Тъжно, но факт, че безразборното и незаконно строителство по черноморието (и не само там) продължава. Днес бях на протеста организиран от Да спасим Иракли под надслов “Стига строителен терор”. В 13 часа на мястото където преди бяха копчетата (и май никой не знае, дали пак ще ги има, но това е една друга тема) пред общината имаше доста млади хора, който рисуваха, свириха или просто си говореха. Хувавото време (аз бях по тениска) беше привлякло доста зяпачи, който гледаха опънатите плакати и рисунки. Подписах се в подписката, повъртях се малко, не видях никой познат и си тръгнах.

Всъщност най-хубаво е, ако въобще не се налага да се организират такива прояви, но просто нямам как в нашата реалност. Трябва да се пази природата. Въпреки, че на природата, ще й е най-добре без хората – вижте тази картинка, на която попаднах преди малко в Хоремаг.

п.с. не знам кой е автора на горната картина, но се надявам, че няма нищо против, да я публикувам тук.

Петък, 13-ти. Хубав ден 🙂 Като всеки 13-ти !

Вчера, въпреки лошото време, ходихме до Рилския манастир. Общо взето това ми е последния наистина свободен уикенд, преди да ми започне магистратурата. Имах дори някакви идеи да ходя някъде на палатки, предвид хубавото време в началото на седмицата. Разбира се дори и малките планове, които си правехме пропаднаха. В крайна сметка отидохме само до Рилския манастир за един ден (като на отиване ио на връщане минавахме през София). Иначе беше хубаво 🙂 Не валеше дъжд, докато бяхме на манастира, а мъгливото време допринесе за допълнителна загадъчност и мистика на мястото. Снимките са станали хубави.
На връщане ни валя повече дъжд. Трудно се кара в дъжд, мъгла и тъмнина, но издържах. Всъщност хубаво, че не останахме някъде – днес дъжда, дори в Пловдив, не е спрял. Вчера ме беше малко яд, но както се казва – всяко зло за добро.

Е, от днес вече официално съм студент в ПУ. Магистратура “Софтуерни технолигии” – 2 години. Платих си таксата, дадоха ми някакъв дълъг факултетен номер и съм вътре. Само военните нещо се направха и искаха освен уверението, за записана магистратура и уверение, че съм завършил бакалавър (по-точно искаха копие на дипломата, но аз още я нямам).

Дали ще съм доволен от ПУ-то, само бъдещето ще покаже.

п.с. май се събрахме почти целия OpenClub Пловдив в ПУ 🙂

Нов месец – нов късмет 🙂 Някакси вече не се чувствам странно, че е минал още един месец. Може би предходния просто ми се стори страшно дълъг, може би вече не бързам за никъде 🙂

Иначе хубав слънчев, топъл ден, който аз прекарах в София 🙁 Местихме сестра ми от квартирата на общежитие, и ми се наложи да правя невероятни Софийски преходи с колата. Как се оправих и аз не знам ?!?

А вечерта реших да си разчистя малко твърдия диск. Не знам как, но от около месец карам с по-малко от 1GB свободно място и искам да разбера къде са ми отишли останалите 79GB. Разчиствайки намерих един стар текст, на който много се смях в новото ампоа на инженер :

Какво разбира инженерът, когато чуе:

Опитахме множество различни подходи…
Все още пикаем срещу вятъра.

Подготвяме принципно ново решение на проблема…
Назначихме две студентчета да си блъскат главите.

Постигнахме координация между отговорниците за реализирането на проекта…
Вече знаем кого да натопим

Голям технологичен пробив…
Устройството си работи нормално, но изглежда адски hi-tech

Осигуряваме потребителско удовлетворение…
Толкова сме назад със сроковете, че потребителят ще се радва, че въобще ще си го получи.

Предварителните оперативни тестове бяха неубедителни…
Тази гадост изгоря моментално щом включихме захранването.

Тестовите разултати бяха изключително удовлетворителни…
Страшно сме доволни, че бракмата въобще заработи.

Наложи се първоначалната концепция да бъде променена…
Единственият човек, който разбираше принципа на действие, напусна.

В процес на реализиране е…
Толкова е омотано в изолирбанд, че ситуацията изглежда направо безнадеждна.

Ще се заемем с това…
Забрави! Така сме се заринали, че не знаем откъде да подхванем…

Прочетете и подпишете…
Защо пък да не разпределим отговорността върху по-широк кръг от хора.

Полезно ни е да чуем вашето мнение…
Говорете си, ще ви слушаме, докато не почнете да критикувате работата, която сме свършили.

Да чуем вашата версия…
Не издържам да чуя каква глупост ще тръснеш!

Отбий се да обсъдим… или Мини утре сутринта…
Ела в моя кабинет, толкова съм самотен…

Изцяло обновен…
Нищо не е съвместимо с предишния модел.

Ударооустойчив…
Адски тежък за носене.

Олекотен…
Малко по-лек от удароустойчивия

Години на разработка…
Последната от които за работа.

Пестящ енегия…
Само при изключено електричество.

Без необходимост от подръжа…
Ако се повреди, просто го изхвърлете.

Проблемът е технически нерешим…
О, с това не ми се занимава.

Зависи от…
Нама да получиш смислен отговор.

Четните битове се мултиплексират и чрез бърза трансформация на Фурие се генерират виртуални комуникационни елементи…
Не знам, бе!

Хайде продължавам с чистенето.

Петъкът (29-ти септември) започна както всеки работен петък.

7:50 – Дръъъън ! Будилника на GSM-а

8:30 – В работата. Малка почерпка за дипломирането ми.

около 10 – излезнах да видя как стоят нещата с кандидатстването за магистратура в ПУ

10:10 – Минах да взема едни картони за сестра ми от “Ю. Гагарин”

10:30 – в ПУ. Трябва ми уверение (вместо копие на диплома, която все още нямам), разни документи, 5 (пет!) снимки, копие на личната карта и кинти естествено

11 без нещо – ТУ. Учебен отдел. Написаха ми уверение. Средния ми успех от следването бил мн. добър (4,71) – така и не съм си го смятал, а от дипломирането отличен (6). В ПУ-то искат над 4.

около 11 – едвам намирам място да паркирам до Баня Старинна. Влизам в близкото фото и се снимам. Осем снимки за 13 час? – 4 лева.

11 и нещо – няколко телефонни разговори да събера парите за таксата (610 лева). В крайна сметка се уговарярм, че до 13 час?, ще ги събера.

12:00 – У нас. Взимам колкото пари имам. Обядвам. Ммм 🙂

12:30 – На главната, чакам шефа, от който ще взема последната част от парите.

13:20 – Взимам ги

13:40 – Във фотото. Взимам си снимките.

14:00 – Пак в ПУ. Сядам и попълвам, каквото знам със сигурност (главно името ми 🙂 ). Плащам и някаква такса от 15 лева в касата.

14:00 – 16:00 – ЧАААКАААААААНЕЕЕЕЕЕЕЕ. Бях чувал за мудността в ПУ, е вчера се убедих на практика.

16:00 – Влизам при инспекторката точно преди да затвори. Поглежда ми уверението, казва “ставаш”, дава ми някакъв номер, с който в понеделник да си платя таксата за семестъра (касата, вече беше отдавна затворила), след това да дойда пак при нея, и съм записан.

16:20 – На работа. Едиственото, което успявам да свърша е ежеседмичния backup на работните файлове. Е , взех си и заплатата 🙂

17:10 – В къщи. Нямам интернет. Не ми и трябва за нещо конкретно. Не мога да измисля какво да правя на компютъра без интернет.

18:00 – Ям

19:25 – Взимам Таня и Мони (които за първи път са в Пловдив) от спирката на Тримонциум.

19:30 – Чакаме сестра ми, която идва от София, но рейса закъснява (след като е изпуснала по-ранния, поради липса на места)

19:50 – Потегляме за Тракия, където е цирка, но не отиваме на цирк, а на концерт

20:00 – 22:00 – Концерт на Billy Cobham. Не слушам много jazz, но се намериха покани и реших да присъствам. Не можах да навия, никой друг от приятелите ми, въпреки че имахме още покани. Били наистина блъска невероятно. Не спря през цялото време !!! Дори когато другите музиканти си починаха за малко, той през това време удари едно 15-минутно соло !!! Единствено липсваше един хубав вокал. По-точно вокалистка 🙂 Щеше да бъде точно като Thievery.
22:20 – В Баня Старинна. Започнала е Нощта за музейте и галериите (да похваля ли, че сайт-а е правен от Маги и Иван). Тази година малко закъсняхме. Имаше малко останала малки бирички, и изпих една, като си мислех, че ще се прибирам с колата и една малка ми е идеална за вечерта.

около 23:00 – Отидохме за ядене, заедно с целия град !!! Чакахме супер много за дюнери и пица на парче.

23:30 – Отново в Баня Старинна. Изпуснахме представлението на Ана. Единствено Яна и Сребрин се навиват да обикаляме по изложбите. Софито с Таня и Мони си обикалят отделно.

23:45 – 2:30 – Обикаляне. Не можахме, както миналата година, да обиколим всичко, но и нямахме толквова време. Минахме главно през галериите в Стария град и Главната. От това което видях най ми харесаха, старите картини на Ц. Лаврено от Пловдив и работите на студентите в АМТИИ в Червеното пони. Все не можахме да обиколим и 1/3 от всички места. Изпуснах и концерта в галерията на Весела. Хубавото е че на всякъде имаше много хора ! Дори повече от миналата година.

2:30 – Петното. Останахме само с Яна, но това не ни попречи да се веселим и да се почерпим за дипломирането ми. Все пак предишната вечер, не можах да празнувам. Окончателноп реших, че зарязвам колата на центъра.
2:30 – ?:?? – Водка (или ром), танци, водка, горе, танци, познати, текила, бира …

?:?? – Петното затваря. Дори не можахме да се напием, че да се прибираме. Решихме да ходим на гледаме изгрева

малко след ?:?? – Хапваме по още една пица на парче

около 6:00 – Катерим тепето към Альоша. Още е тъмно. Това слънце изгрява много късно 😛

6:00 – 7:22 – Ядем чипс и чакаме. Студуваме, а наоколо няколко (5-6) възрастни хора по потници правят гимнастика и спортуват.

7:22 – Изгревът ! Голям ! Червен !
7:30 – 8:00 – Слизане. Много по-бързо от нарочното туткане на изкачване .

8 и нещо – такси, у нас, всички още спя, лягам.

Ако следвам старата максима на студентите в техническия университет, че като си вземеш всичките висши математики, получаваш “И”, като вземеш теоретичната електротехника, получаваш “Н”, като завършиш семестриално – “Ж” и като защитиш дипломна – “.”, то днес сложих точката ! Така от днес съм инж. Илиев 🙂 По-точно инженер бакалавър по електроника. Колкото и да не очаквах – дипломната защита мина добре. В смисъл ми се струва, че не мрънках много 🙂 Не знам как е било отстрани. Писаха ми шест на изработката на дипломната и шест на защитата, което ми говори, че съм се справил добре.

И сега все напред … 🙂

След уикенда … то и понеделника мина, но ще пиша за почивните дни. Всъщност само за един от тях – най-хубавият – неделята. Това беше най-усмихнатия ден на годината, защото е денят на усмивката 🙂 Всички планове се провалиха и в същото време се случиха ! Направо невероятен ден. Тук май е времето да обещая, че повече никога няма да пиша в бъдеще време. Казвам НЕ на “ще”-то ! Ще, означава план, което означава, че няма да се сбъдне в никой случай. Може да пиша само за лоши работи, че да не се случват 🙂

Да се върна на неделята. Започна с торта, после с още торта, подаръци, цирк (истински 🙂 ), вадене на мъдрец в 8 вечерта и завърши с торта на параклиса “Св. Илия” близо до Асеновград (то да беше само един параклис там 😛 ). Само да отбележа, че мъдреца не беше моя. А в цирка се случват неверояни неща. Не бях ходил много отдавна и най ме изуми акробатиката, тигрите не ме впечатлиха толкова 🙂

Междувременно измина тазгодишната “Сцена на кръстопът“. С тъга ще си призная, че не отидох на нито едно представление 🙁 Още повече ме е яд, след като прочетох добри отзиви от единстения спектакъл, на който мислех да отида, но не можах, “MEDEA” на театрална работилница Сфумато. Знаех си, че ще е хубаво 🙁 На “Кървава сватба” почти нарочно не отидох на премиерата, защото не ми се блъскаше сред многото хора, а знам, че ще има още доста представления.

Тази година идването на есента съвпадна с настъпването на астрономическата есен. Съвпадна и с деня на независимостта на България. Честит празник на всички – това наистина е важно събитие ! Всъщност последните две май винаги съвпадат. Поне от 1908-ма година насам. Аз почти по нищо не усетих празника, освен че си стоях в къщи. Мрачното и студено време (не видях Кума Лиса да показва повече от 16 градуса) съвсем не ме разполага за добро настроение. Горе-долу си завърших дипломната работа. Утре смятам да я разпечатвам някъде. Грубата статистика от OpenOffice е : време на писане (до сега) – 57 часа 58 минути и 43 секунди, 268 ревизии, 48 страници (без схемата), 10 572 думи, 71 608 символа, 29 картинки, 50 други обекти (главно формули) и 1 таблица. Не е много, но колкото-толкова ! Естествено, тук го няма времето за разработка на модула – хардуер и софтуер, а и запояване и сглобяване. Не ми се пише повече за това – и без това по цял ден само то ми е на главата. В четвъртък, като мине защитата ще пиша какво е стананло. Надявам се утре или поне в неделя да се разведря някъде, само времето да не ми развали плановете.

Тази вечер получих на два пъти “Благодаря ти”, и то от хора, на който аз трябва просто да кажа “Благодаря, че Ви познавам”.