Ако се чудите какви са тази глупости за изгубено куче в поста ми – “яки тениски“, ето за какво става дума:
снимано на една спирка.
снимката е copyright на Елена
Ако се чудите какви са тази глупости за изгубено куче в поста ми – “яки тениски“, ето за какво става дума:
снимано на една спирка.
снимката е copyright на Елена
ВНИМАНИЕ ! ВНИМАНИЕ !
(думба-лумба, думба -лумба)
Коммерческое предложение !
Изгубено е куче – не е много голямо, но не е и малко ..
опааа … не ставаше дума за това … а, да
Лятото свърши !
ааа и това не беше … всъщност защо не .. та лятото свършва – а искате ли да си купите яки тениски ? Отидете в магазина на Спастнята ! Всички знаем, че той е пълен простак, но пък голям творец ! Щапмите са яки и затова са скАпи. Не му мислете, а си купете:
Освен това ми е обещал една тениска, когато стане милионер, ако му пусна безплатна реклама (естествено Punta тениска 😛 )
край на съобщението.
(думба-лумба, думба -лумба)
В петък вечерта беше поредната нощ на музеите и галериите в Пловдив. Аз нямах никакви планове за вечерта и карах на “каквото дойде”. Първо се видях със Стаси. С нея и нейните приятели се навихме да отидем на куклен театър на “Малкия принц”. Дори успях да се оправя за нула време и да стигна преди 7 часа, но така и не можахме да влезнем. Трябвало да имаш талонче, за да гледаш. Тъпо 🙁 Толкова се бях навил за Малкия принц. След това отидохме в историческия музеи, където имаше представяне на изкуства от Япония и демонстрация на Кендо. Междувременно разбрах, че в Новотела, ще има прожекция на филма “Дзифт” (Zift). Така малко прекъснах нощта на музеите и отидох на Златната ракла. Там организацията беше ужасна и филма започна с повече от 30 минути закъснение. Иначе Дзифт го препоръчвам да го гледате. Визията, поне според мен, е нещо невиждано за български филм, историята интересна. Леко куца играта на актьорите и дългия мелодраматичен финал подразни леко (най-вече с дължината си). Все пак – гледайте го. Трябва да се подкрепя българското кино, колкото и малко да е то, а Дзифт определено е крачка напред.
След филма в Новотела, продължихме за музеите и галериите. Отидохме в Найлона, като пътьом посетихме няколко други, след това се застояхме повече време в Баня Старинна. Там си взехме бутилки ром и като се започна една … въобще рома не ми се отрази добре. Не обикалях много. Последно бях в галерия Саръев и от там към 4 часа, се прибрах много пиян вкъщи.
В събота спах до обяд. Принципно деня беше предвиден за Handmade Day, но поради лошото време се отложи за следващата събота. Следобеда обикалях малко с Магито, Вили и Тишо. Взех си нови кецове, ядохме, пихме … и по някое време се озовахме в Йонов на вечеря. Беше вкусно както винаги ! В 22 часа Пухи трябваше да е на работа в Петното и част от хората отидохме с него. В Петното ни очакваха още хора и може да се каже, че си направихме първото задружно Петно за този сезон. Само където всички нещо много рано взеха да си тръгват и дори и аз като си тръгнах всъщност не ми се тръгваше много. Прибрах се пеша, но сега нещо усещам, че май не трябваше да го правя – боли ме гърлото, спи ми се и друсам с неща за да не се разболя повече. Общо взето цял ден съм така, а дори трябваше да отида на панаира, защото подреждахме щанд. Така в неделя следобед бях на работа. Всъщност, ако трябва да съм честен, предпочитам половин ден в неделя, отколкото 6 дена на щанда по време на самия панаир.
Хайде хубава седмица и другата събота не забравяйте хубавите неща – Handmade Day 🙂
24-ти ! ЧРД, Гери 🙂
Докато отивах да се видим, най-сетне си доразгледах изложбата 360° България пред пощата. Нямах подарък за Гери, но веднага след като разгледах изложбата, се върнах и взех картички със снимки. Не обичам да търся подаръци за рожден ден, но когато нещо ми хрумне, че е за някой го взимам и без повод, а фотографиите на изложбата наистина са хубави.
След като пийнахме по бира-две, с Яна и Жоро тръгнахме към Найлона. По пътя минахме отново през изложбата и дори се обзаложихме, че който е бил на най-много места от снимкте, другите двама му купуват бира. Е, аз бях последен с едва 16 места (от общо 120). Жоро беше номер едно 🙂 Така вечерта ми завърши в Найлона на концерт … а след това пак заваля …
За трите почивни дни около празника за независимостта на България много се чудихме къде да отидем. Още отдавна си бяхме казали, че ще ходим на море, но времето нещо ни прецака. На палатки също не ставаше, и така в последния момент решихме да отидем на сигурно в Мандрица. Там поне дори да валеше (както обещаваха синоптиците) си имаме къща и си е ОК. Пет човека в една кола и двама на стоп в събота потеглихме на там. Естествено хората на стоп стигнаха преди нас, но то винаги така става. Напазарувахме си всичко от Ивайловград, където има всичко с изключение на ром.Уж си мислихме, че взехме 200% повече неща от необходимото, но в понеделник, като си тръгвахме, хладилника беше празен.
На Мандрица си беше супер както винаги ! С чудесно време – през цялото време си стояхме в градинката … топличко, ядИне, пиенье … 😉 Имаше много котки в двора, които бяха много готини, но и толкова досадни. В събота си направихме една разходка из гората, като стигнахме чак до Луда река, която всъщност е границата между България и Гърция. Имаше доста забавни случки, но сега няма да ги разказвам – хубаво си изкарахме и почти съжалихме, че не отидохме на море, защото времето си беше супер.
В понеделник, на връщане към Пловдив, се отбихме в Сив кладенец, да покажем на Дина едно наистина почти пусто и разрушено село. Там отново отидохме до Луда река и гледаме един ловец, приближихме се да кажем здрасти, а той се оказа грък. Шкули-шкули … нищо не разбрахме и като цяло въобще не се разбрахме. Дори на Пухи му падна рейтинга като полиглот от тази случка.
Тридневния уикенд мина бързо … а да ходиш във вторник на работа си е една идея по-добре от понеделник. Особено ако си имал хубави емоции.
От известно време насам все пиша в края на седмицата. Сега да взема да напиша нещо в средата. То една седмица тече … мани-мани … все вали, най-вероятно ни прецака морето през почивните дни … въобще напомня яко на есен 🙁 От петък още си оставих колелото в Таня и Пухи и все още не мога да си го прибера. Всяка вечер вали или съм зает с нещо друго.
Иначе – празници ! (сетих се за тиквата 🙂 ). Връщам се на темата. В събота – рожден ден на майка ми. Честито, мамче !!! В неделя имен ден на чичо ми. Тогава поне си направихме едно пътешествие (макар и семейно) до Зелениково. А днес имен ден на Софито ! Честито и на теб 🙂 Скоро и разни рождени дни се очакват … ще видим какво ще правим. За подарък имате мен 🙂
Друго с което си уплътнявам е EEE PC-то, което най-сетне преинсталирах и вече съм с Arch Linux 🙂 Чувствам се далеч по-комфортно. Прехода не беше толкова лесен, колкото очаквах, но вече успях да подкарам почти всичко … всъщност само нещо вградения микрофон ми се дърпа. Камерата и Bluetooth-а дори вървят. ArchLinux си има хубаво wiki и форум с упътвания за инсталиране на eee pc. Помагат много.
Та така с тази депресиращо вървяща седмица … дано до края й да ми се случат повече приятности.
Това да си остана в Пловдив цял уикенд не беше се случвало от не знам колко време … ама не се оплаквам. Добре си починах.
След известно чудене на коя марка да се спра днес си взех wireless router за вкъщи. В крайна сметка си взех Linksys WRT160N. След като установих, че безжичната карта на Eee PC-то ми поддържа 802.11n (въпреки, че е още draft), реших, че ще е добре и маршрутизатора ми да подържа този стандарт. Настрoйките на Интернета ми (статично IP), свързването на домашния ми компютър към LAN, филтрирането по MAC и пренасочването на портовете станаха веднага, но нещо ми се опъна wireless-а. Уж всичко е наред – eee pc-то е свързано, интерфейса е вдигат, сигнала дори е 100%, обаче интернет няма ! Всъщност няма връзка към DNS-ите – ни ping ни нищо !?!? В крайна сметка пуснах да въври по един ping към рутера и към DNS-а в два терминала и играх с настройките “Wide Channel” и “Standart Channel”, докато и двете IP-та отговориха. Сега съм ги оставил така и не ги барам, защото работи 🙂 Честно казано досега не бях се занимавал с wireless и не знам точно защо не се получаваше с настройките по подразбиране. Важното е че сега работи и си стоя на терасата и се кефя на безжичието.
Между другото реших да оставя мрежата ми отключена, без парола, така че ако се намирате в Пловдив около бул.”България” 2 може да разчитате на една свободна 802.11n мрежа. Само не прекалявайте и не прониквайте в Пентагона от моето IP, че имам логове 😉
петък вечер, artnewscafe, мухито (поправка: mojito естествено имам в предвид) , ricard, музика, хора, парка, мента, бира, машала !
Този уикенд още една от мечтаните ми туристически посоки бе посетена, именно Рила и рилските езера. Избрахме за изкачването маршрута от хижа Вада. Избрахме го защото ни казаха че е сравнително кратък (2 часа и половина) и незасегнат от строежите. В събота успяхме да тръгнем в 10 часа сутринта от Пловдив, и с едно дъъълго пазаруване в Костенец успяхме да стигнем до хижа Вада към 14 часа. Там си оставихме колите (паркинга е вече 5 лева за 24 часа). Взехме си всичкия багаж – раници, палатки, чували, шалтета, част от храната – и 9 човека тръгнахме нагоре, сякаш отиваме в Кербала 🙂 Прехода е наистина доста стръмен, хубавото беше, че не беше много слънчево и се вървеше една идея по-лесно 🙂 Дори като спирахме беше хладно. Аз общо взето за първи път си носех голямата раница, която ми подариха на последния рожден ден, и съм доста доволен – въобще не я свалих от гърба. Доста е удобна – браво на Tashev ! Решихме преди да свърши гората, да си намерим хубаво място за лагер и така и направихме. Спряхме се на едно хубаво местенце на завет и там си опънахме палатките. Така в събота не успяхме да стигнем до езерата и оставихме останалата част от разходката за утре без багаж. Вечерта си беше доста хладно и се наложи да си сложим зимните якета, а огъня наистина служеше за сгряване. В пълните палатки положението с температурата беше доста добре. На мен поне въобще не ми беше студено.
В неделя сутринта зарязахме лагера, оставихме палатките да изсъхнат от конденза, и тръгнахме към езерата. Взехме двете торби боклук от вечерта с идеята за го изхвърлим в близката хижа “7-те езера”, но там ударихме на камък. Оказа се че няма кош за боклук и там изнасянето на боклука ставало с коне, за което хижаря си плащал. Така цял ден мъкнахме две торби боклук из Рила 🙂 Поне събирахме и разни други боклуци, които срещахме по пътеките.
Не можахме да обиколим всичките седем езера, а посетихме Долното (Седмото), Рибното, Трилистник, Близнака и Бъбрека. За останалите решихме, че нямаме достатъчно време. Времето беше доста динамично – както си грее слънце, изведнъж минава някой облак, всичко става в гъста мъгла и след три минути отново грее слънце. Всъщност си беше идеално време за разходка в планината – много добре го случихме. Станаха и доста хубави и разнообразни пейзажни снимки. След петте езера, се върнахме на обратно до лагера, събрахме палатките и багажите и тръгнаме към хижа Вада. Чакаше ни и път до Пловдив. Слизането го взехме точно за два часа.
Пътьом към Пловдив спряхме за вечеря в един ресторант в Костенец и после по магистралата се прибрахме.
Чудесен преход си направихме ! Надявам се скоро пак да има … пък и на Пирин ми се ходи, че само там остана.