Тази вечер поправих един пропуск, който съм допуснал, като гледах филма “Писмо до Америка”. Наистина пропуск, но дойде точно в подходящ момент след като съм прекарал 4 дни в родопско село, и от един специален човек 🙂

Филмът е много истински – действието, природата, хората, репликите … всичко е точно както ако Вие отидете в някое запустяло планинско българско селце. Идеята за търсене на позабравена българска народна песен, която може да спаси човешки живот, много ми хареса и е добре поднесена. Поредния качествен нов български филм, който гледам напоследък, въпреки че е някъде от преди 5-6 години.

През четирите почивни дни бях в Мандрица, и въпреки обещанието ми миналата година, да ходя по-често там, това беше първото ми посещение за тази 🙁 Сега не ми остава нищо друго освен да обещая същото за в бъдеще. Всъщност имаше няколко причини, заради които за малко да не отида. Разбира се не съжалявам за избора ми, но си мисля дали не трябва да съжалявам ?!? Изпуснах рожденния ден на Усмивката, концерта на Мизар, евентуално един театър, една разходка до водопад …

На Мандрица както винаги беше супер 🙂 Случихме на идеално време и си починах много добре, въпреки че единия полуден изкарах в бране и носене на грозде, което си беше доста изморително.

Разхождах се из любимите ми улички, от които имам много детски спомени, и гледах как се променят. Сега доста снимах къщите, преди да са паднали, както се случва с повечето изоставени, а и не само. Къщите са кирпичени и са над 100-150 години, което също е невероятно, че са здрави и до днес.

Между другото (до)прочетох “Шифърът на Леонардо” и ми хареса. Обичам други гледни точки, освен общоприетите. Разбира се, всеки за себе си решава на кое да повярва и как ще изгради свото виждане по въпроса (не само за конкретния).

Всичко щеше просто да е прекрасно, ако снощи на баща ми не получи нова криза и за малко да тръгнем по сред нощ към болницата в Пловдив. За сега се отлага, но не се знае до кога.

Като се прибрах още едно нещо ми направи неприятно впечатление. Проверих си пощата и видях дългите нижки в списъците на ССС и само като им прочетох по първото писмо, ми стана ясно за останалите. Така и не прочетох останалите. Много тъпо ми стана, че OpenFest разделя хората, вместо да ги обединява 🙁 Надявам се всички да си поемат въздух и да се съсредоточат върху дела.

Както вече писах, аз като виден фен на Весела Казакова, нямаше как да пропусна представление на StereoLove в Пловдив, като част от “Сцена на кръстопът”. Не можах да навия никой да дойде с мен (т.е. всеки имаше други ангажименти), взех си един билет (от драматичния, защото на касата на ГТК отказаха да ми дадат), и мислех че ще го гледам сам, но за щастие видях доста познати (Мила, Елито, Маги … ) и се зарадвах на неочакваната среща 🙂

Спектакъла е модерен и много ми хареса ! Самата му идея точно съвпада с моите виждания за живота. Един модерен поглед за хубавите и лошите страни на живота, за любовта и секса, за грешките и успехите … Най-много ми хареса извода от цявлото представление, което е и моето мнение, че не трябва никога да се съжалява за минали действия и/или бездействия.

И казвайте по-често … ТУУУУУУУУУУТТ 😉

Първоначално мислех да пиша за вчеращния имен ден на сестра ми и как сме си прекарали, със всичките му премеждия и интересни неща, но сега вече ми се спи и ще кажа, само това което ми направи най-голямо впечатление. Бяхме решили да ходим в Петното, поради щастливия факт, че точно снощи му беше първия ден за новия сезон 05-06. Първоначално си мислех. че няма да има почти никой и едва ли не, ще работи само за нас. Можете да си представите изненадата ми, когато разбрах, че всичко е резервирано и пълно и дори имаше вход. Не можахме да останем там за именния ден, но аз се върнах отново към 1 часа. Тогава беше още по претъпкано, а така пълно съм виждал Петното само по най-големите концерти и празници. Май подцених известността на заведението, особено в събота вечер на ден с много именници (а снощи дори имаше и булка 🙂 ). Все пак беше весело и видях много познати.

Отново се наложи да почакам доста време докато се появи поредния български фил по кината. Явно трябва първо да обиколят почти всики фестивали и да оберат повечето награди, преди да видим новите български филми тук. Така се случи с “Мила от марс“, така е и с “Откраднати очи“, Аз май съм станал фен на Весела Казакова 🙂 Гледах последните й три филма (за които знам) – “Мила от Марс“, “Шантав ден” и този на кино. Ами добра си е, и филмите са добри. Дори, с чувство на гордост, ги наричам европейски филми, а не само Български (всъщност последния е българо-турски).

“Откраднати очи” си мислех, че ще по-тежък, като се има в предвид темата за възродителния процес, но този ми страх не се изпълни. Все апк не мога да кажа, че е весел, но е много добър и си заслужава всичките награди, както и заслужава да отидете да го гледате на кино.

Днес ми беше много крив ден. Не бях на работа, за да свърша малко лични дела, а не свърших нищо. Дори обратното, отчаях се още повече. Май няма да правя mp3 player за дипломна. След няколко телеграфни отговора по мейла от типа:

temata e shiroko razprostranena w Internet.
Triabwa da ima neshto nowo

ne wijdam twoiata injenerna zadacha w towa zadanie

и

za kakwo sam ti az?

се примирих че това задание няма да го бъде. Да точно така, написани на шльокавица, и то от човека, който според моето мнение, е най-добрия преподавател в Пловдивския филиал на ТУ, поне в специалността, която завършвам – електроника. После да не се чудят като дава оценка среден 3 на катедрата, и че най-вероятно тази година няма да има места за магистри в целия факултет.

Не можах да се депресирам, но ми стана тъпо. Още от втори курс разбрах, че не трябва да се дава много зор за училищните проекти, но се надявах с дипломнарта да не е така. Явно съм сгрешил. Сега ще мисля друго задание, а плеъра ще си го направя за удоволствие.

Хубавото нещо днес, е че майка ми има рожден ден. Факт, който обаче не можа да ми оправи настроенито напълно.

Честит рожден ден, мамче !

От снощи ме боли грълото и ми е гадно цял ден. Много е кофти да си болен !!! Май има някакъв грип или просто от времето, което варира от супер топло следобяд, до наистина студено сутрин и вечер. Доста хора, чувам да са болни.

Освен това съм депресиран, защото (евентуалния) ръководител на дипломната ми работа, не харесва така зададена темата ми, а аз нямам време да я сменям, а и си държа на нея. Освен това не искам да съм при друг. Не знам какво ще правя ?!?

Днес бях поканен на двоен рожден ден на хижа Изгрев и последните няколко дена реших, че мога да отделя един ден и да отида. До вчера се очертаваше да ходим само с Герито, но почти в последния момент се навиха Яна и Магито и отново се събрахме весела компания за път 🙂

Тръгнахме, след като се наспахме, в 10 сутринта и понеже мислехме, че имаме доста време, решихме да минем през Чудните мостове. Честно казано самите мостове не ме впечатлиха много, а реката която минава през тях ми хареса повече. Обиколихме цялата околност, направихме доста снимки, ядохме на едни пънчета пред хижата, взех си печат за “100-те туристически обекта” и то стана 14 часа.

Тръгнахме от мостовете и според каратта пътя стига най-близо до хижа Изгрев при село Забърдо. Стигнахме “китното родопско селце”, както пише на табелата на селото, и започнахме да питаме за пътя. Оказа се че няма път за кола, а пътеката се взима за 2 часа и половина (около 8 km). Ние нямахме толкова време, защото мислехме да се връщаме същата вечер и трябваше два пъти да минаваме пътеката, която дори нямала маркировка и било лесно да се объркаме. Отказахме се от този маршрут и решихме да пробваме през Чепеларе, от където по принцип е 3 часа и половина преход, но имаше някаква надежда, че може да се минат 12-те километра коларски път с кола.

Стигнахме в Чепеларе, но постепенно времето се развали и заваля дъжд. Гери попита един нейн познат от тамошния пещерен музей, и той ни отчая, че пътя е само за джип или камион или пеша. Поне маркировката я е правил той, и както се изрази “ще ти изкара очите” 🙂 Така вече се примирихме, че няма да отидем до хижата и решихме да останем да разгледаме Чепеларе. Постепенно дъжда се усили и стана проливен, точно когато отидохме при бабата на Герито. Там ядохме родопски клин (нещо като баница с ориз и тиква), която на мен много ми хареса 🙂 По принцип много обичам тиквеник, а тази комбинация, също ми допадна. Баба Руска е много готина бабка и супер хубаво си поговорихме с нея 🙂 Надявам се още много пъти и години да й ходим на гости 🙂

Прибрахме се по тъмно и беше малко изморително по мокрия път на фарове, но сега мисля да си легна рано и да си почина, че този само един почивен ден ми се вижда малко, въпеки че подобни пътувания ме зареждат с много положителна енергия и ентусиазъм 🙂

Днес си взех един ден неплатена отпуска с идеята, че ще ходя в университета и си мислех, че ще се забавя доста. Всъщност с Бойко се разбрахме набързо, а и той имаше изпит и доста хора идваха при него. Така още на обяд се прибрах в къщи.

След обяд с майка ми и баща ми решихме да отидем до Хисаря да налеем “малко” минерална вода направо от изворите. Те първоначално мислеха да отидат за няколко дена на почивка там, но явно са се отказали. Така към 15 часа бяхме в Хисаря. Напълнихме всичките 10-литрови бутилки, които носехме и тръгнахме на кратка разходка. Градът не е много голям и лесно се обикаля цялата централна част. На един 8-ми декември бах там, но нещо не можах да се ориентирам. Всичко ми се струваше непознато и ново. Всъщност тогава в зимата не съм обикалял толкова. Днес седнахме в една сладкарница, от стария социалистически тип, които вече почти ги няма. Пихме кафе и ядохме торта, направо се почуствах като едно време, когато бях малък с мама и тати.

След като се върнахме, реших, че е крайно време някой да се заеме с организацията на OpenFest Пловдив, и както тръгнало май пак ще съм аз. Не че имам нещо против, но се надявам този път да има повече помощници. Освен това този месец съм притиснат със срокове от университета (за малко да ми отрежат студентските права) и от работата (трябва да се привършат едни изделия преди панаира). Поне днес Найден ме успокои, че във ФМИ на ПУ ще ни дадат зала без проблем, само да кажем точна дата поне 2-3 седмици по-рано. Така единия проблем може да се счита за решен. Остава търсенето на лектори, спонсори и медиини партньори. Някой от Пловдив да е навит да помага ? Особено за общуването с фирми и организации. Наистина критично ни липсва такъв човек. Всъщност всяка помощ е от полза – може да се свъжете директно с мен или да оставите коментар тук.

Пратих едно писмо до пощенския списък за OpenFest, в което писах, че ще организирам OF2006 и ми трябваше един час, за да се усетя колко съм завеян 🙂 Дори по едно време като гледах сайта се чудих защо още пише 2005 😛 Чак тогава се усетих какво съм направил. Не знам къде ми е акъла ?!? То не, че няма и догодина пак да го правим, но как се изтрелях с една година напред и аз не знам 🙂

Вечерта беше ми подготвила нова изненада 🙂 Към 19 Йонов ми се обади, че отиват с Магито на разходка към Асеновград и ако искам да идвам. Аз се почудих и реших да видя, ако Гери се навие, да ходим. Тя естесвено го направи и така към 21 часа тръгнахме към Асеновград. Там имахме среща на магазинчето от което обикновенно си купуваме провизии, когато отиваме към Асеновата. За разлика от Пловдив, в Асеновград се оказа доста ветровито и хладно. Направихме си една разходка из центъра с редовното ядене на тостери “Принц”. След това се качихме до една църква – само не ме питайте коя 🙂 но беше близо и сравнително височко да има хубава гледка към града. Не бях ходил там и ми хареса 🙂 Не можахме да стоим много защото направо замръзвахме и репихме да си тръгваме. Хубав завършек на един интересен ден 🙂

Малеее, как омеших всякакви теми в един пост, но то самия ден си беше такъв омешен 🙂

Днес ходих до университета и си предадох последните два проекта, които ми оставаха. Това бяха последните стъпки преди дипломната, която единствена ми остава сега. Всъщност дори не очаквах бат’ Бойко още днес да ми ги провери и в началото не си носех книжката и се връщах до нас, а след това се наложи да ходя и до 4-ти корпус, за да ми сложат печати на протоколите. Въобще голямо разкартване стана в следобедната жега, но поне си струваше – писа ми една 5-ца и една 6-ца 🙂 След работа останах малко да налепя някои елементи по mp3 плеъра, който всъщност ми е и дипломната. Вече не знам дали ще тръгне, но поне ще пробвам. Като защитя проекта, пускам всичко (схема, програма, платка) под Creative Commons, така че стискайте палци 🙂

Вечерта беше свързана с друга стъпка. С Дафо, Пейо, Владо, Йонов, Гери и Маги се включихме в бирените празненства по случай новата версия 2.12 на Gnome ;*) Всъщност на момичетата май им беше доста скучно, за което се извинявам 😛 Поне почетохме новия гном, който вече го имаше в testing на Archlinux и сега съм него 🙂 Ай, наздраве !