Просто така се случи – кое беше запланувано, кое не, но като се започна в петък и чак до неделя.

В петъка се събрахме в квартирата на Таня и Пухи, като постоянно идваха още хора. Беше чудесно, докато аз в един момент просто не можех повече и се прибрах да събера малко сили за съботата.

Съботата започна с малко експресно отиване и връщане до Стара Загора. Сестра ми искаше да вземем нещо от там и се оказа, че само в този ден може да стане, а аз бързах да се върна за деня на ръчните чудесии. Някак си май уцелихме първия ден да новия участък от магистралата и влезнахме от много странно място в Стара Загора – сякаш идваш от Димитровград. В крайна сметка това се оказа по-добре за нас, защото бяхме точно до мястото където отивахме. На следващия ден в един вестник прочетох че имало 7 катастрофи само през първия ден на новия участък. Ние видяхме една преобърната кола.

Останалата част от съботата посветих на HandMade Day 4. В дворът на Lite-On магазина имаше много свежи и усмихнати хора, страхотна музика, и невероятни неща ! Правих много снимки. Видях се най-сетне на живо със Стаси (благодаря, че дойдохте специално за случая). Получих безплатни прегръдки на пешеходния мост (това не беше част от HandMade деня, но все пак беше хубаво). Бях на китайски ресторант. Като се стъмни гледахме късометражни филми (май почти всички ги харесаха 🙂 аз също се смях като ги изгледах пак). А още по-късно вечерта си направихме страхотно шоу в Петното, където Пухи за пореден път ни разби ! Пак се прибрах по малките часове.

В неделя бях на сватба на братовчетка ми. Сутринта започна с обичайните возене на майка ми и сестра ми на фризьор, миене на колата и другите приготовления … останалата част от деня продължи със стандартните салтанати за една сватба. Аз дори бях шафер и танцувах ръченица с тортата и кумата. Не беше чак толкова зле 😉 Иначе с костюм не се чувствам себе си. Вие как мислите ? Ето по една снимка от трите дена за сравнение 🙂

edit: по време на сватбата в неделя заварих в ритуалния дом Радионов да се жени (беше предишната сватба). Голямо съвпадение, но го хванах на място 🙂

А Крум е станал толкова дебел 🙂

За първи път ми се случва да имам толкова конкретни планове какво ще правя през следващите три уикенда. Направо ужас. Принципно при мен всичко става изведнъж, а сега са се натрупали доста неща, които не са за изпускане.

Довечера ще обикаляме музеи и галерии в “Нощта на музеите и галериите“.

Утре и другиден съм на Мандрица.

Другата събота (6-ти) е поредното Хубаво Нещо наречено HandMade Day (номер 4, ако не се лъжа).

В неделя съм на сватба на първа братовчетка.

По-другата събота (13-ти) е сватбата на Йохо и Елито.

На 14-ти пък мисля да ходя на концерт на Мизар в София.

Накъде по това време трябва да започне и втората година от магистратурата ми  …

… а кога ще ходя някъде просто на пътешествие ?

Снощи Магито ми изпрати един линк за строителството в Иракли. Толкова се възмутих, че чак не можах да напиша нищо тук. Сега обаче си мисля да не оставя това така.

Причината да ми изпрати линка беше частта от сайта озаглавена “Култура” (???), където всъщност се представя как

основните проблеми в Иракли са периодичните набези на незаконно пребиваващи къмпингари и хипита. Те строят биваци от найлон и изсечени дървета, разпъват палатки в частните имоти, на плажа и в гората. Устройват комуни тип „цигански катун”, в отсъствието на всякаква елементарна хигиена и без да спазват законите както и правилата в курорта. След себе си нарушителите оставят купчини от битови отпадъци, пластмасови и стъклени бутилки, а нерядко и употребявани спринцовки, неугасени огньове …

А точно под този текст стои открадната от моя сайт снимка, на която дори се вижда моята палатка (старата, с печата Пловдив 4000) ! Абсурдното е, че тези снимки са от почистването на Иракли, което напълно противоречи на техните аргументи, че “оставяме купчини битови отпадъци”. Смея да твърдя, че почти всички, които ходихме на Иракли, си взимахме всички отпадъци с нас (както правим и сега навсякъде).

Освен това с публикуването на този текст и снимка на нашите палатки отдолу си мисля, че с по-добър адвокат може да ги съдим за клевета,че ни наричат наркомани.

Най-лошото и това, което ме потресе най-много из сайта беше, че в секцията “Галерия” има чудесни снимки на Иракли и околността, а в останалата част от сайта авторите гордо заявяват как ще застроят всичко ! И след това ще поставят 60% озеленяване … а какво й е на сегашната зеленина ?

Днес бях на пловдивския панаир. С колегите от работата най-много зяпахме камионите, багерите, валяците … и разни други земекопни огромни машини 🙂 А най-много снимах предупредителните знаци по тях. То стана цяла галерия.

Continue reading Предупредителни знаци →

Днес, в първия ден на есента, си направихме едно пътешествие из Родопите, които за мое учудване бяха все още пролетно зелени. Около обяд тръгнахме за село Здравец, за което бях чул преди няколко дена и веднага реших, че ми се ходи. Видях къде е на bgmaps.com и също така видях, че няма път до там (поне не беше означен, иначе си има). След като тръгнахме видях, че на картата, която е в колата ми, селото липсва. Имаше само съседното Джурково.

То хубаво бяхме тръгнали на там, обаче явно в Лъки се объркахме и докато се усетим  (никъде няма пукната табела) бяхме стигнали почти в село Ма̀настир (ударението май е на първата сричка). Според Дарко това било най-високото село на Балканите и решихме, че така и така сме почти стигнали да ходим там. Спряхме на центъра, пиинахме малко биричка, разгледахме селото … и най-вече се дивяхме на тишината ! По едно време дойде рейс и от него слезнаха хора, като един от тях свиреше на гайда – беше страхотно !

Тръгнахме си от Манастир и на връщане все пак решихме да се опитаме да намерим оригиналната цел на пътешествието ни – Здравец. От Лъки свихме към Джурково и по едно време се появи едно разклонение, което го нямаше на картата. Имаше табела ,че за Джурково трябва да се отклоним и тръгнахме на там. Селото бързо свърши, а ние продължихме по тесния криволичещ път. Предполагах, че натам е Здравец. Накрая стигнахме едно село, в което никъде нямаше табела или знак как се казва. Нямаше и кой да питаме, а и ни беше леко срам да отидем в някоя къща и да кажем: “Извинявайте, къде се намираме ?”. Всъщност нямаше значение как се казва мястото, важното беше че е прекрасно. Изкачихме се на една зелена полянка пред невероятна планинска гледка и се излегнахме под последните лъчи на слънцето.

От много време, да не кажа за първи път, съм толкова доволен, че дойде петък 17 часа. Тази двуседмична седмица (само с един ден почивка) с толкова натоварващи задачи и неприятни ситуации най-сетне приключи !

Сега се надявам тази вечер концерт на Остава в Петното, а утре и другиден да успея да се измъкна някъде извън града 🙂

Весел уикенд на всички 🙂

Ужасен, ужасен ден … от сутринта тръгна така и до сега … добре че само в работно отношение …

Не стига проблемите днес, ами вчера бях в София и утре пак ще ходя по работа … искам поне малко почивка … планина … спокойствие …

На кратко за завършващата седмица, през която така и (почти) нищо не писах тук.

В понеделник вече не помня какво правих (ха, това беше кратко, нали ? 😉 )

Във вторник също.

В сряда бях на театър – PLAY/BACK – постановка на Ловешкия театър по Алмодовар. Сценарий и концепция на Елица Матеева. Принципно малко изведнъж си взех билет, но след това като чух Алмодовар и Матеева не съжалих. Преди театъра срещнах толкова неочаквани познати ! Постановката по-скоро ми хареса – малко бяха прекалили с темата секс, но какво да очаквам от Алмодовар и Матеева.

В четвъртък беше рождения ден на майка ми и бях на семейна вечеря вкъщи.

В петък вечерта бяхме до Кричим за бурканени провизии 🙂 След като се върнахме бяхме на откриването на новия сезон на Петното.

В събота беше работен ден 🙁 На мен STK1000 малко ми поразнообрази работния ден. След работа минах през Баня старинна на откриването на поредната 13-та “Седмица на съвременното изкуство“. Аз бях в 7 без 20 а откриването беше насрочено за 7 и естествено все още течеше усилена подготовка по подреждането на работите. Разгледах на бързо, но не останах за официалното откриване, защото отидох на театър. Гледах “Мъртвешки танц” на театрална работилница Сфумато и честно казано не ми хареса много. От Сфумато очаквах нещо по-различно и само заради това отидох на постановката, а за мен нямаше нищо оригинално. Дори и историята не ми хареса – мъж и жена малко преди сребърната им сватба през цялото време се оплакваха колко гаден живот са имали. Не обичам да слушам оплаквания в минало време … не искам и аз да го правя. Все пак осветлението и играта на актьорите ми хареса.

В неделя бяхме в пълен състав семейството на Хисаря. Напълнихме вода, бяхме на ресторант и уважихме празниците на нежните същества -рождения ден на майка(още веднъж) и именния на Софито (който е утре). Честито, Пуфи, ако четеш това ! 😉