Честит празник, мамо !

Честит празник, мили жени !

🙂

Като е почивка, да е почивка 🙂 Тези четири почивни дни преках почивайки си, и предимно offline. Националният празник, май стана просто още един повод за почивка и хората да излязат и да се порадват на леко усмихващото се време. Не че е лошо, и аз правех същото 🙂 и празника се усещаше само по това, че хората се поздравяваха с “честит празник” и по малко плакати, разлепени от различни политически партии. Четвъртък и петък вечер прекарах гледайки доста филми, за които обаче ще напиша някой друг път (ако въобще напиша нещо), ще спомена само един, който ми хареса особено – “21 грама” .

В събота заминах към Широка Лъка за кукерския фестивал “Песпонеделник”. Преди това, много хора се опитаха да ме уплашат с лошото време и лошите пътища, но въпреки всичко се натоварихме 5 човека в Опелката и запраших през Асеновград, към Пампорово и от там – Широка Лъка. Първоначално нямаше много желаещи да пътуват, но в последните дни се напълни колата и дори двама от спътниците ми не ги познавах предварително, а се разбрахме по имейли и ICQ да ги взема от гарата 🙂 Добре че се познахме някакси, защото Магито си беше изгубита GSM-а и им нямахме номерата. Всички се оказаха готини хора и си изкарахме супер. Йонов и Здравка ни бяха запазили места за спане в с. Гела, защото в Широка Лъка нямаше никъде места. До Пампорово пътя горе-долу беше добре и валеше лек дъжд, но след това имаше участъци, където имаше доста сняг и лед на пътя. Успях да стигна до Широка Лъка, без да сложа веригите, които си взех миналата зима, но все още не съм ги слагал нито веднъж. В Широка Лъка нямаше толкова сняг, колкото на Пампорово, където преспите бяха по-високи от колата 🙂 От там поехме по традиционното изгубване на пътя и вместо в Гела се озовахме в Девин 🙂 Всъщност в последствие се оказа, че не е било самия Девин, а община Девин, но това тогава не го знаех. Върнахме се обратно и видях табелата от която съм се объркал и поехме по един тесен път, който трябваше да води към Гела, но по едно време и в това се усъмнихме, защото не беше добре почистен и си помислих, че отново сме се загубили. В такива моменти се радвам че живея във времена, когато са измислени мобилните комуникации 🙂 Стигнахме благополучно до хижата (или станцията, не знам как точно да я опиша). Изглеждаше доста прилично, и беше току що ремонтирана – всичко вътре беше ново и дори стояха цените и етикетите на контактите, лампите, чашите … май бяхме първите които ги ползваха 😉 Единствено цената от 9 лева, на някои се стори леко височка, но за една вечер се прежалва. Другия проблем бяха дървата, които си идваха направо с леда за уискито 🙂 т.е. бяха много мокри и трудно се очакваше от тях да горят, добре че си носих електрическа печка-духалка (браво на Анито, че каза да я взема). Не си мислете, че като имахме печка беше топло – напрежението в контактите, беше като дискотека – ту идва, ту спира и никога не знаеш за колко време. В Гела времето беше ужасно – духаше много силен вятър и валеше гаден дъжд. Добре че си взехме червено вино 🙂 В събота слезнахме до Широка Лъка и се разходихме. Общо взето Широка Лъка, не е много Широка 🙂 и лесно се обхожда. Имам доста снимки и скоро ще ги кача някъде в интернет. Широка Лъка е един от 100-те обекта включени в програмата “Опознай България – 100 национални туристически обекта” и дори си взех “книжка”, в която се събират печати от всичките 100 места. Ще видя колко ще събера. За сега имам вече един – от Широка Лъка (обект No 87).

Днес беше традиционния кукерски фестивал “Песпонеделник” и за него в Широка Лъка бяха дошли хиляди хора, не само от България, но имаше и доста чужденци. Представяха се кукери от различни български села, както и Словенски кукери. Беше едновременно интересно, красиво и плашещо, но трудно се виждаше в голямата тълпа и гъчканица. По-добре успях да видя костюмите по пътя преди да стигнат до самия площад, където се представяха. Голям фестивал, който трябва да се види с очите. Случайно видях няколко познати, на които много се зарадвах. Повечето пътуваха на стоп, но за съжаление аз дори моите познати не можех да извозя всички. Йонов и Здравка ги закарах до Девин, от където да си хванат рейс за Пловдив, и всъщност тогава разбрах, че на онази табела пишело “Община Девин”, а не самия град, който е на 20-тина километра от Широка Лъка. Така съвсем неочаквано посетих и Девин 😉 Автогарата се оказа на лесно място и имаше рейс за Пловдив точно след 15 минутки. Само където не намерих извор с минерална вода да си напълня от Девин, а и нямах много време да разглеждам защото трябваше да се връщам. Пътя беше сух, но много крив 😉 чак замалко и на мен да ми стане лошо. Като малък имах много проблеми с пътуването, но сега като шофьор, май ми е по-добре. Като се върнах в Широка Лъка, предложих на спътниците ми да се приберем през Девин и Кричим, но май на повечето не им понасяха завоите 😛 Така отново тръгнахме по снежния път през Пампорово. Прибрахме се благополучно (само с едно леко объркване на пътя в Пампорово 😛 ) в Пловдив и се радвам, че решихме да отидем за два дена, защото пътя е наистина тежък и изморителен. Не знам как щях да се чуствам ако в един ден трябваше да отида и да се върна до там.

Като цяло съм много доволен и зареден от уикенда. Тази планинска красота и автентична култура, май ми действат добре 😉 Дано скоро пак да се ходи някъде, още повече и времето се оправя и пролет идва 🙂

update: моите снимки от Широка Лъка са вече на Нашите Снимки – част I и част II

Днес бях на откриването на мултимедийната инсталация “Лабиринт” в Баня Старинна. Автори са Ангелина Галънска (Анджи) и Христо Йорданов, които получават, освен реалните, и моите виртруални поздравления за работата си. Всичко се е получило много добре ! Дори много по-добре от колкото очаквах. Из самия лабиринт има камери, които предават картина към телевизори, намиращи се на други места в лабиринта. Доста интересно се получава, особено ако има повечко хора 😉 Мисля си, че само ако се види на живо може да се разбере за какво говоря. Музиката допълнително допринася за атмосферата. Лабиринта ще бъде в Банята до 28-ми март, и ако имате време и път на там, Ви препоръчвам да го посетите и разгледате.

Честита Баба Марта !!!

Аз като виден заплес чак снощи се усетих, че днес е 1-ви. Какъв е този шантав месец ? Къде са му 29-ти, 30-ти, 31-ви ? 🙂 Така,че нямам мартенички за всички и Ви пращам по една виртуална 😉 Много здраве, щастие, любов, пари всичко останало каквото си пожелаете да се сбъдне !

Тази сутрин Баба Марта ни изненада със пухкав сняг, напук на очакванията ми да става топло до края на седмицата. Какво да правиш, женска му работа 🙂

п.с. а според Уикипедия, това трябва да е края на зимата и началото на пролетта 😉

Гледах “Най-дългият годеж” (“A very long engagement” или “Un long dimanche de fian?ailles“, както е в оригинал. Вие преценете как да си го преведете). Тежък филм ! Тежък, тежък, тежък … Може би и нагласата ми не беше такава. Надявах се да е подобен на Амели, но не. Надявах се да е обърнато повече внимание на романтичната страна, но не … главното беше войната. Войната с цялата й жестокост. Казвал съм го и преди, но ще повторя – не обичам войните, не обичам дори филми за войни. Надявам се да не видя с очите си такова нещо.

Най-странното беше, че на моменти във филма имаше комедийни ситуаци, в стил Амели, които от една страна въобще не отиват на подобен филм, но от друга, ако ги нямаше и тях, щеше да стане още по-труден за гледане. Честно казано имам филма на твърдия ми диск, но реших да го гледам на кино, за да го усетя по-добре и наистина сега мисля, че го преживях доста силно. В крайна сметка не съжалявам – много красив и силен филм е, и исках да го гледам, най-малкото от уважение към авторите на Амели, който е един от любимите ми филми въобще. А и не са много европейските филми, които се появяват по кината.

Тази събота и неделя се наложи да работя допълнително. Днес отидох на работа сутринта в 10 и се прибрах преди малко към 23:30, и отгоре на всичко свършихме доста малко работа 🙁 Все изникваха някакви проблеми и деня мина в нещата които трябва да свършим за да започнем съществената работа. Излезе, че има някакъв проблем при записването на ATmega8 микроконтролери с програматора PonyProg и сумати процесори така ги заключихме, че после не можехме да ги презаписваме отново. Нещо с конфигурационните битове става, но не знам какво ?!? Добре, че имахме повечко процесори и с друг програматор успяхме да продължим напред. Утре сутринта от 8:30 отново съм на работа и дано свършим повече работа, че да завършим този проект и да няма такива извънредни работи през почивенитв дни. Другата седмица има повечко почивни дни и се надявам да се осъществи едно пътуване, което плануваме. Някой да му се ходи в Широка Лъка другата неделя ?

Тази вечер най-сетне се наканих да видя музея на восъчните фигури на Санкт-Петербург, който гостува в Пловдивската художествена галерия на главната. Малко се разминаха очакванията ми и самите фигури. Очаквах повече известни хора, а имаше само три – Владимир Путин, Папата и принцеса Даяна. Останалите бяха разни фантастични герои и хора с физически странности – с едно око, с две лица, най-тежкия човек, най-косматия и т.н. Някои дори бяха страшни, което пък е добре, защото показва колко истински бяха направени. Изложбата не е голяма и за един или два лева си струва да се разгледа (по-евтино ако сте ученици или студенти). Не направих снимки, защото ме беше срам да попитам дали е позволено, а и не знам дали исках да го правя.

Еее беше толкова кратко … долу в Петното беше претъпкано с хора , а Нова Генерация свириха не повече от час 🙁 и то откровенно на плейбек … и не изсвириха някои от любимите ми песни … Искам ощеее 😉

Напоследък се потвърждава теорията ми, че съм нощна птица. Лягам си късно (дори може да се каже рано), без никакви проблеми, т.е мога да не спя цяла нощ, но сутрин, трябва ли да свавам рано, просто не е за мен, не ме търсете. Взех да свиквам и с нощното шофиране. Ето и доказалтелствата за тези ми мисли – още в неделя, Наката ме помоли да го закарам в Кричим вечерта, защото вече всички рейсове бяха заминали. Много не се чудих – не ми се спеше, не бях пил, защото ми беше гадно, така че се съгласих. Изчакахме Таня да свърши работа (за да имам компания на връщане), след това ядохме дюнери и към 2 през ноща, тръгнах към Кричим. Сутринта естествено в 8 на работа. Понеделник вечерта бяхме на партито на Миро в Петното – Liquid Love. Както винаги беше много добро, и си изкарах супер, само където нямаше много хора, и дори хората от моята компания си тръгнаха рано. Така се заредих, че накрая хич не ми се тръгваше. Отново лягане в 4. Четири часа по-късно – ставане за работа. Дъъълъъъъъг работен ден до 1 след полунощ с две отивания и връщания до Пазарджик, но пълен с много нови идеи и най-важното свършена доста работа. Вечерта имаше мъгла и второто отиване до Пазарджик ми отне час и половина, както правилно смятате, лягане в 2:30. Днес спане до 12 на обяд 😉 и само 4 часа работа 🙂 След малко отпрашвам към Петното и концерта на Нова Генерация. Като се върна, ако мога ще напиша нещо тук. Между другото сестра ми е тук от вчера, а не можем да се видим като хората. Пак си говорим главно по ICQ, както и когато си е в София 😛

Голямата новина от онзи ден – Стамат се вижда отвън !!! 😉 Честно казано не го знам как го прави това този ADSL модем на БТК (ZTE ZXDSL831), но е факт – отвън като изпратиш заявка към IP-то на модема и отговаря Стамат. От вътрешната мрежа, този номер не става ?!? Въобще излязоха доста интересни неща при един scan с nmap 🙂 Взе да ми става интересен този модем 🙂 Тц, няма да ви кажа IP-то 🙂 Искам само аз да си играя 🙂