Тази вечер бях в това заведение, за което само бях чувал. Празнувахме рожденния ден на Яна, който всъщност беше в сряда. Провали се ходенето на хижа през уикенда, и така се озовахме в Трабанта. Мога да кажа, че е хубава кръчма, но музиката не е точно от любимата ми. Петък вечер си беше пълно и в началото просто беше физически невероятно как се събрахме на една мини маса сумати хора. Не знам точна бройка, но бяхме много за мястото. Добре че по-късно се освободи една по-голяма и се преместихме там. Вечерта завърши с хубава торта 😉 Честит рожден ден и от тук, Яна ! 😉

п.с. Между другото извън темата, кой толкова иска да ми чете блога, че си е настроил четеца (Liferea 1.0-RC1 Linux; bg_BG), да ми го проверява толкова често, че прави над 1000 хита на ден. Пестете малко трафика 😉 Не пиша чак толкова често.

Накратко :

• нормален работен ден
• Среща на OpenClub и обсъждане на Openfest Пловдив
• невероятно хубав як ТРИ-часов суперски концерт на Остава в Петното

На широко няма … и в склада няма

между другото от онзи ден ми се развали телефона и не отговарям на GSM-а ми. Не ме търсете там до ново известие 🙁 Занесох го на сервиз и доктора каза, че ще живее, но ще видим.

още по между другото вече е 13-ти, така че честит рожден ден на Калоян 😉 Еийй порастна, бре Калоянчо 😉 А, наздраве вече 🙂

Пак стана много късно … май отново забравих кога последно съм се наспивал. Всъщност няма значение, това означава, че се случват разни неща. Днес (т.е. вчера) беше интересен ден. На работата се наложи почти цял да се занимавам с един комерсиален продукт, наречен AutoCad2004, и чувствата ми са малко смесени. Стават хубави неща с него.

Вечерта с Йонов трябваше да нагласим старата му щайга, която до днес просто стоеше и пускаше музика, за рутер в Баня Старинна, където утре започва един голям проект. В Банята беше заприличало на склад за домашна техника – имаше 30-40 кашона с DVD-та наредени в единия край, навсякъде сложени телевизори, проектори, компютри, кабели … въобще наистина мноогоо техника … и само разни чужденци. Ще видим дали поне ще направят хубави работи.

Пускането на рутера си мина с пълна програма – прекомпилиране на ядро, настройка и на NAT и дебъгване защо не работи DHCPD сървъра. Важното е че накрая стана и доволни отидохме на по бира в Петното 🙂

Снощи май забравих да спомена, че при вчеращното ми катерене в планината си скъсах обувките и май този път наистина ме оставиха. Уж са Salomon и не бяха хич евтини (за кецове), а изкараха едва 4-5 месеца и то вече два пъти бяха носени на обущар. Днес след кратко търсене, не обичам да обикалям много по магазини и си взимам едно от първите неща които видя, отидох в туристическия магазин на Антим I^ви и си взех кецове от там. Надявам се като са от там да са малко по-здрави – на мен само това ми трябва, да ми издържат на темпото на ходене. Иначе са от черна кожа с някакви бежави ленти от страни и малко велур отпред – нищо особено, дори не са особено красиви, просто разчитам, че трябва да са поне малко туристически и здрави. Меки и удобни са и дори може да стават за есента. Въпроса беше спешен, защото другите ми обувки имат дупка отдолу, и ако завали един дъжд оставах без обувки.

Между другото си взех и една тениска от магазин КАНАПЕ, който днес има рожден ден и всичко беше на половин цена 🙂 Там дори попаднах на една позната, която се оказа, че работела там. Тениската е бяла с червен надпис “Kill Bill”, само където няма пингвин с меч, но и така става 🙂

П.С. Честит празник на всички пловдивчани и българи !

Хубав ден ! Сутринта както никога си изслухаш хороскопа и беше много усмихнат и оптимистичен. Лек и забавен работен ден с правене на макетчета за нови изделия. Върнах се бързо у нас, защото ме чакаше един чисто нов Fujitso-Siemens Amilo L7300 на Анито, с който имах удоволствието да си поиграя за малко за да му инсталирам разни нещица, и който с държа много добре в моите ръце 🙂 . Хубаво нещо са мобилните компютри 🙂 Някой ден и аз ще си купя. Само където един час работа на онзи хубав дисплей и сега монитора ми се вижда отвратителен (а той наистина е). Вечерта продължи в Конюшните с концерт на Остава. Както винаги, събраха доста хора. Бях на почти всички Оранжеви Концерти (май само на един не съм бил), и Остава събраха най-много хора и двата пъти. Разбира се, имаше и доста незаслужено слабо посетени концерти (като Блуба Лу например), за което май беше виновно лошото време и отлагането на почти всички от предварителната програма. Зарадвах се, че Дани (барабаниста на Остава) ме позна и сам доиде при мен да си поговорим преди след концерта. Накрая дори снимах Цвети със Свилен и Дани и тя остана много доволна 🙂

Хубав завършек на август 🙂

Днес нашите имат 25 годишнина от сватбата. Денят съвпадна с изписването на баща ми от болницата, където прекара три леки операции и сравнително доста време. Баналното пожелание за здраве и още много години щастие, днес звучеше на място. Между другото от много пъти ходене в болницата установих, че ми се гади от болници …

Както обикновенно, ставих избора на подарък за последния момент и излязох по магазините след работа към 18 часа. Първоначално търсех някакава сребърна фигурка или нещо подобно, но в магазините за бижута има само накити и нищо друго. В един от тях все пак момичето ми даде хубава идея, която постепенно ми хареса и накрая всъщност осъществих – взех две чашки за ракия на столче и около столчето имаше изкован сребърен орнамент грозд. Малко се почудих, защото не беше чисто сребро, а някаква сплав, но вече нямах много време, защото наближаваше 19 часа и някои магазини затваряха, а и трябваше да съм в къщи по-навреме. След като ги взех отидох в магазина на Гери да ги опаковат хубаво Опаковката също беше в сребърни нюанси и стана перфектно. Гери, наистина много благодаря за опаковката, нашите много я харесаха ! Чашките влязоха веднага в употреба на вечерята, с една хубава стара ракия, която баща ми извади от някъде (аз много не им разбирам на ракиите, но тази беше хубава).

Тази сутрин беше малко по-хладно от обикновенно и аз си казах – еха, идеално време за колело. Грабнах го, сложих си диадорката (който я знае, я знае 🙂 ) и отидох на работа. Към обяд бях решил да отида до университета да видя какво е положението там, че не бях ходил от доста време. Тръгвам и времето е супер приятно – нито пече слънце, нито е студено. Стигам до главната и започва леко да капи и изведнъж се обръща в силен порой. За щастие ме хвана на най-подходящото място – точно пред магазина, в който работи Гери и “трябваше” да остана около 40 минути, колкото и продължи проливния дъжд (поне в центъра). Спря както и започна – изненадващо и дори пекна слънце. С Гери отидохме и хапнахме едни вкусни хлебчета и след това реших да продължа към лаута (където е II^ри корпус на ТУ-то). Стигам началото на парка и се радвам, че най-сетне има велосипедна алея … Изведнъж усещам, че се движа по капла ! Спирам и оглеждам задната гума и намирам едно 4 сантиметрово парче от тел, което почти цялото се беше забило в нея. Много неподходящо място да ми случи, защото бях доста далече и от нас и от работата. Все пак реших да отида до университета, така и така вече съм близо. Добутах колелото и гледам на вратата заповед да се затворят всички корпуси до началото на септември и дори да се затворят всички прозорци и да се изкючат всички уреди. Само охраната беше там и май няма смисъл скоро да ходя пак.

Тръгнах към нас бутайки колелото и търсейки сервиз за лепене на гуми. Точно когато ти трябва – никъде няма. Вървях по Източен и на едно място ми отказаха, под предлог, че го нямало човека, който се занимава с велосипеди. Почти на края на булеварда, близо до моста до нас в един сервиз отново отидох да питам. Пак започнаха “Амиии, то лепим, ама как ще я свалим … ?!?” тогава му казах да дава един ключ 15-ка и сам си я свалих, дадох му я, залепиха ми я за едно левче и си я монтирах отново 🙂 Така доволен отново потеглих на велосипед. Върнах се на работата след 16 часа, и дори не знам дали ще ми се брои работен ден., но въпреки всичко съм доволен от днешния ден. Важното е да се случват някакви интересни неща, и още по-важно е да свършват добре 🙂

Първата ми работна седмица след отпуската беше изпълнена с преживявания и емоции. Нямах почти нинакво сбодобно време, дори да седна да напиша нещо тук. Не, не става дума, че съм бил залят от работа, точно обратното, беше много хубава седмица изпълнена с хубави моменти с нови и стари приятели, и дори една странна заявка за ауторизация по ICQ, която ми затвърди мнението, че света е малък (а Пловдив дори още по-малък). От не знам колко време, днес най-сетне се наспах като за световно. Нямаше никой в къщи и спах почти до 2 след обяд. Просто с нетърпение очаквах съботата – предишните дни, вечер не ми се лягаше, а сутрин едвам ставах, чувствах се наистина уморен. Кой казва, че отпуската не уморява повече от работата 😛

Като цяло съм много щастлив. Усмихвайте се 🙂

След хубавата отпуска, на първия работен ден, нищо не можеше да ми развали настроението. Всъщност започна с лошата новина, че вече няма да имам интернет на работния ми компютър. Стандартния проблем с много ровене и даунлодване и малкото работа, както казах и това не ми се стори чак толкова страшно, а дори може да е малко полезно. Така, ако на някой му трябвам през деня, да не ме търси на ICQ, а да праща SMS-и. След тази новина със Спастнята започваме да разработваме нов протокол и среда за предаване на Интернет – “TCP over медитация”. Като стигнем до първата alpha версия, ще я пуснем open source 🙂 Които иска може да се включва в проекта.

След края на работния ден, трябваше да отида до офиса на куриерите, които използваме да изпратя някаква служебна пратка, защото нямало свободен човек да дойде да я вземе. Отидох и видях една колежка от университета, която не бях я виждал от месеци, а работела там. Дадох си пратката и точно влизам при нея и се усещам ,че има имен ден (между другото – честит имен ден на всики именички). Супер се зарадвах на съвпадението 🙂

Вечерта в къщи нещо всички се бяха изнервили и беше доста неспокойно, въпреки че има две Марии 🙂 Излязох да се разходя и с Гери си направихме още една хубава разходка из стария град. За съжаление, не много дълга, защото майката на Гери има имен ден и трябваше да се прибере по-рано.

На връщане реших да мина през главната и там естествено срещнах доста познати. Първо минах през Red Eye и видях Цвета за малко, нямаше никой друг и си тръгнах. Точно виждам насреща Йонов и Магито и гледам в страни Добри сегди и свири на кавал. Седнахме новия търговски център, който го строят в бившото кино Ботев. Там направо забих Йонов в земята с въпроса “Къде е шапката ?”. Това знам, че не всички ще го разберат, но Йонов просто изгуби ума и дума от къде може да знам и дали въобще говоря за същата шапка. Дори говореше към небесата, да не го издават вече на мен 🙂 Всъщност така и не ми отговри на въпроса ! Йонов, я сложи един кометар, къде беше шапката. Аз ти казах, кой е кораба-майка от който получих посланието 🙂 Междувременно по главната минаха Камелия, Пламен и други познати лица от Иракли. Ехх, искам още такива дни !

Пиша за първи път тази седмица, и сигурно ще е за последен. Напоследък постоянно ми е доста натоварено и не ми остава време да седна. Вчера оперираха баща ми в хирургиите на Пещерско и доста време бях там. Има някакаъв проблем с простатата и уретера, но сега би трябвало да са го оправили, поне така казват докторите. Вчера сутринта като отидох, точно беше излзъл от опрерационната, но беше в много добро настроение, само където от упойката не си чувстваше нищо от кръста надолу. Зарадвах се, че е толкова добре, но вечерта като отидохме с майка ми, се оказа че има, от време на време, някакви болки от операцията и дори искаше някакви успокоителни. Уж е нормално след операция, но се надявам вече да са отминали или поне намаляли. По-късно днес пак ще ходя.

От няколко дена са ни на гости леля с Мимито, с която по цял ден лудеем 🙂 Много се радваме, само където не мога много да седна на компютъра да си пиша нещата за университета, а тя иска да играе на пингвина (SuperTux).

Утре трябва да заминавам за Триград, ако нещо не се обърка. Днес напазарувах някои неща, а други забравих 😛 Снощи две жени се опитваха да ме навият след Триград да ходя към Рила направо, но аз съм на работа от понеделник. Най-лошото е че има вероятност да успеят и да се чупя от работа още малко.