Току що разбрах, че всъщност изпит в неделя няма да имам. Отменили са го за 12-ти януари. А аз заради него си нагласих другите работи, които в последствие се объркаха и сега тотално се чудя какво да правя. Всичко се обърква, когато правиш планове. Знам си аз, че всичко ще се нареди в последния момент, защо ми трябваше да мисля предварително. Така като гледам май се очертават три дена празнуване 🙂 Честит ми рожден ден !
Солун, Рупите, Мелник, Роженски манастир …
Ако трябва да бъда честен (както казва една позната : ) ) в неделя като тръгвахме с Магито въобще не знаех къде ще стигнем. Тя ми беше говорила за концерт на Nouvelle Vauge в Македония, но аз й предложих предишния ден (неделя) да ходим на концерта в Солун и изведнъж се навихме. В последния момент се нави с нас да дойде и Спас. Многото снегове, които валяха предишните дни, малко ме усъмниха до къде ще стигнем и без много да разучваме допълнително тръгнахме. Пътищата към Кулата се оказаха добре почистени, да не говорим, че след Перник надолу почти нямаше сняг. Минахме безпроблемно границата. Точно след нея качихме един стопаджия – Жереми от Франция, който също беше за Солун. Нещо ни върви да срещаме французи тръгнали на стоп по света (предишния случай – Paoline, която срещнахме в Смолян на водопадите). Стигнахме Солун и първото нещо, което решихме да направим е да си вземем карта на града. С единствените 5€, които имахме взехме някаква за 3,7€ от една бутка за вестници (което беше добре, защото малко преди това в един shell се опитаха да ни вземат 18€). След това попитахме една какичка да ни каже къде се намираме на картата 🙂 Тя се оказа готина и дори знаеше къде е Principal Club, където щеше да бъде концерта. Оказа се че е извън града, след летището. Тя каза, че е малко трудно за намиране, но всъщност ни обясни много добре и го намерихме. Стигнахме към 19 часà и се оказа че сме подранили (което беше очаквано). Лошото беше като ни казаха каква е цената (ние дори и това не знаехме предварително), а именно 30-35 €. Отказахме се и решихме да разгледаме града. Върнахме се и установих най-големия проблем на Солун – паркирането. Всички улици са пълни плътно със спрели коли по края. Въртяхме се около час докато извадих късмет някой да излезе точно пред мен и да взема мястото му. Разходихме се из нощен Солун и общо взето разгледахме всички забележителности. Коледната украса не беше нещо особено. Влезнахме в една интернет зала, потвърдихме цената на концерта 30€ (окончателно се отказахме), потърсихме някакви хостели, но в крайна сметка решихме да връщаме към България и да спим в колата. Солун не можа да ни задържи повече. Нещо нямаше дух на гръцки град, а на обикновен голям град с много напрежение. Не се мина и този път без проверка от гръцките органи на властта, както си бяхме спрели за малко отстрани на пътя, но за разлика от предишния път, сега беше далеч по-рутинно. За сметка на полицаите, гръцките митничари не ни обърнаха никакво внимание, нито на отиване, нито на връщане – само със жест помахваща ръка ни показаха да подминаваме.
Стигнахме до село Рупите и решихме в покрайнините му да спрем и да поспим. Увихме се в чувалите и от време на време Спас подпалваше колата да се стопля, защото си беше хладничко. Сутринта дори започна с лек снеговалеж. Потеглихме и отидохме на храма на Ванга – Св. Петка Българска. Запалихме по една свещичка, разгледахме минералните извори … и потеглихме пак 🙂 Отидохме в Мелник като искахме да видим Мелнишките пирамиди, като това се оказаха всички върхове наоколо – наистина много странни образувания, но на мен не ми заприличаха на пирамиди. Беше мъгливо и не се виждаха много добре. Да спомена, че в Мелник, за разлика от другите места в югозападна България си имаше сняг.
От Мелник видяхме табела за Роженския манастир и решихме да отидем. И добре че отидохме – много ми хареса. Пътя е малко труден и беше заледен и последния километър минахме пеша, но си струваше. Роженския е наистина манастир, така както аз си го представям – усамотен, тишина, без комерсиализация наоколо (ала Бачковски и Рилски), всичко от дърво в стар стил. Историята на манастира също е много интересна, а витражите в църквата ми взеха акъла ! Най-хубавият манастир, на който съм бил.
След Роженския манастир трябваше да си тръгваме. Магито имаше работа в София и трябваше да стигнем преди 3 часà, а ние след това имахме и път до Пловдив. Чудесно пътешествие стана, а както каза Магито: “какъв по-хубав понеделник от това да се събудиш в Рупите” !
Сняг и в Пловдив
Footprints in the morning snow
You’ve got me rocking like an echo, echo
Fresher than the daisy eaves
It drives me crazy when you play me thisRóisín Murphy / Footprints
Най-сетне и в Пловдив заваля сняг, а аз се придвижвам през прехвърчащите снежинки на фона на тази песничка и на Róisín и на коледния албум на Richard Cheese. По случай първия сняг с Герито отидохме в сладоледената къща салон и ядохме сладолед с гофрета и чай 🙂
Честит сняг ! 🙂
9 декември 2007
Тази година за първи път от както съм студент не празнувах 8-ми декември. Под “не празнувах” имам в предвид така както е масовото разбиране за празнуване. Всеки от кампанията имаше различни планове и аз в крайна сметка реших да използвам освободилия ми се уикенд и да закарам останалите след ремонта стари мебели на село. Уредих да взема служебния пикап, напълнихме го до дупка, и в събота с майка ми отидохме на Мандрица. Уж го даваха слънчево време, а навсякъде беше мъгливо. Само накрая към Гърция се виждаше малко слънце. Въобще и двата дена си беше много мрачно и дъждовно време. Направо се зарадвах, че си направихме прекрасната разходката до Мальовица миналия уикенд, а този изкарах в шофиране и местене на багажи. Изчистихме къщата, изчистихме двора, изчистихме комина … въобще терена е подготвен за поредното посрещане на нова година 🙂 … ако решим да ходим. Вече има и още две легла 😉 Резервации вече се приемат 🙂
Като цяло празници до края на месеца има бол, така че този просто го изкарах в една разходка в планината. А в Мандрица винаги е хубаво да отидеш !
Изроди сме
Много се чудих дали да го пусна, но сме големи изроди (YouTube видео).
Отново с Бу
Днес, след триседмично отсъствие, си взех Астралката от ремонт. Като чисто нова е 🙂 Сменени прагове, вежди, други ламарини … Пребоядисани всички места с по-малки или по-големи драскотини. Идеална е. Къде ще ходим сега ?
На хижа Мальовица
В петък вечерта, веднага след работа, заминах за София (за втори път тази седмица). Отидох на рожден ден на Вилито, а за уикенда беше планувано ходене на планина. Е, в София нищо не става толкова бързо. След като ми пристигна рейса към 9 часа, първо отидох до Магито (в Борово) от там тръгнахме към Вилито (в Княжево). Успяхме да стигнем чак към 23:30, точно в разгара на купона. Въпреки всичко, мисля че бързо наваксахме 🙂 Видях доста хора, които не бях виждал отдавна. Дори и Тишо, който твърдеше, че го няма 🙂 Супер се забавлявах, докато не изключих по някое време и Здравка ми даде един чувал и едно шалте и ме настани в една стая, където изкъртих чааак до 11 и нещо. Всъщност не е чак толкова много, като се има в предвид кога легнах.
Закусихме принцеси с овесени ядки, домат и кашкавал. Не ме питайте как се правят – не разбрах, но бяха вкусни. Изчакахме Тишо, който беше на работа до 1 часа и след това се зачудихме на къде да ходим. В крайна сметка останахме само 4 човека за планината и решихме да отидем на хижа Чакър Войвода. Казаха ми, че за да излезем от София трябва да сменим 3 рейса и аз искрено се учудих как могат да го издържат това ежедневно ?!? Трите рейса и като цяло излизането от София ни отне 2 часа и половина – целия хубав слънчев следобед. Някъде в задръстването на Цариградско (заради катастрофа) решихме да сменим посоката и да отидем на хижа Мальовица, която беше по-близо, а и Вилито знаеше как се стига до там. Излязохме на изхода за Самоков и зачакахме на стоп. Сравнително бързо стигнахме до Самоков, но вече се смрачаваше, а на неговия изход нямаше табели на къде трябваше да поемем. На разклона за Бели Искър и Говедарци вече беше тъмно, но пък ни взеха директно за Мальовица (Йонов, тук и теб те забъркаха). Там вече ни чакаха Вилито и Тишо и поехме по пътеката за хижата. Нощта беше чудна – невероятно ясно небе с безброй звезди !
В неделя сутринта си направихме кратка разходка над хижата. Снегът беше перфектен, времето също. Много хора си караха ски и сноуборд. Условията за зимен туризъм просто бяха идеални.
На връщане Вилито реши да си идва до Пловдив и решихме направо да си хванем стоп, без да се връщаме до София. Малко се позачудихме какво да правим, когато взехме за замръкваме на един доста запустял път малко след Самоков до язовир Искър, но точно тогава ни взеха директно за Пловдив и към 7 часа жив, здрав и доволен се завърнах в любимия град.
Чуден уикенд ! Толкова хубави места и случки изживях, че почти не съжалявам за пропуснатите такива – ходене до Мандрица, една среща в Петното (кога ще е следващата ?), друга в София с човек, който също беше там, но не можахме да се видим.
Блуба Лу: Зад завесата
Вчера все пак реших да отида до София за концерта на Блуба Лу. Тъй като все още съм без кола, реших да опитам сладостите, които изпускам, когато съм шофьор. На първо място да пътувам на стоп. Към 14 часа излязох от работа (взех си един свободен ден на две половинки 🙂 ) и с Вилито отидохме на магистралата. Времето беше леко мрачно, но все пак ставаше за стоп. Сравнително бързо ни качи един турски TIR, който караше жива риба за Холандия. За една идея, ако не бях на работа, за малко да се навием и да отидем до там. Проблемът на стопа с TIR, е че не е много бързо, но пък е удобно. С твърда скорост от 89 km/h пътувахме към София. По пътя за първи път тази година видях сняг и дори се зарадвах, но наистина не бях готов за това, което ме очакваше в София. Валеше обилно дъждо-сняг (с преобладаване на снега). Целия прогизнах. Бях се приготвил за студ, но за толкова влага – не. Вилито се отказа да идва на концерта и аз се отправих да търся Младежкия театър. Оказа се, че съм имал грешна представа къде се намира и добре че сестра ми и Жоро бяха на близо и ме упътиха. Те всъщност отиваха на една фотоизложба, точно на гърба на Младежкия театър. Така посетих и откриването на изложбата “Като на кино” на Атанас Христосков. Много хубави снимки ! Междувременно си взех билет на Блуба Лу и имах един час за губене. Реших да си намеря някое топло и сухо местенце с хапване. Показаха ми една Тропс къща и се настаних там. Изстисках си якето, както се изстискват дрехи след пране, та поне малко да поизсъхне, докато съм на сухо.
Повечето хора, които очаквах да видя на концерта също се отказаха и видях само Гергана и Евгений. Въпреки това залата беше пълна. Концертът … всъщност не може да се нарече точно така – по-скоро смесица между театър и концерт или най-точно словосъчетанието, което много не ми харесва да използвам, мултимедиен пърформанс. Наистина мултимедията, музиката и спектакъла бяха по равно. Страхотна смесица ! Имаше две завеси/екрани – една пред музикантите, и една зад тях. На двете места постоянно се прожектираха различни неща – ту живи кадри, ту разни записи … не мога да ги опиша. По време на изпълненията, като се прожектираха самите музиканти се получаваше много странно усещане за обемност. Музиката беше страхотна както и очаквах – целия албум World Melancholy (чуите preview на записите тук) в изпълнение на Рони, с нейния глас, който много ме грабва. Това е един от малкото албуми въобще, който ми хареса на първо слушане. Накрая, на пук на всички представления, завесата се вдигна, вместо да се спусне 🙂 Незабравим спектакъл.
Единственото, което ми се размина с предварителното очакване, беше обявения симфоничен оркестър, който се оказа струнен квартет. Лично за мен между двете понятия има известна разлика, но кой знае ?!? Все пак това не ми попречи на цялостното усещане.
След концерта реших да си уредя къде ще остана за вечерта, защото все още си нямах представа, въпреки многото покани. Магинцето ме приюти (thank you, thank you!), а и това беше едно от малкото места, до което знаех как да стигна (поне така си мислех тогава). Междувременно обаче, с Гергана решихме, че има време да пием по една бира някъде (а и както казах – бях без кола) и отидохме в един Дон Домат.
Към 11 и нещо реших, че е все пак искам да стигна до Магито с градски транспорт и Гергана ми каза, че тролей 9-ка ходи точно в Борово, а и спирката му беше почти точно пред пицарията. … веднъж се качил в 6-ца тролей … опаа беше 9-ка, но няма значение. Оказа се че тролея не отива точно там, където очаквах. Аз знаех как си стига по бул. България, а той мина през някакви улички из квартала. Все пак с цената на няколко продължителни и безплатни мобилни разговора се оправих и намерих блока на Магито.
Сутринта ме посрещна поредната гадост – всичкия сняг, който валя вечерта беше станал на лед и всички тротоари (а и улици) се хлъзгаха. София за пореден път ми направи лошо впечатлени по отношение на климат. Радвам се, че не живея там. Към Пловдив се връщах с рейс и до тунела Траянови врата всичко беше снежна бяла приказка, а след него не бяха и чували за сняг. Имам снимки тип преди/след (но са твърде гадни за показване). Винаги ме изумява как може да има такава рязка граница точно там !
Новата стая
След повече от седмица, в която стаята ми беше в ремонт, от снощи отново съм си в къщи 🙂 По предишната вечер сглобих новото легло и секция, но първата ми вечер беше снощи. Ето част от новия изглед на стаята
Снощи не писах тук, защото бях на Черно Фередже 🙂 Супер купон стана ! За първи път ги гледах на живо и са толкова чудесни, колкото и очаквах. Радвам се, че не размислих и отидох.
Социални сайтове
Цялото ми усилие около това как да направя динамични страници в WordPress беше продиктувано от това да мога да се представя с това което харесвам, което правя и което ме интересува. Тези неща, както знаем са динамични, затова реших вместо да пиша статична страница тип “За мен”, “Кой съм аз”, “About me” и т.н., да има страници с музиката, която слушам напоследък, концертите и театрите, който посещавам, местата, където пътешествам, филмите, които гледам … Въпреки някои забележки, всичко това успях да постигна с така наречените тематични социални сайтове, към които има връзки в съответните страници. Тук стигаме и до проблема, който е повод за този пост – нещо ми липсва – не знам подобен сайт за книги. Нали се сещате – потребители, всеки чете, сходни интереси, препоръки, ревюта … и най-вече RSS канал за за моята динамична страница 🙂 . Някой да знае подобен сайт ? Или да има желание да направи ? 😉
Допълнение: знам че IMDb.com не минава хич за социален сайт, но ми стига, че успях да го излъжа да дава RSS с последно гледаните от мен филми. Аз и без това не разчитам много на всеобщото мнение за “хубав” филм, а се вслушвам в препоръките само на отбрани хора. Въпреки това, ако някой знае и по-подходящ сайт за филми, да казва 🙂