Като е почивка, да е почивка 🙂 Тези четири почивни дни преках почивайки си, и предимно offline. Националният празник, май стана просто още един повод за почивка и хората да излязат и да се порадват на леко усмихващото се време. Не че е лошо, и аз правех същото 🙂 и празника се усещаше само по това, че хората се поздравяваха с “честит празник” и по малко плакати, разлепени от различни политически партии. Четвъртък и петък вечер прекарах гледайки доста филми, за които обаче ще напиша някой друг път (ако въобще напиша нещо), ще спомена само един, който ми хареса особено – “21 грама” .

В събота заминах към Широка Лъка за кукерския фестивал “Песпонеделник”. Преди това, много хора се опитаха да ме уплашат с лошото време и лошите пътища, но въпреки всичко се натоварихме 5 човека в Опелката и запраших през Асеновград, към Пампорово и от там – Широка Лъка. Първоначално нямаше много желаещи да пътуват, но в последните дни се напълни колата и дори двама от спътниците ми не ги познавах предварително, а се разбрахме по имейли и ICQ да ги взема от гарата 🙂 Добре че се познахме някакси, защото Магито си беше изгубита GSM-а и им нямахме номерата. Всички се оказаха готини хора и си изкарахме супер. Йонов и Здравка ни бяха запазили места за спане в с. Гела, защото в Широка Лъка нямаше никъде места. До Пампорово пътя горе-долу беше добре и валеше лек дъжд, но след това имаше участъци, където имаше доста сняг и лед на пътя. Успях да стигна до Широка Лъка, без да сложа веригите, които си взех миналата зима, но все още не съм ги слагал нито веднъж. В Широка Лъка нямаше толкова сняг, колкото на Пампорово, където преспите бяха по-високи от колата 🙂 От там поехме по традиционното изгубване на пътя и вместо в Гела се озовахме в Девин 🙂 Всъщност в последствие се оказа, че не е било самия Девин, а община Девин, но това тогава не го знаех. Върнахме се обратно и видях табелата от която съм се объркал и поехме по един тесен път, който трябваше да води към Гела, но по едно време и в това се усъмнихме, защото не беше добре почистен и си помислих, че отново сме се загубили. В такива моменти се радвам че живея във времена, когато са измислени мобилните комуникации 🙂 Стигнахме благополучно до хижата (или станцията, не знам как точно да я опиша). Изглеждаше доста прилично, и беше току що ремонтирана – всичко вътре беше ново и дори стояха цените и етикетите на контактите, лампите, чашите … май бяхме първите които ги ползваха 😉 Единствено цената от 9 лева, на някои се стори леко височка, но за една вечер се прежалва. Другия проблем бяха дървата, които си идваха направо с леда за уискито 🙂 т.е. бяха много мокри и трудно се очакваше от тях да горят, добре че си носих електрическа печка-духалка (браво на Анито, че каза да я взема). Не си мислете, че като имахме печка беше топло – напрежението в контактите, беше като дискотека – ту идва, ту спира и никога не знаеш за колко време. В Гела времето беше ужасно – духаше много силен вятър и валеше гаден дъжд. Добре че си взехме червено вино 🙂 В събота слезнахме до Широка Лъка и се разходихме. Общо взето Широка Лъка, не е много Широка 🙂 и лесно се обхожда. Имам доста снимки и скоро ще ги кача някъде в интернет. Широка Лъка е един от 100-те обекта включени в програмата “Опознай България – 100 национални туристически обекта” и дори си взех “книжка”, в която се събират печати от всичките 100 места. Ще видя колко ще събера. За сега имам вече един – от Широка Лъка (обект No 87).

Днес беше традиционния кукерски фестивал “Песпонеделник” и за него в Широка Лъка бяха дошли хиляди хора, не само от България, но имаше и доста чужденци. Представяха се кукери от различни български села, както и Словенски кукери. Беше едновременно интересно, красиво и плашещо, но трудно се виждаше в голямата тълпа и гъчканица. По-добре успях да видя костюмите по пътя преди да стигнат до самия площад, където се представяха. Голям фестивал, който трябва да се види с очите. Случайно видях няколко познати, на които много се зарадвах. Повечето пътуваха на стоп, но за съжаление аз дори моите познати не можех да извозя всички. Йонов и Здравка ги закарах до Девин, от където да си хванат рейс за Пловдив, и всъщност тогава разбрах, че на онази табела пишело “Община Девин”, а не самия град, който е на 20-тина километра от Широка Лъка. Така съвсем неочаквано посетих и Девин 😉 Автогарата се оказа на лесно място и имаше рейс за Пловдив точно след 15 минутки. Само където не намерих извор с минерална вода да си напълня от Девин, а и нямах много време да разглеждам защото трябваше да се връщам. Пътя беше сух, но много крив 😉 чак замалко и на мен да ми стане лошо. Като малък имах много проблеми с пътуването, но сега като шофьор, май ми е по-добре. Като се върнах в Широка Лъка, предложих на спътниците ми да се приберем през Девин и Кричим, но май на повечето не им понасяха завоите 😛 Така отново тръгнахме по снежния път през Пампорово. Прибрахме се благополучно (само с едно леко объркване на пътя в Пампорово 😛 ) в Пловдив и се радвам, че решихме да отидем за два дена, защото пътя е наистина тежък и изморителен. Не знам как щях да се чуствам ако в един ден трябваше да отида и да се върна до там.

Като цяло съм много доволен и зареден от уикенда. Тази планинска красота и автентична култура, май ми действат добре 😉 Дано скоро пак да се ходи някъде, още повече и времето се оправя и пролет идва 🙂

update: моите снимки от Широка Лъка са вече на Нашите Снимки – част I и част II