Чувствам се и съм в положение, точно както преди две години. Дали това означава, че животът ми е в застой от тогава ?!?
Нов монитор
Днес си купих нов монитор. Най-сетне изхвърлям стария GoldStar от 97-ма. С това казвам чао на катодно-лъчевите тръби и здрасти на TFT-тата 🙂 Взех парите от сайта и два часа по-късно си взех този 19” Philips 190C
Само нещо не иска да тръгне на оптималните, както пише в упътването 60Hz, а е на 75Hz. Нещо Gnome-а, или не знам кое, не иска да слуша xorg.conf-а. Ще го оправя 🙂 За сега му се кефя !
п.с. разбрах как се задава твърдо честота на вертикално опресняване в xorg.conf. На редовете Modes, се добавя честотата след долна чертичка:
Modes “1280x1024_60”
80 градуса
Часът е 2 и нещо след полунощ, а температурата е 27 градуса по целзии. През деня термометърчето на Кума Лиса се пукаше от жега. Топло ми е. Дори на мен, който обича топлото. Все пак още издържам без климатик и вентилатор. Не ми се спи. Снощи си легнах в 4, станах в 9. Бях на Остава. Хубав концерт стана. После в Найлона, No Sense, Найлона, No Sense, Найлона, Найлона … Весело беше 🙂 Тази вечер пак … не , нямаше пак концерт, а веселото. Усмихвайте се всички ! И прохладни нощи 🙂 И никави летни (и всякакви други) депресии !!!
* по Фаренхайт
Рамбо Силек*
Напоследък ми се налага да пиша доста документации – упътване за контролния панел на сайта, който правихме, едни доста подробни инструкции за монтаж и употреба на газсигнализираща система и междувременно пиша дипломната ми работа. Навсякъде постоянно внимавам за правописни и граматически грешки. Като гледам (главно из българското интернет пространство), май не са много хората, който така внимават. Преди малко попаднах на една статия в dnes.bg по въпроса, и тя ме подтикна да напиша това. Поне има и други, които се възмущават като мен, когато видят елементарна неграмотност. Не казвам, че аз не правя грешки, сигурно дори са много, но поне се старая. Опитвам се и почти никъде да не пиша на шльокавица.
* заглавието е взето от споменатата статия
Ваканция 2006
Вече е неделя вечерта и моята двуседмична отпуска е на приключване. От утре започва постваканционния ми стрес на работата 🙂 Иначе отново успяхме да си изкараме прекрасно. Нека се опитам да си спомня какво се случи последната седмица с мен.
Миналата събота потеглихме към Мандрица. Пет човека с Астралката, а останалите четири на стоп. Наложи се да тръгнем от Пловдив чак след 5 часа следобяд, защото трябваше да изчакаме Цвета да приключи работа. Стопаджиите както обикновено стигнаха преди нас, обаче както предположих по пътя Любимец-Ивайловград никакъв стоп не става, така че се е наложило да вземат рейс.
На Мандрица, колкото и да е чудно на майка ми, на всички много им харесва. Лятото е дори още по-хубаво. Ходихме всеки ден на реката до Меден Бук и там е просто идеално за река. Съседите така ни гледаха, че направо ни хвана срам – постоянно даваха нещо за ядене. Мине се, не мине време и се появи някоя торба с чушки и домати или някой хвърли няколко царевици през оградата или върха беше едно руло с домашно сладко (беше върха!). Почивахме динамично 🙂
В неделята отидохме и до едно съседно село Сив Кладенец, което наистина си е направо на гръцка територия. Мислех, че там са снимали “Мила от Марс”, но се оказа, че само граничния мост е от там (по който минаваха бабичките, нали сте гледали филма ?). Все пак минахме по него. И снимахме – селото е идеално за снимки.
В понеделник Яна си тръгна, за да мине през Русе и после да се присъедини отново при нас на морето. Във вторник Магито и Йонов, се отправиха към морето ден преди останалите. Последната вечер останахме 6 човека. Гледахме “Когато порасна ще стана кенгуро” и на всички много им хареса, дори стана култов за ваканцията ни. Само аз го бях гледал преди това (два пъти).
В сряда тръгнахме директно от Мадрица към морето. Мястото, където ни чакаха Иван и Маги, бе Кара Дере – един невероятен плаж, близо до град Бяла. За да стигнем от там трябваше да се върнем до Харманли и от там през Тополовград и Бургас. Тръгнахме от Родопите и минахме през Сакар, Странджа и пресякохме Стара Планина 🙂 Страшно пътуване. На километри си е все едно от Пловдив до там.
Все пак мястото си заслужава. По-пусто е от Иракли и дори по-диво (нямаше чиста вода за пиене и трябваше да си вземем запаси от Бяла). Повечето палатките бяха по-скоро семейни шатри, отколкото отделни единични такива.
Спокойствието се усещаше във въздуха. Мобилен обхват – никакъв. Всякакъв досег с цивилизацията просто се губи. През по-голямата част от времето не знаех колко е часа, а понякога и деня. Само си спомняхме диалога от филма за кенгурото:
– Днес кой ден сме ?
– Неделя, пич !
– Неделя – друг път !
– Защо имаш нещо за вършене ли ?
– Не бе, просто си мислех, че е … нещо вторник-сряда или нещо подобно
Все пак по думите на Иван беше по-населено от миналата година. Там където тогава са били две палатки, днес бяха към десет.
Свикнах да ставам като изгрее слънцето и напече палатката ми, и да си лягаме под пълната луна когато ни се доспи. Когато огладнеем си сготвим нещо на огън и ядем. Половината комания са вегетарианци, така че наблягахме на леща, сухи супи и соеви неща.
Бяхме се настанили в една борова горичка, точно до плажа и от хамака имаше прекрасна гледка към морето. Два дена ставах за да гледам морски изгрев и беше супер. За първи път видях как слънцето излиза от водата. Всички предишни пъти като гледал, е било облачно и не се виждаше много хубаво. Този път времето беше с мен – кристално ясно небе.
Е, всичко (хубаво) си има край. За мен тази отпуска свършва днес, за други тя продължава (лека завист). Снимки тепърва е ще се събират. Ето кои ще останат нашите хитове на това пътешествие:
- Nina Simoine – Love me ot leave me
- Massive Attack – I against I
- Анимационерите с албума “Плюс” (да, почти целия албум, но имахме и фаворити 🙂 )
Най-много се базикахме с фразата “Не Пунти, Не Унти” (Ха познайте от къде е), като с тези две думи измислихме всичко, т.е. всичко замествахме с тях. Направо е невъзможно да изброя всичко, ако някой иска да остави като коментар най-яките изрази. А всъщност е 13-ти … Започнах с постваканционния стрес, а всъщност няма от какво. Светът е хубав, светът е прекрасен, светът има нужда от моята песен … ааа отплеснах се. Както и да е … точно преди една година на едно друго хубаво място ми се случи нещо прекрасно … въпреки че вече е далече … защо да не ми се случи нещо подобно утре … или вдругиден ???
Истинска отпуска
От утре ми запозва истинската почивка. Знам, че вече ми мина една седмица от отпуската, което прави половината, но това време прекарах повече в работа от колкото в почивка. Малко изнервено днес завършихме сайта, по който работихме, пуснахме го и дано да няма много бъгове, защото няма да можем да реагираме бързо. Поне една седмица ще бъдем на места без интернет и сигурно без мобилни телефони. Както винаги плана, все още не е уточнен, но утре се отправяме 9 човека към Мандрица. Там ще стоим неопределен брой дни, след което посоката е някой по-пуст плаж на черноморието. Всичко за около седмица. Няма да е много, но се надявам да ми стигне. Ще видим и как ще се събираме, че половината сме с кола, а другите на стоп. Въобще, както се казва в една реклама – “най-хубавото предстои” 🙂
Весела седмица ! 😉
31 юли 2006
Дефакто днес ми е (беше) първия ден от отпуската. Реших да свърша някои работи. Станах (сравнително) рано и отидох до университета за уверение за военните, а там ми сервираха, че ми липсвал един предмет в картона. Дори и те не знаеха кой 😛 Не че аз можех да се сетя 🙂 Така се наложи следобяд пак да ходя с книжката и да сравняваме. Е, поне се разбра кой е, но лошото е че ми я няма оценката за него в протокола, а е има в книжката ми (дори имам 6). Сега през септември пак ще имам разправии (за втори път ми се случва). Най-тъпото е че миналия септември, като завърших семестриално ми казаха, че всико ми е наред.
Междувременно си платих сметките за GSM и интернет и пих една бира в 12 часа на обяд в Найлона 🙂 Наистна усещам нещо странно да не съм на работа 🙂
След второто ходене до университета, отидох да си оправям спирачките на колата. За съжаление положението се оказа по-лошо от колкото мислех. Едва ли не ми смениха целите спирачни механизми на двете задни колела. Оръсих се близо 100 лева там. Наложи се да се връщам до нас да взимам още пари. Спирачките са важно нещо.
Малко след 17:30 отидох на центъра да видя началото на международния фолклорен фестивал, с идеята да направя няколко снимки. Точно когато трябваше да минат, заваля доста силен дъжд и за нула време целия бях мокър, дори като криех под едно дърво. Поне като всеки летен дъжд бързо премина.
След това паднах с колелото на мокрия асвалт, като се опитах да взема един завой по-остро. Нищо страшно – просто малко се поужулих и доста се изцапах. Също така трябваше да поставям веригата и тя малко опъваше и още повече се изцапах, а имах и кръв по ръката.
Все пак всичко завърши добре – бира в Red Eye и фолклорни танци на античния театър. Всъщност се учудих колко различни държави има тази година. От Колумбия до Южна Корея.
А до сега гледах документално-рекламния филм за България на Георги Торнев – “Bulgariq – The code of eternity”. Много добре е направен, с дребни забележки. Много ми е странно, че не мога да намеря нищо за него в интернет.
Отстрани погледнато ми казах, че съм имал ужасен ден, а аз въобще не се чувствам така. Много ми е готино настроението дори. Мисля да завърша с най-новия лаф на Йонов (за който не знам дали е оптимистичен или не, но на мен ми звучи добре):
Като изключим факта, че си живеем идеално,
сме големи балъци да стоим в този град
Отпуска
В отпуска съм ! Е, и ? Всички само това чакат, а на мен ми е тъпо.
1 ден
Един ден до двуседмичната отпуска във фирмата, а аз все мисля какви неща трябва да свърша през това време. Въобще си е голямо напрежение да излизаш в отпуска. Още повече, че леко от мен зависи къде ще ходим на почивки и ми е малко тъпо, че всеки иска различни неща (което е нормално), и не знам какво ще правим. Така ми се иска просто да не го мисля, и всичко ще се нареди както трябва.
Животът е чудо
След като Кустурица може да нарече Животът е чудо филма, който гледах преди малко, и в който на героите се случават всички тези неща, на мен не му остава друго освен да потвърдя – животът е прекрасен ! Дори когато не знаеш какво те очаква утре, когато любовта постоянно идва и си отива, когато проблемите не те оставят да се веселиш, когато времето тече твърде бързо, дори когато има по-важни неща от това да отидеш на концерт на Ladytron. Това последното беше малко като черен хумор. Да се върна на филма – все пак това не беше комедия в пълния смисъл на думата. Бодрата и жизнерадостана музика ярко контрастираше на военното действието. Много добре е показан абсурдът на всяка война и особено ми направи впечатление представянето й по медийте (главно телевизии, сещайте се CNN). Филмът просто трябва да се гледа. В Пловдив успяхме да го гледаме за 2 лева на кино (Гео Милев). След като казах на сестра ми направо се ядоса как може да има кино за 2 лева, а в София 4 лева, да е евтиния. Всъщност дори предпочетохме този, вместо в Спейс, където прожекциите са дори по левче.
personal note: имам и искам да свърша всичко, но просто не винаги всичко зависи само от мен