Това двудневните работни седмици са хубаво нещо – трябва всички да ги направят такива 🙂

Иначе след четирите почивни дни в края на миналата и началото на тази седмица, срядата (която се явяваше един вид понеделник) ми започна с позвъняване от Спастнята в 9 часа с нещо от рода : “Какво става ? Няма ли да идваш на работа ?” Веднага загрях, че не съм си нагласил будилника и съм се успал, измрънколевих нещо “Аааа, ей с’я” и още с отпечатък от възглавницата се появих на работа.

В сряда вечерта излязох уж на бързо с Лео за по една бира в Мария Луиза с Йонов … а то … особено като дойдоха и Нина и Рени … и се почна – втора, трета, четвърта …  една за двамата … една за последно … и едвам се довлякох до нас. А, и за пръв път се наложи да посетя тоалетната в Мария Луиза 🙂 Такова бирено шкембе съм направил.

Четвъртъка  изкарах един спокоен ден на работа, в който бях сам в отдела и учудващо свърших доста работа. Вечерта бях в Петното с Таня и Пухи – този път го ударихме на водки, че така го бяхме започнали 🙂 Ама малко.

В петъка, след “тежката” работна седмица си взех почивен ден ! 🙂 Реших най-сетне този триместър да отида малко по-сериозно на даскало. И в петък, събота и неделя си бях плътно на лекции и упражнения !

Софтуерните технологии ми се струват тъпи – нещо много бизнес и комерсиално ориентирано, а аз нямам такова виждане за софтуера. Виж, мрежите са ми по-интересни.

Петък вечерта си останах у нас (да, наистина). Е, с едно малко излизане към 1 часа след полунощ 😉

Събота вечер отново в Петното. Искаше ми се да се случи нещо тази вечер и да се развихря, но нещо не стана така. Прибрах се към 2 и сутринта в 8 станах съвсем свеж за упражнения.

Неделя. Гергьовден. Семеен обяд с гости. Честит имен ден, татко.

Към 15 часа с Яна замислихме да намерим Гери, въпреки че се беше забила в миша дупка (по нейни думи). Разбира се успяхме да я намерим 🙂 Така с Гери, Яна и Боби първо ходихме в Стената за по един голям сладолед, а след това се качихме на Бунарджика, където и останахме почти до мръкване. Завършихме деня в Игуаната на по 2 бири и се прибирам преди малко.

А утре започва поредната петдневна седмица 🙁 … или поне четиридневна … ако реша 🙂

Усмихнат понеделник !

Малеее, ако продължавам така ще се превърна съвсем на софиянец. След като от петък до неделя бях там заради концерта на De-Phazz, след това имах един ден почивка и във вторник отново заминах за София за двудневен престой. Този път по работа – излагах фирмата на поредната Булконтрола. Тази година за първи път ми се падна (всъщност така се разбрахме) да отида в началото – на подреждането на щанда. Хубав се получи. На Булконтролата поне й е хубаво, че ходят само хора, които разбират за какво става дума и има по-малко зяпачи, които само да досаждат. Като цяло ми направи впечатление, че имаше доста повече чужденци от предишни години. Явно европата все пак си оказва влияние. Иначе беше обичайното кибичене.

Във вторник вечерта останах в столицата. Успях да се видя с Еми за малко по-дълго време, но все пак не много. Бяхме в Червената къща на прожекцията на филма “Алтънджиите идват”. Много добър филм за проблема със златните мини с цианиди около Крумовград. Силно препоръчвам за гледане, ако намерите къде !

По-късно вечерта с Магито отидохме на гости у Алекс, където пийнахме бири, направихме си домашно събиране, и се запознах с няколко интересни хора. По-късно имах и “удоволствието” да изпитам софийските таксита.

Като стана дума, да се оплача – в София движението става все по-зле. През уикенда бях с кола, а сега с рейсове – и в двата случая е ужасно !

Въобще в сряда вечерта, като се прибрах просто изпитах някаква вътрешна радост, че съм отново в Пловдив. Дори заизпращах малко SMS-и с усмивчици от Пловдив 🙂

В сряда вечерта, въпреки че бях изморен, реших да изляза малко из нощен Пловдив и отидох на караокето в Мармалад. Най-вече да видя Донка, че може и да не видим преди да тръгне.

Междувременно днес успях и аз да се изнервя от ремонта вкъщи ! Не знам какво ми стана – принципно не реагирам така, но днес не издържах 🙁

Отгоре на всичко се очертава в събота отново да ходя в София – този път поне с хубав повод 🙂 Иначе има цели четири почивни дни – искам на някъде !

Хора, ХАЙДЕ !

Още един хубав 13-ти 🙂

Днес на работата имахме един гост англичанин, представител на една италианска фирма от която си кумуваме газови сензори. Естествено беше дошъл да ни убеди, да си купуваме още повече, но се оказа готин човек. Бизнес отношенията ще ги спестя, но тук искам да споделя някои от нещата, които ми каза, че са му направили впечатление в България (той е за първи път тук), а тези неща пък впечатлиха мен:

• когато е бил малък си е представял, че България е гадно място, защото името й започвало с bull, т.е. всички сме говеда 🙂 Призна си, че в детското си съзнание това е асоциирал с името на нашата родина. Сега обаче каза, че хората тук много са му допаднали.
• каза, че много му е харесало софийското летище ! Аз лично не съм се возил със самолет, но всичките ми познати казват, че нашето летище е отвратително. Специално го попитах какво му е харесало, че било хубав, спокойно и без хора. Дори в сравнение с Хийтроу нашето било направо heaven ! Там нямало място да мръднеш от хора.
• Неприятно впечатление му е направило, че в полета му от Лондон към България (почти) всички пътници били англичани отиващи да си купуват имоти в България. Каза, че това не е хубаво и е хубаво да се наложат ограничения на тези покупки. Странно ми беше да го чуя от англичанин.
• не беше използвал USB Flash памет и като се наложи да прехвърлим нещо от неговия лаптоп на нашия, му показах въобще как се работи с това чудо на техниката. На запад не са ли популярни флашките ?!?

В крайна сметка дори му бях и шофьор, като го закарах до автогарата и го качих на рейса за София. Дано и там да му е харесало и да е намерил нещо за подарък за рождения ден на сина му.

Малее а Астралката колко беше мръсна след съботно-неделните почти offroad преживявания, направо ме беше срам 😛

Вечерта с Герито отпразнувахме 13-ти в сладоледния салон (Руската книжарница), където срещнахме Камешев (Гери, така ли се пише?) и още две момичета и добре си поговорихме за пътешествия, манастири и изложби 🙂 Ядох палачинка с шоколад (има и сладолед естествено) и я препоръчвам.

А на Вас как се отрази 13-ти ?

Първо, честит първи ден на зимата ! 🙂 Дааа, тя тепърва започва …

Иначе денят ми беше последен в работата за тази година, но не и в университета. Утре ми е изпитът по ООП и все още не мога да се почувствам свободно и празнично. А и честно казано не съм готов. Направо не знам какво ще правя след утре. Толкова дни няма да издържа на мързелуване. Може би ще ходим на Мандрица, но това чак за нова година. Ще го измисля, за сега ми стискайте палци утре на изпита, а вечерта да отпразнуваме (в Петното ???). Лимонче, идваш ли ?

Такаа командировките за тази седмица приключиха в петък в 19 часа. Другата седмица продължавам за още три дена (поне по план). Колкото и да Ви звучи странно тази седмица бях возещ се в Опел Астра 🙂 Наистина в началото ми беше странно, че не съм аз на шофьорското място.

Вчера (четвъртък) имахме доста проблеми във ВЕЦ “Орфей” (който по-точно е ПАВЕЦ). Сменяхме две централи, и в крайна сметка се оказа че има две къси в свързващите кабелите. Работата и проблемите ни отнеха целия ден. Поне вечерта отидохме да спим на едно много хубаво място – село Ягодина. Настанихме се в едноименния на селото хотел и доста ми хареса. Аз по принцип не ходя по хотели, но този беше много добре. Най-важното за зимата е много добре отоплен. Има парно, а в коридора и банята – подово 🙂 Топлата вода е нон-стоп. Стаите са идеални със собствена баня. Малеее каква реклама стана, ама карай – като съм почнал да довърша – всичко това за 12 лева. Ресторантчето също е перфектно – разнообразно меню и бързо обслужване. Най-хубавото за цялата вечер бяха звездите ! Отдавна не бях виждал такова обсипано със звезди небе. Липсваха ми. В града няма никакви, а и напоследък е доста облачно. Снощи просто исках да споделя звездите с някой, ама всички на които звъннах вече спяха 🙂 Поспаланковци такива ! А аз трябваше да ставам в 6:30.

Петъка беше по-спокоен. Минахме през ВЕЦ-ове Тешел и Девин и едвам ни остана време да минем за малко през “Орфей”. Хората просто си тръгват в 16 часа, а ние бяхме там 10 минути по-рано. Направо ни гледаха на кръв. А и е петък – ден на майстора. Вечерта прекарах малко време в офиса да си подготвя багажите за останала част от пътешествието. В понеделник сутрин заминавам отново.

Преди понеделника ме очаква един изпит в университета и една свободна неделя, в която май ще трябва да поуча малко за следващия изпит другата събота.

п.с. сега се сетих за един недостатък на хотел “Ягодина” – няма wi-fi 🙂 Което всъщност може да брои и като плюс 🙂

п.п.с. имах доста преживявания, за които се заканвах да пиша, но за някои не се сещам сега, за други не става да се пише, а трябва на живо, така че за сега толкова 🙂 отивам да прегледам малко лекции.

Тази седмица ми преминава в командировки до разни ВЕЦ-ове, където има наши газсигнализиращи сензори. Обичайната профилактика на 6 месеца, която ми се размина преди няколко седмици, сега ми се стовари на главата. Малко кофти, че е седмицата преди изпита ми, но какво да се прави 🙂 На изпитът – каквото сабя покаже (да не се бърка с пищов 😛 ).

Вчера бях в Кричим, Въча 1 и 2, днес в Батак и Пещера. Утре отново Пещера и ВЕЦ Алеко. По-нататък ще минем през Девин и ще стигнем до Ивайловград. Цяло пътешествие из Родопите. Хубаво ми е че пътувам, но няма време за разходки. Днес успях само малко да разгледам Батак. Там зимата вече е дошла и валеше хубав сняг, а хората почиват в сряда 🙂

От днес на работата си имаме двама нови колеги. Викам си аз – ще се запозная с нови хора, а то какво се отказа. Единия е от старата ми група в стария университет (ТУ Пловдив), а другия от новата ми група в новия университет (ПУ). Както не веднъж съм казвал – светът е малък, а Пловдив дори още по-малък !

Между другото нали знаете днес какъв ден ? А, така. Да внимавате, ей ! Но Вие и това си знаете. Ама сте умни 🙂

Сътресение

Най-сетне дойде денят, за който имах билет за моноспектакъла на Мариус. Преди представлението се видях с Димитър Цонев, с който си поговорихме на доста разнообразни теми. Искрено се радвам, че пловдивския театър се сдобил с такива млади хора, които да го отворят към новите технологии.

В “Сътресение” отново блясва таланта на Мариус с великолепна игра. Спектакъла е разделен на три части, като първите два разказа са откровено комедийни, а третия може да се погледне малко по-сериозно. За мен този трети разказ потвърди, казано малко по-различно, моята теорема за живота, че хубавите и лошите неща се редуват. С две думи и половина – струва си да го гледате ! Само където, доколкото разбрах за Пловдив, има билети чак за януари.

Представлението наистина ме накара да се замисля и след него тръгнах да се прибирам, по обичайния път от центъра към нас, както почти всяка вечер, и чак на моста на Марица се усетих, че съм с колата и тя ме чака паркирана до Баня Старинна 🙂

Нов компютър

Не, не съм си купил нов компютър. Всъщност, не съвсем 🙂 Купих (т.е. си поръчах) нов компютър за работата ми 🙂 Днес след обяд общо взето с това се занимавах. Избирах си части и накрая отидох в Адроит и си ги поръчах. Утре или вдругиден ще ги взема. Само монитор си взех от другаде. Пак си избрах Philips TFT 19”. Почти като моя вкъщи, на който пък с учудване установих, че не му е паднала цената вече повече от три месеца.

Идеята ми беше да кажа, че до сега от взаимоотношенията ми с Адроит съм много доволен. Купувал съм доста неща за компютъра ми от тях и нямам оплаквания нито от качество, нито от отношението към клиента. Най-хубавото, е че може да си купуваш всичко на части (с отделни гаранции) и после, дори да ти го сглобят компютъра, няма лепенки и може да го отваряш колкото искаш (естествено, може и сам да си го сглобиш, както правя аз). Така, най-малкото може да си сигурен, че не са те излъгали, или може да си сложиш някоя нова мрежова карта или друго дребно нещо без проблеми. Аз лично никога не бих си купил компютър от фирма, която слага лепенки и после две години, да не мога да си го отворя. В Адроит освен това имат готини служителки 🙂

Top 10 откачени USB джаджи

Като за край една статия от Dnes.bg, която прочетох преди малко – 10-те най-откачени USB приспособления.

Още от понеделник си знаех, че не ме очаква лесна седмица ! И наистина се оказа така. Напоследък за мен четвъртък е краят на работната седмица, а петък е началото на учебната. Работната седмица беше доста тежка ! Най-значимото, което ми се случи беше едно безмилостно борене с Visual Studio 2005, QT2 за Windows и една стара фирмена програмка, която имаше проблем под Windows XP (заради проблеми със серийния порт). Така се наложи да я прекомпилирам спешно, след като никога преди не съм се занимавал с обектно ориентирано програмиране, C++, QT и графични интерфейси. Малко ме е срам, че се захванах с такива неща, но съм горд, че за около 24 часа успях да сглобя целия пъзел и да прекомпилирам програмката и тя тръгна ! След сигурно 1000 заявки към google и изчетени още толкова форуми и страници, най-накрая стана. Усетих какво е да се съсредоточиш върху даден проблем, който да изяде цялото ти време. За споменатите 24 часа, прекъснах само за спане. Поне прекарах известно време със служебния лаптоп и ми беше приятно да пиша в леглото 🙂

Утре трябва да съм на лекции, но не знам до колко ще ги посетя, защото ще се наложи да се занимавам с последните подготовки по OpenFest Пловдив. С феста ми беше заето останалото свободно време от седмицата до сега. Поне си мисля, че се получава добре – ще видим накрая как ще се стане. Тази вечер малко разпуснах с едно Петно, но почивка скоро не се очертава …

Да не забравите – в събота е OpenFest Пловдив – новата сграда на ПУ, 10:30. Само се съобразете с това.

Петъкът (29-ти септември) започна както всеки работен петък.

7:50 – Дръъъън ! Будилника на GSM-а

8:30 – В работата. Малка почерпка за дипломирането ми.

около 10 – излезнах да видя как стоят нещата с кандидатстването за магистратура в ПУ

10:10 – Минах да взема едни картони за сестра ми от “Ю. Гагарин”

10:30 – в ПУ. Трябва ми уверение (вместо копие на диплома, която все още нямам), разни документи, 5 (пет!) снимки, копие на личната карта и кинти естествено

11 без нещо – ТУ. Учебен отдел. Написаха ми уверение. Средния ми успех от следването бил мн. добър (4,71) – така и не съм си го смятал, а от дипломирането отличен (6). В ПУ-то искат над 4.

около 11 – едвам намирам място да паркирам до Баня Старинна. Влизам в близкото фото и се снимам. Осем снимки за 13 час? – 4 лева.

11 и нещо – няколко телефонни разговори да събера парите за таксата (610 лева). В крайна сметка се уговарярм, че до 13 час?, ще ги събера.

12:00 – У нас. Взимам колкото пари имам. Обядвам. Ммм 🙂

12:30 – На главната, чакам шефа, от който ще взема последната част от парите.

13:20 – Взимам ги

13:40 – Във фотото. Взимам си снимките.

14:00 – Пак в ПУ. Сядам и попълвам, каквото знам със сигурност (главно името ми 🙂 ). Плащам и някаква такса от 15 лева в касата.

14:00 – 16:00 – ЧАААКАААААААНЕЕЕЕЕЕЕЕ. Бях чувал за мудността в ПУ, е вчера се убедих на практика.

16:00 – Влизам при инспекторката точно преди да затвори. Поглежда ми уверението, казва “ставаш”, дава ми някакъв номер, с който в понеделник да си платя таксата за семестъра (касата, вече беше отдавна затворила), след това да дойда пак при нея, и съм записан.

16:20 – На работа. Едиственото, което успявам да свърша е ежеседмичния backup на работните файлове. Е , взех си и заплатата 🙂

17:10 – В къщи. Нямам интернет. Не ми и трябва за нещо конкретно. Не мога да измисля какво да правя на компютъра без интернет.

18:00 – Ям

19:25 – Взимам Таня и Мони (които за първи път са в Пловдив) от спирката на Тримонциум.

19:30 – Чакаме сестра ми, която идва от София, но рейса закъснява (след като е изпуснала по-ранния, поради липса на места)

19:50 – Потегляме за Тракия, където е цирка, но не отиваме на цирк, а на концерт

20:00 – 22:00 – Концерт на Billy Cobham. Не слушам много jazz, но се намериха покани и реших да присъствам. Не можах да навия, никой друг от приятелите ми, въпреки че имахме още покани. Били наистина блъска невероятно. Не спря през цялото време !!! Дори когато другите музиканти си починаха за малко, той през това време удари едно 15-минутно соло !!! Единствено липсваше един хубав вокал. По-точно вокалистка 🙂 Щеше да бъде точно като Thievery.
22:20 – В Баня Старинна. Започнала е Нощта за музейте и галериите (да похваля ли, че сайт-а е правен от Маги и Иван). Тази година малко закъсняхме. Имаше малко останала малки бирички, и изпих една, като си мислех, че ще се прибирам с колата и една малка ми е идеална за вечерта.

около 23:00 – Отидохме за ядене, заедно с целия град !!! Чакахме супер много за дюнери и пица на парче.

23:30 – Отново в Баня Старинна. Изпуснахме представлението на Ана. Единствено Яна и Сребрин се навиват да обикаляме по изложбите. Софито с Таня и Мони си обикалят отделно.

23:45 – 2:30 – Обикаляне. Не можахме, както миналата година, да обиколим всичко, но и нямахме толквова време. Минахме главно през галериите в Стария град и Главната. От това което видях най ми харесаха, старите картини на Ц. Лаврено от Пловдив и работите на студентите в АМТИИ в Червеното пони. Все не можахме да обиколим и 1/3 от всички места. Изпуснах и концерта в галерията на Весела. Хубавото е че на всякъде имаше много хора ! Дори повече от миналата година.

2:30 – Петното. Останахме само с Яна, но това не ни попречи да се веселим и да се почерпим за дипломирането ми. Все пак предишната вечер, не можах да празнувам. Окончателноп реших, че зарязвам колата на центъра.
2:30 – ?:?? – Водка (или ром), танци, водка, горе, танци, познати, текила, бира …

?:?? – Петното затваря. Дори не можахме да се напием, че да се прибираме. Решихме да ходим на гледаме изгрева

малко след ?:?? – Хапваме по още една пица на парче

около 6:00 – Катерим тепето към Альоша. Още е тъмно. Това слънце изгрява много късно 😛

6:00 – 7:22 – Ядем чипс и чакаме. Студуваме, а наоколо няколко (5-6) възрастни хора по потници правят гимнастика и спортуват.

7:22 – Изгревът ! Голям ! Червен !
7:30 – 8:00 – Слизане. Много по-бързо от нарочното туткане на изкачване .

8 и нещо – такси, у нас, всички още спя, лягам.