Почистване на Иракли

Трите почивни дни бях на Иракли за обявеното почистване там. С Магито и Йонов си изкарахме много добре, а и свършихме хубава работа. Всъщност съвсем не бяхме само ние. Имаше общо около 100-200 към 100 човека, дошли за почистването. Астралката се превърна в боклучийска кола, защото имаше малко коли и главно извозвахме чувалите до асвалтовия път с моята кола. Събирахме боклуците разделно и накрая дойдоха от ecobulpac да ги извозят, но не искаха да влизат по черния път. Останалите боклуци откарахме до контейнерите в близкото село Баня.

Времето беше мрачно и не ставаше за плаж, но и не валеше, така че беше идеално за почистане. Чак днес сутринта, когато изнесохме боклуците, Иракли ни се усмихма със слънце 🙂 Някои се изкъпаха, но аз не посмях.

Като цяло може да кажа, че открихме официално сезона на палатките, морето и пътешествията. Запознахме ме се с много хора (ах, как не помня именаа) и дори взехме още двама човека на връщане.

Застрояването в района още не започнало, но има доста хора които идват, гледат и мерят земите (между другото видяхме обяви, че земята се продава там за 1 евро/m2). Направо още не мога да повярвам какво искат да направят. Трябва да не им позволим ! Там е такава красота. С Йонов, докато чистихме, дори помислихме, че видяхме диви прасета, но в последствие ни обясниха, че там така се гледали домашните прасета – на свобода. Което автоматично ги прави полу-диви за мен. Иначе и птичките и разстенията са уникални. До колкото разбрах все още дори нямат разрешително за строеж, но това не би ги спряло и по-скоро ще си платят глобата след това, отколкото да чакат. Така че трябва да се действа преди да започнат ! Който е заинтересован нека посети DaSpasimIrakli.com.

27 април 2006

Тази работна седмица е с един ден по-къса, но имаме работа като за цял месец. Напрежението на работата от миналата седмица, продължава и тази и по всичко личи, че и другата ще е така. Ще оцелея. Само където съм изпаднал в едни резки смени на настроението. Поне е интересно.


Направо не знам как този месец забравих годишнината ми на блога ми. Та той е вече на цели две годинки 🙂


Още по-невероятно че преди малко (до)сложих снимките от нова година на НашитеСнимки. Явно се оказа, че няма да слагаме готова галерия, а ще караме с моето глупавичко старо php скриптче. Този път дори не съм си играл да им слагам имена, а само ги намалих. Става доста по-бързо и може би и в бъдеще ще практикувам така. Забелязах, че ако оставя за по-късно, така и не ги слагам. Винаги е по-добре да си свършиш някоя работа на време. След това обикновенно остава несврършена. Поне при мен е така.


По същата методика сложих и снимките от рождения ден на Магито, когато бяхме в Чепеларе.


Я да видим дали ще мога да заспя тази вечер по-рано, след като предишните две не се лиших от традиционните – wave парти във вторник и караоке в сряда.


Lemon-че, лек път ! До скоро 😉


Усмивке, обичам те !


Лекинка 🙂

Св. Илия

Снощи вечерта с Магито, Вилито и Йонов решихме да отидем на планина. Окъсняхме много, защото изчакахме и сестра ми. Така към 9 часа вечерта тръгнахме от Асеновград към целта и подслона за вечерта – параклиса Св. Илия. Естествено вече беше тъмно и направихме един двучасов преход през гората, като на места дори не знаехме дали следваме правилната пътека. Към 11 часа пристигнахме доста понамокрени от листата на храстите и дърветата, през които минавахме. Настанихме се в паракалиса, в който нямаше никой, и махнахме мокрите дрехи. Всеки взе каквото намери сухо и се мушнахме в чувалите 🙂 Направихме си нещо като вечеря, като се оказа, че носим доста неща за ядене, като се има в предвид, че тръгнахме на бързо. Йонов дори не беше проспуснал новата му страст – Троянска сливова 😛
Сутринта се събудих в 7 часа, станах за една работа 🙂 излязох от параклиса и останах потресен. Чак тогава видях на какво хубаво място съм бил !!! Гледката беше просто неописуема – параклиса се намира на един връх, и във всички посоки се открива невероятна гледка. От едната страна “цялата” Горно-Тракийска низина с Асеновград, Пловдив и всички селца, а на другата раззеленилите се склонове на Родопите. Единствено ми напомня на гледката от Перперикон. Другаде не съм виждал такава. След като видях това просто ахнах и не можах отново да влезна вътре, то и без това не ми беше много удобно и не съм спал много.

Събрахме малко дърва и учудващо лесно успяхме да ги запалим, като се има в предвид, че повечето бяха мокри. След като станаха всички си изпекохме филийки на жар и закусихме добре. Забравих да кажа, че около параклиса си е доста добре подържано – има огнища, скари, градинки с цветя.

Точно решихме да тръгваме, но отново заваля дъжд. Изчакахме малко да намалее и все пак тръгнахме. Отново се понамокрихме, но постепенно слънцето взе превес и в крайна сметка се спряхме на една слънчева полянка. Там заседнахме поне два часа 🙂 Някои дори си правеха слънчеви бани. След нощния студ, сутрешния дъжд, в крайна сметка изпукахме от жега в Асеновград и си купихме сладолед 🙂 Малко след като се прибрахме в Пловдив, отново заваля. Май са дошли летните дъждове вече 🙂

Както цяло съм много доволен от разходката ! Получи се просто идеално 🙂 Другата седмица отново има 3 почивни дни и живот и здраве може да отидем някъде по-далече.

п.с. Сложих снимките тук 

Христос воскресе

Днес е Великден ! Велик, велик, велиик … упс, това е една друга песен 🙂 … Снощи преди и около полунощ бях сред една сравнително голяма и доста весела компания, но някакси не успях да се почувствам добре. Въобще не ми беше до забавления. Дори в крайна сметка си върнах двете боядисани яйца, който носех, обратно в къщи, без въобще да ги извадя.

п.с. на “Христос воскресе”, не се отговаря с “мерси, подобно” 😉

Най-сетне петък

Супер напегната седмица ! И работно и емоционално ! Добре, че сега има 3 почивни дни. Все още не знам какво ще правя, но гледам да си почина. Днес след работа хванах Лео и отидох до гребната за едно кръгче. Просто трябваше да отпусна малко напрежението.

Весели празници !

Писмо от МОСВ

Още в края на миналата седмица получих писмо от Министерството на околната среда и водите, отностно апела за Иракли (.doc за съжаление), който им изпратих. Чак вчера се сетих да го сканирам и да го публикувам тук. Както може да се досетите, просто си измиват ръцете и препращат проблема към РИОСВ Бургас, а на мен ми пращат просто копие.

МОСВ отговор

Напоследък проблема с Иракли още повече се задълбочава, след като прочетох това отворено писмо от хора (собственици ???), които в прав текст заявяват, че ще застроят Иракли и ще сложат жива охрана !

Arch64

MacOSX е мъртъв, да живее Arch64 !

Преди няколко дена излезе официално първото инсталиращо CD на ArchLinux за 64 битови процесори и нямаше как да не го пробвам 🙂 Тази вечер ми остана малко свободно време и реших да го инсталирам. Затрих дяла на който беше тестовата версия на MacOSX за X86 процесори, форматирах си я на reiserfs и стартирах инсталиращото CD. Естествено можех да направя дяловете по време на инсталацията, но реших да не рискувам да не объркам цифрите (че ми станаха бая дяловете, а нямам скорошен backup). Инсталацията е същата както и на 32-битовата версия и с нищо не ме изненеда – същата позната текстова инсталация. Сложих си Base пакетите и за 10-тина минути имах нов Линукс. Рестартирах и ядрото (2.6.16.3) тръгна без проблеми. Усетих забелижима бързина, но не съм сигурен дали е от подръжката на 64-битовите инструкции или просто защото RAM-а си ми беше празен и всичко се зареждаше в него 🙂 Какво да искам от един shell и един pacman на 768MB RAM 🙂 Като се замисли човек – какво му трябва друго освен ядро и pacman, за да си направи система по желание. Точно това ми харесва в идеологията на ArchLinux. Тази нощ сигурно ще го пусна да дърпа, инсталира и обновява. За сега може да го ползвам за тестове, но в по-дългосрочен план мисля да мина изцяло на него. Имам мерак да сложа XGL като основен X сървър, но ще видим. (някой беше казал за вярата в утрешния ден 🙂 )

14 – 16 април

Ей сега ще стане една мацаница от теми, но не ми се пускам много постове.

Светлина

В петък вечерта бях на откриването на най-новата изложба на “Изкуство днес” със заглавие Светлина. Много хубави неща, само където основното беше тъмнина. Повечето помещения бяха напълно затъмнени и на места просто не виждаш къде стъпваш или дали ще блъснеш някой. Въобще е най-добре да разгледате изложбата сам, когато няма много хора. Иначе повечето неще са много добри и можех да си стоя много време в някои инсталации.

След изложбата отидохме в Гражданския клуб на малко хапване и продължаване на пийването. След това в Найлона. Там се видяхме с Миро, пихме още бири. Точно когато си мислех, че ми стига толкова Таня ме замъкна и в Пъзела (бившия Sax), където си разделихме още една бира, след която вече се прибрах


Съботата

В събота през деня ходихме на Чоба с нашите. Не бях си доспал и ми беше много криво и дори малко се скарахме. Хубавото беше след това – като се върнахме, отидох на гребната с Лео. Въпреки многото хора там, си направих хубава разходка, а и Усмивката ми оправи цялото настроение 🙂


Warming the angel

Събота вечерта беше Depeche Mode парти-то в Петното и естествено бях там 🙂 Имаше много хора, за разлика от обичайните вторнишни wave партита. Рекламата си върши работа, а и това си беше официално подгряващо парти за концерта. Получи се много яко ! Видяхме се и с Донка. Стоях до към 3 часа и усетих, че започвам да заспивам. Отидох за малко до Найлона да видя Таня и след това се прибрах да поспя малко.


Keysigning party

Обявеното подписване на GPG ключове се превърна в нормална среща да се видим. Аз си мислех, че имам остали листчета с fingerprint-а на публичния ми ключ от OpenFest-а и оставих за тази сутрин да ги търся и така и не ги намерих, а нямам принтер да си отпечатам нови. Важното беше, че се видяхме 🙂 Бяхме Йовко, Дафо, Антоний, Боян и аз. В 11:30 ни се стори малко рано време за бира и пихме безалкохолни в Орфей-а.


Arch64

Видях че е изляло официално ISO за инсталиране на Arch Linux за X86_64. Дръпнах си го и ще видя кога ще ми остане време да го инсталирам. Имам желание да се възползвам малко повече от процесора ми.

Нощни бележки

Пак беше 13-ти 🙂

Със Спас бяхме на командировка до ВЕЦ Алеко – беше готино и весело (само да не пееше)

Изпратихме Дил за Мюнхен – дори отидохме за малко до Асеновград. Сега се връщам.

Утре си идва Донка от Мюнхен. Май трябва постоянно да имаме представител там 🙂

Довечера откриване на изложбата “Светлина” в Банята от 18:30

В събота “Warming the Angel” в Петното