Много задачи ми се натрупаха напоследък. Четири дни отсъствие и става ужас. В работата всичко трябва да стане преди отпуската, а няма как. По дипломната ми се ще да направя нещо. Сайта също трябва да върви. Водих колата днес на ремонт (70 лева си отидоха там). Трябва и годишен преглед да минава този месец. Ама няма как, върши доста работа, и си заслужава. За четири дена навъртях над 1000km. Четири пъти Пловдив-Мандрица (в едната или другата посока) по 200km и незнам колко пъти Мандрица-Ивайловград. Ще оцелея !
Хайде да завърша с нещо хубаво 🙂 Книгата “Hash Oil” на Момчил Николов е най-свежата съвременна, забавна и интересна книга, която съм чел скоро. Препоръчвам Ви я – чете се супер бързо. Не случайно е от поредицата “Бърза литература”.

Почивай в мир, бабче !

Успя да се прибереш в Мандрица, а сега вече си на едно по-добро място, защото беше най-добрата !

Напоследък въобще нямам настроение да пиша. Всъщност всичко е нормално – редуват се хубави и кофти моменти …

Няма да пиша за конкретната дата. Просто не измислих друго заглавие. Искам да напиша за някои неща по принцип. Установих, че желанието е най-важното нещо да постигнеш нещо (мож е би не винаги достатъчно, но най-важното). До скоро някакси тайно завиждах на хората, които успяват всяка седмица да излизат някъде сред природата. Напоследък се замислих и установих, че и аз почти съм го постигнал. Дори и тази седмица, която вече изтича, и беше препълнена със служебни задължения, успях да изляза от града. Снощи се вдигнахме трима човека (след като много се отказаха в последния момент) и отидохме просто ей така да спим на палатка. Избрахме си близко място – малко над Бачковския манастир. Пекохме си филийки на огън, имаше винце … въобще идилийка сред планинатата, бликзо до рекичка. Сутринта в 9:30 си бяхме отново в Пловдив, отново на нещо като работа. Всъщност си е точно работа.

Като стана дума за работа – напоследък съм в двете крайности на програмирането. През деня пиша на асемблер и C за микроконтролери, като се чудя за всеки байт на кой адрес се записва и всичко до най-малки подробности, а вечер при програмирането на PHP просто си пишеш всичко, като въобще не се замисляш за ресурсите. На практика осъзнавам каква е разликата при писането на ниско и високо ниво. Малко ми е странно, но е интересно.

Ами това е за тази седмица. След малко е финала. Аз отивам на биричка в Найлона. Ако е пуснат телевизор – хубаво, ако не – пак хубаво 🙂

July morning на Иракли … или защо нещата се случват така, както трябва

Тази година реших да не пропускам посрещането на july morning. Освободих си петък следобяда, и от 10 човека предварително запланувани, тръгнахме 7 човека с две коли към Иракли. Сред тях бяха и австрийците Макс и Мириам, който са резиденти в “Сдружение Изкуство днес”. Трябваше да внимавам през целия път, да не ги изгубя от поглед, и мисля че добре се справихме с координацията 🙂 Пристигнахме в Иракли почти в 20 часа, заради голямото закъснение, с което тръгнахме.

Плажът и морето на Иракли са все така ПРЕКРАСНИ !!! Веднага след като си намерихме място за палатките, влезнах във водата. Беше божествено ! Кристална вода, на която се виждаше дъното дори на оскъдната лунна светлина, идеална водна температура и невероятния плаж !

Иракли беше препълнен с хора. Едвам си намерихме място в гората, а и плажа беше натрупан с много палатки. Имаше поне 1000 човека. Вечерта всички започнаха да се събират на плажа на лагери и всеки празнуваше както искаше. Имаше музика, пеене, танци, огньове, фойеверки … Аз първоначално не си бях взел спалния чувал от колата и по едно време си го взех, и той веднага ми влезна в употреба, защото нямах горна дреха, а просто се мушнах в него на плажа. Цялата нощ беше прекрасна. Успях да не заспя, и сутринта донесе, това което всички очакваха …

July Morning !

Точно след изгрева на хоризонта се появиха няколко делфина, които направиха цяло предствление на всички вперели поглед към морето.

Малко след това вече не издържах и реших да отида да поспя. Жегата започна още от сутринта и към 11 часа, вече не издържах задуха в палатката, станах и отидох в морето. Цял ден отдадохме на къпане и почивка. Юли (кучето на Макс и Мириам) също много хареса морето (виждаше го за пръв път), въпреки че в началото се страхуваше от вълните, много бързо свикна и след това се хвърляше във водата 🙂 след което се овъргаляше в пясъка и после пак в морето 🙂 Едиснтвено лошо беше, че на Мириам не й беше добре и в крайна сметка, след като не се оправи до вечерта, двамата решиха да се върнах да търсят лекари (в Пловдив или в Бургас, все още не знам къде са отишли).
Вечерта към 23 часа започна дъжда. Въпреки, че имахме найлони върху палатките, моята просто не издържа да проливния дъжд, който не спря през цялата нощ. Почти не съм спал и нямах сухо място по мен. Палатката започна да пропуска и мокреше всичко вътре. Бурята наистина беше жестока ! Гърмеше и валеше цялата нощ. В 6 часа, Йонов дойде в нашата палатка и каза: “Хайде да събираме нещата и да се махаме”. Веднага приехме предложението. В същото време започнаха да идват хора, които ни казаха, че пътищата са наводнени, плажът е откъснат, дори има леки коли в морето, завлечени от бурята, и няма измъкване. Решихме да отидем да видим какво е станало. Картината се оказа покъртителна …

По някакво невероятно стечение на обстоятелствата, предишната вечер, докато Йонов изпращаше австрийците, са му казали, че на другия ден багерите ще разравят черния път и е хубаво да се махнат всички коли от там. Бях му дал ключовете да вземе още найлони и той решил да я премести на асвалтовия път. Ако едно от всички тези неща не се беше случило, все още щях да съм на Иракли, и не се знаеше кога щях да се върна, защото се оказа, че и моста за село Емона е съборен, което отрязва единствения път към цивилизацията. За да се измъкнем от Иракли трябваше да газим 1-2 километра кал и мека глина (ставапе единствено боси), до асвалтовия път (пътя през плажа също беше прекъснат от придошлата река). Беше абсурд на мине кола през калта, но и да мине нямаше къде да отиде, заради пропастта, която остави падналия мост. Някой беше оставил една дървена стълба, през която трябваше да минат всички, които изкаха да си тръгнат от Иракли. От Гражданска защита и полицията само стояха и гледаха. Не знам кога ще се хванат да направят поне временен мост. Все пак цяло село (Емона) е откъснато от света.

Както казах цяло чудо се оказа, че колата ми (вече) беше от другата страна на моста на асвалтов път и й нямаше нищо. Направо ми стана жал за собствениците на трите (поне аз толкова видях) коли, който бяха в морето.

Събрахме багажа, като почти всико беше мокро. С радост намерих една наполовина суха тениска вътре в раницата и забравени стари кецове в багажника на колта (забравих да кажа, че сандалите ми се скъсаха в калта). Няма да скрия и че карах с шест човека в колата, но просто нямаше как да оставя някой в този бедствен район. Сега чух че са затворили и пътя покрай Ахелой. Когато ние минахме сутринта водата беше две педи над моста и докато минавах се молех да издържи още малко. Просто следвах посоката на колите и се надявах асвалта все още да стои. Бедственото положение обявено сега там си е напълно реално. Много хора останаха блокирани там, не се знае до кога. Просто на косъм ние щяхме да бъдем едни от тях.

От връщането единственото хубаво нещо, е че най-сетне са отворили магистралата от още преди Чирпан (считано от морето) и това малко компенсира голямото забавяне от бавното каране в дъждовното време из бургаско.

И този джулай ПРЕЖИВЯХМЕ ! Ключовата дума е преживяхме !

Първо едно лирично отклонение из съвременния поетичен цикъл на Спас Спасов Спастнята

На кой ли, щом запръска дъжд,
спира нетя изведнъж ?

или

На кой ли, когато загърми,
спира нета да върви ?

и в двата случая, правилния отговор е АЗ. Дори и сега, когато пиша това нямам интернет.

След следобедно-вечерния дъжд малко спед 17 часа, точно когато се прибирах от работа с колелото, си помислих, дали ще отложат концерта на Ревю в “Конюшните на царя”. В крайна сметка летния дъжд, въпреки, че беше изключително силен с гръмотевици и светкавици (както си му е реда), премина сравнително бързо и вечерното небе беше чисто. Концерт все пак имаше ! 🙂 Само където нямаше с кой да отида и бях сам, но въпреки това се накефих. Нямаше много хора – може би повечето си бяха помислили, че е отложен (отново) и не дойдоха. Едвам бяха запълнени седящите места. Аз съм доволен, че бях ! 🙂

I tried to feel your heartbeat but I failed
if I’d be more convincing you would stay
but now it’s time to stop the lies
to go and walk away

you tried to feel my heartbeat but you failed
if you’d be more convincing I would stay
we left a while ago but now
we can no longer fake

we move an empty box what a waste
we move an empty thought what a shame
’cause this is not a home for us just sheer
waste of energy my dear

we tried to feel a heartbeat but we failed
if we’d been more convincing we would stay
this house is not a home for us
just sheer waste of energy my dear

/Hooverphonic/

От няколко петъка насам на работата ми със Спаснята сме си направили един playlist, който се пуска в петък точно в 16 часа и е с продължителност 1 час. Когато свърши, знаем че и работната седмица е свършила 🙂 С това се надяваме да ни дошло доброто настроение. Ето го и самия лист, който го сглобихме от песните, които имаме в наличност

1. Happy Tree Friends – Theme
2. The Cure – Friday I’m In Love
3. Air – Alpha Beta Gaga
4. Ace Of Base – Beatiful Life
5. Annihilator – Sounds Good To Me
6. Onmyouza – Kouga Ninpou Chou
7. Helloween – Living Ain’t No Crime
8. Joy Division – Love will tear us apart
9. Rumble Militia – You’re Sure
10. Ревю – Ала-бала
11. Roxette – Joyride
12. Anthrax – Friggin’ In The Riggin’ [Sex Pistols Cover]
13. Врабчета – Бански на лалета
14. Обратен Ефект – Бай Петко
15. Monaco – What Do You Want From Me
16. Brainstorm – Amarillo

С края на последната песен, завършва 17-я час на деня 🙂 Ако останем допълнително в офиса следват песните:

• New Order – Working Overtime
• 2 Unlimited – Workaholic
• Morbid Angel – Hatework

🙂

О, Depeche Mode !
О, Нова Генерация !

Какво да кажа повече – най-големия концерт на който съм бил !