Такааа, взех си поредната доза Depeche Mode венозно 🙂 т.е. бях на парти на Миро в Петното 🙂 Както винаги беше страхотно !!! Още веднъж браво, Миро ! Звучеше основно Depeche и имаше доста концертни версии на песните, които много ме зарадваха 🙂 Дори си мисля да ходя в събота в София на подобно парти в “3 уши”.

За мен най-интересния момент беше, като се запознах с едно момиче, което може би от над 4 години живее през няколко врати в моя коридор на блока, но никога не сме се запознавали, само бяхме на “Здравей – здрасти”. Ако по някаква невероятна случайност четеш това – пращам ти много поздрави 🙂

Така въпреки, че Йонов си тръгна още в 11, и аз останах сам, не се чуствах никак самотен. Явно вече Петното ми е като втори дом и като познавам повечето хора там, се чуствам добре. А и винаги срещам някой очакван или неочакван познат 🙂 (в по-горния пример – дори и непознат познат 😉 ) Също така срещнах и Борко, който дори щеше да пуска музика от 1:30, но аз малко преди това реших да си ходя, че сутринта съм на работа. Май наистина е време да лягам. Лека нощ.

Тази вечер имах далеч по-приятни преживявания, в сравнение със сутринта. Отидох на среща на OpenClub Пловдив, без да знам кой ще дойде, и събрахме 7-8 човека. Наред с обичайните глупости които си говорим (и които са си важна част от клуба), обсъдихме и възможностите за комерсиална и некомерсиална дейност на клуба. Все повече назрява идеята да се регистрира официално като юридическо лице. Днес ни предложиха да направим Гражданско Дружество по Закона за задълженията и договорите (чл.357 и следващите). Хубавото при него е, че е необходимо само заверка при нотариус, а си имаме булстат, банкова сметка, и така общата стойност на учредяването не е голяма, а и няма допълнителни задължителни месечни разходи. Разбира се не се отърваваме от счетоводство и данъчна декларация, но няма как иначе.

Преди срещата бях казал на Йовко, че ще се събираме и ако иска да дойде. Към края на срещата на клуба, той се обади и решихмне да отидем някъде на бира. След кратко лутане седнахме във Филипополисв стария град, където сервитьорката направо се учуди на 8 човека непушачи 🙂 Така е, хората използващи свободен софтуер си пазят и белите дробове свободни 🙂 С Йовко обсъдихме много неща – софтуерните патенти, идванията на Столман и Лесинг, Камината и Mediabox в Пловдив … разговора се получи много добре и се радвам че се видяхме и поговорихме на живо.

Ако си спомняте преди около два месеца се блъснах в един фолксваген на бул. Руски. Днес трябваше да отидем в РПУ-то да напишат протокола и като няма нови данни от тогава излезе , че аз съм виновния (при всяко ПТП трябвало да има виновен). Виновен съм ВЪПРЕКИ, че се движех по път с предимство и без превишена скорост. Тогава беше мокър асвалта и при влизане в кръстовище щом не съм успял да спра преди да се ударим, значи съм бил с несъобразена скорост (член 20 от Закона за движение по пътищата), на което всъщност не мога да противореча. Лошото е че аз не се чуствам много виновен за случилото се, но сега единственото, което можех да направя е съд, и не ми се занимава за ПТП с минимални щети, както е написано в акта. До месец, ще видя и каква глоба ще ми лепнат 🙁 Така е – животът е несправедлив, но няма по-добър, или по-нова версия 🙂

След неприятните сутрешни изживявания, отидохме с нашите на село Чоба и там опитно установих, че при ветровито време не става да си миеш колата. Точно където намокриш, полепват най-много нови боклуци и крайния резултат е още по-мръсна кола, отколкото преди да започнеш.

Последните два дена на работа се занимавам с един газов сензор, с който трябва да изервам концентрацията. Имам зависимоста в графичен вид и уж изглежда права, но в логаритмични координати. За нормалния линеен изод (4-20 mA), трябваше да интерполирам експоненциалната зависимост. Знам, че има методи, за които съм учил в университета, но не можах да си намеря записките, май съм ги предал с протоколите и не съм си оставил. Нямам и учебник по числени методи, а дори и с google се оказа трудна задача (може би просто не търсих правилно ?!? ). Днес след един кратък разгвор по ICQ с r00tb, ми препоръча да използвам кубичен сплайн за интерполация и да намеря готова програмка да ми сметне коефициентите. Реших да послушам човека, който все пак учи приложна математика, и попаднах на програмата RT PLOT, която се оказа много полезна. В първия момент дори изглежда безплатна, но бързо се разбира , че е trial версия за 30 дни. В началото имах трудности с интерфейса, но в крайна сметка се оправих и стана интерполацията 🙂 Знаех си че трябва да има програма специално за това, а не да ми се налага да си припомням как се пишат скриптове за MatLab. Най-важното е да се свърши работа 🙂 сега остава да накарам една ATMega8 да смята функцията и да видя за колко време ще го прави, че ако е много може и квадратичен сплайн да използвам, но за това в понеделник. Сега имам един уикенд на разположие, за който още не съм планувал какво ще правя. Може най-сетне да се хвана с дипломната ми – стана топло и наближават диплони защити, ей сега ще дойде юни.

Какъв е извода от всичко написано до тук ? Ами университета е хубаво нещо, но всичко се научава когато ти се наложи да го правиш на пратика. Определено в лекциите по висша математика, не съм си представял за какво може да се ползват повечето неща (не говоря конкретно за интерполациите, за тях горе-долу ми беше ясно). Най-важното в обучението в университета, според мен, е да знаеш като трябва да свършиш нещо – как да го свършиш и къде да погледнеш за подробности.

Снощи концерта на Уикеда беше супер 🙂 Направиха голямо шоу. Аз по принцип се кефя повече на старите им песни, но снощи се накефих на всичко. Самото представяне беше готино и много весело. Изпяха бавни версии на “Ние двамата с Боби пием кафе” и “Марияна” и се чудя дали въобще са записвани и дали може да се намерят от някъде ? Някой ако знае да казва ! 😉 Публиката също беше върха. Въобще стана супер завършех на вчеращния изпълнен с много емоции ден. Вечерта се прибрах и веднага се тупнах на леглото, но тази сутрин реших, че трябва да напиша нещо тук за концерта 🙂

Днес проведохме поредно ходене до Асеновата крепост под формата на алкохолен туризъм. Ани носеше вино, Цецо – водка, а си купихме бира 🙂 Най-лошото беше, че бях с колата и не можех да пия, а само трябваше да гледам другите весели. Таня е на работа от 5 часа и трябваше да се върнем до тогава, затова отидохме с колата, но им казах : другия път – с влака ! Добре че поне времето беше божествено ! За ядене имахме сандвичи, солети, пуканки, кроки … въобще приличаше повече на пикник, отколкото на туристическа разходка. С други думи – съвсем обичайно за нас ходене до Асеновата. На качване уважихме и трите пейки, горе на крепоста стояхме и се наслаждавахме на спокойствието и хубавото време. Хубаво беше, че е работен ден и нямаше много хора. За пръв път (след толкова ходения) влязохме вътре в църквата и я разгледахме. Май до сега не бяхме отивали в работно време. На слизане се наложи да бързаме, и както обикновенно само се хилихме. Аз не толкова, но дургите добре си пиинаха и беше много весело (поне този път не пеехме 😉 ) ! Така днес около 16 часа беше забелязана видимо развеселена групичка от четирима човека да слизат от Асеновата 🙂 Има хубави снимки, които скоро ще се появят на Нашите Снимки

Много съм доволен от почивния ми ден по средата на седмицата 😉 Довечера ще ходя на концерт на Уикеда в Петното и дано това ми настроение се запази 🙂

Добавка: вече може да видите снимките тук

Днес беше първия наистина топъл ден за тази пролет 🙂 Много съм радостен от този факт, и се надявам студа си отива и да не се връща повече. Малко преди обяд се наложи да изляза от работа и направо не ми се връщаше. Всъщност повода да изляза не беше много приятен. Малко предистория – в неделя ми зашуши предното ляво колело на колата и се оказа, че буталото на спирачката беше заяло и така се нагряваше, че направо пушеше. Тогава трябваше да отида до Пазарджик, но така и не стигнах, а на сред пътя свалях гума и се опитвах да отлеяпя наклатките, които се бяха залепили за диска. Дори не знам дали говоря с правилните термини – много много не са ми ясни колите. Така днес водих колата на доктор, така де – на сервиз 🙂 Представете си как карах при положение, че все едно ми е натисната постоянно спирачката. Само да отпусна газта и направо спирах. Взеха ми 20 лева (честно казано очаквах и повече) и за 40 минути, всичко беше готово. Оказа се че това често срещан проблем при Опел Кадет. След това тръгнах по главната на разходка и отидох до Петното да пия едно кафе, защото както казах въобще не ми се връщаше в работата. От Петното се отбих до един от офисите на Mtel и си смених тарифата на новия план 5+5+5. Както го смятам, при моето малко говорене, си мисля, че ще имам извесно намаление на сметките с тези 5 безплатни минути, SMS-a и MMS-а. Грубо сметнато това са над 4 лева (без MMS-ите, защото нямам много приятели на които да пращам), което при обичайна сметка от 20-30 лева, са си нещо 😉 ако не друго, то поне 2-3 бири 🙂

Вчера говорех със шефа и утре ми е почивен ден 🙂 Все пак работех и събота и неделя и не съм имал почивен ден от седмица и половина. С Анито, Таня, Цецо и може би Ева ще ходим на Асеновата крепост и ако времето е като днес, направо ще бъде супер (дано, дано, дано !). По прогнози гледам, че ще е хубаво и дано поне този път да познаят 😛

Вчера си беше по принцип работен ден, но на мен пак ми се наложи да работя допълнително до по-късно вечерта. Работих по проекта за новия сензор с Куртев, и този път свършихме “едва” в 21:30. Днес сутринта в 8:30 отново бях в офиса и изкарах още един работен ден, но поне почти приключихме проекта. Повече не плануваме извънредни работа, поне ако не изкочи нещо неочаквано в довършителния етап. Така тази вечер заслужено мисля да изляза да пия няколко бири за успеха 🙂 Видях, че в Петното ще свири един мой стар колега и познат и ще отида да видя какво ще свирят с неговата група “Richie Rock Band”.

Хубавото нещо в двата работни дни беше храната 🙂 Ударихме го на азиатска кухня. Снощи вечерта поръчахме ядене от тайландски ресторант (дори не знам къде се намира в Пловдив), а днес на обяд, бяхме в китайски ресторант. Общо взето не забелязах голяма разклика между двете. Китайските порции май бият малко по отношение на количество, иначе по качество са ми еднакви – разни оризи, меса и незнайни зеленчуци 😉 Струва си поне за експеримент да ги опитате 🙂

Снощи след работа минах за час през новата квартира на Таня и заключението ми е – СУПЕР 🙂 т.е. одобрявам, става за купони и е на супер готно място в центъра. Тан, готви се, ще идваме често 😉

След като в понеделник Европейския Съвет прие софтуерните патенти в Европа, се изписа много по темата. Не знам как аз не написах нещо, но мислех различни неща и в крайна сметка – нищо. За сметка на това прочетох доста коментари и мнения по проблема, дори Проблема (с главно “П”), защото наистина смятам, че това е нещо което засяга всеки, поне който чете това, и трябва всеки да разбере защо са лоши софтуерните патенти. Дори си мислех да го напиша на английски, но смятам, че повечето четящи тук, знаят български, а и аз най-добре обяснявам на родния ми език. Глупости говоря – хич не ме бива по обясненията, затова мисля да събера какво се изписа по въпроса на сайтовете, които следя. Започна се с гръмки изказвания и естествено имаше някои глупави коментари, но общото мнение е, че трябва да има гласност по въпроса. Едно просто и фрапиращо онагледяване на проблема видях е един коментар на Йовко и по-слециално един линк. Изчетох доста лични мнение по различни блогове – Тодор, Йовко, Григор, Богомил, Валери … Неусетно се стигна до предложения за крайни мерки като спиране на важни сървъри, които се крепят на свободен софтуер и за протести пред различни посолства от европейския съюз. На протестите бих присъствал с удоволствие, но за спирането на сървърите съм малко скептичен. По-скоро ми хареса идеята на Йонов, който сложи банер против софтуерните патенти, на страницата arttoday.org, който се появява за 5 секунди и след това се презарежда истинската страница.Тази нощ Maniax-a дори сътвори опело за края на “Българската софтуерна индустрия, съпругът и Българският интернет,и неговия баща Свободния софтуер”, в дискусионния списък на ССС. Днес се появи една кратка, хубавя и ясна статия в Линукс за Българи – “Защо сме против патентоването на софтуер”. Вече я препоръчах да я прочетат няколко човека, които не бяха много наясно, защо наистина е лошо патентоването на софтуер. Друга добра инициатива е превода на сайта NoSoftwarePatents.com.

Поздравления от мен, на всички споменати и неспоменати, за работата в рагласяването на проблема със софтуерните патенти. Признавам си че аз почти нищо не направих, освен едно малко банерче горе в дясно на този блог, но се опитвам да разяснявам случая на повечето ми познати.

п.с. по принцип тук пиша предимно за мен, но този пост тръгна като монолог към читалите ми. Това е малко странно и необичайно за мен, но искам колкото се може повече хора да разберат, че софтуерните патенти са твърде близо и това може да засегне всички ни.

Бях на постановката “Братя Карамазови”. Днес беше премиерата в Пловдивския драматичен театър. Признавам си, не съм чел произведението на Достоевски, но тази интерпретация на Стоян Радев ми хареса. Въпреки драмата, в мен остана едно друго чуство – мисля си, че това е история за вярата. За вярата в доброто, за вярата в любовта, за вярата в Бог.

Ако чуствате, че сте пропуснали нещо хубаво, има още една постановка в понеделник (14-ти март), само дано да има още билети, че за тази едвам намерих два дена предварително и то на предпоследния ред на балкона. И още едно предупреждение – постановката е над 3 часа (заедно с антракта). 🙂