабрах, че като изчезне радио едно на Софииската честота, може да се слуша на 95.2 MHz, чак до тунела, а след него с малки прекъсвания, може се използва пловдивската честота 95.5. Знам, че това не Ви интересува, ако имате играчка като на Дафо (избива ме лека черна завист), но на мен ми беше кеф да си случам радиото по цялата магистрала. Бях точно в такова настроение.

Пристигнахме в Пловдив точно в 20 часа, и веднага излязох към конюшните да раздам подаръците-камъни от Белоградчик, които бях обещал. Бреии тези скали не се рушат хич лесно, и се наложи да взема едни отронени камъчета ! Сега въобще, не чувствам изморен, но си знам, че на сутринта ще съм парцал. Няма начин, след 850 km за два дена, и доста обикаляне. Поне психически съм отново положително зареден, за новата работна седмица 🙂

Гепи

Колкото и да е странно за пръв път бях в Гепи … тръгване … SMS … Momiche – Zvetina … ново бебе … джумаята … слънчев часовник … чакане … Гепи … вход … голяма компания … звън … Дил … изход … разтоварване … палатки, шалтета … весело море … чао … пак Гепи … яка музика от 90-те … май съм се зарибил по новия албум на Ъпсурт … смях … весели хора … КАРАОКЕ … весели хора … пеене … пиене … три бири … Шуменско … 02 часа … тръгване … сутринта … работа … лека нощ

Сребърна

Днес нашите имат 25 годишнина от сватбата. Денят съвпадна с изписването на баща ми от болницата, където прекара три леки операции и сравнително доста време. Баналното пожелание за здраве и още много години щастие, днес звучеше на място. Между другото от много пъти ходене в болницата установих, че ми се гади от болници …

Както обикновенно, ставих избора на подарък за последния момент и излязох по магазините след работа към 18 часа. Първоначално търсех някакава сребърна фигурка или нещо подобно, но в магазините за бижута има само накити и нищо друго. В един от тях все пак момичето ми даде хубава идея, която постепенно ми хареса и накрая всъщност осъществих – взех две чашки за ракия на столче и около столчето имаше изкован сребърен орнамент грозд. Малко се почудих, защото не беше чисто сребро, а някаква сплав, но вече нямах много време, защото наближаваше 19 часа и някои магазини затваряха, а и трябваше да съм в къщи по-навреме. След като ги взех отидох в магазина на Гери да ги опаковат хубаво Опаковката също беше в сребърни нюанси и стана перфектно. Гери, наистина много благодаря за опаковката, нашите много я харесаха ! Чашките влязоха веднага в употреба на вечерята, с една хубава стара ракия, която баща ми извади от някъде (аз много не им разбирам на ракиите, но тази беше хубава).

случки с велосипед

Тази сутрин беше малко по-хладно от обикновенно и аз си казах – еха, идеално време за колело. Грабнах го, сложих си диадорката (който я знае, я знае 🙂 ) и отидох на работа. Към обяд бях решил да отида до университета да видя какво е положението там, че не бях ходил от доста време. Тръгвам и времето е супер приятно – нито пече слънце, нито е студено. Стигам до главната и започва леко да капи и изведнъж се обръща в силен порой. За щастие ме хвана на най-подходящото място – точно пред магазина, в който работи Гери и “трябваше” да остана около 40 минути, колкото и продължи проливния дъжд (поне в центъра). Спря както и започна – изненадващо и дори пекна слънце. С Гери отидохме и хапнахме едни вкусни хлебчета и след това реших да продължа към лаута (където е IIри корпус на ТУ-то). Стигам началото на парка и се радвам, че най-сетне има велосипедна алея … Изведнъж усещам, че се движа по капла ! Спирам и оглеждам задната гума и намирам едно 4 сантиметрово парче от тел, което почти цялото се беше забило в нея. Много неподходящо място да ми случи, защото бях доста далече и от нас и от работата. Все пак реших да отида до университета, така и така вече съм близо. Добутах колелото и гледам на вратата заповед да се затворят всички корпуси до началото на септември и дори да се затворят всички прозорци и да се изкючат всички уреди. Само охраната беше там и май няма смисъл скоро да ходя пак.

Тръгнах към нас бутайки колелото и търсейки сервиз за лепене на гуми. Точно когато ти трябва – никъде няма. Вървях по Източен и на едно място ми отказаха, под предлог, че го нямало човека, който се занимава с велосипеди. Почти на края на булеварда, близо до моста до нас в един сервиз отново отидох да питам. Пак започнаха “Амиии, то лепим, ама как ще я свалим … ?!?” тогава му казах да дава един ключ 15-ка и сам си я свалих, дадох му я, залепиха ми я за едно левче и си я монтирах отново 🙂 Така доволен отново потеглих на велосипед. Върнах се на работата след 16 часа, и дори не знам дали ще ми се брои работен ден., но въпреки всичко съм доволен от днешния ден. Важното е да се случват някакви интересни неща, и още по-важно е да свършват добре 🙂