Като продължение от предишния пост – вчера си взех колата от ремонта и изглежда като нов. Браво на братовчедите от Крумово! Нямам каско и всичко си платихме, но това да е. Пожелавам си всички да сме живи и здрави и да няма повече подобни преживявания!
Едно дърво падна върху колата ми преди малко. Поне се случи на паркинга и няма пострадали.
Допълнение: ето малко снимки:
Днес за първи път яздих кон. С колегите от офиса отидохме до Бяла Черква и яздихме там. Направихме хубава обиколка за около час и половина през зелените Родопи и видях много грандиозни гледки. За съжаление не се осмелих да си взема фотоапарата, затова ето само една снимка от телефона за доказателство.
Междувременно дори имало земетресение, но ние на конете въобще не сме го усетили. Много съм доволен от язденето и от разходката като цяло.
Ваничка май ще се окаже права, че сега ще започна да пиша само за Божидар. Ама то и какво друго ми остава, като общо взето нищо други не ми се случва. С малко бебе не можем да мръднем никъде. Едно пътуване на 30km до Кричим си беше цяло преселение. Но от друга страна Божидар все повече расте, все повече проявява характер, все повече радва (не е като в онази песен на Контрол 🙂 … и не е онова основно спящо бебе от първия месец. От моя гледна точка мога да кажа, че втория месец мина много по-бързо от първия. За напред се надявам да е още по-добре.
p.s. ето и малко снимки.
Отмина и тазгодишния Великден. За първи път от доста време не бях в Мандрица, но затова си има причина и тя се казва Божидар. С малко бебе нямаше как да тръгнем на толкова дълъг път, но все пак успяхме да мръднем от Пловдив. Прекарахме празниците при родителите на Вилито в Кричим. Както казах за първи път излизахме с бебето извън Пловдив и багажите, които трябваше да вземем бяха изумително количество – колата беше препълнена. Сериозно започнах да се замислям за багажник за покрив. Иначе празниците се усетиха основно по яденето. Oстаналото време не се различаваше много от последните ми няколко уикенда – гледане на бебето. Ама така е – не се оплаквам, а се радвам !
Напоследък нямам много време за писане тук, но като видях какво се е случвало на днешния ден, нямаше как да не го отбележа. В началото дори не се усетих, че е толкова кръгла годишнина, и трябваше да сметна колко време е минало от 2004-та година. Точно 10 години от първия ми пост в „Ik0’s Webjournal“ – заглавие, което така и не се смени през годините. Ами да ми е честито !
Вчера Божидар стана на 1 седмица, а аз мога да кажа че се завръщам към нормалния ми живот. Разбирайте да си проверявам по-често мейла, RSS-ите, и дори да седна да напиша нещо тук. Първоначално мислех да напиша един пост за раждането от гледна точка на бащата, как съм стоял цяла (добре де, половин) нощ пред болницата, но този момент отмина и няма да се получи.
Като цяло свикваме да сме родители. Знаеш че имаш задължение през три часа да го храниш, преобличаш, къпиш … ама това да е, ще свикнем. Иначе е голям сладур! Особено когато спи! Засега плаче основно когато е гладен, но знаем че това ще се промени.
В събота Божидар имаше и първия му имен ден! Дойдоха баба му, дядо му и вуйчо му от Кричим и си се получи празненство. Получи и подаръци 🙂
Все още най-трудно й е на Вили. Въобще не може да си отспи, а се стряска на всеки шум от Божидар. Гледам да помагам с каквото мога, а и сега и майка ми е тук и тя много помага основно с готвене и пране. Аз хвърча по магазини и задачи. Както казах лудница е, но започвам да свиквам.
От днес съм баща ! Тази сутрин около 7 без 10, Вилито роди момче. Юнакът беше 3420г и 49 см, което е доста голямо за малката ми Вили, но тя е герой ! Обичам те, Вили ! А малчуганът ни ще се казва Божидар.
Измина една година откакто, в свободното ми време, се занимавам с Fuelo.net – един сайт, който следи актуалните цени на горивата в България. Опитал съм се на го направя възможно най-автоматизиран, т.е. да прави всичко сам без човешка намеса. Взима цени, чертае графики, прави статистики … но има и доста ръчна работа. Най-трудно ми беше да добавя всички бензиностанции в България – другата голяма цел на fuelo.net. Понеже повечето координати, които намирах в Интернет, се оказваха грешни, се наложи да проверявам всеки обект на няколко места – най-често използвах foursquare, wikimapia и google street view. Покрай Fuelo ми се наложи да направя и се научих на няколко полезни неща. Най горд съм с:
Малко статистика
Накрая – малко благодарности !
Както виждате , във fuelo, няма реклами и реално нямам никакви приходи от него. Дори съм дал пари за домейна и за google play конзолата. Единствено приемам дарения – за една година съм получил само две дарения – 0,015 биткойна и 1,26лв. през epay.bg.
Стана тя каквато стана и сега съм в болница. Общо взето всичко започна в четвъртък следобяд, когато усетих засилено сълзене в очите, но не му обърнах много внимание (само доста ги търках). Вечерта, като се прибрах, нещата се влошиха – когато започнах да се храня, усетих че нещо не е наред. Някак си ми беше изтръпнала лявата буза. Кръвното ми беше силно повишено и Вилито се обади на 112. От там казаха, че няма да пратят линейка, но е хубаво да отидем в окръжна за да ме прегледат. Веднага отидохме и там се отнесоха ужасно. Не искаха да ни приемат с мотива, че не са дежурни и нямат доктор. Последва второ обаждане до 112, след което се появиха двама доктори. Сложиха ме да легна и въобще не ми обръщаха внимание. Измериха ми няколко пъти кръвното, накрая ми биха една инжекция и ни пуснаха. Поне ни успокоиха, че нямам инсулт. Прибрахме се вкъщи и трябваше да изчакам до следващия ден на обяд, докато мога да отида при личната ми лекарка.
В петък в 13 часа бях в кабинета на личната ми лекарка, която след като ме изслуша, каза че имам увреждане на лицев нерв и ми трябва невролог. До преди това не бях сигурен, дали не съм за очен лекар. Веднага отидох в ДКЦ “св. Георги”, там веднага ме прие д-р Ненчев, който още като ме видя, с две докосвания и няколко въпроса, веднага му стана ясни че има фациалис, т.е. нечуствителност на лицев нерв. Каза, че това се лекува в болница. Не ми препоръча да отказвам и веднага започна да звъни, къде в петък вечер могат да ме приемат. Оказа се проблем и чак от третия опит се съгласиха за ме вземат в “Каспела”. Така много набързо се озовах в болница.
А Фациалис е кофти нещо – просто казано не мога да си движа половината лице. Най-много ми пречи като се храня. Досега не знаех колко е важна бузата, за да си придвижваш храната. Другото абсурдно е че дори си прехапвам устните, докато дъвча, защото не мога да я преместя. Сега ям само от едната страна и бавно. Другото гадно, е че не мога напълно да си затварям едното око и то може да изсъхне. То и затова толкова са ми сълзяли.
Иначе в Каспела е много готино като обслужвне и обстановка. Стаите са много готини. Сестрите, докторите и дори чистачките са учтиви. Не че е много хубаво да идвате тук, но в момента съм и мога да кажа само хубави работи. Да видим дали ще мога да кажа същото за докторите след време. Все още не знам колко време ще стоя тук. Всички казват, че това минава много бавно.