Днес на работата тотално се скапах. Цял ден със Спас изнасяхме радиаторите и ги носихме в мазето. Извода от цялата работа е “желязото е едно най-тежките”. За шест часа едвам пренесохме седем радиатора и се разбихме. Преди малко се прибрах, наядох се яко и сега си мисля само как да си легна в леглото и да си чета книжка 🙂 Преди това само мисля да се изкъпя, че и доста прах има по мазетата. Повярвайте ми – имам опит с чистене на мазета и друг път 😉

До преди малко бях в Петното на Роршах и имаше концерт на LEEPRA DE LUX. Честно казано и на мен нищо не ми говореше името предварително и единствено знаех, че единия от групата е бивш бейбифейс клан. В началото имаше вход от 5 лева, но Таня ме вкара без пари, но май бях единствен. Шефа нещо се ядоса, че няма хора, а групата била страшна и по едно време махна входа и дойдоха малко хора. Покрай цялата тази работа всичко се забави и концерта започна след 23 часа. Свириха наистина много добре, но на мен ми се доспа доста и малко след полунощ си тръгнах. Днес бях станал в 7:30 да закарам майка ми до работата, а след това цял ден на работата се занимавах с несвойствено задачи на новото място, като оправяне на прозорци и сваляне на радиатори 😛

Изминалият (вече) 19-ти януари в моя календар е ден на Ани. Честит рожден ден, Ани !!! Както ти написах в картичката безброй успехи и безчет усмивки !!! или беше обратното, няма значение 🙂 Много хубаво ми стана като те чух по телефона така усмихната и весела 🙂 Давай все така ! И все напред с египтологията ! 😉

Вчера LiveJournal.com не работеше поради проблем със захранването и аз за пореден път се замислих да премина на WordPress или нещо подобно на drundrun.org. Може би в скоро време ще го направя, но и за това трябва време.

За времето през което не блогвах – изкарах една готина вечер в Петното до 4 часа сутринта, спах 12 часа, търкане на плочките в банята, среща на OpenClub Пловдив (където продължава подготовката за "Ден на Линукс в ПУ”), изгледах три филма с Таня ("Изгубената магистрала", "Седем", "Шрек 2"), много пуканки, кафета, закуска, салата "Морисън" в Кастело (препоръчвам!), още кафета, подстригване (за което се каня от 2 седмици), къпане, бръснене (това, за които ме познават, знаят че не се случва много често) и сега следва отново Петно, а утре началото на новата работна седмица … Това е за сега … до блогване 🙂

Днес докато бях на работа написах това :

Най-сетне проработи, това устройство дето го/ме мъчи на работата от 3 дена. Сигурно малко хора знаете за какво става дума, но просто исках да изкрещя, че проработи пред повече хора, а сега в офиса съм сам. Мисля,че тук е добро място доста хора да чуят 🙂 Става дума за едно захранващо устройство, което освен че трябва да захранва консуматори, трябва да (до)зарежда акумулатор, да черпи от акумулатора ако мрежовото захранване отпадне и отгоре на всичко да дава (светлинна) индикация и релеен изход при авария и да съобщава каква е тя – прекъсване на акумулатора, изтощен акумулатор или липса на мрежово захранване.

Почти веднага селд като го написах и преди да го публикувам, забелязах, че не работи както трябва и цялата ми еуфория отиде по дяволите. Вместо да го кажа на всички, аз го записах като лично съобщение и чак сега го показвам. Оказа се истина поговорката "бързата работа, срам за майстора" или поне, че не трябва да се радвам прибързано. В крайна сметка го дооправих устройството, но чак към 6 часа вечерта, когато най-сетне приключи тази натоварена работна седмица за мен. Все още не знам какво ще правя през почивните дни. Тази вечер сигурно ще изляза пак с компания и ще видя отново (след вчера) Саша, която си е тук за няколко дена, преди отново да замине за САЩ. Утре и другиден се надявам малко да захвана отново дипломната ми работа, но да не казвам голяма дума – кой знае къде може да ме завее пак вятъра.

Ето че (почти) неусетно съм писал 200 пъти тук. Това е 201^-вия. Напоследък пиша по-рядко, но и няма нищо толкова интересно около мен. Преди малко прочетох “За усмивките и хората” в блога на Йовко и за пореден път съм впечатлен от начина му на писане 🙂 Още съм под въздействието на тази случка (всъщност си е цял разказ), и ме накара да се замисля … значи не съм само аз …

Иначе в сивото ми ежедневие – нищо интересно. Малко повечко работа, но не се оплаквам, поне има нещо да се занимавам. Още се възтановявам от коледно-новогодишно-рожденно-именните празници и излизам от финансовата криза. Нали знаете какво е финансово-сексуална криза – отваряш портфейла и вътре х*й 🙂
Снощи, за пръв път от доста време, си останах в къщи вечерта и качих снимките от миналия уикенд, когато в събота бях до София, а в неделя до Бачково. Освен това изгледах “Светлините на града” на Чарли Чаплин и ми хареса. Убедих се, че за да се покаже любовта няма нужда от думи – стигат само жестове, а като се добави и усмивка към всичко това, става просто божествено 🙂 Усмихвайте се и се обичайте !

п.с. май още ми държи разказа на Йовко 🙂

Бачково се оказа желана дестинация за много хора, особено в хубаво време, като днес. В крайна сметка към предварителна групичка (Маги, Цецо, Гошо и аз) се присъедини и minix-а и така отново с пълна кола се отпрваих на път 🙂 Бачковския манастир се беше задръстил от коли и хора. Всички видяхме поне по един познат. Почуствах се все едно се разхождам по главната, само където отвсякъде имаше скари и миришеше на кебабчета. След като запалихме свещчики, тръгнахме нагоре към планината. Направихме си хубава разходка в хубавото време и си тръгнахме на здрачаване. Имам и доста снимки и се чудя дали да не ги сложа в Нашите Снимки.

Вечерта бях на 5^-тия рожденния ден на Петното на Роршах. Свириха на живо Остава и Freestyle, както се казва Live Unplugged. Освен това беше и представянето на първия брой на ново клубно списание на Петното. Видях се с разни хора с които не бях се виждал от доста време (ехооо, Дафоо), но трябваше да си тръгна по-рано, защото утре отново съм на работа, а е време да се наспя някой ден.

Днес за пръв път от доста време насам отоврих my.yahoo.com; – там ми има хороскопа за седмицата и прочетох, че сряда и четвъртък ще съм самотен. Да му се не види, познават 😛 Снощи заради една моя глупост, стоях и чаках навън 45 минути, и после така ми се беше вкиснало, че не исках да съм с никой (странно за мен). Днес, не че не искам да излизам, но всички са или на имен ден или на рожден ден или просто някъде са се покрили и не мога да ги намеря. Така, сега веднага след работа се прибрах и пиша това и се чудя какво да правя. Може би една вечер ще си остана в къщи.
Дано поне оправя и сложа снимките от нова година, макар че като не съм в настроение и нищо не мога да свърша. Добре, че поне на работата успявам поне донякъде да се справям със задачите. Отгоре на всичко започвам нов проект във фирмата и ще трябва да науча доста нови неща, за да го завърша. Хубавото е, че не съм сам, а с един човек който сега е в Пазарджик и може би този и другия месец по-често ще ходя натам. Лошото е, че ще бъде в извънработно време (т.е. главно събота и неделя) и не знам доколко ще ми остане време за неща като “Ден на Линукс” на OpenClub Пловдив , който като гледам нещата нямаме ресурс да го направим 🙁

Снощи след работа, реших че така няма да я бъде без музика у нас (справка предичния ми пост и изгорелия усилвател), и отидох и си купих нови колонкиза компютър. Взех първите които видях и може би сбърках, че не разгледах по-дълго, но не съжалявам – вече имам звук у нас и то с хубав бас 🙂 Явно не мога без музика, едвам издържах един ден и си купих. Едва ли ще стават за купони и събирания с приятели, но за тези цели ще гледам да оправя усилвателя (или да си направя нов) и да отделя повечко пари за “истински” колони.

Този текст трябваше да се появи още снощи тук, но естествено, както казва майка ми, само чакам да ми свирнат и аз веднага излизам 🙂 Какво да направя – за излизане с приятели съм винаги готов.