Днес на работата ми беше голямото местене, или поне началото му. Пренесохме почти всички по-големи и не чак до там големи неща. През целия ден бях и шофьор на служебния бус – Рено Експрес, който ми е доста тесен и вечерта като се прибирах с моя Опел Кадет направо ми се видя супер широк 🙂 Разбира се всичкия днешен товар не може да се сравни с радиаторите, които мъкнахме миналта седмица, а и денс бяхме значително повече хора, и не се изморих много. Е, още е само понеделник, ще видим до петък как ще съм 🙂

Сега отивам към Петното, където ще има The Cure парти, наречено Disintegration. Мисля си, че ще бъде супер, дано не се разочаровам. После може и да пиша, ако не съм много изморен и/или пиян 😉

Казват, че било трудна да се казва НЕ. А аз се питам защо да казваме НЕ ?!? НЕ е отричане на нещо, бягство от нещо, пропускане на нещо … Мисля си, че човек като каже НЕ само изпуска нещо да му се случи. Въпреки това, тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва да кажа НЕ, колкото и да не ми се искаше. Премислих го, сложих всички ЗА и ПРОТИВ и реших да кажа НЕ. За щастие (или за нещастие) не ми бе дадена тази възможност. Просто въпроса не се появи, не ми го зададоха … Все още си мисля, че ако имах възможност, може би в последния момент щях да премисля и да кажа ДА. Може би съм нерешителен и по-малко твърд от колкото си мисля, защото все пак реших, че ще е НЕ, а не знам в реалната ситуация как щях да постъпя. По принцип си мисля че ДА е нещо положително, а НЕ – отрицателно, и аз като един непоправим оптимист предпочитам винаги да казвам ДА. Днешното ми решение е просто едно изключение. Поне така се надявам. Всъщност днешното ми малко НЕ, е ДА погледнато от друг ъгъл, от другата страна 🙂 Ех, как обичам да поглеждам нещата от хубавата им страна 😉 И все пак може би пропуснах нещо днес – нещо което можеше да промени живота ми (кой знае ???) или просто да изгубя още един ден без да свърша нещо полезно. Не обичам да за съжалявам за решенията, които съм взел и така ще постъпя и в този случай ! ДА на свободата на избора ! Мислете положително 🙂

Днес беше една страхотна събота 🙂 Започна с едно добро наспиване до 10:30 🙂 Станах и се захванах да напиша анкетна карта за “Деня на Линукс в ПУ” (първия вариант в .sxw и .pdf формати). Криво-ляво измислих някакви въпроси и май така ще си остане 🙂 Последва кафе с Таня и Йонов е Red Eye. След това използвах хубавото слънчево време (като изключим студения вятър) за разходка и снимки в стария град. Мисля след малко да сложа някоя във фотоблога ми. След разходката, с Таня отидохме на китайски ресторант и се наядохме с ориз с три вида месо и биричка 🙂 Неусетно станало 5 и нещо и трябваше да отида на среща на OpenClub, където въпреки всички проблеми решихме да има ден на линукс в ПУ, пък каквото ще да стане ! Много от хората дори няма да могат да дойдат, защото са на работа в петък, но аз ще гледам да се измъкна и да присъствам и помагам с организацията. Всичко това правим с идеята да дойдат колкото се може повече студенти и да видят Алтернативата. Сега май е и момента да поканя всички, които четат това, на 28-ми януари (петък) на “Ден на Линукс” в новата сграда на Пловдивския Университет на бул. “България”. Залата мисля че беше 2-ра аудитория, но не съм сигурен, защото въобще не съм наясно със структурата там. Началото е 13:30 часа. Заповядайте !

Сега да продължа с моето ежедневие 🙂 След края на срещата в горско-стопанската камара, отидохме в Петното с Йонов и там дойде и Серго. Пихме по две бири, слушахме хубава музика и реших, че е време да се прибера. Все пак бях излязъл в 1, а се прибрах в 11 вечерта, но не съжалявам, и съм някакси безпричинно щастлив 🙂

Тази вечер беше поредната филмова вечер у нас. Събрахме се пет човека (Таня, Алтанай, Йонов, Коко и аз) и гледахме “Eternal Sunshine of the Spotless Mind“, филм който Йонов ни препоръча силно. Отново забравих как беше превода на български, но това няма значение, филма наистина е много добър и дори мога да кажа култов! Въпреки участието на Джим Кери, не е комедия а някаква смесица между драма, фантастика и романтика … Режисьор е Michel Gondry, който (както няколко пъти спомена Йонов) е правил клипове на Bjork (“Human Behaviour”, “Army of Me”, “Isobel”, “Hyperballad”, “J?ga”, “Bachelorette”), Radiohead, Chemical Brothers (“Let forever be”), Massive Attack, DaftPunk и други. Ако харесвате този тип неща, силно Ви препоръчвам да изгледате този филм. Няма да Ви се стори като загуба на време, само може другите филми, които вървят в момента по кината, да Ви се сторят бози 🙂 Това го приемете като предупреждение.

Днес на работата тотално се скапах. Цял ден със Спас изнасяхме радиаторите и ги носихме в мазето. Извода от цялата работа е “желязото е едно най-тежките”. За шест часа едвам пренесохме седем радиатора и се разбихме. Преди малко се прибрах, наядох се яко и сега си мисля само как да си легна в леглото и да си чета книжка 🙂 Преди това само мисля да се изкъпя, че и доста прах има по мазетата. Повярвайте ми – имам опит с чистене на мазета и друг път 😉

До преди малко бях в Петното на Роршах и имаше концерт на LEEPRA DE LUX. Честно казано и на мен нищо не ми говореше името предварително и единствено знаех, че единия от групата е бивш бейбифейс клан. В началото имаше вход от 5 лева, но Таня ме вкара без пари, но май бях единствен. Шефа нещо се ядоса, че няма хора, а групата била страшна и по едно време махна входа и дойдоха малко хора. Покрай цялата тази работа всичко се забави и концерта започна след 23 часа. Свириха наистина много добре, но на мен ми се доспа доста и малко след полунощ си тръгнах. Днес бях станал в 7:30 да закарам майка ми до работата, а след това цял ден на работата се занимавах с несвойствено задачи на новото място, като оправяне на прозорци и сваляне на радиатори 😛

Изминалият (вече) 19-ти януари в моя календар е ден на Ани. Честит рожден ден, Ани !!! Както ти написах в картичката безброй успехи и безчет усмивки !!! или беше обратното, няма значение 🙂 Много хубаво ми стана като те чух по телефона така усмихната и весела 🙂 Давай все така ! И все напред с египтологията ! 😉

Вчера LiveJournal.com не работеше поради проблем със захранването и аз за пореден път се замислих да премина на WordPress или нещо подобно на drundrun.org. Може би в скоро време ще го направя, но и за това трябва време.

За времето през което не блогвах – изкарах една готина вечер в Петното до 4 часа сутринта, спах 12 часа, търкане на плочките в банята, среща на OpenClub Пловдив (където продължава подготовката за "Ден на Линукс в ПУ”), изгледах три филма с Таня ("Изгубената магистрала", "Седем", "Шрек 2"), много пуканки, кафета, закуска, салата "Морисън" в Кастело (препоръчвам!), още кафета, подстригване (за което се каня от 2 седмици), къпане, бръснене (това, за които ме познават, знаят че не се случва много често) и сега следва отново Петно, а утре началото на новата работна седмица … Това е за сега … до блогване 🙂

Днес докато бях на работа написах това :

Най-сетне проработи, това устройство дето го/ме мъчи на работата от 3 дена. Сигурно малко хора знаете за какво става дума, но просто исках да изкрещя, че проработи пред повече хора, а сега в офиса съм сам. Мисля,че тук е добро място доста хора да чуят 🙂 Става дума за едно захранващо устройство, което освен че трябва да захранва консуматори, трябва да (до)зарежда акумулатор, да черпи от акумулатора ако мрежовото захранване отпадне и отгоре на всичко да дава (светлинна) индикация и релеен изход при авария и да съобщава каква е тя – прекъсване на акумулатора, изтощен акумулатор или липса на мрежово захранване.

Почти веднага селд като го написах и преди да го публикувам, забелязах, че не работи както трябва и цялата ми еуфория отиде по дяволите. Вместо да го кажа на всички, аз го записах като лично съобщение и чак сега го показвам. Оказа се истина поговорката "бързата работа, срам за майстора" или поне, че не трябва да се радвам прибързано. В крайна сметка го дооправих устройството, но чак към 6 часа вечерта, когато най-сетне приключи тази натоварена работна седмица за мен. Все още не знам какво ще правя през почивните дни. Тази вечер сигурно ще изляза пак с компания и ще видя отново (след вчера) Саша, която си е тук за няколко дена, преди отново да замине за САЩ. Утре и другиден се надявам малко да захвана отново дипломната ми работа, но да не казвам голяма дума – кой знае къде може да ме завее пак вятъра.