Разходка над Кричим

Вчера, за рождения ден на Маги, си направихме първото излежаване на полянка и препичане на слънце. Отидохме край Кричим и Таня ни заведе до един водопад … мъничък, но все пак водопад. Планинска рекичка, малка полянка, слънце – чудесно. Дори беше завет и нямаше бурните ветрове, които бяха навсякъде из България. Аз бях донесъл от любимата ни гръцка бира Vergina, изстудихме я в поточето и беше супер. Стояхме докато слънцето се скри зад хребета и усетихме че захладня. Навръщане по пътеката събрахме доста торби боклук, като дори и самите торби ги намерихме захвърлени в планината. Въпреки че изглеждаше сравнително чисто, накрая всички бяхме натоварени с доста боклуци.

ЧРД, Маги !

Kultur Shock пак отново завинаги

Поредния концерт на Kultur Shock в България беше како винаги размазващ !!! Винаги си казвам, че няма накъде по-хубаво, но то се получава ! В малката зала на 4-ти km, на практика всички бяхме на сцената заедно с Gino и компания (въпреки двете колони пред сцената, които я закриваха). За втори път си затвърждавам мнението, че цигуларката Парис е най-яката жена, която съм виждал. И свири невероятно със страхотно чувство … въпреки проблемите с цигулката. Всъщност всички свириха и пяха от душа и стана страхотен купон. Щом дори Джино накрая заговори на босненски … наистина се чувстваха като у дома.

Черно Фередже също подгряха много яко. Свириха почти 1 час и бяха невероятно както винаги … въпреки Фънки 🙂

Да, и следващия път пак ще отида !

Албания

От „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ организираха екскурзия до Албания. Без въобще да се замислям реших да ходя. Първата ми идея беше да посетя нова държава, като освен това да видя какво става в момента в земите от където идват предците на село Мандрица, т.е. моите предци.

Истината е че не знаем много за Албания. Или това което се знае обикновено е негативно или неясно. Така тръгнах за Албания без особено мнение и очакване какво ще видя. Ние влязохме от Македония. Албанската граница все още се минава по-бързо ако имате дребни подаръци за митничарите като шоколади и кенчета безалкохолно (пари също не връщат 😛 ). Пътя на Албанска земя е основно планински, криволичещ и бавен. За ~100-те километра от границата с Македония до Тирана ни отне 3-4 часа. По-късно разбрах че всъщност сега вече пътя е ОК и това било бързо (!!??!). Наистина асфалтовата покривка беше добра и нямаше дупки, но определено пътищата в Албания са БАВНИ. И то от държава, която е №1 в света по добив на асфалт (или поне основната му съставка). В момента се изграждат много нови пътища, които да благоприятстват бъдещи чужди инвестиции и туристи.

Наистина в момента за туризъм в Албания не може да се говори (освен от Косово и Македония). И основното са пътищата наистина … а природа имат, каквато не мога дори да опиша, а трябва да се види. Но просто да стигнеш до хубавите места трябва да се въоръжиш с търпение. Дадоха ни за пример някакво прекрасно място, до което имало 50 километров участък, който с джип се минава за 4-5 часа и след това имаш чувство, че си минал тренировките за астронавт. Освен това въобще не се рекламират и все още имат прекрасни девствени места. Като за мен идеално – мисля да дойда пак преди да са си развалили природата.

Промишленост – нямат. Основно земеделие. Нямат заводи, нямат ток, има режим на водата. Разказаха ни че на север дори има села, които са векове назад – там дори няма електрификация и пътища. Живеят си както през 19-ти век. Лоша работа. В Тирана не е така. Дори бих казал че усещането в Тирана е като във всяка друга балканска столица (тук сложете София, Загреб, Сараево, Букурещ). Модерен град. Има живот в него и доста бързо е дръпнал напред. Всички разправят че Тирана (и дори цяла Албания) няма нищо общо в сравнение с преди 10-12 години. Имат си всичко … е, без McDonald’s, но това е за добро според мен 🙂 Храната е много естествена и вкусна. Нямат и другите големи вериги магазини, бензиностанции … не искат и да ги допуснат. За сметка на това имат много гръцки банки (сред тях и нашата FIBank) и 3 мобилни оператора. Може да хванеш wi-fi от доста заведения. Хората са образовани и всеки път когато ми се наложи успях да се разбера на английски с местните. И в същото време има режим на водата дори в Тирана. Вода има сутрин и вечер (успях да се изкъпя от третия опит). Става дума за студената, за топла въобще не става дума. Както казах нямат промишленост, т.е. и ТЕЦ-ове. Имали са само един голям завод тип Кремиковци в Елбасан, но вече е приватизиран и почти не работи.

Движението по улиците е ХАОС ! Ако сте били в Истанбул, и сте си мислили, че там е зле – лъгали сте се. В Тирана всеки върви, свири, тръгва, спира когато си иска. Говоря и за шофьорите и за пешеходците. Няма зелено, няма червено. Трябва да се оглеждате, дори като сте на тротоара. И въпреки всичко това никой не се изнервя. Някакси всички са приели това за нормално. Ама и като цяло албанците са доста спокоен народ … дори говорех с някои българи, които ми казаха, че на моменти дори изнервят със спокойствието си. Може да си чакаш на опашка и продавача да си говори с някой приятел за международното положение – не че няма да те обслужи, но защо да бърза.

Опитват се някакси да бъдат хем отворени към света, хем затворени. Не знам как го постигат. Просто още от времето на Енвер Ходжа си имат това мислене да са самостоятелни и независими.

Другата голяма лудост на Албания са стотиците хиляди бункери разположени буквално навсякъде из страната. Наистина няма място от където да не виждат поне няколко. Малки схлупени бетонни постройки заровени в земята, като са предвидени да скрият целия народ на Албания в случай на война. Дори на всяко семейство е бил зачислен по един бункер да си го чистят и поддържат и това се е проверявало.

В момента строителството в Албания е в разцвета си. Всеки си строи къща. Дори било въпрос на престиж албанците-имигранти да дойдат и построят нещо в родината си. Лошото е че всеки строи без проект и без да се съобразява с нищо. Всичко е доста шарено. Дори в Тирана преди няколко години за да се направят булеварди се е наложило да се минава с багери, защото е нямало прави улички. А и като се има в предвид че до 89-та година в държавата е имало 60 автомобила, никой не се е замислял, че ще се налага да се разминават. А колкото до мита че в момента всички коли в Албания са мерцедеси, вече започва да се разбива – в момента бих казал, че са 80-90%. Срещат се и други марки вече. Обаче автомивки все още има много ! И повечето са един маркуч, който постоянно тече. Хората са все още с мисленето от комунизма, че водата, тока и другите блага са безплатни и държавата все още среща трудности да събира таксите (особено в по-отдалечените райони).

Другия голям проблем на Албания е собствеността – по времето на Ходжа не е имало частна собственост. Когато идва демокрацията държавата решава който където живее да получи собственост. Обаче се появяват стари нотариални актове от преди втората световна война и има много спорове за който няма общо решение, а всеки се разглежда поотделно.

Посещението на група от петнайсетина българи явно е събитие, достойно да ни уважи и покани лично посланика на България г-н Теодор Русинов в посолството, и да ни отдели 1 час да си поговорим. Беше интересно преживяване за всички. Не всеки ден се случва да бъдеш в българско посолство и да си поканен на кафе там. Дори ни осигуриха паркинг за автобуса пред посолството. Поговорихме и научих доста неща за Албания и региона. А съветника Стойко Йорданов беше с нас почти през цялото време – посрещна ни в хотела и ни помагаше още много пъти с каквото може. Мога да кажа само хубави неща за хората от българското посолство в Албания.

След посолството имахме с среща със сдружението на албанците приятели на България. Това са основно хора, които са учели в България преди много години и все още пазят хубави спомени от “най-хубавите си години”. За мое учудване (все пак бяха пенсионери вече) всички говореха много добре български. Срещнахме се в Бар София, който е кръстен на българската столица и барманите носят тениски с името на бара на кирилица, а логото е герба на град София. И въобще не е лошо кафене с голяма лятна градина.

Ето кои градове посетихме:

  • Тирана (Tirana) – общо взето всичко което говорех до сега се отнасяше за тук – модерен град, хаос в движението, режим на водата, пълна липса на туристи, строителство.

  • Дуръс (Durrës) – единствения морски град, който посетихме. Тук може би туризма е на малко по-високо ниво – имаше туристическа карта на града, табели, магазини за сувенири и доста хотели. Дори според местните вече е презастроено. И все пак както казах туристите са основно от Косово и Македония. Климата е много топъл. Има палми навсякъде и е направо екзотично.

  • Елбасан (Elbasan) – от тук минахме на два пъти, но така и не спряхме. Както казах един от малкото (а може би единствен) промишлен град с голям металургичен завод. Разположен в една низина и заобиколен от планини. От високо имаше чудесна гледка към града

  • Корча (Korçë) – един планински град. Времето определено беше по-хладно от Тирана и Дурас. Хотела ни беше на един хълм с чудесна гледка към целия град. А зад хотела си беше планината. Определено много ми хареса природата около Корча.

  • Виткучи (Vithkuq)- това всъщност е селото от където според легендата са дошли преди няколко века заселниците, които са основали Мандрица. Нямахме ясна представа дали ще намерим селото, дали ще може да стигнем до него и въобще какво ще заварим. Действителността обаче ни изненада доста. До селото се стига по тесен път на около 25-30 km от Корча. Разположено е на планински терен и е доста пръснато. Очаквахме малко село, а то се оказа много голямо и дори преди време е било град с 12000 жители (В момента живеят около 1000). Освен това се оказа че Виткуча е със славна история – там са родени доста от възрожденци на Албания и от там е тръгнало просветното им самосъзнание, там е роден човека който е написал първият им „буквар“, композитори и доста други значими личности. По-късно пак там е изграден първата хидроцентрала в Албания и е светнала първата електрическа крушка. В момента и те си имат сдружение, с което осъществихме контакт. И дори се опитват да развиват някакъв туризъм в района чрез брошурки на албански и английски, което ми се стори дори странно на фона на всичко останало в Албания

Общото ми впечатление от пътешествието из Албания е „като в България през 90-те“. И хубавото и лошото. Една интересна държава с много бункери и автомивки. Определено не съм се чувствал в опасност, докато се разхождах по улиците, както предполагаха много от приятелите ми. Мога да препоръчам да отидете да разгледате Албания.

Не намерих реотан.

допълнение: снимките са тук и тук.

Кино и театър през март

Днес вече ме обвиниха, че не съм писал отдавна и аз се оправдах че няма за какво. Всъщност не е съвсем така. Този месец почти не съм пътешествал, но за сметка на това, докато си стоях в Пловдив, изгледах няколко интересни филми и постановки. Въобще културната ми програма беше по-силна от обикновено (и това без да броим концерта на Спастнята в началото на март).

кино:
3 – Тази година на София Филм Фест-а в Пловдив бях (само) на два филма. Това беше първия. Една доста интересна история как двойка (мъж и жена) се влюбват в един и същи мъж. От там нататък става интересно 🙂 Моментите преди това според мен можеха да ги спестят.

Манчестър Юнайтед от Свищов – другия филм от феста. Документалния филм на Стефан Вълдобрев, който според мен е с толкова интересна история, че може да мине и за художествен и в същото време една истинска история за един истински футболен фен. И въобще не става дума за футболните хулигани, а истински фен.

Rango – една доста приятна анимация както за деца, така и за възрастни. Определено става за отпускане. Аз дори излязох по-рано от работа един четвъртък, за да отида да го гледам и добре ме измъкна от напрежението.
(за посещенията ми на Манчестър Юнайтед и Ранго – благодарности на Ваничка !)

театър:
Подземни чайки – отидох на премиерата малко предубеден, че историята няма да ми хареса, но за щастие това което последва напълно ме опроверга. Алексей и Троян играха чудесно. Отгоре на всичко Троян имаше рожден ден и всичко завърши с голяма торта 🙂

Канкун – определено топ 1 за месеца. От анотацията на представлението въобще няма да очаквате това, което всъщност се случва на сцената (освен че действието се развива в Канкун). След края на представлението всички излизат от залата с усмивка на уста. И освен това разбирате, че не трябва да съжалявате за минали събития, като това е доказано дори с теорията на относителността.

Живот в три версии – една вечер в три варианта.Единствената интрига тук беше дали положението ще ескалира в трите версии, дали ще се подобрява или ще са двете крайности в началото и ще завърши по-умерено. Като цяло не ме впечатли представлението. Имаше много викане, което дори малко смущава … поне мен.

В Девин съм

Този уикенд още от петък съм в Девин. Повода е нещо като teambuilding на фирмата. Дори сме в един доста гъзарски хотелски комплекс – Исмена. Има басейн, сауна, фитнес … а ние сме в едни доста готини къщички.

Аз нещо не се блазня от всички тези глезотийки и днес си взех сноуборда и отидох в Стойките да карам, въпреки че навън беше над 10°C. За всеобщо учудване имаше сняг и съм доста доволен от каране като цяло. Снега беше мокър, но това го правеше „бавен“ и се пробвах на някои писти, които друг път не бих посмял да се пусна. И ги минавах много добре 🙂 Освен това нямаше много хора и въобще не съм чакал на лифтове. Направих много спускания и накрая доста се поизморих, въпреки, че бях само за следобяд. Накрая само паднах по-лош и сега ме боли коляното, но се надявам да ми мине бързо.

Покрай “почивните” дни

ОТ 3-ти до 6-ти март се водеха официално почивни дни. Много ми се искаше да се организираме някъде да отидем с приятели, но така и не се случи 🙁 В крайна сметка дори бях на работа на 3-ти и на 4-ти (на работата решихме да не се занимаваме с отработвания).

В събота вече не издържах и отидох на сноуборд. Бях на Боровец, но за пореден път се разочаровах от условията тази година. Просто няма достатъчно сняг ! Не че са виновни нещо от Боровец, но положението тази година е супер зле и не виждам да се оправи въобще. За догодина със сигурност трябва да измислим поне една седмица в Алпите.

Събота вечерта бях на металски концерт в Пъзела. Групата в която свири Спастнята (UnHumanity) заедно с още две банди забиваха и аз реших да ги видя на живо. За първи път гледах Спастнята на концерт и беше яко ! Взех си дори тениска на Unhumanity 🙂

В неделя отново станах рано и отпраших към планината, но този път не за да карам, а на Песпонеделник в Широка Лъка. След няколко годишно прекъсване, отново отидох. И пак беше хубаво. Въпреки многото хора. Направихме си хубава неделна разходка. Тръгнахме в проливен дъжд, но постепенно времето се оправи до слънчево. На връщане по пътя спряхме в механата в Нареченски бани и се наядохме много вкусно. Препоръчвам.

От ранното ставане, от общата умора от двата дена или и аз не знам от какво, но след като се върнахме от Широка Лъка си легнах и така съм откъртил, че станах чак тази сутрин в 9 за работа. Над 15 часа сън ! И както бях оставил хубаво време, на сутринта имаше солидна снежна покривка.

Ументелефон

От доста време ми беше ясно, че е въпрос на време да си взема някой умен телефон*. Е, днес се случи. Взех си HTC Wildfire

HTC Wildfire

Общо взето един от най-малките модели, но някак си от вътре не ми дава да дам 500, а какво остава 1000 лева за по-голям/нов телефон. Дори и сега се самозаблуждавам, че това не е телефон а умна джаджа, която евентуално ще ми помогне в комуникацията по интернет, работата и забавлението навсякъде. Взех го втора употреба, но е доста запазен. Човека ми го даде с калъф, протектор и дори стойка за кола. Наистина е неразличим от нов.

Въпреки, че казах че е един от най-малките, на мен ми се вижда огромен ! Още съм като в небрано лозе с Android, но си мисля, че скоро ще се чувствам в свои води. Но все пак ще ми бъде като мини компютър – за GSM телефония ще си използвам добрата стара издръжлива Nokia 1208 и за напред.

Честито ми 🙂

* Smartphone, както е популярно да се казва

Една седмица във Вестфалия

След като Анито толкова време ме кани да й отида на гости в Германия, малко след нова година реших да го направя и си взех самолетен билет от wizzair. 16-ти февруари беше датата на излизате, имах една седмица време и почти никакъв план какво да правя, освен да видя как живеят в Германия (до сега не бях ходил там). На 16-ти сутринта си взех такси до автогарата, от там рейса за София, там 84 до летището, после самолет и накрая влак до финалната ми цел – Мюнстер (Münster).

Може да се каже че си поживях една седмица в North Rhine-Westphalia (или NRW както му казват на кратко). Правихме си план ден за ден какво да правим и къде да ходим. Ето за една седмица какво направих/видях/посетих в и около Мюнстер (респективно Вие да правите):

  • Посетете зоологическата градина в Мюнстер – най-хубавата зоологическа градина, която съм виждал – голяма, богата, интересна и с много животни. Гледах шоуто на делфините в делфинариума. Хванахме и храненето на слоновете 🙂 Снимки има тук
  • Из центъра на Мюнстер ще видите множество църкви, магазини и сгради в старинен стил, но всъщност са строени след втората световна война, когато почти всичко е било разрушено. А сградите на университета са навсякъде из града. Мюнстер си е основно университетски град. Бях в една от библиотеките и беше страхотна.

Голямата катедрала в Мюнстер Фасади в старинен стил

Замък, който е основната сграда на университета Скулптура-черешки

  • Направих еднодневно комбинирано посещение на Кьолн и Аахен (Aachen), но да ви кажа, беше много набързо. Препоръчвам и двата града да им отделите поне по един цял ден. Катедралата в Кьолн е величествена и отвън и отвътре. Аахен също предлага интересни стари сгради и красива катедрала.

Катедралата в Кьолн Старата част на Кьолн

Aachendom отвътре Сградата на кметството на Аахен

  • Еднодневна разходка до Еншаде (Enschede) – най-близкия холандски град. Просто хващате влака и сте там. А там – малко по-различна обстановка. Някак си по-арт, различни хора, различна държава, дори е по-евтино от Германия. И ако ви влече посетете някой Coffee Shop, хората излизат от там видимо по-усмихнати 😉

  • А в Германия може да отидете само да пиете бири. За бирен любител като мен – това беше близо да рая. Всеки път отивах до магазина и си взимах 4-5 различни видове и следващия път други 4-5 вида ! И всички са хубави, дявол да ги вземе ! А и с цена от около 1€ за бутилка в магазин са си направо достъпни на фона на всичко останало. Ето какво беше положението под масата по едно време:

Германски бирени бутилки

  • Ако случите на хубав слънчев ден, което през зимата в Мюнстер е рядкост, но аз успях 🙂 направете си разходка по Promenade – пешеходна и вело алея, която в кръг обикаля целия център на града. Разправят, че на пролет, когато всичко се раззелени е най-хубаво.

Promenade табела Promenade Munster

Promenade Мини езерце около promenade-то

  • Другото любимо място за разходки е изкуственото езеро. Около него винаги е пълно с хора. Лятото било пълно с барбекюта наоколо.

Езерото на Мюнстер Залез над езерото

  • Искаше ми се да посетя и планетариума, но като отидохме в неделя беше препълнено и не се вредихме, а в понеделник не работеше. Все пак си мисля, че интересно място да се посети.
  • За джунджурии и дребни подаръци за приятели препоръчвам книжарницата на музея. Самия музей го бяха бутнали и май строят нов, но книжарницата му си работеше. Всъщност не съм сигурен дали е било музеи или галерия – да не се бърка с музея на Пикасо и археологическия, които са други.
  • За ядене и пиене навън не препоръчвам нищо, защото не видях нещо специално. Иначе има всичко всичко – пицарии, китайско, френска кухня, английски барове … а да, опитах немските вурстове 🙂 Още първата вечер ме посрещнаха с тях … и с бира. Става комбинацията 🙂

Общото впечатление от Германия – подредено, чисто, любезни хора (благодарят и ти се извиняват за всичко), но и доста скъпо място. Просто друг стандарт. За една седмица свикнах че 2-3€ са нищо и хвърчат ей така. Билетчето за градския автобус беше 2,10€ за едно качване (дори 2,30€ ако го вземеш от шофьора). Иначе вече не може да се каже, че там има неща (стоки) които ги нямаме в България. С навлизането на големите вериги, вече си имаме всичко. Единствено, което си купих беше играта Jungle Speed (която е знаех от едни белгийски couchsurfer-и), но нея преди това я бях търсих неуспешно в Италия, Холандия, Гърция … въобще където съм ходил. Сега я намерих в Мюнстер в един магазин специализиран за игри и имаше всевъзможни и странни игри.

Струва си човек да поживява на различни места за кратко време. Хубаво е да усетиш как живеят хората там и какви са им ежедневните грижи. Благодаря на Ани и Божо за домакинството. Аз си изкарах супер, надявам се и вие !

Снимките са тук.

На море за един ден

когато животът ти дава лимони,
прави лимонада

Може да е февруари месец, но когато прогнозата е над 20°C е явно че не става за сноуборд, какво е решението – отиваш на море. Кое е най-близкото море ? Бяло . Събираш трима приятели и в неделя сутрин в 7:30 тръгваш. Целта – Златоград, след това Ксанти и там където най-близо срещнем море. На отиване минахме през Смолян, пътя е хубав, но наистина страшно много завои. От Пловдив до Златоград, с няколко кратки спирания, си е три часа път с кола. До сега не бяхме ходили в Златоград и спряхме да го разгледаме. Отделихме му час и половина, но въпреки това не успяхме дори да стигнем до етнографския комплекс. Ще отидем пак специално в Златоград. Сега успяхме да разгледаме центъра, паметника на Делю войвода, две църкви … и общо взето по-новата чат на града.

Минахме през граничния пунк на Златоград малко след 13 часа (по-късно от очакваното, но на практика нямахме конкретен план). Границата се минава лесно. Точно след пункта има табела с означени плажовете на Ксанти (Xanthi beaches) – гърците явно знаят за какво отиват българите там. Ние запомнихме две имена, които по-късно намерихме в GPS-а – Mandras, защото звучеше като любимото ни село Мандрица и Porto Lagos, защото просто звучеше странно и съвсем не-гръцко 🙂 Пътят от гръцката страна наистина е стръмен, тесен и с много завои, както всички, които са минавали от там отбелязват. В допълнение имаше и много паднали камъни. Освен това го нямаше на никоя от GPS картите ми (Auto Drive Hellas и European City Navigator). На отиване не е проблем, но на връщане трябва да следите табелите (тях поне ги има и са полезни).

През Ксанти минахме транзит, защото вече бързахме за морето 🙂 Из града как да се оправите без GPS – не знам – може би следвайте табелите за Kavala, но преди да се качите на магистралата, започвате да следите за Porto Lagos. А ние накрая се отклонихме за Mandras, защото ни звучеше по-добре. Оказа се доста голям (дълъг) пясъчен плаж. Имаше и доста рибари … или поне рибарски лодки, хора нямаше като цяло. Ние тръгнахме по плажа и се спряхме на едно затворено заведение пред местния къмпинг. Имаше една голяма лодка, която явно се използва като бар или като място за сядане през лятото и ние се настанихме на нея. Там хапнахме и се наслаждавахме на прекрасното време и прекрасната гледка ! А аз дори нагазих до колене в морето 😉

На залез слънце тръгнахме наобратно. В Ксанти GPS-а нещо се опита да ни прекара по една улица, която се оказа че е пешеходна и така се объркахме, че минахме през някакви много тесни улички (стар град може би ???) с много симпатични кафенца и магазинчета. Така въпреки ,че решихме да го пропуснем, в крайна сметка го разгледахме от колата и ни убеди, че си струва да се посети отново. Освен това след града, в посока към България, има много приятен парк, който също си мисля, че ще е хубав.

В България решихме да се върнем по друг път и от Златоград поехме към Кърджали. Там пътя определено беше с по-малко завои, но до Кърджали беше лош. След това вече е прав и бърз, но за сметка на това е с 50 километра повече от колкото през Смолян. А като време пак стана към 3 чáса, така че всеки може да си реши от къде да мине.

Вечерта в 22:30 си бях отново в къщи, доволен с поредното разузнавателно пътешествие. Някои казват „г*з път да види“, но аз харесвам подобни пътувания. А и първото море за годината да е на 6-ти февруари е добре 🙂 Както потръгне, така да продължава.

p.s. а най-хубаво е когато вечерта се събуеш и по краката все още имаш пясък

p.p.s. още снимки има тук и тук.

Екстремни забавления

Напоследък попадам на все по-странни неща, които хората вършат за забавление. На Боровец видях на живо хора да се спускат с велосипеди със ски вместо колела (snowbike), в списания видях за snowkite и спускане със каяк по сняг … дори вече свикнах със скачането с wingsuit (което обаче си ми остава топ 1 на най-екстремните неща), а днес ми пратиха нещо ново за мен – да завършиш сноуборд спускане в планинско езеро – water ride snowboard. Какви ли не неща измислят хората.

Всички линкове са към клипчето в youtube.com