Холандия … или поне Айндховен, Амстердам и Утрехт

Имах билети за Холандия още от септември месец и в неделя най-сетне дойде момента да заминавам. Тогава Цецката ме нави, като аз общо взето не познавах другите ни спътници – Пламен, го знаех само бегло от университета, а Адриана въобще не я познавах. Така само знаех че ще бъдем четирима, а Цецката дори успя да уреди couchsurfing за всички, което за Амстердам по едно време си мислех, че е немислимо.

Летяхме с wizzair в неделя вечерта, като двамата с Пламен тръгнахме още сутринта от Пловдив. Отидохме у Цецо и започнахме да се подготвяме 🙂 Чакахме и Адриана, но тя така и не дойде и с нея се видяхме чак пред летището. Аз си зарязах колата пред Цецо и отидохме до летището с рейса. На мен ми беше за първи път да летя със самолет, така че имах още едно ново изживяване. Като цяло излитането беше като на онези екстремни влакчета в увеселителните парковете, а самото летене съвсем не се усеща. не бях до прозореца, а и беше тъмно (и на отиване и на връщане), така че не можах да видя никакви гледки от високо.

Полета от София до Айндховен трае близо три часа. Като кацахме времето над Айндховен беше по-ясно от колкото в София т.е. искам да кажа, че времето беше доста по-добро от колкото очаквах. Всички (включително и прогнозата) ме бяха наплашили, че три дена ще вали, ще духа и въобще ще е гадно времето. Въобще не беше така. От сега да кажа, че и трите дена имахме хубаво време.

След като слезнахме на летището в Айндховен, трябваше да стигнем до централната гара. Отидохме на спирката, където имаше хубаво светлинно табло, което показваше след колко минути ще дойде рейса. Автомата за билети обаче не работеше. След като се качихме в рейса (общо взето само българи) попитахме шофьор от къде да си вземем билети, той посочи подобен автомат, вътре в рейса, който обаче също не е работеше. След като разбра това, той просто сви рамене и каза “OK. It’s free !”. Пътешествието ни започна добре 🙂

Пристигнахме на гарата след около 30 минути и се зачудихме дали да изчакаме Pim (нашия домакин от couchsurfing) или да намерим, ирландската кръчма в която той вече беше организирал couchsurfing среща. Първо решихме да се разходим, но по едно време Pim ни настигна и ни взе с колата си (една като моята Астра, само че комби). Въобще не знам как ни позна. То не че имаше други четири неориентирани туристи по това време по улиците. Отидохме в бара, където събитието почти беше свършило (към 9 часа в вечерта!). Все пак се запознахме с разни интересни хора. Имаше един весел бразилец, който дори не знаеше къде е България, но реши да дойде в най-скоро време. Голям образ беше. Другия интересен човек, с който се запознахме беше един шотландец, който обаче от много години си живее в Холандия, който обаче като ни каза какви неща е изобретявал (май е работил за Philips, която е компания от Айндховен), направо зяпнахме. Въобще Айндховен се оказа много високо технологичен град. Дори ни каза, че рейсовете (или поне някои) които са точно от летището до гарата са напълно автоматизирани и шофьора в тях на практика не шофира. Като стана дума за технологии, се сетих че на летището е Айндховен имаше надписи, че в тоалетните водата е дъждовна. Въобще и за природата се грижат.

Вечерта в Айндховен се разходихме из града, където навсякъде имаше инсталации посветени на светлината. Много яки неща ! Ние хванахме последния един час от едноседмичната изложба. Успяхме да разгледаме каквото можем между 22 и 23 часа в неделя вечерта, когато изложбата завършваше.

Разходката ни беше прекъсната от една неприятна случка – докато гледахме една огромна сграда, която така се осветяваше, че все едно мърдаше, един с едно мотопедче така се беше засилил, че блъсна Адриана. Отстрани поне изглеждаше много брутално как направо си падна на главата. Пим веднага се беше шашнал, че тя дори няма да може да стане и докато ние я питахме как е, той вече се беше обадил на 112 и бяха дошли полиция и линейка. Веднага му провериха документите на младежа с мотопеда, който беше видимо стреснат от ситуацията. Докторите задаваха разни въпроси на Ади, да проверят дали има сътресение. Започнаха да се пишат едни протоколи, чудесии … проблема беше че Ади е стояла на алеята за велосипедисти, той пък се движеше страшно бързо, и в крайна сметка му се беше изкривила джантата и като цяло моторчето не можеше да се движи. Дори отидохме в една близка кръчма, за да довършат бумащините. А полицаите и линейката си тръгнаха и ни оставиха да се оправяме. До края на вечерта нямахме повече премеждия и се прибрахме в апартамента на Пим. Той ни показа огромния си хол, където щяхме да спим ние и ни остави на спокойствие, а той отиде да си легне в спалнята. Въобще много добър човек.

Сутринта си казахме чао с Пим и трябваше да стигнем до Амстердам. Знаехме кой рейс да вземем до гарата. Взеха ни за билетче 2,40€ (за около 10 минути пътуване), което ми се видя малко множко, но това е положението. На гарата ни отне малко време докато се ориентираме. В крайна сметка не намерихме автомати, които да приемат банкноти и си взехме билет до Амстердам от гишета за 18€ (с 50 цента повече от колко струва на автомат). Влака наистина се оказа правилния начин за пътуване из Холандия (и не само там) – по-евтино и доста по-бързо от рейса. Закара ни до Амстердам с над 140km/h (проверено с GPS-а 🙂 ). Там на гарата имахме среща със Стефи, която се присъедини към нашата група за един, като дойде от Антверпент. Общо взето имахме почти идеален синхрон в пристигането. След като слезнахме на гарата в Амстердам, беше единственото кратко време, когато ни заваля дъжд и трябваше да влезем в едно кафене на сухо. Малко след това времето се оправи и ние продължихме (всъщност започнахме) разходката из Амстердам.

На няколко от нас им бяха хвалили разходка с корабче из каналите на Амстердам и решихме да пробваме, като си казахме, че веднага ще придобием някаква представа от града (пълна глупост да си го мислим, но тогава от къде да знаем, че е толкова оплетен този град). Точно докато чакахме да се качим ми се случи най-лошото нещо за екскурзията – изпуснах си фотоапарата, докато го вадех от калъфа, той падна на дървените мостчета, претърколи и падна в канала. За тези които не са били в Амстердам – под канал се разбира едни такива големи по които плават кораби. Човека от корабчето ми даде един кол с кука на края евентуално ако мога да го закача за връзката, та да спася поне картата, но уви аз дори не го виждах и беше доста дълбоко. Направих 2-3 опита и се отказах. Казах си че това е знак да си купя нов и казах да се качваме на корабчето. Дори и сега не ме е яд толкова за апарата или дори за снимките вътре, а по-скоро за невъзможността да снимам през останалата част от пътешествието. Затова сега го карам само на спомени (което е дори по-добре) и няма да има снимки в този пътепис.

Разходката с корабче по амстердамските канали е приятно едночасово изживяване, през което записан глас ви съобщава забележителностите. Темата на нашата разходка беше беше нещо като “великите времена на Амстердам” и си беше почти носталгична приказка за славния за града 17-ти век. Някои от нещата, покрай които минахме, после така и не можахме да ги намерим, така че от разходката въобще не може да се очаква да ви ориентира из града. Може би трябваше да го направим по-късно през посещението ни. Иначе разходката струваше 12€.

След корабчето продължихме разходката из Амстердам по суша. Отидохме на главния площад Dam. Там две от трите сгради бяха в ремонт и покрити със скелета и нищо не се виждаше от тях. В музея на Мадам Тюсо нещо не ни се влизаше, и си продължихме разходката. Стигнахме и до квартала с червените фенери, където дори в ранния следобед беше пълно с разголени момичета зад прозорците.

Към 17 часа слънцето вече беше залязло и ние се замислихме, че трябва до отидем до дома на Elleke (host-а ни от couchsurfing за Амстердам), който не беше точно в центъра. Добре че беше GPS-а иначе щеше да настане едно объркване и питане постоянно. Дори видяхме че ще стигнем по-рано и се спряхме на една пейка, извън центъра където може да видиш как живеят хората в истинския Амстердам. Като казвам да видиш, имам в предвид буквално – бях чувал и преди, но сега го видях, как хората имат огромни прозорци без завеси и всичко се вижда. При Elleke (както и от хората в Айндховен), опознах до някъде мисленето на холандците, което много ми хареса. Общо взето: “ние не правим това, но няма проблем всеки да си прави каквото иска”, и като цяло са доста искрени.

У Елеке сготвихме една вегетарианска манджа (тя не яде месо) и добре че го направихме, защото това ни беше единственото готвено нещо за три дни. Последва една дълга вечер с много разговори до късно. На сутринта дори не трябваше да ставаме рано, защото тя ни остави ключове за апартамента и отиде на работа … с кучето си (и с колелото естествено).

Дали тук е момента да спомена че колоездачите в Амстердам (и дори в цяла Холандия) ни дойдоха малко в повече ! За тях няма лошо време – навсякъде са и са много. Автомобилите са супер безопасни за пешеходците в сравнение с тях. На третия ден придобихме фобия постоянно да се оглеждаме за колоездачи и постоянно да бягаме от червените алеи. А с колите нямате никакви грижи – винаги спират. Пим от Айндховен ни каза, че в Холандия се падат по 1,4 колела на човек !

След дългата сутрин в дома на Елеке, се измъкнахме чак към 12 на обяд. Първо отидохме до парка Vondelpark. Не можахме да го разгледаме много, защото нямахме време. След това с Ади и Стефи отидохме до музея на Ван Гог. Общо взето хубав голям музей, като текущата изложба беше за писмата на Ван Гог и аз малко се замислих, дали да влезна, но в крайна сметка не беше лошо ! Таксата е 12,50€, като (поне на входа) няма отстъпки за студенти и групи.

След музея и площада пред Rijksmuseum (в който не влязохме и също беше в ремонт отвън), отидохме на пазара на лалетата. Не си взехме лалета, но си взех тениска на Амстердам 😛 и разни други неща за подаръци. След това отидохме отново пеша до центъра и от там до гарата, за да изпратим Стефи за Белгия. Толкова много кръгчета направихме из целия град, че по едно време просто вървях механически. Седнали сме само на няколко пъти за да изядем някой гаден хамбургер или да пием бира.

Едно най-хубавите неща на Холандия е че всички говорят английски. Наистина всички. Аз не срещнах и един човек, който да не знае английски. А в кръчмите в Амстердам дори по подразбиране те заговарят на английски. Преди да замина имах някакви притеснения за холандския, но на място въобще не се оправдаха.

След цял ден ходене из Амстердам (близо 12 часа) се прибрахме повече от изморени и този път без много приказки с Елеке (която си свиреше на електрическото пияно) си легнахме. На сутринта вече решихме да излезем заедно с нея в 9:30. Станахме по-рано, оправихме се и бяхме готови на време. Елеке излезе с мокра коса, и каза: “е, то навън днес е доста ветровито, и на колелото, ей сега ще изсъхне”. Наистина там хората не се страхуват да карат колела и в най-лошото време.

За последния ден в Холандия решихме да се възползваме от възможността да си вземем билет за влака за Айндховен, но да спрем някъде по пътя, а по-късно да хванем следващ влак със същия билет. Много ми хареса тази идея за билетите да си важат един ден – така въобще не бързаш за даден час и влак, защото билета ти важи за всички влакове в тази посока. Освен това може да направиш и това което направихме ние – да спреш да разгледаш някой град по пътя за няколко часа.

Около 30 минути след Амстердам слезнахме на гарата в Утрехт. Там докато излезем се забихме без да искаме в някакъв огромен мол, но малко след това все пак намерихме изхода. Центъра на града е много близо – изцяло в стар стил, запазен, спокоен, много красив ! Там най-сетне видях да се разхождат холандци с истински бяла кожа. Много светли ! В Амстердам от туристи друго не можеш да видиш. Къщите в Утрехт бяха по-ниски от тези в Амстердам, където в един момент наистина са имали проблем с пренаселването. И в Утрехт си имат канал, който още повече допринася за красотата на центъра им. Наистина е много приятно да се разхождаш там. намерихме си и хубава кръчма, където пийнем местна бира. Само където времето започна да се разваля и ние решихме да си тръгваме.

Хванахме един от следващите влакове и бързо стигнахме до Айндховен. Там вече на познатата гара, хванахме рейса към летището. Този път решихме да си платим билета, но още след първата монета която пуснахме автомата отново блокира и ние пак се возихме гратис. Тези супер модерни автобуси нещо много бъгват 🙂 Добре че не е на критични места. На летището бяхме доста рано (някъде три часа преди полета) и отново се събрахме с познатите физиономии от отиването. Самолета закъсня с половин час, но на мен вече не ми пукаше и през по-голямата част от полета просто спах 🙂 Вечерта останах в София при сестра ми, която предишния ден се бяха върнали (заедно с Жоро и Донка) от Барселона и така всички имахме много за разказване и го направихме до малките часове, когато вече реших че трябва да лягам, защото на сутринта трябва да се прибирам до Пловдив, а след това съм на работа.

13 ноември (петък)

Петък 13-ти започна с чудесно слънчево време. Прекрасно есенно време. Последва истинската фаталистка същност на петък 13-ти на работата където всичко се бъгваше по всякакви странни начини. Наистина ужасен и много напрегнат работен ден. Поне вечерта отпуснах малко. Първо Пухи и Гри ме навиха и отидох на концерта на Edie Sedgwick в Лебовски, който на мен много ми хареса ! Поне отпред купона беше на пълни обороти. След това продължих в Петното, където Пухи просто разцепваше от хубава музика. Никой друг не дойде на готиното парти, но аз поне се видях с разни стари познати. Общо взето за двама човека си мислех тази вечер, но не им се обадих, но в крайна смета се видях и с двамата 🙂 Така един изпълнен с положителни и отрицателни емоции петък 13-ти. А сега трябва да лягам, че сутринта ще ставам рано (въпреки че е събота).

Чудесен уикенд на Мандрица

По случай двойния празник – рождените дни на Таня и Пухи, решихме да си направим тридневен уикенд на Мандрица. Така в петък си взехме почивен ден 🙂 Нещата не потръгнаха много добре. Колата на Марина се развали (счупено каре) още предишната вечер, като идваха от София. След това някои се отказаха да диват, а за други не се знаеше до последно. В крайна сметка се наложи дори двама да тръгнат на стоп. Така Таня и Ники за пореден път тръгнаха за Мандрица на стоп, другите тръгнахме с Астралката, а Марина и Ники останаха да чакат да им оправят колата. Стопа им вървеше. На Малко Градище ги настигнахме (въпреки, че спряхме в Харманли), но веднага ги качи друга кола. На Ивайловград се размениха стопаджийте. На нас ни направихме една дълга проверка от гранична полиция в Свирачи, но ние хич не се притеснихме, а дори си танцувахме на музика от колата, докато изчаквахме.

След като пристигнахме в Мандрица, всичкия карък свърши и всичко останало беше идеално. Първо установихме, че навън е много по-топло отколкото вътре в къщата и стояхме отвън през цялото време. Дори и печки не сме палили. Времето беше идеално. Дори прекалено топло за ноември. В събота отидохме до Меден бук на реката и лежахме на скалите. Ако имахме бански и хавлии направо щяхме да се изкъпем. Беше истински лятно горещо. Сигурно беше около 30 градуса на слънце. След това се разходихме и до Горно Луково, където отидохме до изоставената казарма, а самото село се напълнило с доста криминални типове.

В неделя на никой не му се тръгваше. Всички бяха на мнение, че сме си изкарали много чудесно и на нова година сигурно пак ще сме там. Дори не ме е яд, че изпуснах OpenFest в София.

Още един уикенд в Пловдив

Времето захладня и уикендите, в който ще си стоя в къщи ще стават повече. Така беше и тази седмица, но поне имаше хубав повод – рождения ден на Яна (и на Боян). Всъщност и на двамата не им беше в събота, но бяха решили тогава да празнуват. И друга зависимост забелязвам – тази година всички родени на 19-ти октомври, които познавам (двама на брой 🙂 ), си празнуват рождените дни доста по-късно. Сега за на Яна рождения ден ни натовариха мен и Маги да отидем да й купим подаръка (поне един от всичките). Ние нещо се отплеснахме и такова обикаляне по магазини му ударихме, че чак ме заболя главата. Аз използвах случая да обиколя и няколко спортни магазина. Иначе вечерта празнуването започна в Rocks. Там се подхванахме и след това продължихме (не всички) в Петното. Яна беше с една испанка с което си поговорихме доста. След това и те си тръгнаха, а на мен въобще не ми се тръгваше. Нещо се бях настроил да стоя доста и откарах до 4:30.

В неделя си сложих зимните гуми на колата и вечерта ми се ходеше в Бойково, но нещо не се организирахме … т.е. нямахме още една кола за всички желаещи и така и не отидохме. Видяхме се за малко в Марата и ето ме обратно в къщи.

Между другото в събота установих, че Хелоуин е станал и български празник. Или поне така им се иска на всички търговци, които почти са постигнали пълен успех. У нас звъннаха деца от блока, облечени в костюми и искаха лакомства. По главната също беше пълно с маскирани хора, както и в повечето заведения. Не знаех че празника е добил такива размери. Изненадах се.

Другото, което ме изненада този уикенд, този път приятно, е новината че amazon.co.uk вече доставят и до България (вярно не абсолютно всичко, но поне основните неща). Аз реших да се заровя в каталога им, който се оказа по-огромен от колкото очаквах и видях доста приятни цени на места. Дори в опита си да проверя колко струва доставката успях да си купя нещо и опитно установих, колко е лесно да откажеш доставка. Взимат ти парите чак когато ти изпращат стоката и преди това може да я откажеш без проблеми. Иначе и цените на доставките не бяха стряскащи, особено ако се намери нещо на промоция.

Улиците на Добростан *

Първото, което виждате, след като влезете в Добростан е площада между кметството, училището, читалището и параклиса :

dobrostan-01

на площада все още може да се разчете надписа “Да живее 1-ви май”

dobrostan-02

До него по стара традиция стигат улиците “Победа”

dobrostan-03

и основната улица, която пресича цялото село, “9-ти септември”

dobrostan-04

която вече се казва “Марциганица”

dobrostan-05

Малко след това стигаме и до улица “Свобода”

dobrostan-06

която обаче представлява ето това:

dobrostan-07

Същата е съдбата и на моя фаворит – ул. “Каменица”

dobrostan-08

която е една прекрасна зелена полянка

dobrostan-09

Не по-различно е положението и на ул. “Люляк”

dobrostan-10

но важното е да има табела и всичко да е обозначено.

dobrostan-11

Въобще улици може да няма, но имена трябва да има !

dobrostan-12

dobrostan-13

dobrostan-15

dobrostan-14

dobrostan-16

и за финал една (почти) напълно автомобилна пейка на улица … всъщност има ли значение името, когато си там …

dobrostan-17

* заглавието е взаимствано от блога на Еленко и неговата поредица Улиците на …

До София за концерт и разходка из Витоша

Тази събота беше концерта на Alice Russell и Nightmares on Wax. Бяхме се събрали доста голяма група за концерта, и аз въпреки, че се колебаех малко в крайна сметка реших да отида (взех си билет в последните дни преди събитието). Тръгнахме в събота след обяд, стигнахме по на време (за разлика от другата кола, които дойдоха направо за концерта) и успяхме да отидем до Дина, да хапнем там, и дори да започнем с пиенето 🙂 Аз дори между временно успях да отида до квартирата на сестра ми, където доставих разни (и доста) провизии и взех на обратно други.

Концерта, беше обявен за 7, но както се очакваше, започна малко след 8. На сцената излезе Алис Ръсел, заедно с цяла група … всички в бяло … и много весели. Аз, както казах, не се бях много подготвил за нея, освен няколко песни в ТиТръбата. Все пак беше чудесно. Но най-велико беше това, което последва, а именно Nightmares on wax ! Получи се просто жестоко парти. Предварително въобще не знаех какво да очаквам от тях, защото всичко което съм слушал е доста експериментално, но това което избраха беше най-подходящото. Мисля, че всички които останаха до края бяха предоволни. Дори за малко да излязат на втори бис, защото публиката не спираше да тропа и да вика.

След концерта отидохме да хапнем, а вечерта завършихме в Амстердам (заведението, не града). Там откарахме до не знам кога и добре че на другия ден се оказа, че се сменя времето и имахме 1 час повече за спане.

В неделя след обяд решихме да отидем към Витоша. На срещата пред Боянската църква се събрахме доста голяма компания (може би към 15 човека). Разгледахме църквата и решихме да отидем и до Боянския водопад. Някой каза, че е близо, но в крайна сметка се оказа че си е около час и половина ходене. Все пак според мен си струваше – водопада наистина е много хубав. Разходката из Витоша през есента също е прекрасна. Почти като в Родопите 😉

За финал отидохме изморени и доста гладни в един ресторант в Бояна, който се оказа доста добър и хубаво се наядохме. След което се прибрахме в Пловдив, където за първи път се оказа по-кофти време от колкото в София. Валеше някакъв ситен дъжд, мъгла … а в София през целия ден на разходката беше чудесно време.

Взех си дъска

Днес си свърших на бързо работата и след обяд реших, че навън времето е твърде хубаво да се стои в офиса. И без това напоследък почти всяка вечер си доработвам, заслужавам един свободен полуден. Реших да свърша нещо за което от известно време се каня – да отида до завода в Чепеларе, да видя дали ще си харесам сноуборд. Магито веднага се съгласи да ме придружи и аз веднага се прибрах в къщи, оставих колелото, взех колата и половин час след обаждането вече бях пред тях. Тя дори се нави да шофира. Така аз на отиване и на връщане дори бях просто пътник в Астралката. Не е лошо да те возят 🙂

Отидохме в Чепеларе и първото, което направихме е да отидем във фирмения магазин на Орион (или както там се казва завода за ски). Там, за мое щастие, все още имаше сезонно намаление от 20% за ски и сноубордове. Леличката, която продава се оказа много любезна. Явно нямаше много работа и започна да ни обяснява всичко. Дори като не можах да си избера дизайн, ни заведе в склада, за което трябваше да се мине през (почти) целия завод и успяхме да го разгледаме и от вътре (а режима на пропуск не е за подценяване). В склада разгледах всички налични сноуборди, но наистина тези които бяха за износ и не ги продават са по-хубави, поне като дизайн. А и като за мен, по-дълга дъска, нямаше голям избор. Все пак шарката не е най-важното, и просто си харесах една. За качество – според мен всички, които ги правят в Чепеларе са еднакви. Освен това ми е първа дъска и си е ОК. Пък и цената ме уреждаше, така че си взех 🙂

iko_and_board

За финал на разходката ни, се излегнахме на полянка под скриващото се вече слънце. Всъщност излягане не е много правилно, защото полянката беше с около 50-градусов наклон 😉

полянка около Чепеларе

Уикенд в къщи

За първи път от не знам кога, прекарвам целия уикенд без изляза и метър извън Пловдив. За съжаление есента и дъждовното време са вече тук и не става за ходене из планините и палатки 🙁

В петък вечерта бях на couchsurfing среща, на която софиянци бяха повече от пловдивчани. Направо срам за нас.Все пак прекарах добре и неусетно стана след полунощ и всякакво ходене в Петното пропадна. За вечерта дори приютих един човек от срещата да спи у нас – адаша ми Христо. За първи път хоствах българин 🙂

В събота около обяд ми се обади Спастнята с и ми каза: “Знаеш ли какво стана ? Славка почина”. Аз в първия момент се стъписах, но веднага се усетих, че Slavka e домашния компютър на техните, на който от както инсталирах ArchLinux, съм му главен администратор и горе-долу веднъж годишно нещо става и се налага да го оправям и обновявам. Този път беше изгоряло дъното и те вече си бяха купили нов компютър, но линукс-а нещо не искал да тръгва. Аз отидох с идеята че ще го оправя за половин час, ще го ъпгрейдна и ще се видя със Спастнята. Обаче нещата се закучиха. И то доста. Изскочиха най-различни проблеми, някои от които доста странни. Така останах у тях от обяд до 7 вечерта. Изпих колкото можах бири, а накрая дори и вечеря ми сложиха 🙂 За финал дори не оправих всички проблеми, но като цяло Славка възкръсна и то с по-голям диск, повече RAM и по-бърз процесор 🙂 Вечерта бях в Петното, но нещо нямаше много хора и се прибрах сравнително рано.

В неделя вечерта се събрахме в Пухи да изчакаме началото на рождения ден на Пухи. Имаше чудесна торта (браво на Таня и Стринето !), ядене, пиене, хора … въобще както си му е реда 🙂

ЧРД, Пухи !!!

Яна, и на теб ЧРД 🙂

До Одрин за един ден

В събота вечерта получих изненадващо предложение от Ели, да ходим в неделя до Одрин. Ей така за един ден – отиваме, разглеждаме и се връщаме. Аз веднага си казах WhyNah ?!?  (лайна?!?) 🙂 и се навих. Това се случва някъде към 11 вечерта и се разбрахме се да тръгнем в 7:30 сутринта. Така станах в 7 без 15 и малко след уречения час взех Ели, Зорница и малкия Габи. Тръгнахме към Свиленград, а наоколо ни обвиваше една мъгла, която въобще не ни харесваше. Не бяхме се разбирали така – трябваше да бъде идеално слънчево време и му дадохме срок до границата, да се вдигне мъглата. Точно така и се случи 🙂 Точно след като минахме границата, съблякохме дългите ръкави и останахме по къси. Посрещна ни чудесно време.

Българо-турската граница ни забави малко, защото и на двете работеше само по едно гише, но беше безпроблемно. След границата до Одрин остава около 15 километра, които минаха бързо. Влязох в града и сравнително бързо успях да намеря удобно място за паркиране, близо до центъра. Първо, както всички туристи, се отправихме да отидем към най-голямата джамия – Selimiye.

selimiye

Аз бях ходил и преди до нея, но сега за първи път влязох вътре, и видях от вътре колко внушителна изглежда.  Неприятното беше много амбулантни търговци, които постоянно се опитват да ти продават разни глупости. А в Одрин, както знаете, почти навсякъде може да си купите неща и с левове. Това го пробвахме на практика.

На Габи в началото му беше нещо лошо на коремчето, но за щастие после се оправи и когато бяхме по уличките със стари къщи, вече беше във вихъра си 🙂 Ето малко снимки от центъра, по който за първи път се разхождах така на спокойствие.

edirne-center1

edirne-center2

edirne-center3

edirne-center4

edirne-center5

След разходката из центъра решихме да ядем турски дюнери с турска бира. Това с дюнерите се оказа голямо преживяване – конкуренцията е огромна и навсякъде те приканват да седнеш при тях. На моменти са прекалено нахални.  Все пак си намерихме едно приятно местенце. Там с Ели може би направихме грешка, че си поръчахме дюнерите (които бяха нещо като сандвич) с люто. В държава, където лютото е по default, като кажеш с люто, значи много люто. Нищо де – поне бирата (Efes pilsen) вървеше много добре 🙂

Другото нещо, което ме тормозеше цял дене беше автоматичните SMS-и от Nagios системата на работата ми. Ставаше нещо с един от сървърите, а не можах да се свържа с никой от колегите. Чак следобяд успях да се свържа и се оказа, че проблема е в data center-а, т.е. и да съм си бил в Пловдив нямаше какво да направя, освен да реагирам по-бързо. Чак вечерта малко преди да тръгнем на обратно, момичетата решиха да ходят на шопинг в Kipa, а аз там си хванах free wireless и поговорих с колегата, какво е станало.

В крайна сметка, напълно удовлетворени от хубавия ден, тръгнахме обратно към България. Нямаше проблеми и простотии на границата, както предишния път, когато се връщах от Гьокчеада.

Чудесно време случихме (може би последното толкова хубаво, за тази година) и съм много доволен, че го направихме.  В полунощ си бяхме по домовете, заредени от поредното пътешествие 🙂

10 октомври 2009 – изложба и концерт

Хубавия ден за съкровища продължи с хубави неща и в цивилизацията. Първо отидох на откриването на изложбата в Баня Старинна, която стана известна със скандала с Черни, което май донесе допълнителна реклама, защото около Банята имаше много хора и много полиция. Изложбата “Отражения от бъдещето” си е доста голяма и аз за малкото време, което успях да й отделя само минах набързо от всякъде. Трябва пак да я посетя някой ден този месец.

От Бяна старинна бързах да си тръгна, защото трябваше да се прибера, да си оставя колата и в 8 да бъда отново на центъра за концерта на Billy Cobham. Концертната зала беше препълнена – едвам влезнахме. Аз лично очаквах да гледам как Били ще ме разцепи от бързина с барабаните за втори път, но всъщност се оказа, че основната фигура на вечерта е Теодосий Спасов, а другите са “просто” гост-музиканти. Като цяло свириха доста лежерни неща, които все пак ми харесаха. Пианистката за мен си беше върха за вечерта, и дори по-късно в Петното я поздравих, а китаристката на всички ни стана топ 1 по красота 🙂 Били все пак към края удари едно соло 🙂

Както вече разбрахте вечерта завърших в Петното, където традиционно всяка вечер музикантите от Пловдивските джаз вечери си правят jam session. Така беше и тази вечер, но Били излезна само веднъж и то не за много дълго, след което си тръгна. Това беше добър повод да се прибера по навреме, защото ми изникна едно предложение сутринта да ходим до Одрин, на което аз не можах да откажа. За това в следващия пост.