Напоследък нещо не ми се пише. Всъщност май нищо не ми се прави. То какво ли да му се прави на човек при над 40 градуса на сянка. Днес уж трябваше да е по-хладно, ама май само уж. Добре че на работата имаме едно климатиче, което едвам крета, но върши малко работа. Все пак доволно изпростяваме 🙂 Хайде да завърша този безсмислен пост е една снимка от днес в стил “пазете се от идиота”
Както предишните няколко вечери, така и тази въобще не ми спи и като цяло не мога да спя. Сега поне съм решил да си запиша какво става напоследък, че някои хора дори ми звъннаха да ме питат какво правя, защото не съм писал в блога и не знаели 🙂 Хора, блога си е за мен, ако се интересувате от мен – звънкайте … радвам ви се 🙂
Миналата събота и неделя бях в Мандрица, този уикенд също ще ходя, следващия съм на сватба на братовчет ми и като цяло искам да се оплача, че не ми остава време за моите си пътешествия. Май ще трябва да изчакам чак отпуската. А ми се ходи някъде. И си търся хубава палатка. Някой да препоръча нещо ?
Вчера (в сряда по-точно) бях на новата изложба в Баня Старинна. Снимките на Гоце Наневски ми харесаха, работите от вестници на Исмет Рамичевич по не ми допаднаха. Ако имате свободно време минете и разгледайте – така и така нищо друго не се случва в този град в този заспал сезон.
Тази вечер отидох да гледам “Парфюмът: историята на един убиец” от програмата на филмовите нощи във Филипополис. Историята не ми допадна особено (не съм чел и книгата), но въпреки това е доста въздействаща, както и филма. Препоръчвам го. Лятното кино дори беше препълнено, въпреки че това вече беше третата прожекция на филма. Не очаквах такава навалица и дори се наложи да стоя на дървените “седалки”. Иначе отново си бях сам – този път дори не си направих труда на звъня на много хора.
Преди няколко дни пък Спастнята ме зариби по SecondLife и дори се регистрирах. Интересна идея, която някои ми се струва че вземат твърде на сериозно. Иначе е забавно, особено ако има някои с който да правите простотии. Спастнята ме заведе по някакви металски феста и куфяхме. Всъщност има най-различни и разнообразни места. Става да загубите няколко минути и часове, ако имате свободни. Добро впечатление ми направи, че като отидох на мястото наречено Bulgaria навсякъде имаше плакати за спасяването на Странджа и за свобода на медицинските ни сестри в Либия.
Вчера между другите неща установих и че не бях снимал от повече от седмица и ми стана много странно. Дори почти бях забравил как ми изглежда фотоапарата и отидох на копчетата да направя няколко снимки 🙂 Тази вечер след “Парфюмът” минах през стария град и също изщраках няколко нощни снимки. Междувременно в Конюшните на царя имаше live unplugged концерт на P.I.F. и целия стар град се озвучаваше от тях. Беше много приятно 🙂 Учудих се как е толкова тихо и се чува толкова надалече.
Сега погледнах часовника и датата и установих, че някъде по това време ставам на точно на 25 години и 7 месеца 🙂 Погледнато от друга страна остава един месец до края на отпуската ми, която дори не е започнала 😛
Хайде стига съм дрънкал несвързани глупости. Лека нощ 🙂 Добро утро ! или каквото там Ви се пада 🙂
Този уикенд си останах в Пловдив (след като цяла седмица скитах из Родопите 🙂 ), но не може да се каже, че скучах. В петък вечерта първо бяхме в “Конюшните на царя”, слушахме Остава, пихме водка, след това отидохме в Петното, защото Пухи беше на работа. Там нямаше почти никакви хора – както се казва имаше двама човека … и единия беше Яна 🙂 Аз точно си мислех да й звъня да идва, а тя вече там 🙂 Както и да е – много весело беше. Откарахме до 3:30 и затворихме Петното.
В събота Донка ме изненада, че си идва в България и вечерта бях на рождения й ден 🙂 Хайде пак откарах до 5 сутринта, когато просто реших да си тръгна преди да се е съмнало … не че ми се тръгваше.
Така хубаво си изкарах двата дена с доста разнообразни емоции и преживявания и без много сън 🙂
Усмихната нова седмица !
След като тази седмица три дена нямах интернет, малко изостават нещата за които пиша. Сега да си запиша как протече вчера (събота).
Сутринта започна с ранно ставане заради последния ми изпит за тази сесия (и всъщност за тази година), след като предишната вечер празнувахме у Таня годишнината. Изпитът беше по “Компютърни мрежи”. Честно казано не бях учил много и се надявах главно на общи знания от практиката ми. Казвах си : “да не съм правил една и две мрежи …”. Все пак теста си беше доста гадничък и доста хора се провалиха на него. С Красимир останахме последни да влезем да ни провери работите и дори по едно време се притесних, че и аз съм го объркал и ще ходя другата седмица на поправка. В крайна сметка се оказа, че съм направил теста за 5, на курсовия проект ми писа 6 и обща оценка – отличен ! Направо ахнах 🙂 Хубав завършек на сесията ми. Особено като се има в предвид, колко човека скъса. (единствено все още не си знам оценката по “изкуствен интелект”)
Следобедът започна със семеено ходене по магазини (да не кажа “шопинг”), но постепенно разбрах, че няма да остана до края на деня в Пловдив. По някое време ми се обадиха и ми казаха да тръгвам и отиваме две коли към Чепеларе. По пътя постепенно разбрах какъв е целия план и кой от къде ще взимаме. Всъщност всичко това нямаше значение, важното е да се ходи някъде 🙂 Така стигнахме 8 човека в Чепеларе. Опитахме се да изненадаме един приятел на останалите, който е от там, но не се получи изненадата и в крайна сметка отидохме до тенис кортовете. Повечето бяха гладни и седнаха в едно заведение, а аз реших да се разходя из града и да поснимам. Плана беше да се връщаме по-късно вечерта и не ми се прекарваха няколкото часа, в които съм отишъл на хубаво място, в седене на маса. Разходих се из почти целия Чепеларе и го разгледах хубаво. Пробвах и новото ми стативче, от което почти нямаше нужда, но все пак 🙂
Малко по-късно дори отидохме на кортовете и поиграхме тенис. Добре ми доиде. Не бях играл от редките случаи в университета, когато ходихме на физическо. Най-хубавото е че се стоплихме, защото вечерта доста си захладня, а ние бяхме тръгнали от горещия Пловдив по къси ръкави и панталони.
Този път Чепеларе страшно много ми хареса, въпреки че съм ходил няколко пъти вече там. Особено докато играхме тенис – както си седиш и гледаш сравнително доста модерен корт и само вдигаш погледа и забелязваш, че си в планината и навсякъде си заобиколен с баири, полянки, дървета … просто красота. Заиска ми се въобще да не си тръгвам от там.
Все пак трябваше да се приберем. Преди да тръгнем отидохме пак да видим баба Руска и седнахме за малко в двора. Беше много хубаво – прохладно (дори студено за нас), красиво, чист въздух … няма комари 🙂 Въобще само да имаше повече желаещи веднага опъвах палатката там 🙂
Прибрах се в Пловдив в полунощ, след което последва първото ми хубаво и спокойно наспиване, без да се налага сутринта да се будя по часовник за работа или за училище, от месеци насам.
Малее какъв порой се излива над Пловдив от 3 часа насам ! Едвам се прибрах от работа и то с кола. Добре, че сутринта послуша прогнозата на Кума Лиса за проливен дъжд и не отидох с колелото.
Днес очаквах един спокоен ден в офиса, занимавайки се с хилядите задачки, които ми висят на главата, но съвсем не се получи така. Постоянно звъняха от разни места с проблеми и с Краси отивахме от едно място на друго и на всякъде само проблеми. Първо в Новотела – монтиране на допълнителни филтри по захранване, след това точно се върнахме и хайде във винпрома в Съединение – донастройка на два сензора (тук поне бързо се оправихме, но се мотахме из града, докато намерим мястото). На връщане трябваше само да минем през един гараж, в който Спас и Краси вчера бяха слагали една централа и да видим, че всичко е наред, но аз с моя карък само я докоснах и цялото табло падна 😛 Наложи се бързо да търсим Hilti, стълба и нови дюбели. Да знаете в тухла никога не използвайте дюбели по-къси от 120 mm. Въобще ей такива забавления си имах днес. А принципно дори не се занимаваме с монтаж, а с развой 😛
Пак се събраха четири почивни дни. Ето на кратко как ги изкарах, че нещо не ми се пиши, а изненадващо много неща се случиха.
Първоначално трябваше и четирите дни да съм в Мандрица с нашите и леля, но се оказа, че в неделя ще имам изпит и се върнахме в събота вечерта. В Мандрица бях взел служебния лаптоп и почти през цялото време или си четях лекциите или спях. Мислех да ходя до крепостта Лютица, но нямах време, а и валеше и беше доста кално, така че другия път – специално за това ще се ходи.
Вчера (неделя) отидох на изпита по софтуерни технологии, взех го и в 12 часа на обяд бях готов. Много ми се пътуваше на някъде, но никой не се нави, така че тръгнах сам. Магито заедно Митака, Жоро и Любо бяха ходили предишния ден към Видин и Белоградчик и с тях си ударих една среща в Ловеч 🙂 Пуснах си Нова Генерация и минах през минах прохода Кърнаре-Троян (в тази посока 🙂 ) за първи път. Това е най-красивия проход, през който съм минавал (поне в хубаво време по това време на годината). Отидох и горе на паметника и снимах 🙂
В Троян също се направих на класически японски турист с фотоапарат и се разходих из града. След като разбрах, че Магито ще се забавят, реших да отида и до Троянския манастир. Хубав е манастира, но с тези бележки, табели, надписи и картинки навсякъде в стил – “забранено за фотоапарати”, “забранено снимането”, “забранени камери”, “с GSM-а до тук” … направо бяха прекалили !
Малко по-късно се разбра, че няма да стигнем до Ловеч, и решихме да се видим някъде другаде, след като другите бяха още преди Враца. Някъде по средата видяхме пещерата Съева дупка и решихме да се срещнем в Брестница. Аз отново стигнах първи и реших да видя как е положението с пещерата. Отидох към 5:40 и човека там ми каза, че вече е затворено и последната група влизала в 5:30, така и този туристически обект пропадна. Аз се покатерих малко по-нагоре в планината към Ледницата, което май е хубаво място за катерене – много добре направено, точно като за начинаещи като мен. Някой ден трябва да го посетя отново.
В крайна сметка се срещнахме в Ябланица … пред пощата 🙂 където беше поредно уговорено място за среща. Там се почудихме къде да ходим, но след като се стъмваше вече решихме, че ще е най-добре да се връщаме към Пловдив през София, за да използваме магистралите. Магито реши направо да остане в София, а аз си уговорих среща със сестра ми да ходим да хапнем пица. Уникалното беше, че на обяд преди да тръгна, майка ми ми се чудеше защо ходя все някъде далеч, а не отида примерно да видя сестра ми в София, моя отговор беше: “че какво да правя в София ?!? и то лятно време ?!?”. Вечерта като ми се обади аз ядох пица именно там 🙂 Така отново се потвърди тезата ми, че става винаги обратното на каквото си мислиш 🙂 Тръгнах си от столицата точно в полунощ и в 1:30 благополучно се прибрах. Изкъпах се и си легнах усмихнат.
Тази вечер (понеделник) пък най-неочаквано гледах за втори път “Кървава сватба” в театъра. Отидох да купя билети за “Мъжка забавачка”, но се оказа, че няма за утре и взех чак за другия понеделник. Герито пък ме попита какво има тази, и решихме да ходим 🙂 За “Мъжка забавачка” реших да видя лично за какво става дума, след като чух много хубави и много лошо неща за тази постановка.
Този последният абзац нямаше нищо общо с останалото, но така и така вече го написах …
п.с. пфуу май не мога много на кратко 😛
Явно в почивните дни никога не ми остава време да попиша тук, и сега мисля да наваксам.
Събота. 12-ти май. Не май, а наистина 🙂 Основното нещо за деня (след лекции и купуване на панталони, че вече нямаше с какво да ходя) беше Handmade Day. Нали знаете в двора на Lite On магазина до Новотела ? 🙂 За втори път присъствам на тази ден, но миналия път се застоях много малко и някакси не можах да го усетя. Този път отидох преди 15 и си тръгнах към 20 часа. Видях се с доста познати, а основното което правех беше да снимам и пия бира (не знам кое от двете беше в по-големи количества). Изпробвах си добре zoom функцията на фотоапарата и за първи път успях така да се наснимам на физиономии (добре де – портрети). С две думи – беше много хубаво 🙂 и както гласеше мотото на деня – беше пълно с
Хора, Музика, Неща
Взима ли ли сте си почвен ден по погрешка ? Аз успях да го направя вчера. Мислех си, че днес ще имам лекции в университета, но като се прибрах видях, че дори и по програма нямаме нищо. Все пак реших да послушам интуицията си, и днес не ходих на работа. Беше ми много хубав слънчев ден – цял ден обикалях из Пловдив, видях се с доста хора, пих кафета и бири, и дори свършиш някои неща за които нямах време напоследък (и не само напоследък). Част от нещата са:
Въобще един почивен ден, докато всички са на работа може да бъде много хубав 🙂 Може дори да ти се промени целия живот.
Това двудневните работни седмици са хубаво нещо – трябва всички да ги направят такива 🙂
Иначе след четирите почивни дни в края на миналата и началото на тази седмица, срядата (която се явяваше един вид понеделник) ми започна с позвъняване от Спастнята в 9 часа с нещо от рода : “Какво става ? Няма ли да идваш на работа ?” Веднага загрях, че не съм си нагласил будилника и съм се успал, измрънколевих нещо “Аааа, ей с’я” и още с отпечатък от възглавницата се появих на работа.
В сряда вечерта излязох уж на бързо с Лео за по една бира в Мария Луиза с Йонов … а то … особено като дойдоха и Нина и Рени … и се почна – втора, трета, четвърта … една за двамата … една за последно … и едвам се довлякох до нас. А, и за пръв път се наложи да посетя тоалетната в Мария Луиза 🙂 Такова бирено шкембе съм направил.
Четвъртъка изкарах един спокоен ден на работа, в който бях сам в отдела и учудващо свърших доста работа. Вечерта бях в Петното с Таня и Пухи – този път го ударихме на водки, че така го бяхме започнали 🙂 Ама малко.
В петъка, след “тежката” работна седмица си взех почивен ден ! 🙂 Реших най-сетне този триместър да отида малко по-сериозно на даскало. И в петък, събота и неделя си бях плътно на лекции и упражнения !
Софтуерните технологии ми се струват тъпи – нещо много бизнес и комерсиално ориентирано, а аз нямам такова виждане за софтуера. Виж, мрежите са ми по-интересни.
Петък вечерта си останах у нас (да, наистина). Е, с едно малко излизане към 1 часа след полунощ 😉
Събота вечер отново в Петното. Искаше ми се да се случи нещо тази вечер и да се развихря, но нещо не стана така. Прибрах се към 2 и сутринта в 8 станах съвсем свеж за упражнения.
Неделя. Гергьовден. Семеен обяд с гости. Честит имен ден, татко.
Към 15 часа с Яна замислихме да намерим Гери, въпреки че се беше забила в миша дупка (по нейни думи). Разбира се успяхме да я намерим 🙂 Така с Гери, Яна и Боби първо ходихме в Стената за по един голям сладолед, а след това се качихме на Бунарджика, където и останахме почти до мръкване. Завършихме деня в Игуаната на по 2 бири и се прибирам преди малко.
А утре започва поредната петдневна седмица 🙁 … или поне четиридневна … ако реша 🙂
Усмихнат понеделник !