Monthly Archives: April 2009

Втори впечатления от Италия

На италианците им е студено – тук стана 30 градуса, те свалиха якетата и останаха по блузи (вярно, че сега вали, но това беше преди да завали).

Движението в Италия (особено градското) е ужасно. Шофьорите карат ужасно, а пешеходците са още по ужасни. Дори и мен, като българин, ме е срам как пресичат някои. Паркирането също е проблем  и шофьорите просто разбутват предния и задния за да паркират. Повечето коли са ударени, а на всички броните са остъргани в четирите края. Тия хора (и шофьорите, и пешеходците) ако отидат във Виена ще ги направят на нищо 😉

Негрите (така де – афро-италианците) са амбулантните търговци, които примамват туристите (освен, ако не са охрана в някой голям магазин). Много се приспособяват – когато вали дъжд, всички продават чадъри, а когато пече слънце – слънчеви очила.

Алкохола си е скъп. Особено по заведения. В една пицария искаха 9 евро за литрова халба бира или 4 евро за 400ml. Така че пихме основно бира от магазина за около евро. Хубавото тук е че бутилките са по 660ml. На клуб така и не отидох.

Кемпърите са особено популярни по италианските пътища. Най ме впечатли един кемпър, който теглеше един Smart на ремарке 🙂 Велосипеди няма толкова много. Моторчетата и Smart-овете са навсякъде (дори карат по тротоарите).

Повечето тийнейджъри са емота. Направо се шашнах първия ден колко масово явление е. За информация на Спастнята – негър-емо не можах да видя.

Пушенето на публични места е забранено и хубавото от цялата работа е, че като се прибереш от заведение, дрехите ти не смърдят на дим.

Повечето кучета, които се разхождат, са с фризура 🙂 Все пак сме в Милано 😉

И още нещо – с това “чао” така и не можах да свикна – ти им казваш здрасти, а те – “чао” 🙂 Което пак е по-добре от това да отвориш входната врата и някой да ти каже “сера” (от “бонасера”) 😛

5 години

Един пост, който не е свързан с пътешествието ми.

На 20-ти април 2004-та ми е нещо като първият истински пост в този блог – Първи ден с non-stop Интернет. Обикновенно и това считам за рожденната му дата, въпреки че първата ми проба е от 12-ти април. Тогава блога ми все още беше в LiveJournal. С други думи няма твърда начална дата, но е някъде през април 🙂

С няколко думи – честит рожден ден, уебжурналчо !!!

Снежен Великден в Швейцария

От няколко дена го отлагаме, и днес решихме, че ако не го направим днес няма кога. Въпреки дъжда потеглихме към Швейцария. Бях си харесал едно градче Бриг (Brig), близо до Италианската граница, без да се минава по тамошните аутобани, за които се иска винетка (а за Швейцария има само годишни винетки – не си струва за еднодневно пътешествие). Взехме си по-топли дрехи, но това което ни посрещна не го очаквахме. Като се качихме в Алпите покрай пътя имаше повече от триметрови преспи, а снега се сипеше на едри парцали !

Snow in Switzerland

Бриг е суперско малко градче на страхотно място – в подножието на два Алпийски склона. Имах някои съмнение, да не би Швейцария да е прехвалена по рекламите и снимките, но наистина много ми хареса. А и ми бяха залипсвали планини, а там Алпите са страхотни. Някой ден ще се върна отново – през лятото за скитане, или през зимата за сноуборд. Ако днес не валеше, така хубаво щяхме да се излежим на някоя полянка.

Brig

Brig

Brig

Швейцария е странно място. Нито е европейски съюз, а на отиване ме пуснаха само с личната карта (паспорта ми беше в багажника). Нито са с евро, но същност навсякъде приемат евро – в ресторанта, на бензиностанцията и дори автоматите за паркиране приемат евро банкноти (само където връщат ресто във франкове 🙂 ). Говорят най-различни езици (немски, италиански, френски, и романш, според уикипедия) – в Бриг всичко беше на немски, в бензиностанцията жената ме изпрати с “Грация”, а на границата ни посрещната с “Паспортс бите”. Направо се чудя как се разбират помежду си (или всички швейцарци знаят по 3-4 езика?!?). Освен това положението беше обратно на това в Милано – ние бяхме с якета, а местните се разхождаха с къси панталони и тениски.

п.с. хайде този път с малко снимков материал, да няма мрънкащи 🙂

Торино

Последните няколко дена съм се застоял в Милано, никъде не ходих и затова не съм писал. Чак си загубих тренинга да пътувам, но като си имам три чудесни съквартирантки, които се грижат толкова добре за мен, си ми е много добре. Все пак днес реших да си направя еднодневно пътуване до Торино. Докато другите са на даскало, аз си хванах Астралката и по малките пътчета потеглих на запад. Първо имах една случка, като забравих да затворя капачката на охладителната течност и по едно време започна да пуши под капака, но като по чудо, капачката си беше където я бях оставил. Как не е паднала при движението не знам.
Установих че от Милано до Novara всичко е застроено и пак си е почти градско каране. Като се замисля и на изток до Бергамо беше така, и общо се получават над 100 километра мегаполис. Започвам да схващам значението на думат мегаполис.
Торино е хубав град. Както пишеше в travel guidе-a на Магито – няма кой знае какво да се види, но и точно заради това няма много туристи и ми се стори хубаво място за живеене – по-спокойно е. Аз напоследък свикнах да е пълно с групи туристи навсякъде. Сградите на Торино са ми някак си по-френски 🙂 А и на няколко места видях, че са от времето на Наполеон. Иначе в днешно време май е доста голям индустриален център. Освен това някак си нямат проблем с паркирането – имаше доста свободни места. Аз спях до един парк покрай реката. Беше много приятно. След това отидох към центъра с главните улици с много магазини. Хубавото на Торино, е че може да се разглежда и в дъждовно време, като днешното, което ту валеше, ту спираше. Сградите образуват покрив на тротоарите на главните улици. Не знам как да го обясня, но става 🙂 И аз дори обиколих няколко магазина. Доста време отделих в един за техника и музика, ама много музика. На центъра се провеждаше и торинския маратон … или щеше да се провежда, не разбрах точно. Между другото да му се чудиш на Торино как е бил домакин на зимна олимпиада – та той на 200 метра надморско равнище, а планините със сняг, който се виждаха на хоризонта, въобще не изглеждаха толкова близко. За финал на пътешествието ми се разходих покрай реката. След това поех братно по хубавите пътчето до Novara, а от там по скучната магистрала до Милано.

Бергамо

Вчера трябваше да изпратим Софито на летището в Бергамо и решихме да го съчетаем с разглеждане на града. Разходихме се из старата част (Горен Бергамо), където има много хубави места за почивка с чудесен изглед. Имахме само малко повече от час на разположение и той премина толкова бързо. След това отидохме на летището и изпратихме Софито към студена и дъждовна София. Така за нея пътешествието завърши, а аз ще трябва по някое време да се връщам сам до България. Някой да има желание да дойде до Милано и да се връщаме заедно ?
Между другото от Милано до Бергамо решихме да избегнем (платената) магистралата и да минем по малките пътчета. Всичко може би щеше да е наред, но явно около Милано всичко е застроено, и на практика всичките 50 километра са си градско каране. Стига се доста по-бавно.

Езици разни

От както съм тръгнал ми се наложи да свиквам с какви ли не езици. То не че ги научаваш но свикваш поне малко, и като отидеш в друга държава още на първата табела си казваш “ле-ле, думичка не им разбирам”. Първо бях два дена в Румъния. Там любим израз ми стана “Drum bun”, който го пишеше на изхода на всяко градче и според мен си е нещо като “на добър път”. След това бяха два дни в Унгария. Там признавам си най-малко успях да свикна с езика. Все пак схващаш как са някои основни неща като “улица”, “затворено” и други често срещани табели … и разбира се егешегедре 🙂 Последваха два дни в Австрия и свикване с немския. Той поне ми се стори най-близък до английския. Иначе аз думичка не разбирам от немския. Навсякъде само данкешун, битешун, данкешун, битешун, данкешун, битешун … Сега се налага да свиквам с италианския. Тук трудната част е че в повечето време съм в компания на българи и си говорим само на български, но пък времето през което съм тук е повече, така че и италианския ще го оправя.
Колкото е хубаво от една страна и лошо от друга, но английския става универсалния език. Навсякъде от където минах, когато става дума да се разбера за нещо, пробвам на английски и обикновено се получава.

Генуа

Стоим си ние в окопите … а-а-а така де, в Милано и решихме да ходим на море 🙂 Първоначално си мислехме да отидем във Венеция, направо от Верона, но не намерихме къде да спим, и решихме на другия ден да отидем в Генуа. Поне визуално на картата, е най-близкото място с море около Милано. Така днес (т.е. вчера вече) се качихме на Астралката и отново потеглихме на път. Магистралата до Генуа се оказа с много завои (видимо труден терен), но все така скъпа 😉 Морето на Генуа се оказа доста зле – единствения плаж, до който стигнахме, беше меко казано ужасен. За сметка на това града много ни хареса. Направихме много снимки, в направо  горещото време над 25 градуса (местните отново бяха с зимни якета), и този път се държахме като истински (японски) туристи – петимата извадили по един фотоапарат и щракаме. Генуа е много интересен град – построен на едни хълмове и е някак на нива. Вървиш си по един булевард и гледаш покривите на къщите под теб. А тук сградите хич не са ниски – просто няма много хоризонтално пространство и строят на горе. Върха беше един жилищен блок, на който паркинга с колите беше на покрива. Иначе Генуа си е чисто средиземноморски град, с типичната средиземноморска растителност  – палми и мандарини навсякъде по улиците. Мисля си, че тук не знаят какво е зима. За финал на деня си оставихме един парк на хълм, където има музей на ориенталските изкуства (поне до колкото мога да си го преведа). Парка е направен просто чудесно – истинска джунгла от растителност, която те откъсва напълно от града. Само внимавайте, защото вечерта го заключват и ние останахме вътре заключени. Като чуете сирена, означава, че го заключват. Всъщност не знам какво имат в предвид под ориенталско (и какво има в музея), но парка беше в източен стил. Има водопад, с пътечка, която минава зад него. Много ми хареса. Както и цялото пътешествие до Генуа ме зареди с много положителни емоции. Беше хубав слънчев ден … макар и без да се топнем в морето, както си мислех предварително.

Верона

Вечерта след Gardaland отидохме да разгледаме Верона. Един град, който наистина си струва отделен пост, макар и малко закъснял. Наистина го разгледахме само за няколко часа през нощта, но това е може би втория град, от това пътешествие (след Sibiu в Румъния), който ми харесва от пръв поглед. Един град, който е събрал в себе си толкова епохи. Видях сгради то римско време, средновековни замъци и ренесансови къщи. Направо се чудя как така нищо не е разрушено, а е така хубаво запазено. Отидохме до къщата на Жулиета:

Къщата на Жулиета

Всъщност това беше единствената ни предварително набелязана цел, но освен това се разходихме и из един замък, и на центъра. Много готино. Този град също си го оставам за повторно посещение.

Gardaland

Още от България Софито искаше един ден да отидем на голям увеселителен парк в Италия, онзи ден всички тук се съгласихме и днес го направихме 🙂 Отидохме в Gardaland – един от наистина големите паркове. Намира се на около 130 километра от Милано в посока към Венеция. За първи път съм в такъв голям парк и е нещо невероятно. Дори не можахме да го разгледаме целия, толкова е голям, но поне пробвахме почти всички неща от категорията Energy (т.е. по-екстремните неща). Някои дори по няколко пъти. Бяхме и на 4D приключение, което също си беше с усещане на спускане с влакче. Всъщност е обикновено 3D кино, но ти клатят и седалките. Усещането е почти същото като на големите влакчета навън, които те премятат през глава. Взехме си доволна доза адреналин. Не съжалявам нито за парите (35 евро за цял ден), нито многото хора (тук е Великден и всички са в отпуска) и голямото чакане навсякъде (на моменти 30-40 минути ти се струва нормално чакане за една минута скоростно спускане) успяха да ми развалят кефа.

Първи впечатления от Милано

Първо впечатление – на италианците все още им е студено. Тук е над 20 градуса, а всички ходят с пуловери, якета, жилетки. Като ни видят с къси ръкави и направо ни се чудят.
Първият ми ден в Милано – най-сетне се наспах колкото си искам. Станахме към обяд. Направо си развалихме режима със Софито със сутрешните ставания в 7-8, както беше през последната седмица. А следобеда на първия ми ден в Милано отидохме на шопинг (ах, тази дума) в IKEA 🙂 То какво друго да правиш в Милано 😉 Накупихме подаръци.
Вечерта се разходихме по централните части и бяхме на пицария.

p.s. ето най-сетне снимки от Румъния, Унгария и Австрия – photo.drundrun.org/show/album/404 . Опитвам се да сложа коментар коя снимка от къде е, но са много и сигурно няма да успея.

p.p.s. 404 🙂 не, това не е грешка 🙂