Ако щете вярвайте, ще пиша за Windows ! От няколко седмици на работата ми експериментирам за преминаване от серийни портове към USB на нашите устройства. Естествено най-лесно и избрания от мен вариант е просто да се използват чипове, които се разпознават от операционните системи (да, повечето съвременни ОС) като виртуален сериен порт. Проблема ми е, че всеки път като вкарам ново устройство в USB-то, Windows-а му заделя нов COM номер. Това с цел, следващия път като сложите същото устройство, да му се присвои същия номер. Добре, но аз повечето устройства никога повече няма да ги сложа (най-малкото същия чип вече е презаписан и се разпознава като нов) и така номерата си растат. Да не говорим, че ако включите и няколко GSM-а (чиито модеми работят на същия принцип), както беше ставало на моя служебен компютър и по едно време се озовавате с COM18 и се чудите как в старите програми да им кажете къде ви е устройството. На повечето опциите са от COM1 до COM4, в най-добрия случай до COM8.

Естествено си зададох въпроса, как да си освободя вече заетите номера ?!? В опциите на драйверите има да си нагласяш числото, но на повечето пише, че се използват (in use), и не могат да се изберат. След като знаех, че не се използват реших да потърся как става. Естествено Google ми беше пръв помощник. Най-хубавия начин, който намерих (без да се рови в регистрито) беше този:

стартирате си един cmd.exe

START > Run > cmd.exe <enter>

там пишете :

set devmgr_show_nonpresent_devices=1 <enter>

след което стартирате Device Manager-а

devmgmt.msc <enter>

Там от менюто (мисля, че View – сега нямам Windows да проверя) му давате да ви покаже скритите устройства и БУФ всичко, що някога е било закачано на Вашия компютър се появява ! След това с бутона Delete е лесно 🙂

Честно казано начина ми хареса. Много е Линукс стил 🙂 Жалко, че Microsoft не разгласяват подобна функционалност на тяхната ОС.

Днес на работата нямаше вода и шефа реши да ни пусне по-рано, защото човек по едната нужда не може да отиде 🙂 Аз използвах по-ранното излизане и отидох да си купя винетка. Междувременно прегледах финансовото ми положение, прецених оставащите ми пари и разходи и реших да си купя нов твърд диск 🙂 Покрай коледа имах и някои извънредни постъпления и след като тогава не се отдадох на покупки (както повечето хора), сега си направих коледно-новогодишни подаръци. Един mp3 player и нов твърд диск са си идеални подаръци, които успях да си направя. За тази Коледа стига толкова 🙂

Иначе за диска не му мислих много – отидох в Адроит и казах, че идвам за хард диск. Като цена доста са паднали. Преди години си спомням, че за хубав диск (за времето си) съм се бъркал по (и над) 100$ , а сега за ~120 лева си взех 250GB Western Digital. Това ми е и първия SATA диск – досега карах на старото IDE.

Така бързо си разреших проблема какво да изтрия, за да си освободя място 🙂 Веднага си направих един 200 GB дял, копирах в него всички домашни директории и го монтирах като /home на настоящата ми инсталация. Сега ми е доста по-широко 🙂 В останалото място направих още малко (ако на 1GB му викам малко … 😛 ) swap и един дял с все още неясно предназначение 😉

Лошата новина е, че стария ми Celeron нещо тихо и кротко си е отишъл. Купих му една мрежова карта (защото старата си я върнах на Йонов), сложих я, пускам го, а той ни звук, ни картина 🙁 Извадих я – същата работа. Почистих процесора и видео картата – никаква промяна. Нямах повече време да му отделя, но нещо не е наред 🙁

п.с. ЗА ЙОНОВ !!! – онзи ден си забравих всички болтчета в офиса – да ми ги пазиш, че днес колко се ядосвах, че няма с какво да си хвана новия диск !!!

Тази вечер ми мина в оправяне на WordPress. Първо реших най-сетне да оправя проблема на Донка, където блога й не приемаше повечето коментари. Донке, мерси, че не ми мрънкаше, че не го погледнах по-рано. Започнах с ъпгрейд до най-новата версия 2.0.5 , но за съжаление това не помогна. Реших да се разровя из базата данни. За съжаление няма PhpMyAdmin (а аз без него не смея да пипам, че хич не разбирам от SQL). Добре, че Сребрин ми подхвърли да си сложа. Въобще не бях се замислял, че мога да си инсталирам с моя потребител и да си барам само някоя база. Изтеглих PhpMyAdmin, и започнаха мъките ми по конфигурирането му. Учудващо за мен – доста ме измъчи. Дори не наложи да прочета документацията му 🙂 . Забележка към хората свързани с drundrun.org – обадете ми се, ще ви кажа как да го ползвате.

След това продължих с ровенето из базите на WordPress-а. Малее това нещо пазело всички коментари (дори и спамовете) ! Видях, че коментарите, които не се показваха до сега, всъщност си бяха там, махнах им статуса spam и после Донка си ги пусна в блога, които сметна за нужно. Изтрих доста спамове, промених някои настройки директно в базата и по едно време коментарите “уж” тръгнаха. Надявам се наистина да се е оправил проблема, въпреки че така и не разбрах от какво точно беше ?!?

След като оправих лимонения блог, реших да обърна малко внимание и на моя. Обнових го до 2.0.5 и всичко мина гладко. Реших да обърна и малко внимание на един друг проблем, които имах – plugin-а ми за статистика WP-ShortStat не работеше от близо половин година. Порових се из google къде може да е проблема, дори изтрих таблиците в базата данни и го инсталирах наново, но не се оправи. В крайна сметка си намерих заместник – WP-SlimStat 🙂 който дори изглежда по-красиво и има някои подобрения. Така отново си имам статистика за това кой, какво и как гледа в блога ми и то работеща !

От няколко дена слушам един албум на една група, който спокойно можеш да го слушаш online целия през flash player, но го няма за download. Реших, че така не ми харесва ! Най-малкото, дори не може да се появи в last.fm, че съм го слушал 🙂 Реших да намеря начин да си го запиша и да си го слушам и offline, особено след като само ми спира интернета, след бурите напоследък. След като няколко часа търсех някаква програмка, която да записва всякакъв звук, който излиза от звуковата ми карта (без да минава през микрофона естествено 🙂 ). В крайна сметка се оказа, че или няма свястна за Линукс или просто с моята карта не става. Реших да пробвам генерално друг подход. Свалих .swf файла, но от там не можах да измъкна имената и пътищата на файловете. Поне стана ясно, че се стриймват – просто нямаше как да са вътре, в толкова малък обем. След това за кратко пробвах и с метода на налучкването. Открих, че има mp3 директория, но от там нататък – нищо. Последната (и печелившата) идея, която ми хрумна е да пусна един sniffer и да видя какви заявки излизат от мен към сайта. Бинго ! Сложих един ethereal, който се оказа точно това което ми трябва. Филтрира, разпознава и разбива всякакви пакети и много ясно (дори цветно) може да видя GET заявките. От там нататък всичко беше лесно …

п.с. за втори път успявам да “измамя” flash сайтове 🙂 Защо така се дразня като ме ограничават в интернет-а

Кое е най-тъпото нещо да ти изгори на комютъра ? Отговор : клавиатурата ! На мен днес ми се случи. Ставам си аз сутринта, пускам си музичка и пробвам да я усиля (бях си настроил GNOME-а да се увеличава с клавиша PAUSE), но не става. Казах си : “Какво пак съм ъпгрейдвал и съм омазал”. Реших на бързо да рестартирам GNOME-а, дадох log out, появи се GDM-то, пробвам да се логна отново и гледам, че не ми приема паролата. По едно време се усещам, че на накои букви не се появяват звездички ?!? Брей какво стана ?!? Пускам си конзолата и установявам, че почти целия ред, който започва с qwerty не ми работят бутоните. Нямах време да се занимавам повече, защото трябваше да тръгвам за работа. Връщам се аз към 18:30, пускам си компютъра и гледам, че все още е така (все пак трябваше да пробвам 🙂 ). Реших да я отворя. Намерих едни малки отверки и развъртях всичките болтове, които имаше (нe бяха малко). Честно казано до сега не бях отварял клавиатура. Като я отворих ахнах – цялата беше пълна с (извинявам се) акота от хлебарки и други мръсотии. Всъщност нямаше голяма платка, a три едни като гумени по които вървяха пътечките. Имаше доста почернели, особено там където се свързват към платката (все пак има малка платка). Почистих я, колкотo можах, но дори не знам дали може да се запояват тези “пътечки” и не можах да направя повече. Наистина си личеше къде е нагоряло. Затворих я, включих я, но същия ред все така отказваше да пише. Нямаше как – трябваше да си купувам нова. Отидох в Техномаркет с 20 лева и с твърдото убеждение, че една клавиатура не трябва да струва повече. Честно казано пак ме привлякоха a4tech. Нещо съм свикнал с техните бутони AntiRSI с подреждане A-Shape. Взех си модела KBS-27, които е почти същия като старата ми, но с мултимедиини бутони.

Поне отдолу е затворена и по-трудно ще влизат гадините, за разлика от предишната, която имше една метална плоча, захваната за предната пластмаса и по средата си беше дупка. Естествено има и неща, които не ми харесват- много странно са разположени бутоните DELETE, Page Up, Page Down, Home, End и Insert. Вижте на картинката (ако се вижда де). Явно са имали някакви идеа да я направят по-къса и по-широка, което мен не ме урежда, защото имам повече място на бюрото по X от колкото по Y. Направи ми впечатление, че всики нови модели на a4tech са с така разположени бутони. За сега не ми удобно !
Хубавото е поне, че мултимедиините клавиши (поне които ползвам за увеличаване и намаляне на звука) тръгнаха веднага в GNOME-а 🙂

п.с. все пак винаги е по-добре клавиатурата от хард диска

MacOSX е мъртъв, да живее Arch64 !

Преди няколко дена излезе официално първото инсталиращо CD на ArchLinux за 64 битови процесори и нямаше как да не го пробвам 🙂 Тази вечер ми остана малко свободно време и реших да го инсталирам. Затрих дяла на който беше тестовата версия на MacOSX за X86 процесори, форматирах си я на reiserfs и стартирах инсталиращото CD. Естествено можех да направя дяловете по време на инсталацията, но реших да не рискувам да не объркам цифрите (че ми станаха бая дяловете, а нямам скорошен backup). Инсталацията е същата както и на 32-битовата версия и с нищо не ме изненеда – същата позната текстова инсталация. Сложих си Base пакетите и за 10-тина минути имах нов Линукс. Рестартирах и ядрото (2.6.16.3) тръгна без проблеми. Усетих забелижима бързина, но не съм сигурен дали е от подръжката на 64-битовите инструкции или просто защото RAM-а си ми беше празен и всичко се зареждаше в него 🙂 Какво да искам от един shell и един pacman на 768MB RAM 🙂 Като се замисли човек – какво му трябва друго освен ядро и pacman, за да си направи система по желание. Точно това ми харесва в идеологията на ArchLinux. Тази нощ сигурно ще го пусна да дърпа, инсталира и обновява. За сега може да го ползвам за тестове, но в по-дългосрочен план мисля да мина изцяло на него. Имам мерак да сложа XGL като основен X сървър, но ще видим. (някой беше казал за вярата в утрешния ден 🙂 )

Снощи видях в Линукс за българи новина за ново LiveCD с XGL сървър – Kororaa. Само бях гледал видеота с демонтрации и реших да си дръпна да пробвам дова демо CD. Днес като се върнах от работа го пекнах и рестартирах. ИСКРЕННО СЪМ ВПЕЧАТЛЕН !!! Такава красота за окото с такива леки движения на ръцете, просто не очкавах. Върви повече от перфектно на моя Sempron 2600+ (1,6GHz) с 768 MB RAM и GeForce4 440. Тръгна без никакви настройки и без да ме пита нищо. Просто идеално. Само 10 минути с него и сега ми липсва. Например F12 (подреждане на всички прозорци да са видими), прилепването на прозорците или готиния ALT+TAB 🙂 Определено мога да кажа, че е време да махам MacOS Х-а. XGL-а го бие по мазнотия ! То и без това не се появи втора част на моето ревю за X86 MacOS-а – ама как да се появи, като не го пускам.

Взех си кабел за данни Siemens-а. След кратки мъки да го подкарам със стария ми сериен и търсене в google, разбрах че няма да стане и се наложи да взема USB. На работата го пробвах на Windows-а и се успокоих, че работи. Няма да си слагам кой знае колко звуци и картинки, но ми харесва чувството, че имам свободата да го направя когато си искам и да си сложа каквото си искам.

У нас малко ме поузори докато го подкарам. Както пише по HOW-TO-тата (включително и в моето), трябваше да компилирам модула usbserial и да тръгне, но не стана. Прекомпилирах си ядрото няколко пъти, като го слагах като модул или директно в ядрото, но така и не искаше да се появи /dev/ttyUSB0 , когато включа телефона. Наложи се да прибегна до едно live CD на Ubuntu. Пуснах го и видях, че ми трябва и модула pl2303. Компилирах и него и накрая тръгна 🙂 Малко се изненадах, че ми трябваха цели два часа да подкарам нещо, което по принцип знаех как да стане. Важното е, че сега успеха е по-сладък когато е имало повече трудности. Май е време за следващата версия на Siemens mini HOW-TO.

Със Спастнята довършихме първата работеща версия на проект КУРВА (Комбинирано Устройство за Регулиране Волтажа в Автомобил). КУРВА01 представлява адаптор, който стабилизира напрежението от запалката на автомобил на 1,5v, 3V, 4,5V или 6V. Двамата си взехме по едно зарядно за Nokia за автомобил от магазините за 1 лев, извадихме всички вътрешности и успяхме да сместим един импулсен стабилизатор на базата на интегрална схема LM2576. Това ни гарантира триамперово стабилизирано напрежение и замества батерийте на почти всяко устройство … всъщност главно става дума за mp3 плеъри 🙂 КУРВА01 в комбинация с касетка преходник от плеър към автокасетофон, прави колата добро място за слушане на музика по време на дълъг път. Сега остава само аз да си взема плеър, а Спас касетка (или щайга както той я нарича). Заключението е “кола без КУРВА, не е кола” 😉

От както си взех новото дъно и процесор ми правеше впечатление, че cat /prco/cpuinfo ми дава много странно име на процесора “AMD Engineering Sample xx”. Това звучи като някаква мостра, но не ми хареса. След малко търсене в мрежата се оказа, че пролема е в BIOS-а, който не разпознава правилно процесора и в страницата на ASUS пише да си го флашна с най-новата версия. Пипането по BIOS-а си е винаги опасна работа, въпреки новите двойни BIOS-и. Зачетох се в упътванията и се оказа, че няма да мина без флопи. Първо си мислех да стартирам от CD, но диска, който дойде с дъното се оказа, че не е самостартиращ се (въпреки, че твърди обратното). Така се наложи да взема CD-ROM-а и флопито от старата кутия и да ги монтирам на новата.

Изтеглих си най-новата версия (1009) на BIOS-а за моето дъно (ASUS K8N) и най-приемливия вариант за обновяване на BIOS-а ми се стори този при който натискам ALT+F2 по време на стартирането на компютъра и той автоматично търси файл K8N.ROM във A: флопито. Ако намери флашва, ако не – не иска 🙂 Това пак беше решение, защото нямаше как да направя стартираща дискета със DOS (нямаше готови имиджи, а само .exe-та). Ако нямах флопи, май няма начин.

Всичко мина без проблем и вече процесора ми е “AMD Sempron(tm) Processor 2600+” 🙂 какъвто си е всъщност. Само все още ме притеснява, че никъде не пише 64 bit. Яд ме е, че не записах какво точно пише на процесора, преди да сложа вентилатора. Видях на един сайт как да разпознавам дали е 64-битовия вариант или не. Ако не е, да ходя да го връщам и да ми дадат какъвто трябва. Така и не мога да го разбера под Линукс. По всички сайтове говорят за една програмка CPU-Z за Windows, а за Линукс нищо. Поне от многото търсене по разни хардуерни форуми разбрах, че това дъно и процесор държат яко на овърклокинг 🙂 Ще трябва да пробвам, въпреки, че и тази производителност за сега ми е достатъчна.

допълнение: сетих се, че на диска имам един стар Windows98, който реших да пусна и да пробвам CPU-Z. С цената на много мрънкане за открит нов хардуер, на многократно натискане на “Skip” и режим 640×480 с 16 цвята успях да пусна програмката и видях флага x86-64, което ме успокои 🙂 Въпреки това си мисля, че не означава, че архитектурата ми е 64-битова (x86_64, като на Athlon64), а си е 32 битова x86. Командата “arch” връща i686. Нещо ми е объркана работата с тези Sempron-и.

допълнение2: Всъщност настоящото ми адро 2.6.13.2 го компилирах за Athlon64/Opteron/Hammer и си работи. Просто все още няма отделна подръжка за Sempron и аз избрах тази опция. Май и аз не знам с каква архитектура съм ?!?