Category Archives: Ежедневие

19 – 25 май 2009

Ежедневие, Музика, Пътешествия, Работа, Събития, , , , , , , , , , , , , , ,

Няколко човека вече ме питаха какво става с мен и защо не съм писал от толкова време. Ето в един пост всичко, от миналата седмица

Mariann

Във вторник ми дойде една гостенка от couchsurfing – Mariann. Тя всъщност първо беше при сестра ми в София, и след това реши да види и Пловдив и естествено дойде при мен 🙂 Взехме вече да си препращаме “сърфисти” 🙂 Така две вечери бях с нея. Първата я заведох на запой в парка, а втората по нощния живот в Конюшните и Петното. Мариан е чудесна компания и честно казано от нея научих много повече неща за Швейцария, от колкото когато бях там за един ден. Едната вечер точно си говорихме че почти всички мацки от компанията ни са в Милано, Париж и Барселона, а ние си имахме Швейцарка.

21 май 2009

В четвъртък вечерта бях на семеен имен ден и пак ми беше запълнена вечерта.

Ревю, Контрол Хиподил

Петък вечерта бях на концерта “Веднъж завинаги” или Времето минава ние не”. Общо взето от Пловдив никой не се нави да дойде с мен, но на място срещнах много познати – Стринето и Ники (които ме приютиха за вечерта), Пейо, Цецката (с който прекарахме почти целия концерт), Таня – Чашата чай (с която най-сетне се запознах на живо), Гергана … и разни други бай Хуйевци. А за концерт какво да кажа – незабравимо и неповторимо ! Започнаха Ревю и Милена (предварително май не се знаеше в какъв ред ще бъдат, а и аз не мога да определя нито една от групите за headliner). Определено групата, която бях слушал най-много – добре ни загряха (въпреки че вече си беше горещо в залата). Пяха точно един час и (почти) веднага след това на сцената излязоха Контрол. Тук вече стана страшно ! … горещо. Всички (главно мъжете де 😛 ) бяхме голи до кръста. Имаше хит след хит, яко скачане и пеене на всички в залата. За финал останаха Хиподил и аз се надявах на Светльо просто да ни довърши, но останах малко разочарован. Дори сценичното му поведение не беше беше каквото очаквах. А и за финал на концерта трябваше да ни разбият с по-бързички песни ми се струва. Не че песните които изпяха не бяха добри, но и пропуснаха доста, които си мисля, че бяха подходящи и след концерта, дори феновете си ги пяха. Все пак направиха два биса, което беше добре и проявиха уважение към публиката, която не спираше да настоява за още. Моята тайна мечта за обща песен на трите групи накрая не се осъществи.

23 май 2009

След петъчния концерт ходихме на някакъв бар, след което пренощувах при Стринето. Сутринта дори й обяснявах, че има чудно легло за couchsurfing 🙂 Идеята ми да се махна колкото може по-бързо от София не се осъществи и се прибрах в Пловдив чак към 7 вечерта. У нас вече се беше напълнило с роднини, дошли за неделния абитуриентски бал на Ицо (не, не моя 🙂 – моят беше преди няколко години 😉 ). За мен нямаше място и се уредих да спя при Таня и Пухи. Вечерта започнах в Таксим-а, където най-сетне се видях със Спастнята на по бира, че не бяхме се виждали от преди пътешествието ми. След това отидох в Петното. Там Пухи добре ни забавляваше. Елица ни изненада, като изведнъж се появи от Франция. В крайна сметка с изненада установих, че деня толкова е пораснал, че докато затвори Петното и навън вече е светло. Моткахме се по главната, ядохме дюнери, разни други неща правехме … като цяло почти като абитуриент си легнах в 6:30 (и то защото избързахме с Вилито). Поспах три часа, защото в 10 трябваше да тръгваме за Зелениково.

24 май 2009

24-ти май беше тежък (колко двусмислено се получи). На обяд бях на годишнина на чичо ми в Зелениково, а вечерта на абитуриентски бал на братовчед ми в Пловдив. Целия ден беше отреден за ядене и пиене, а аз бях шофьор и на двете събития. Добре че след запоя и липсата на сън от предишната нощ, много и не ми се мислеше за алкохол. Видях се с толкова роднини за един ден. С някой от най-малките членове, дори се видяхме за първи път 🙂 Иначе вечерта бала беше с усещането на сватба – главно заради DJ-а, който редуваше хора, чалга и диско. Изтраях го някак си.

25 май 2009
Нощта след бала спах в един съседи в блока. Така общо взето от три нощи не съм си спал леглото, а все на различни места. Днес си бях работа, и дори половината ден бях на командировка. Както се изразих в един разговор с Пухи – бях в рая, т.е. завода за мента и мастика на Винпром Пещера 🙂

И така цяла седмица почти не бях сядал на компютъра, а какво остава да пиша нещо тук. Чак сега започвам да разглеждам какво се е случило по блогове, пощи и т.н. Не съм ви забравил – просто нямах време.

Малките ежедневни несправедливости (история с happy end)

Ежедневие, Разни

Прибирам се аз тази вечер от ArtNewsCafe-то, вървя си по обичайния маршрут и точно пред Баня Старинна гледам на земята един телефон (a аз точно си говорех по моя). Вдигнах го – гледам някакъв хубав – SonyEricsson от Walkmen серията.  Огледах се – няма никой наоколо. Продължих малко, както си бях забързан. Първото нещо, което ми хрумна, е че трябва да го върна. Погледнах указателя, и видях че има всичко на всичко 10-тина номера с имена: тати, мама, баба, дядо Иван, Ани, Коко, леля Сийка … нещо такова. Освен това Тати беше звънял два пъти. Върнах се отново пред Баня Старинна (където го бях намерил), и звъннах на Тати, но Тати не отговаряше. Тогава реших последно да пробвам на Мама 🙂 Мама вдигна, и се учуди как така е загубен, като вече го били върнали ?!? Каза “тоя моя за втори път ли си губи телефона за един ден ?!?”. Все пак се разбрахме след половин час да ми се обади пак, защото не била в Пловдив и сега пътувала насам. Аз си продължих към вкъщи, и точно до блока до Баня Старинна, от един прозорец на първия етаж ми виква една бабичка: “Ей, момче, ела тук. Защо драскаш със спрей по стените ? Аз те видях как се моташ наоколо. Ти беше ! Как не те е срам ?”. А, ся де ?!?! Опитах да се заклея във всичко свято, че никога не съм драскал със спрей по стените, но мисля, че до края не можах да я убедя. Как да тръгна да обяснявам, че се опитвам да свърша нещо добро, като да върна изгубен GSM, а тя ме изкара едва ли не престъпник. Ако перифразирам фразата на Йонов – “животът е един от най-трудните”, ще се получи “животът е един от най-несправедливите”

Накрая поне всичко имаше happy end ! Мама се обади след половин и заедно с Тати (двама много усмихнати човека), дойдоха пред блока ми, аз им дадох телефона, а ми подариха една бутилка Johny Wolker. Вярно малка (350ml), но все пак не го очаквах и много ме усмихна случката !

Втори впечатления от Италия

Ежедневие, Пътешествия, Разни,

На италианците им е студено – тук стана 30 градуса, те свалиха якетата и останаха по блузи (вярно, че сега вали, но това беше преди да завали).

Движението в Италия (особено градското) е ужасно. Шофьорите карат ужасно, а пешеходците са още по ужасни. Дори и мен, като българин, ме е срам как пресичат някои. Паркирането също е проблем  и шофьорите просто разбутват предния и задния за да паркират. Повечето коли са ударени, а на всички броните са остъргани в четирите края. Тия хора (и шофьорите, и пешеходците) ако отидат във Виена ще ги направят на нищо 😉

Негрите (така де – афро-италианците) са амбулантните търговци, които примамват туристите (освен, ако не са охрана в някой голям магазин). Много се приспособяват – когато вали дъжд, всички продават чадъри, а когато пече слънце – слънчеви очила.

Алкохола си е скъп. Особено по заведения. В една пицария искаха 9 евро за литрова халба бира или 4 евро за 400ml. Така че пихме основно бира от магазина за около евро. Хубавото тук е че бутилките са по 660ml. На клуб така и не отидох.

Кемпърите са особено популярни по италианските пътища. Най ме впечатли един кемпър, който теглеше един Smart на ремарке 🙂 Велосипеди няма толкова много. Моторчетата и Smart-овете са навсякъде (дори карат по тротоарите).

Повечето тийнейджъри са емота. Направо се шашнах първия ден колко масово явление е. За информация на Спастнята – негър-емо не можах да видя.

Пушенето на публични места е забранено и хубавото от цялата работа е, че като се прибереш от заведение, дрехите ти не смърдят на дим.

Повечето кучета, които се разхождат, са с фризура 🙂 Все пак сме в Милано 😉

И още нещо – с това “чао” така и не можах да свикна – ти им казваш здрасти, а те – “чао” 🙂 Което пак е по-добре от това да отвориш входната врата и някой да ти каже “сера” (от “бонасера”) 😛

Първи впечатления от Милано

Ежедневие, Пътешествия, , ,

Първо впечатление – на италианците все още им е студено. Тук е над 20 градуса, а всички ходят с пуловери, якета, жилетки. Като ни видят с къси ръкави и направо ни се чудят.
Първият ми ден в Милано – най-сетне се наспах колкото си искам. Станахме към обяд. Направо си развалихме режима със Софито със сутрешните ставания в 7-8, както беше през последната седмица. А следобеда на първия ми ден в Милано отидохме на шопинг (ах, тази дума) в IKEA 🙂 То какво друго да правиш в Милано 😉 Накупихме подаръци.
Вечерта се разходихме по централните части и бяхме на пицария.

p.s. ето най-сетне снимки от Румъния, Унгария и Австрия – photo.drundrun.org/show/album/404 . Опитвам се да сложа коментар коя снимка от къде е, но са много и сигурно няма да успея.

p.p.s. 404 🙂 не, това не е грешка 🙂

От миналата сряда до сега

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , , , , , , ,

Много неща се случиха, а все не ми остава време да пиша. Ето съвсем телеграфно:

сряда (25 февруари):
Вечерта бяхме във Фабриката. Започнахме още от рано. Гледахме стари наши снимки на EEE PC-то. Получихме първите мартеници. Накрая на вечерта завърших в Петното на караоке.

четвъртък (26 февруари):
Магито замина за Италия. Вече се подготвям да й ходя на гости. Друго не се сещам какво съм правил в четвъртък.

петък (27 февруари):
Тази петък вечер ни развали целия уикенд. Аз пак леко се измъкнах по-рано, но останалите не можаха да се оправят до неделя.

събота (28 февруари):
С Дина, Вили и Тишо бяхме да караме сноуборд/ски на Пампорово (мдаа най-сетне повторих място). Много съм доволен. Времето беше прекрасно. А аз вече се чувствам почти комфортно на червените писти.

неделя (1 март):
За жалост пропуснахме кукерите в Широка Лъка. Просто нямаше как да отидем толкова рано и се отказахме. А и тази година беше доста студено, за да отидем още от предишния ден на палатка. Нищо де – догодина. Аз все пак съм бил няколко пъти. Неделната вечер изкарахме на домашно запиване в Пухи, с игра за забавни online игри 😛

понеделник (2 март):
Днес си направихме разходка до Карлово. Разгледахме центъра, седяхме в един парк, отидохме до водопада Сучурум, полюбувахме се на красивата гледка на Стара Планина, хапнахме в един ресторант, и се прибрахме обратно 🙂 Лека спокойна разходка.

И отгоре на всичко уикенда още не е свършил 🙂

Честит 3-ти март на всички българи !

От събота до сега

Geek, Ежедневие, Пътешествия, , , , , ,

Напоследък се замислям да пиша за толкова неща, но все не ми остава време да седна на компютъра. Някои от тях вече остаряха и едва ли ще пиша за тях, а за други очаквайте скоро. Иначе останалото съвсем информативно.

В събота през деня бяхме семейно до Хисаря. Времето беше чудесно, направихме си хубава разходка, съчетана с обяд и доставяне на известно количество минерална вода. Вечерта не излизах, а беше отдадена на преинсталиране на лаптопа на сестра ми, като махнахме стандартно инсталираната Виста и сложих ЕксПи.  Освен това се бъзикахме с новия таблет, който се оказа голяма зарибявка.

В неделя през деня се разходих до Асеновград и под хубавото слънце се печахме на скалите до параклиса св. Димитър. Много хубаво е там 🙂 След Асеновград минахме през Пловдив да вземем Дина и Елица и директно заминахме към Бойково, където направихме поредната (вече традиционна неделна) кулинарна вакханалия.

В понеделник сестра ми ми написа SMS, какъв чудесен уикенд сме си изкарали и иска пак в Пловдив, защото в София валяло и било студено. Наистина хубав уикенд се получи. Иначе в понеделник вечерта отидох уж за малко в Петното, а така хубаво се почерпихме (снимковия материал се надявам да остане завинаги засекретен), че във вторник ми беше лошо цял ден.

Вторник беше рождения ден на баща ми. Да си жив и здрав, тате ! 🙂 Междувременно (още в понеделник вечерта) се разбра, че чисто новото XP на сестра ми не иска да подкара интернета в София и тя се наложи спешно да си дойде отново до Пловдив, за да го погледна. Хем се получи хубава изненада за рождения ден ! И така след празничната вечеря, аз отново се занимавах с преинсталация. Лошото се оказа, че наистина има проблем с лаптоп HP 6820 с Windows XP и мрежовата карта (wireless-а няма проблем). За момент дори се шашнах, че няма да мога да го оправя, когато намерих в интернет, че проблема всъщност бил в … не може да познаете … в BIOS-а. трябва да се флашне и след това се оправя. Така до 2 часа през нощта отново съм се занимавал с инсталации.

Днес, в сряда, след работа отидох да си взема новия ми компютър – мдаа настана време и аз да се ъпгрейдна 🙂 Ха да ми е честито ! Противно на моите очаквания успях да изляза и да се видя с приятелите ми, вместо цяла вечер да се занимавам с инсталации. Май две поредни вечери дори на мен ми идват много.

Сега си копирам /home дяла на новия 500G хард и докато го чакам, остана малко време да пиша тук.

Отпуска в петък

Ежедневие, Разни, , , ,

Много е хубаво да си вземеш някой свободен ден по никое време, просто ей така … и да си свършиш някои неща, за които все не ти остава време. Аз така направих вчера (в петък) и си направих един малко по-дълъг уикенд. Само сутринта успях да си свърша всички неща които си бях наумил – отидох до КАТ (където още не ми беше излязъл акта за нарушението ми от 1-ви ноември), бях до банката (оправих си разни сметки), бях до застрахователната ми компания (за да си взема зелената карта), платих си телефона, интернета, и най-важното – взех си панталон за сноуборд ! 🙂 Общо взето всички тези неща можеш да свърша, ако излизам всеки ден по малко от работа, или направо след работа но не ми се занимава толкова време. Така наведнъж си ми беше много добре. На обяд дори случайно срещнах Йонов и отидохме заедно на обяд, заедно с целия i-creativ. След обяд дори спах 🙂 Вечерта бяхме на бразилско парти в едно заведение, което дори не е отворило официално а на моменти дори беше претъпкано с хора. Добре съм се забавлявал, дори май сътм прекалил, защото сега чувствам, че нещо Тангра ми е сърдит.

Хайде да се похваля малко за панталона 🙂 Много е як. Марката е Exxtasy. Много ми хареса и си го взех още от втория магазин, в който влезнах. След това като из разглеждах сайта се оказа, че е от най-яката им серия за екстремен спорт с най-голяма водонепропускливост (Exxtassy climate system 15000). Жалко че нямат хубав сайт, че да пусна точен линк с характеристики и снимки. Ама съм много доволен. Трябва да отида някъде да го пробвам 🙂 Дано да се окаже здрав и да си го нося много време.