Category Archives: Ежедневие

Топъл уикенд

Времето напоследък е доста приятно дори топло. Особено след като се върнах от доста по-хладна Холандия. Въпреки невероятното за края на ноември време, не отидох никъде за целия уикенд. Съботата дори я използвах да си почина и да се наспя след тридневното обикаляне из Холандия. Както ретуитнах Васил – “Прекрасен ден за проспиване”. Спах да обяд, след това посрещнах сестра ми на гарата, а целия след обяд мързелувах. Вечерта все пак се раздвижих малко на диско парти в Lebowski. Райо пускаше музика и се получи доста добре, но нещо започна доста рано (към 9 часа) и до към 12 вече повечето капнаха. Аз отидох и продължих в Петното, където след малко се появи и Райо, т.е. партито е било свършило по малко странен начин.

В неделя все пак се навихме да отидем някъде извън града. Ели ме събуди в 10 и този път сравнително бързо се организирахме. Малко след 11 вече се бяхме събрали и излизахме от града. Целта беше Брацигово. идеята дойде от Таня, която имаше 3 чувала дрехи и решихме да ги дадем на дома за деца там. Това беше и първото нещо, което направихме след като пристигнахме. Питахме къде е дома, като дори се оказа, че има два, но ние отидохме до този с по-големите деца, защото и дрехите бяха за по-големи. Доста по-добре ни посрещнаха от колкото домовете в Пловдив, където те гледат все едно им създаваш само грижи с тези дарения. Това и беше целта – наистина да се зарадват на дрешките.

Бяхме забравили да вземем Йонов с нас (не точно забравили, но това е дълга история 🙂 ) и той реши да дойде с рейс. Докато го изчакахме се разходихме из Брацигово. Аз уж бях ходил и преди, но този път видях доста повече неща, като едното беше много добре поддържана църква. Много ни хареса. След като се появи и Йонов отидохме да търсим една еко пътека малко извън града. Честно казано така и не разбрахме дали я намерихме или просто вървяхме по междуселската пътека до Розово, но все пак си направихме разходката. Минахме и през един римски мост, който беше хубав. Слънце, река, планина, приятели … какво друго му трябва на една хубава неделя 🙂

13 ноември (петък)

Петък 13-ти започна с чудесно слънчево време. Прекрасно есенно време. Последва истинската фаталистка същност на петък 13-ти на работата където всичко се бъгваше по всякакви странни начини. Наистина ужасен и много напрегнат работен ден. Поне вечерта отпуснах малко. Първо Пухи и Гри ме навиха и отидох на концерта на Edie Sedgwick в Лебовски, който на мен много ми хареса ! Поне отпред купона беше на пълни обороти. След това продължих в Петното, където Пухи просто разцепваше от хубава музика. Никой друг не дойде на готиното парти, но аз поне се видях с разни стари познати. Общо взето за двама човека си мислех тази вечер, но не им се обадих, но в крайна смета се видях и с двамата 🙂 Така един изпълнен с положителни и отрицателни емоции петък 13-ти. А сега трябва да лягам, че сутринта ще ставам рано (въпреки че е събота).

Още един уикенд в Пловдив

Времето захладня и уикендите, в който ще си стоя в къщи ще стават повече. Така беше и тази седмица, но поне имаше хубав повод – рождения ден на Яна (и на Боян). Всъщност и на двамата не им беше в събота, но бяха решили тогава да празнуват. И друга зависимост забелязвам – тази година всички родени на 19-ти октомври, които познавам (двама на брой 🙂 ), си празнуват рождените дни доста по-късно. Сега за на Яна рождения ден ни натовариха мен и Маги да отидем да й купим подаръка (поне един от всичките). Ние нещо се отплеснахме и такова обикаляне по магазини му ударихме, че чак ме заболя главата. Аз използвах случая да обиколя и няколко спортни магазина. Иначе вечерта празнуването започна в Rocks. Там се подхванахме и след това продължихме (не всички) в Петното. Яна беше с една испанка с което си поговорихме доста. След това и те си тръгнаха, а на мен въобще не ми се тръгваше. Нещо се бях настроил да стоя доста и откарах до 4:30.

В неделя си сложих зимните гуми на колата и вечерта ми се ходеше в Бойково, но нещо не се организирахме … т.е. нямахме още една кола за всички желаещи и така и не отидохме. Видяхме се за малко в Марата и ето ме обратно в къщи.

Между другото в събота установих, че Хелоуин е станал и български празник. Или поне така им се иска на всички търговци, които почти са постигнали пълен успех. У нас звъннаха деца от блока, облечени в костюми и искаха лакомства. По главната също беше пълно с маскирани хора, както и в повечето заведения. Не знаех че празника е добил такива размери. Изненадах се.

Другото, което ме изненада този уикенд, този път приятно, е новината че amazon.co.uk вече доставят и до България (вярно не абсолютно всичко, но поне основните неща). Аз реших да се заровя в каталога им, който се оказа по-огромен от колкото очаквах и видях доста приятни цени на места. Дори в опита си да проверя колко струва доставката успях да си купя нещо и опитно установих, колко е лесно да откажеш доставка. Взимат ти парите чак когато ти изпращат стоката и преди това може да я откажеш без проблеми. Иначе и цените на доставките не бяха стряскащи, особено ако се намери нещо на промоция.

Уикенд в къщи

За първи път от не знам кога, прекарвам целия уикенд без изляза и метър извън Пловдив. За съжаление есента и дъждовното време са вече тук и не става за ходене из планините и палатки 🙁

В петък вечерта бях на couchsurfing среща, на която софиянци бяха повече от пловдивчани. Направо срам за нас.Все пак прекарах добре и неусетно стана след полунощ и всякакво ходене в Петното пропадна. За вечерта дори приютих един човек от срещата да спи у нас – адаша ми Христо. За първи път хоствах българин 🙂

В събота около обяд ми се обади Спастнята с и ми каза: “Знаеш ли какво стана ? Славка почина”. Аз в първия момент се стъписах, но веднага се усетих, че Slavka e домашния компютър на техните, на който от както инсталирах ArchLinux, съм му главен администратор и горе-долу веднъж годишно нещо става и се налага да го оправям и обновявам. Този път беше изгоряло дъното и те вече си бяха купили нов компютър, но линукс-а нещо не искал да тръгва. Аз отидох с идеята че ще го оправя за половин час, ще го ъпгрейдна и ще се видя със Спастнята. Обаче нещата се закучиха. И то доста. Изскочиха най-различни проблеми, някои от които доста странни. Така останах у тях от обяд до 7 вечерта. Изпих колкото можах бири, а накрая дори и вечеря ми сложиха 🙂 За финал дори не оправих всички проблеми, но като цяло Славка възкръсна и то с по-голям диск, повече RAM и по-бърз процесор 🙂 Вечерта бях в Петното, но нещо нямаше много хора и се прибрах сравнително рано.

В неделя вечерта се събрахме в Пухи да изчакаме началото на рождения ден на Пухи. Имаше чудесна торта (браво на Таня и Стринето !), ядене, пиене, хора … въобще както си му е реда 🙂

ЧРД, Пухи !!!

Яна, и на теб ЧРД 🙂

Разходка над Храбрино

Вчера по някое време разбрах, че тази работна събота, всъщност няма да работя. Реших да се наспя и днес като се събудих към 12, видях какво слънце е навън и реших, че ще е грехота да не отида някъде. Изпратих един SMS на Маги и веднага заформихме дружинката с Вили и Бояна. Решихме да отидем на скалите над Храбрино и да се радваме на хубавото време. Така и направихме, а времето беше дори повече от хубаво … в смисъл дори по-топло от колкото си го представях. По пътя видяхме едно лозе, което за плашила имаше плюшени играчки – много брутално провесени. Иначе отгоре на скалите беше перфектно, излегнахме се и почти заспахме. Много приятен есенен ден. Само за разходка като тази.

След като се върнахме в Пловдив отидохме на един концерт на Ирански мистични песни (или нещо подобно). Беше доста интересно, като всичките им инструменти бяха много странни. Като цяло звучеше много странно. Не бях слушал подобна музика до сега.

След концерта и Тишо се присъедини към нас и завършихме вечерта на бира в парка. Дано да има още такива хубави есенни дни за разходки, лежене по полянки и вечери в парка.

Палачинки в петък сутрин

Идеята за палачинки в петък сутрин се оказа чудесна !!! Благодарности на Гергана ! И на домакините Таня и Пухи, които всъщност не си бяха у тях 🙂 и на всички, които дойдоха. Чудесно е и новото ми работно време, което позволява такива волности 🙂

Дъждовен уикенд

Вече цяла седмица през деня пече слънце, а вечерта от 5 до 6 вали, трещи и гърми. Просто ужасно лятно време – не става за море, не става за планински преходи … не става и за палатки. В събота, наплашени от това време, решихме да отидем в … Пловдив 🙂 Защо пък не – и в Пловдив си има много места. Грабнахме колелетата и си направихме велопоход покрай Марица. Времето, колкото и да му се сърдихме, всъщност беше на наша страна и не беше нито горещо, нито заваля – идеално за каране. А и се събрахме доста хора с колела. На края на вечерта завършихме в градската градина, където едвам събрахме всички колела около пейките.

В неделя решихме каквото и да става да отидем в планината. Гената реши да дойде с нас и с неговата кола, така с две коли потеглихме към Лилково и по-точно след него. Аз не знам как успях да навия Спасчо да кара моята кола и този (май за първи път на по-дълъг път) бях пътник в моята кола. Веднъж и аз да усетя какво е 🙂  Пътищата до и над Лилково все още не са оправени. Освен това заваля. Оставихме колите, защото в един момент вече не можахме да продължим през калта. Влезнахме в гората, където дъжда се усещаше по-слабо. Там седнахме, запалихме си огън да стоим на топличко. За пореден път се убеждавам, че в планината дори и през лятото си е доста студено. Този път аз бях подготвен, но имаше и доста неподготвени.

Гената извади една супер готина сгъваема скара и дори опекохме разни неща на жар 🙂 Хапнахме хубаво. Постепенно дъжда намаляваше и накрая спря. Ние решихме да продължим към поляните към които се бяхме запътили първоначално. Оказа се че сме отивали към местността Хаджийца, до връх Модър, за която бях чувал и преди, но не бях ходил. Наистина прекрасно място в Родопите ! Много красиво. Ако малко след това не заваля отново, сериозно се замислих дали да не останем на палатка там и да се върнем на другата сутрин. Някой ден трябва да го направим. Когато времето е по-хубаво … и с един преход до върха.

След като заваля отново и започна да се смрачава решихме да се връщаме към Пловдив. По пътя спряхме за малко в кръчмата в Лилково. Дъжда беше спрял, беше хубаво ! След това на слизане по пътя направо ни удави един супер проливен дъжд. В Пловдив отново не валеше и дори ни се стори много топло, въпреки че вече беше след 21 часа. Планината си е една друга работа. Особено както ние бяхме на 1700 метра надморска височина.

ето и снимки.

Най-дългият ден

Днес е най-дългият ден от годината и се замислих колко е яко ! Ходя на две работи, след това отивам в парка, пия една-две-три бири, след това все още е светло, прибирам се, къпя се, ям, гледам пощи, блогове, новини … а все още е 10 и нещо ! Как е възможно. Излиза ми се пак на вън. Не ми се стои на затворено в това прекрасно време. Нещо ме е обзела голяма енергия. Явно повечето дневна светлина ме зарежда положително.

Хубави дни на всички !

допълнение от 0:27 – и пак излязох 🙂

1 юни 2009

Днес точно като за празника така се случи, че работихме само до обяд. Просто нямахме ток на работата, мотахме се, и в 12 часа ни пуснаха. Аз използвах следобеда да си свърша разни лични неща и да си платя разни сметки. Успях да свърша и нещо, което отлагам от един месец вече, а именно да се отблагодаря на Eee PC-то за добре свършената работа през априлското ми пътешествие. По този повод (а и поради днешния празник 🙂 ) той (тя/то) вече е с 2 GB RAM ! Eee PC-то е направо много лесно да му се ъпгрейдва RAM-а. Отваря се задния капак, който се държи на две болтчета и виждате паметта, твърдия диск (който в моя случай представляваше една платка с няколко чипа) и още нещо, което предполагам беше WiFi картата. Смених платката RAM (за съжаление има само един слот, но при тези размери е разбираемо) и рестартирах. Биоса веднага показа 2048MB 🙂 Само където Линукса не го разпозна веднага, но бързо се сетих, че бях с ядро компилирано за 1GB RAM и бързо си сложих друго такова за 4GB. Сега вече Фуфи е гъзар !

п.с. на някой да му трябва 1GB SO-DIMM DDR2 400MHz памет ?