Gnome-shell extensions

Ако не използвате Gnome 3, може спокойно да пропуснете този текст. Ако ползвате обаче, най-вероятно като мен се чудите от къде да си намерите разширения и добавки. Особено тези, които ви липсват от Gnome 2. Вчера съвсем случайно открих сайта https://extensions.gnome.org и останах изумен. Не знам как до сега не ми е попаднал, а изглежда да е активен от няколко месеца вече. На едно място са събрани много и все полезни разширения. И най-важното – инсталират се директно от сайта ! Могат да се активират и деактивират също директно от сайта (тествано с Firefox и Chromium на gnome-shell 3.2.2). Аз си намерих доста полезни неща, като най-доволен съм от Connection Manager, което е пълен заместител (дори има import на настройките) на SSHMenu за Gnome2, без което не мога.

Като цяло искам просто да популяризирам малко сайта, защото въпреки, че уж следя новини и се интересувам от темата никъде до сега не съм попаднал на новина или текст за него. Възможно е защото си пише с големи букви че е Alpha версия и да не е пуснат официално, но при мен работи перфектно. Надявам се да се пълни с все повече разширения за любимия ми Gnome 🙂

p.s. един колега го отвори с Windows и сайта изглежда празен, но повярвайте ми – съвсем не е така 🙂

Уикенд в топла Мандрица

Отдавна бяхме говорили, когато Таня почива събота и неделя да ходим някъде за уикенда. Междувременно бях споменал да отидем в Мандрица, което се прие много добре. Решено-сторено. Тръгнахме още в петък след работа в седмица в която температурите паднаха до над -20 градуса и валеше сняг, въпреки това не се отказахме. Все пак прогнозата за уикенда беше за по-хубаво време.

Пристигнахме в петък късно вечерта и видях Мандрица в сняг за първи път от много години. Само няколко сантиметра, но все пак в сняг. Вечерта беше приятна, въпреки че вечерята закъсня поради технически проблеми 🙂 Забравих да спомена, че като пристигнахме чешмата (очаквано) беше замръзнала. Така първата ни задача в събота сутринта беше да намерим вода. Чешмата на площада също беше замръзнала, така че се наложи да прибегнем до съседите. От там разбира се намерихме вода и се поуспокоиха нещата. Междувременно съботата започна с много приятен южен вятър и за нула време стопи и без това не многотосняг. Времето стана толкова приятно, че обядвахме на открито. Не знам колко градуса беше, но се усещаше като много приятно пролетно време. Междувременно и чешмата се размрази и водата дойде ! Целия уикенд го изкарахме главно мързелувайки. Така и не излязохме и на една разходка. Но точно така го бяхме и планували, така че се получи просто страхотно. Излежавайки се на топло, музичка, тихи игри … и естествено ядене 🙂
В неделя времето взе да се разваля, но и ние трябваше да си тръгваме. На връщане дори имахме още един пътник – съседката Къдра, която трябваше да идва до Пловдив. По пътя валеше доста, но все пак успяхме да се приберем безпроблемно. Особено като се има в предвид наводненията, които станаха на следващия ден точно по пътя покрай Харманли-Любимец. Дори няколко човека ми се обадиха да ме питат дали сме се прибрали и дали всичко е ОК. А ние си бяхме изкарали чудесен уикенд на Мандрица … където студът рядко идва !

Снежен Пловдив

В петък Пловдив беше супер снежен и слънчев. Използвах обедната си почивка за кратка фоторазходка из центъра. Снимките не са кой знае какво, но си струва да се запомни този момент. Толкова много сняг отдавна не е имало в Пловдив. И продължава да вали ! Вижте целия албум в Нашите Снимки.

Сноуборда тази година

Още в предишния пост се оплаках, че тази година има много сняг, но пак си намираме извинения да не ходим. Аз принципно съм навит, но нещо не мога да намеря съмишленици. Особено след като Ели е с гипсиран крак. Миналия уикенд го пропуснах, този вече бях решен да ходя. Отново започна едно търсене на хора, едно звънене. В петък вечерта към 22 часа, докато бях на couchsurfing среща, се чух с Юли и уж го навих сутринта да ходим, но тази сутрин 10 минути преди уговорката ми се обади, че се отказва, заради студеното време. Вярно че беше -10 в момента, но според прогнозите, това щеше да е най-топлия ден за следващите 10 дни. Освен това слънчев, без вятър и без валежи. Да не говорим, че официално го дават, че има 245cm сняг на Пампорово. В крайна сметка не издържах и отидох сам. И беше много хубаво – чудесен сняг, чудесни писти ! За първи път тази година (а може би от миналата) въобще не исках да свършва. Преди или ще се уморя, или ще замръзне всичко, или няма да има сняг … и дори си тръгвах преди 16:30 (когато спират лифтовете). Днес, въпреки че слънцето не успя да пробие облаците, карането беше супер. Имаше и доста хора, но аз отново карах основно към Стойките, където са по-малко, а 6-седалковия лифт не оставя да се образуват опашки, както на останалите.

Искам да споделя още нещо – днес си тествах новите дрехи, които си купих с изключителната финансова инжекция за рождения ми от приятелите ми, която беше конкретно за закупуване на нов сноуборд панталон. Аз с парите успях да си взема не само гащиризон (каквото бях запланувал) но и ново яке … и двете на промоция от Kenvelo. Знам че не е някаква специализирана марка за екипировка и не очаквах много, но и двете изглеждат много добре. И най-важното – днес показаха, че са много топли и сухи. Въобще не изпитах никакъв студ. И може да прозвучи грубо, но за първи път от много време гащите не ми бяха мокри и замръзнали, като си тръгвах от пистите. С други думи – благодаря Ви, подаръците са чудесни !

Анти-SOPA

Днес стана ясно, че поне временно, ще бъдат блокирани проучванията и добива на шистов газ по метода хидравличен удар. По принцип е хубава новина, но има уловка – мораториума е безсрочен и временен, т.е. не е ясно кога нашето правителство ще си промени пак мнението. След този малък успех е време за един дори още по-голям протест – този срещу американския закон против “online пиратството”, известен още като SOPA (Stop Online Piracy Act). Ако се чудите как един американски (проекто)закон ви засяга – Йовко го е обяснил добре. А за да добиете представа колко голяма е бедата, може да съдите по това че утре (18-ти януари) цялата английска версия на Wikipedia ще спре в знак на протест. Така ще постъпят още много сайтове по света. Моя блог също ще спре между 8 и 20 часа.

p.s. ако имате WordPress site и искате да се включите в протеста – вижте този plugin.

Протест и хижа

Този уикенд по зимните ни курорти имаше по 180-200cm сняг и въпреки това не бях на сноуборд. Спряха ме прогнозите за супер рязко разваляне на времето в събота след почти пролетния петък. Така нямах нямах особен план за уикенда.

След като си бях в Пловдив, реших в събота да отида на протеста против добива на шистов газ по метода хидравличен удар. Наистина една кауза, която смятам че има нужда да се защитава. Протеста мина добре – имаше доста хора, но можеше и много повече. Всички бяха само млади хора и, макар и бегло някои, може би познавах повече от половината – т.е. всички обичайни заподозрени. Все пак по-добре от нищо. Уж е имало положителни изказвания от политиците след протестите в цяла България и извън нея, но ще видим. Няма вече кой да вярва на обещания на политици.

След протеста изскочи едно предложение да ходим на хижа – ей така просто Вили и Радка бяха избрали една в интернет, не много далече от Пловдив, бяха звъннали да проверят дали работи, има места, как е пътя и т.н. и веднага събираха хора. В крайна сметка се събрахме само 4 човека, но решихме да ходим. Хижата беше „Добра вода“ над село Дебращица, Пазарджишко. Въпреки, че е само на 55 km от Пловдив, си е в планината и все още имаше доста сняг. Пътят е асфалтов и се стигна бързо и лесно. Хижата е доста голяма, но сега нямаше почти никой. Хижарите са готини и дават на разположение цялата кухня и посуда, т.е. само си носите продукти и се забавлявате. Проблема сега беше, че като няма хора, не се отопляваше цялата, а само ни дадоха един радиатор в стаята, който не вършеше никаква работа. За друг път ще знаем, да си носим една „духалка“ за всеки случай 🙂 Като изключим това, което разбира се не е малко посред зима, всичко останало си беше ОК. В неделя сутринта си направих една разходка из околността. Всичко беше много красиво и снежно. Времето беше слънчево, ясно и тихо – точно обратното на това, което предричаха синоптиците ! За момент ме хвана яд, но от друга страна и спонтанно ходене на хижа също не е за изпускане.

Обобщение 2011

В края на миналата година не ми остана време да направя равносметка на изминаващата година, но сега, въпреки че е малко късно, ето кратко обобщение на моята 2011-та година.

Януари:
– посрещнахме новата година в Мандрица (за поредна година). Този път имаше и хубава разходка до изгубеното село Черна черква
– отидохме до София за концерт на Анимационерите
– миналата зима като цяло беше много зле от към сноуборд сезон. Почти нямаше сняг

Февруари:
– след като февруари започна супер „горещ“ решихме и си направихме една разходка до гръцкото море
– от 16-ти до 23-ти бях в Германия на гости на Анито
купих си смартфон на старо

Март:
– почти нищо не съм си записал за март – бях на Песпонеделник,  един teambuilding в Девин, съчетан със сноуборд (последния за сезона) и малко кино и театри

Април:
– започна с голямото пътешествие из Албания
– бях на поредния концерт на Kultur Shock
– един уикенд на хижа Гургулица
– на Великден се случи чудесен детски празник в Мандрица

Май:
– една неделя до Велико Търново
– един уикенд на Чатъма (Голям Беглик)
голямо северозападно пътешествие около Горна бела речка. Посетих Вършец, Клисурски манастир, Темна дупка, Лакатник (и гарата и селото) , Леденика, Черепишки манастир, Своге … въобще целия квадрант номер 13

Юни:
– един уикенд на Върховръх
оженихме Иван и Елена (поне официалната част)
– бях на почти проваления фестивал Elevation

Юли:
– *чудесен* джулай на Кара Дере
веселата част от сватбата на Иван и Елена – 3 дена яли, пили и се веселили на Кольо Мариново
– едно изследване на плажовете около Инеада, Турция

Август:
– втория световен форум в Мандрица
– традиционното море на Кара Дере. Този път бях само за седмица
– последваха три уикенда с музикални фестивали – Spirit of Burgas
Беглика фест
Нищо подобно фест
– купих си нов GPS – Garmin nuvi 3760

Септември:
– на 21-ви септември почина баща ми след дълго боледуване

Октомври:
– нямах желание да правя нищо, нито пък да пиша. Разсеях се само с един уикенд във Велико Търново

Ноември:
– уикенд на хижа Чернатица
уикенд в Хасково

Декември:
– голямо пътешествие из Словения – част 1 и част2
станах на 30 !

 

Въпреки голямата загуба на баща ми през изминалата година, смятам 2011-та за по-скоро успешна и добра година за мен. Посетих много нови места. Изпитах много нови чувства. И най-важното – завърших годината щастлив, обичащ и обичан !

вестник Ритъм от 91-ва година

Ето една находка от тази нова година, когато бяхме на Мандрица – брой на вестник „Ритъм“ от 91-ва година. Целия брой е ценен, но искам да ви обърна внимание на читателско писмо изпратено до редакцията:

За да се индексира по-лесно (преди google да започне да разпознава текст), ето го и самия текст:

Тъпи неорентирани смотаняци,

Явно такива маломозъчни изроди могат да издават такъв убит вестник, като „РИТЪМ”. Да знаете, че в най-скоро време ще имате посещение от група трашаджии с мощно въоръжение, които ще ви взривят смрадливата ви редакция. Така, че ще бъде добре да се подготвите, смотаните ви колежки журналистки да си вдигнат краката (в бойна готовност), вие си сложете по една тапа в косматите си задници, като предпазна мярка против влизане на бирена бутилка. Ако все още не сте напълнили гащите от шубе може да продължите да четете нататък. Слушайте сега нашите заповеди и изпълнявайте:

I. В срок от 3 дни да престанете да пишете за всички убити педерасти като: „Гънс енд Роузес“, „ Скид Роу“, „Аеросмит“ и за техните сексуално извратени вокали.
II. След изтичане на срока от 3 дни да започнат публикации за SLAYER, METALLICA, JB.H., S.O.D. и всички подобни върхари.
III. Да се отпечатат плакати на посочените във фтора точка групи.

Ако не спазите трите точки в определения от нас срок, Вашите кухи глави ще се търкалят на улицата пред редакцията.

(понеже в скоро време явно ще печатате на употребявана тоалетна хартия, за това ви предоставяме този лист некролог.

Камен Атанасов
MOTORHEAD

Калоян Георгиев
SLAYER

Кирил Ценов
METALLICA

трийсетакамадафака

Такаа … днес имам рожден ден, ама въобще не съм подготвен. Нямам идея какво ще правя. За първи път от много години не съм подготвил парти, ходене някъде или каквото и да е. Знам че приятелите ми и най-вече Вили ми подготвят парти, за което много им благодаря и ги обичам. Всъщност точно това е което искам за рождения ми ден – да имам истински добри приятели. И мисля че го имам !

В момента стоя в една хотелска стая в Девин и пиша това … и си мисля – ле-ле вече съм на 30. Искам да благодаря на мама, за това че ме има. И на тати, който вече не е сред нас. Благодаря Ви !

А въобще не се чувствам на 30 … както написа Еми наскоро – чувствам се като същото наивно хлапе, само че с прошарена коса и бръчки от смях. Няма да правя равносмтки, защото живота тепърва предстои. Както казват едни приятели „напред и нагове“ 🙂

Допълнение: като изненада за партито, Вили се беше опитала (и донякъде успяла) да доведе всички мои стари приятели, което много ми хареса. Наистина много приятно останах изненадан от някои хора, с които вече рядко се виждам.

В Словения през декември (част 2) – адриатика

След първите два дена в Словения, в които видяхме много красиви езера, впечатляващи замъци и хубави малки „алпийски“ селца, се отправихме към морето. Крайбрежието на Словения е доста малко, и дори италианското е по-близо до Любляна. Все пак ние бяхме решили да разгледаме словенското. А и имаше къде да останем 🙂 – в къщата на нашите домакини от couchsurfing.

Първият (идвайки от Любляна) и най-големият морски град на Словения е Koper (на италиански – Capodistria). Пристигнахме там на смрачаване и искахме просто да се разходим по крайбрежието, обаче много ни забавиха направо странните правила за шофиране – странни кръгови и улици, който стават изведнъж еднопосочни и то в противоположната посока ! В крайна сметка успяхме да разгледаме нощен Koper с коледната украса върху палми 🙂 Разгледахме и старата част с тесни улички, но като цяло нещо не ме впечатли … може би просто първото впечатление не ми хареса.

 

 

Написах и италианското име на Koper, защото в онази част на адриатика всички надписи са на словенски и италиански (за английски направо забравете 🙂 ). Още повече като няма вече граница между двете държави, всичко е един смесен район.

След Koper посетихме Izola (на италиански естествено Isola). Вече беше станало късно и първото, което направихме беше да си потърсим място да хапнем. Влезнахме в първото ресторантче, хапнахме по една супа и пийнахме бира. После се оказа, че сме уцелили много добро място и то на добри цени. Това го разбрах в последвалата разходка из нощна Изола, в която дори съм забравил да снимам и нямам нито една снимка от там. Интересно за този град е че в миналото е бил остров (Isola на италиански е остров), но в последствие са го свързали със сушата и вече не е остров.

В Izola изчакахме Teja и Primož, които бяха тръгнали след работа от Любляна, и ни заведоха на тяхната вила, която се оказа в следващото селце – Strunjan. Чудесно място ! На върха на един стръмен склон и е нещо като полуостров, т.е. почти навсякъде наоколо е само море. Дори вече е защитена местност и не може да се строи повече.

 

На адриатическо море беше доста топло (за декември) дори и вечерта и нямаше големи разлики – общо взето през деня беше 13°C а вечерта падаше до 10 🙂 Първата вечер дори навън беше по-топло от колкото вътре в къщата и стояхме под навеса от бамбук. След няколко бири Примош извади и домашните им запаси, които в словения им казват Шнопс. Имаше една, която си беше чиста сръбска Шливовица, и две по-интересни – шнопс с плодове боровинки вътре и червено вино отново с боровинки. Трябваше да опитам от всичко и май се понапииииййх 😀

В събота ни разведоха с тяхната кола по останалата част от словенска адриатика. Първо посетихме Piran (Pirano). Стар град в типично венециански стил – тесни улички, хубави тераски, статуи … и всичко това нагъчкано до морето, а от към сушата стабилна крепостна стена.

 

 

След едно хубаво кафе на брега в Piran, се отправихме към Portorož (Portorose). Това е нещо Слънчев бряг на Словения – хотели, казина, барове, яхти … и сладолед 🙂 Ядохме по един сладолед на брега през декември. След това бяхме и на пицария. Въобще това е най-гъзарското курортно място на Словения, но сега беше доста спокойно и приятно за разходки.

 

 

И общо взето това беше цялото словенско крайбрежие. Успяхме да го кръстосаме цялото.

Вечерта Тея и Примош бяха решили да отидат на шопинг и заедно отидохме до един от моловете в Koper, където и ние взехме разни подаръчета. Освен това от супермаркета взехме продукти и след като се прибрахме във вилата, Вили направи една българска мусака 🙂 Мисля, че много им хареса, защото я изядоха цялата.

Неделната сутрин започна с дълго излежаване. Дори аз по едно не издържах и си направих една разходка по крайбрежието. Чак към обяд успяхме да се постегнем и решихме да отидем до Италия 🙂 Там целта отново беше един дворец – Miramare. Аз бях там през 2009-та, но сега исках да го покажа на Вили. Този път дори влязохме вътре. Този вече беше доста по-различен от замъците, които гледахме в Словения. Доста по-нов (завършен е 1860 г.), в различен стил и истинско показване на заможност от XIX век.

 

След това се разходихме малко и из градината за двореца, която е огромна и за мен си е истинска ботаническа градина. Накрая решихме да не спираме в Триест, а направо да се връщаме към Любляна.

Последната ни вечер в Словения си направихме отново нощна разходка из Любляна, а когато се прибрахме ни чакаше вкусна вечеря във фурмата (бяха ни оставили ключа за къщата си). Наядохме се и приготвихме малко сандвичи за другия ден, когато ни очакваше още един ден пътуване до България. Малко по-късно, когато се прибра Примош, ни показа снимки от неговите пътешествия из югоизточна Азия (той явно винаги е пътувал в онзи регион). Най ме впечатлиха снимките от Мианмар. Трябва да взема да отида някой ден там.

В понеделника пътуването се оказа дори по-дълго от очакванато. Не само че се губи 1 час от часовата разлика и това че трябваше да се върнем до Пловдив, вместо до София, но точно в София ни посрещна една толкова гъста мъгла, каквато никога не съм виждал. Направо беше невъзможно да се шофира. Дори успях да изпусна пресечката за магистралата от околовръстното, независимо че имах GPS, а пред мен бяха друга пловдивска кола и пазарджишка. И тримата я изпуснахме ! Наложи се още половин час да се влачим в мъглата за да намерим безопасно място да завъртим наобратно. Така бяхме тръгнали в 7 сутринта (8 българско време) и се прибрахме в 22:30. Това са почти 15 часа път за около 1000km. За цялото пътуване, според GPS-а, съм навъртял над 2600 km и над 32 часа шофиране.

Въпреки дългия път съм супер доволен от пътешествието. Словения се оказа супер интересна и разнообразна дестинация, въпреки малките си размери. Или може би точно това я прави още по-интересна. За малката й територия може да се насладите на планини, езера, ски зони, замъци, пещери, море, малки алпийски селца, големи курорти, стари италиански пристанища … Ние за 4 дни успяхме да разгледаме само една малка част от разнообразието на Словения. Дори част от нещата, които си бяхме набелязали, останаха за другия път.