Yearly Archives: 2005

Номер 201

Ето че (почти) неусетно съм писал 200 пъти тук. Това е 201-вия. Напоследък пиша по-рядко, но и няма нищо толкова интересно около мен. Преди малко прочетох “За усмивките и хората” в блога на Йовко и за пореден път съм впечатлен от начина му на писане 🙂 Още съм под въздействието на тази случка (всъщност си е цял разказ), и ме накара да се замисля … значи не съм само аз …

Иначе в сивото ми ежедневие – нищо интересно. Малко повечко работа, но не се оплаквам, поне има нещо да се занимавам. Още се възтановявам от коледно-новогодишно-рожденно-именните празници и излизам от финансовата криза. Нали знаете какво е финансово-сексуална криза – отваряш портфейла и вътре х*й 🙂
Снощи, за пръв път от доста време, си останах в къщи вечерта и качих снимките от миналия уикенд, когато в събота бях до София, а в неделя до Бачково. Освен това изгледах “Светлините на града” на Чарли Чаплин и ми хареса. Убедих се, че за да се покаже любовта няма нужда от думи – стигат само жестове, а като се добави и усмивка към всичко това, става просто божествено 🙂 Усмихвайте се и се обичайте !

п.с. май още ми държи разказа на Йовко 🙂

Бачково

Бачково се оказа желана дестинация за много хора, особено в хубаво време, като днес. В крайна сметка към предварителна групичка (Маги, Цецо, Гошо и аз) се присъедини и minix-а и така отново с пълна кола се отпрваих на път 🙂 Бачковския манастир се беше задръстил от коли и хора. Всички видяхме поне по един познат. Почуствах се все едно се разхождам по главната, само където отвсякъде имаше скари и миришеше на кебабчета. След като запалихме свещчики, тръгнахме нагоре към планината. Направихме си хубава разходка в хубавото време и си тръгнахме на здрачаване. Имам и доста снимки и се чудя дали да не ги сложа в Нашите Снимки.

Вечерта бях на 5-тия рожденния ден на Петното на Роршах. Свириха на живо Остава и Freestyle, както се казва Live Unplugged. Освен това беше и представянето на първия брой на ново клубно списание на Петното. Видях се с разни хора с които не бях се виждал от доста време (ехооо, Дафоо), но трябваше да си тръгна по-рано, защото утре отново съм на работа, а е време да се наспя някой ден.

Пътувания, срещи и раздели

Изминаха няколко дена без да пиша тук, но просто нямах време. За щастие всичко беше хубаво. Хронологично всичко започна от петък вечерта, когато спонтанно решихме да отидем до София. Дил каза, че ще ходи до там да се види със сестра й и да й носи багаж и аз се навих да я закарам с колата, и без това ми се ходеше някъде в съботата, само където си мислех, че ще е с по-голяма надморска височина 🙂 Таня и Ева също се навиха да дойдат с нас, въпреки че вечерта бяха на работа. Събота сутринта отидох да ги взема и Наката също се нави да дойде. Така се събрахме пълна кола, заредихме резервоара и газ към София. Първото нещо, което направихме естествено беше да се изгубим 🙂 Дори стигнахме до една неасфалтирана, кална, задънена уличка, когато се усетихме, че това не е пътя за гарата 🙂 Върнахме се и се ориентирахме. Май не ставаме много за скаути, не се ориентираме добре по карта. Оставихме Дил и отидохме към Витошка да се разхождаме. Зарязахме колата в една пресечка, по примера на софиянци, малко след знака “забранено паркирането”, и се отдадохме на разходка. Отидохме до НДК, снимахме се и се радвахме на хубавото време. След това тръгнахме обратно по Витошка, да търсим магазина на Денил, където работи сестра ми, но имаше много клиенти и едвам се видяхме за 2 минути 🙁 Малко след това дори ядохме сладолед 🙂 Май за пръв път ми се случва такова нещо през януари месец. Стигнахме до ЦУМ и решихме да се возим на метрото. Ева и Таня не бяха се возили никога и решихме да инвестираме време и пари в това начинание 🙂 След това разгледахме и самия ЦУМ, където видях най-яките безплатни тоалетни, в които съм бил 🙂 Особено ако си на зор 🙂 Разходихме се и по жълтите павета и до Славейков и накрая седнахме в едно кафе “Ротондата”, малко да си починем. Там се видях и с r00tburn (Митко или по-известен като Пешо). Радвам се че се видяхме пак след повече от година без да се виждаме на живо 🙂 Дано скоро пак да се видим някъде по света 😉 Вече беше станало към 17 часа и решихме да си тръгваме, защото Таня и Ева са на работа от 20. За щастие колата си беше където я оставихме. Сетихме се за онзи виц : “-Кое е най-хубавото нещо на София ? -Табелата за Пловдив, майна” и тръгнахме обратно. Пътувахме много весело и, слава богу, безаварийно. Закарах момичетата до работите им и след това се прибрах, изкъпах се, хапнах и отново към Петното 🙂 Там се видях с Lemon, която утре си заминава за Мюнхен и си прекарахме още една хубава вечер в Петното. Лек път, Лемонче 🙂 То явно сега е период на масово изселване към Германия. Май пропуснах да кажа, че и Анито си замина в събота. Дил си заминава във вторник, а снощи в Петното видях Нелито, която не бях я виждал също с години, и тя си заминава утре … май схванахте, какво имам в предвид 🙂

Междувременно, сега качих снимките от нова година, ако искате разгледайте ги на Нашите Снимки. Отново са много и са в две части.

Докато пишех това, се разбрах с Магито, Цецо и брат му да ходим до Бачково 🙂 Спирам до тук и дано няма много правописни грешки, че нямам време да проверявам

Работа

Днес за пръв път от доста време насам отоврих my.yahoo.com; – там ми има хороскопа за седмицата и прочетох, че сряда и четвъртък ще съм самотен. Да му се не види, познават 😛 Снощи заради една моя глупост, стоях и чаках навън 45 минути, и после така ми се беше вкиснало, че не исках да съм с никой (странно за мен). Днес, не че не искам да излизам, но всички са или на имен ден или на рожден ден или просто някъде са се покрили и не мога да ги намеря. Така, сега веднага след работа се прибрах и пиша това и се чудя какво да правя. Може би една вечер ще си остана в къщи.
Дано поне оправя и сложа снимките от нова година, макар че като не съм в настроение и нищо не мога да свърша. Добре, че поне на работата успявам поне донякъде да се справям със задачите. Отгоре на всичко започвам нов проект във фирмата и ще трябва да науча доста нови неща, за да го завърша. Хубавото е, че не съм сам, а с един човек който сега е в Пазарджик и може би този и другия месец по-често ще ходя натам. Лошото е, че ще бъде в извънработно време (т.е. главно събота и неделя) и не знам доколко ще ми остане време за неща като “Ден на Линукс” на OpenClub Пловдив , който като гледам нещата нямаме ресурс да го направим 🙁

Ново озвучение

Снощи след работа, реших че така няма да я бъде без музика у нас (справка предичния ми пост и изгорелия усилвател), и отидох и си купих нови колонкиза компютър. Взех първите които видях и може би сбърках, че не разгледах по-дълго, но не съжалявам – вече имам звук у нас и то с хубав бас 🙂 Явно не мога без музика, едвам издържах един ден и си купих. Едва ли ще стават за купони и събирания с приятели, но за тези цели ще гледам да оправя усилвателя (или да си направя нов) и да отделя повечко пари за “истински” колони.

Този текст трябваше да се появи още снощи тук, но естествено, както казва майка ми, само чакам да ми свирнат и аз веднага излизам 🙂 Какво да направя – за излизане с приятели съм винаги готов.

ЧНГ

За много години на всички които четат това – много успешни, усмихнати и добри години ! и всяка следваща все по-ползотворна, по-лека и по-богата !!!

Тази нова година, за втора поредна, бях в Белащица. Изкарахме си супер и чак, не ни се тръгваше. Отидохме на 30-ти миналата година и се върнахме чак днес на 2-ри 🙂 Готвихме си всякакви вкусотии и пийвахме добре 🙂 Точно в новогодишната нощ, бяхме най-много хора, и аз в такава добра компания и хубава музика, дори не ми трябва да се напия за да се чуствам прекрасно и да скачам като луд 🙂 Бяхме си взели една хубава (разбирайте по-скъпа) водка, но след като свърши, реших да не смесвам алкохоли и да запомня добре новогодишната нощ.

Вчера на 1-ви, леко спонтанно решихме да се качим по-високо в планината към хижа Здравец, и добре че го направихме. Там имаше много сняг и най-сетне почуствах тази зима. Замеряхме се със снежни топки, падахме в снега и въобще се забавлявахме супер, чак докато целите прогизнахме, дори в сухия сняг 🙂 Върнахме се в Белащица и се стоплихме (поне някои) с домашно червено вино. Това вино беше добро оправдание да не карам, и останахме още една вечер 🙂